Сергей Лукяненко
Нескопоското (19)

4

Единият час, поискан от министъра на тайната канцелария се точеше непоносимо дълго. И Гриз баща и син, и Трикс стояха прави и пристъпваха от крак на крак върху отеклите си нозе под втренчените и недружелюбни погледи на охраната.

На Тиана й провървя много повече. За нея донесоха тапициран стол и го поставиха до трона. Върху подлакътниците на трона закрепиха поднос (изглежда Маркел имаше навик да хапва на работното си място), постлаха покривка, поставиха два прибора, бутилка вино и започнаха да носят блюдата. Трикс усети съблазнителния аромат, който се носеше от тях. Негово величество Маркел Веселия и нейна светлост Тиана благоволиха да хапнат салата от изпържени в масло омари със сладък пипер и босилек, студена супа от тиква и запечени в тесто яребици. Тиана и Маркел разговаряха през цялото време и в един момент Трикс разбра, че става дума за него — Тиана молеше за нещо, Маркел внимателно я изслуша, но поклати глава.

Изглежда, докато не се разрешеше напълно случаят, той не можеше да се надява да му донесат нещо за хапване или поне стол.

— Защо ли не те убих… — изсъска му Сатор, когато се убеди, че кралят не ги гледа. — О, какъв глупак съм аз!

— Казвах ти, татко… — подкрепи го Дерик.

Трикс предпочете да не отговаря. Сатор продължи да ругае шепнешком още известно време, след това млъкна.

На Тиана и на Маркел поднесоха за десерт сладолед, полят с горещ шоколад.

От нямане какво да прави Трикс започна да оглежда стражите, но всички те си приличаха като две капки вода. Тогава се зае да изучава придворните вълшебници. Тук, разбира се не присъстваше главата на академията, магистър Хомра или великите бойни магьосници Зера и Мрина, но все пак това бяха истинските вълшебници на кралския двор.

Единият от магьосниците не се хареса особено на Трикс. Той беше висок и плешив и някак твърде оживен — току прелистваше заклинателната си книга, усмихваше се на заклинанията, които намираше и хазартно потриваше ръце. Изглеждаше, че много му се иска да направи някоя магия.

Вторият магьосник беше по-възрастен, по-пълен, румен и с побеляла коса и изглеждаше абсолютно миролюбив. Той стоеше, опрян с две ръце на жезъла си и положил глава върху ръцете си, гледаше с любопитство и без каквато и да било злоба към Трикс.

А третият вълшебник беше съвсем млад, с много честно и простодушно лице, горящи от въодушевление очи и мека усмивка. Когато Трикс го погледна, младият вълшебник кимна, сякаш му казваше: „Познавам, познавам събрата си по професия. Не се страхувай, ако се наложи да те убия, ще го сторя много бързо и няма да те заболи“.

Трикс въздъхна и се помъчи да мисли за нещо хубаво. Например, за това, че ако тяхната интрига се увенчае с успех, Маркел може да го назначи за придворен вълшебник…

— Ваше величество — министърът на тайната канцелария се появи отново сякаш от никъде — обиските и разпитите в резиденцията на съхерцозите са приключени.

— Е? — добродушно попита кралят, който беше явно в добро настроение след обяда и разговора с Тиана.

— Имаме много различни и… — министърът се запъна — и противоречиви резултати. Позволете ми да внеса веществените доказателства, за да докладвам конкретно.

— Давайте! — кимна кралят. — Ей… вдигнете масата. И оставете стола на княгинята!

В залата внесоха сандъка с хазната на Гриз и куклата, изобразяваща краля. Разположиха тези неща между трона и заподозрените така, че всички да могат да ги виждат.

— И така — започна министърът на тайната канцелария — след като успяхме да убедим капитана на стражата Сид Канг да ни пусне в резиденцията… трябва да кажа, че това не беше никак лесно, той владее майсторски меча и в някаква степен магията…

— Колко верен човек — отбеляза кралят. — Той жив ли е?

— О, да — кимна министърът. — Жив е и вече е разговорлив.

Сатор Гриз изсъска нещо под носа си.

— Ние огледахме щателно помещенията — продължаваше министърът. — На първо място обърнахме внимание на сандъка със златни монети, който беше скрит в стаята на Дерик Гриз. Сандъкът беше пълен до половината със златни реали от Кристалните острови.

След тези думи, министърът отвори капака на сандъка.

— Измама! — изви Сатор Гриз. — Ваше величество, това е измама и провокация! Златото е подменено!

Кралят се намръщи и Гриз замълча.

— На мен тази ситуация ми се стори нелепа — невъзмутимо продължи министърът. — За какво му е на предателя да мъкне със себе си в Столицата злато, което ще го издаде? Това злато дори не може да бъде използвано за подкупи! Затова беше наредено на дежурния вълшебник да произнесе над златото заклинанието за Отмяна. И аз изобщо не се учудих, когато реалите се превърнаха в честните талери на ваше величество.

— Така значи… — сега погледът на краля се премести върху Трикс и сърцето на момчето отиде в петите.

— Обаче — продължаваше министърът — за да ми е напълно чиста съвестта, аз наредих на вълшебника да произнесе още веднъж заклинанието за Отмяна. И талерите отново се превърнаха в реали! Третото заклинание не промени нищо — пред нас стояха парите в своя първоначален вид…

— Какво значи това? — попита кралят.

— Това значи ваше величество, че в сандъка има реали от Кристалните острови, които са превърнати с магия в кралски талери, а след това, отново са били омагьосани и превърнати в реали!

— Защо? — попита кралят.

— Това не мога да разбера — призна си министърът. — Може да се предположи, че някой наистина е платил на Сатор Гриз с пари на витамантите, като за по-безопасно им е придал честен вид. Но кой след това ги е превърнал в реали?

— Недоброжелател? — предположи кралят.

— Защо му е на недоброжелателя да им придава втори фалшив облик, като е по-лесно да развали магията, която вече е направена?

— Ваше величество — убито произнесе Гриз.

— Мълчи — прекъсна го кралят. — Ще ти бъде дадена думата, обещавам ти… Нещо друго?

Министърът вдигна от пода куклата, която изобразяваше кралят плешив.

— Ето това нещо, което притежава карикатурно сходство с ваше величество…

Кралят взе куклата от ръцете на министъра и сякаш остана доволен.

— Не е зле! Това не е подмазването на нашите придворни художници, което ми е омръзнало до смърт. Личи, че съм напълнял, но съм силен и мускулест. Не са ми заличени бръчките, заради което се чувствам като старец, когато сравнявам портретите си с отражението в огледалото. Лицето ми е весело, но прозират ума, хитростта и непреклонната ми воля — това е усмивката на могъщ владетел, а не на клоун от цирка. Определено ми харесва! Имам само един въпрос, любезни ми Слюм, нима слуховете за моята плешивост са се разнесли извън стените на двореца?

— Ваше величество — отговори министърът — за вашия малък проблем с косата, никой не знае. И аз бих молил ваше величество коленопреклонно да не споменавате името ми пред публика, все пак съм министър на тайната канцелария…

— Стига, Слюм! Тук присъстват само верни хора и гнусни предатели. Първите няма да проговорят, а вторите — още по-малко. — И кралят се разсмя с пълно гърло. — И така, какво ще кажеш за плешивостта?

— Ще рискувам да изкажа мнението си — започна министърът — че тази кукла е създадена с цел да бъде повлияно на ваше величество, посредством магията на това подобие. В дупчиците, които са направени, заговорниците биха могли да напъхат кичури от косата ви…

— О! Само че откъде щяха да ги откраднат… — въздъхна кралят.

— Позволете ми да погледна, сир! — Един стар вълшебник с побеляла коса премести жезъла си в дясната си ръка, приближи се и внимателно погледна куклата. Поклати глава: — Ваше величество, тази кукла не може да бъде използвана с цел враждебна магия на подобието. Тя е сътворена с любов и уважение, което свежда на нула злите заклинания.

— Чакайте, какво става тук?! — възмути се кралят. — Всичко се обърка окончателно!

— Още не е — утеши го министърът на тайната канцелария. — Чуйте по-нататък. Тази кукла беше намерена в личната тоалетна на съхерцог Сатор Гриз, в кошчето с парцалите, които служат за…

— Не в присъствието на дамата, моля! — възмути се кралят. — Край! Всичко е ясно! Да, до известна степен е… оскърбително.

— Този факт ни застави да изследваме малко по-подробно клозета — продължи министърът. — И по-надолу, в септичната яма, един от нашите безстрашни сътрудници откри още три кукли. Аз не посмях да ги донеса в двореца… но мога да заявя, че това бяха груби и оскърбителни подобия на ваше величество, натъкмени с парчета плат, вероятно отрязани от батистовата кърпичка на ваше величество… смея да напомня…

— Че преди три дни, аз великодушно подарих на бившия съхерцог Гриз, носна кърпичка от собствения си джоб! — изрева кралят и стана. — Помня много добре!

Сатор залитна и падна на колене. Той отваряше и затваряше устата си, опитвайки се да каже нещо, но не успя да произнесе нито звук.

— И последно — продължи министърът. — В дрехата, с която Гриз пътува, са намерени два пръстена.

— Два? — възкликна Тиана, но за щастие никой не й обърна внимание.

— Първият пръстен — министърът го извади от джоба си — представлява учудващо безвкусна смесица от широко известни витамантски символи. Както виждате, това е овален пръстен, върху който е закрепена отворена книга, а на нея е изобразена гълъбица, която мъти яйца…

— Които? — попита кралят.

— Които са под нея.

Кралят взе пръстена и го огледа.

— Той не притежава никаква магия — каза министърът. — Не мога да си представя как може да бъде използван. Освен да мине за витамантски символ… но само дете може да повярва в това.

— И все пак, тук има нещо — замислено каза кралят. — Разбира се, като опознавателен знак, ценността му е нулева, но художествения талант на бижутера е несъмнен. Само погледнете тези горящи рубинови очи! А какви ясни и чисти линии, които оформят пълноценно облика на тази зла и глупава птица. И, между другото, това не е гълъбица, а гълъб! Не знам защо, но съм сигурен — това е самец!

— Несъмнено, ваше величество — търпеливо каза министърът. — Не съм разглеждал този предмет от художествена гледна точка. Но вторият пръстен…

Той извади от джоба си и показа на краля още един пръстен — от сребристосив метал.

— Простете, че не ви го давам — каза министърът. — Но това е магически пръстен с личния знак на Евикейт — хоризонтална осмица, знакът на безкрайността. Печатът, направен от него, притежава магически свойства и е невъзможно да бъде подправен или заличен. Мълвата твърди, че такива пръстени Евикейт е подарявал на най-доверените си васали. Този е първият екземпляр, който попада при нас, свойствата му още не са изучени, така че аз препоръчвам на ваше величество да не рискува.

Маркел кимна. Погледна към Трикс и го повика с пръст.

Трикс, трудно местейки отеклите си крака, се приближи до краля.

— Седни до трона, херцог Соийе — топло каза кралят. — Отсега нататък, ти получаваш правото да седиш в мое присъствие и… — той се замисли за миг — ей, херолде! Какво още ви се намира от уникалните привилегии?

— Напиването, в присъствието на краля — започна да изброява херолдът. — Влизането на кон в тронната зала. Публичното пеене, дори когато нямате нито слух, нито глас.

— За първото му е рано — реши кралят — второто е ненужно, а третото си го позволяват половината придворни музиканти… Знаеш ли какво, Трикс? Ти получаваш уникалното право, не само да седиш в мое присъствие, но и да седиш с гръб към мен!

Трикс си спомни как се беше запознал с Йен и кимна:

— Благодаря ви, сир…

— А сега, Гриз, ти можеш да се опиташ да отговориш на обвиненията — произнесе кралят.

Сатор мълчеше, навел глава. Трикс не знаеше къде да се дене от срам. Разбира се, Гриз беше подъл предател, но сега щяха да го обвинят в нещо, което не е извършил…

— Нямаш ли какво да кажеш? — поинтересува се кралят.

— Вината за всичко е само моя — глухо каза бившия съхерцог Гриз. — Нито моята жена, нито синът ми знаеха за предателството. Те смятаха, че това е обичаен преврат… че аз искам само да сваля съхерцог Соийе. Аз никога не бих замислил всичко това сам… воинът-магьосник Гавар… той ме изкуши с обещания за вечен живот, богатство и власт…

На Трикс челюстта му увисна. А Сатор Гриз продължаваше все по-бързо и по-бързо, сякаш думите му носеха облекчение:

— Войските на витамантите трябваше да пристигнат рано напролет. Аз трябваше да ги допусна до гробищата, за да вдигнат мъртъвците, а също така да убедя васалите си да минат на страната на Евикейт… витамантите се канеха да отровят ваше величество и бъдещия наследник, след което Тиана, вече омъжена за Евикейт, щеше да стане законна наследница на престола…

— Стига толкова — каза кралят. — Това е напълно достатъчно за пет-шест смъртни присъди.

Сатор Гриз замълча.

— Аз много се съмнявам, че твоят син не е бил посветен в заговора — каза Маркел. — Близките ти съветници също така…

— За всичко съм виновен само аз — мрачно каза Гриз.

— Не мога да отрека, че имаш достатъчно мъжество — кимна кралят. И продължи със звучен глас: — Аз уважавам смелите си врагове. Ако ти не беше погубил моя верен васал, добрия човек Рат Соийе, съпругата му и слугите, които му бяха останали верни…

Трикс усети, че очите му се пълнят със сълзи.

Наистина, ако това не беше се случило! Ако хитрият Сатор Гриз не беше убил заради коварните си цели, ако не беше убил никого, ако просто ги беше хвърлил в тъмница… Ако всичко се беше случило така…

От мъката и страданието, които го връхлетяха, на Трикс му се зави свят и той чуваше гласът на краля, сякаш много отдалеч.

— … съхерцога Рат Соийе, неговата съпруга и верните му слуги…

Трикс изтри с ръкав сълзите си и отново погледна към краля.

— Ваше величество — тихо проговори министърът на тайната канцелария. Кралят махна с ръка и продължи:

— … то със своята безкрайна милост, аз бих запазил нищожния ти живот. Бих те изпратил в самаршанските пустини, за да доизживееш дните си в нищета, тежък труд и мъка по изгубеното…

— Ваше величество! — по-високо каза министърът.

— Но аз ти прощавам само предателството, което си извършил спрямо мен! — тържествено каза кралят. — Няма да ти простя убийството на верните си поданици!

Сатор Гриз бавно вдигна глава.

— Това вашата кралска дума ли е, сир?

— Ваше величество, моля ви да спрете — промълви министърът на тайната канцелария.

— Да, това е моята кралска дума! — тържествено каза Маркел.

— Тогава, не ми остава нищо друго, освен да се примиря с изгнанието в пустинята — смирено каза Гриз. На устните му се появи тържествуваща усмивка.

— Какво значи това? — попита кралят и се обърна към министъра на тайната канцелария.

— Аз се опитах да ви спра — сир — отвърна той. — Там е работата, че тази част от резиденцията, която принадлежеше на херцог Соийе, е била превърната в затвор. Ние арестувахме охраната и…

Министърът се обърна към вратите на тронната зала и махна с ръка. Стражникът отвори вратите, каза нещо и в тронната зала неуверено влязоха…

— Мамо! — извика Трикс, скачайки и събаряйки стола. — Татко!

Той се втурна към тях, спря се и погледна краля. Маркел беше явно объркан, но кимна на Трикс.

— Сине! — Съхерцогиня Соийе, присвивайки късогледо очи, тръгна насреща му — достатъчно бързо, за да покаже колко е силна майчината любов, но и не чак толкова бързо, за да не изглежда недостойно за знатна дама. — Какъв кошмар! На какво си заприличал!

— Мамо, ти си жива! — Трикс от вълнение направи това, което се стесняваше да направи от две-три години насам — прегърна нейна светлост Реми Соийе и зарови глава в рамото и.

— Колко си пораснал, колко си възмъжал, станал си истински мъж! — възкликна съхерцогинята. Дълбоко в душата си Трикс беше убеден, че майка му не говори точно това, което мисли, а каквото трябва да говори една благородна дама в подобна ситуация, но все пак му беше приятно.

— Сине! — кратичко каза Рат Соийе и сложи тежката си ръка на рамото му. — И все пак…

Херцогът не можа да каже нищо повече, но сърцето на Трикс се разтупа от Гордост. Рат Соийе се приближи до трона и коленичи.

— Станете, херцоже — кимна Маркел. — Щастлив съм да ви видя жив.

— Аз също, ваше величество — призна херцогът. И погледна към Гриз.

— Тук, за съжаление, аз допуснах грешка — призна Маркел. — Бях уверен, че сте загинали и казах, че прощавам на изменника престъплението срещу трона. Но тъй като сте живи, излиза, че този негодник ще се отърве само с изгнание.

— Вашата воля е закон, сир! — склони глава Соийе.

— Може някой все пак да е загинал? — поинтересува се с надежда Маркел. — Дълг на краля е да накаже престъпника за смъртта дори на най-нищожния от поданиците му. Слугите как са?… Стана дума за тях…

— Те бяха заточени заедно с нас — призна херцогът.

— Значи никой не е загинал? — попита Маркел. — Съвсем никой?…

Рат Соийе поклати печално глава.

— Изведете бившия съхерцог Гриз и сина му! — заповяда Маркел. — Тепърва ще решавам какво да правя с тях.

— Думата на краля! — напомни му Сатор, когато го извеждаха от залата. — Думата на краля е ненарушима!

— Да живее кралят! — подхвана Дерик.

Стражникът го тупна по врата и той замълча.

 

 

Късно вечерта на същия ден, крал Маркел Веселия организира тържествена вечеря в тесен кръг. Присъстваха: негово величество крал Маркел Веселия, нейно величество кралица Глиана, княгиня Тиана Дилонска, херцог и херцогиня Соийе (традицията на съхерцозите завинаги остана в миналото), техният наследник Трикс Соийе, магьосникът на свободна практика Радион Лапад, слугата на Трикс, рицарят на веслото Йен (него го бяха преоблекли в рицарски одежди, върху които с достойна за похвала бързина, бяха избродирали герб — сребърно весло на син фон) и доведеният брат на княгинята — Халанбери (него Маркел го удостои с ласкаво погалване по главата). Също така присъстваха церемониалмайсторът и херолдът, най-вероятно, за да не раздрънкат преждевременно подробности от това, което днес се беше случило.

Със сигурност тук някъде беше и министърът на тайната канцелария.

Разбира се, тук бяха и слугите, и охраната, но тях кой ги брои?

Трикс се изми в кралската баня и се преоблече в чисти дрехи, но пак не се чувстваше тук много на място. За това допринасяше още повече седящата до него херцогиня Реми Соийе, която през цялото време се опитваше да храни любимия си син с лъжичка в устата и възклицаваше всеки път, когато той протягаше ръка към чашата с вино. За щастие много скоро я погълна беседата с нейно величество, която започна с това колко интересно е положението, в което се намира кралицата, и плавно премина към фасона на роклите, които по най-добър начин маскират това положение.

Тиана седеше отдясно на краля, което очевидно беше равностойно на кралско извинение, тъй като по принцип кралете никога не се извиняват. Върху главата й проблясваше със син блясък тънка сапфирена диадема — още един знак на кралската милост. Трикс през цялото време се стараеше да улови погледа на Тиана, но тя беше твърде заета да беседва с Маркел.

Радион Лапад, облечен в парадна мантия, човъркаше в салатата си. Изглеждаше сякаш независимо от това, че беше освободен от тъмницата и от него бяха свалени всички обвинения, нещо все пак силно потискаше магьосника… Какво обаче?

Трикс въздъхна.

— Дами… и господа… — Маркел най-сетне приключи разговора си с Тиана и огледа всички присъстващи. — Това, което ще ви кажа сега, ще си остане между стените на този дворец. На населението ще бъде съобщено, че на семейство Гриз е отнето дворянството и те са изпратени в изгнание заради коварния заговор срещу рода Соийе.

Рат Соийе кимна с разбиране.

— Да разкажем на хората за тайните планове на витамантите и за истинската дълбочина на предателството на Гриз, означава да всеем паника и да ускорим войната с Кристалните острови — поясни кралят. — Причините за изгонването на Гриз са повече от достатъчно. Няма нужда да споменавам, че бракът на княгиня Тиана и Евикейт, вече не отговаря на интересите на кралството. Аз предполагам, че любезният регент Хасс ще продължи службата си, докато княгинята не навърши пълнолетие… или не се омъжи. — Маркел се усмихна. — Но принудителната завеса на тайната няма да ми попречи да възнаградя достойните и да накажа предателите. Херцогиньо?

— Да, сир? — попита Реми.

— Чуха се слухове, че вие, спазвайки традицията на предците ни, сте се опитали да посегнете на живота си, спазвайки канона на Възвишената смърт. Това измислица на Гриз ли беше?

— О, не съвсем… — виновно каза херцогинята. — Да, аз се опитах! Облях се с газ, но не намерих кибрит. Опитах се да се пронижа, но наоколо нямаше кинжал, имаше само кухненски нож, а той е тъп и се огъна освен това. А от прозореца скочих, мой сир. Но моята спалня е на втория етаж, а под нея има езеро…

— Ясно — каза Маркел. — Херцогиньо, в знак на уважение към вашата доблест, отменям на херцогството кралския налог върху газта, среброто и… — Маркел се замисли — и сградите, по-високи от два етажа!

— Такъв налог не съществува, сир — тихо забеляза церемониалмайсторът.

— Значи трябва да бъде въведен — също толкова тихо отвърна кралят.

— Благодаря, ваше величество! — възкликна херцогинята.

— Колкото до вас, херцоже — кралят се усмихна — нещата са много прости. Вие ставате едноличен владетел на земите си. Надявам се тази награда за верността ви да ви зарадва.

— Благодаря, ваше величество! — отговори Рат Соийе.

— Но аз съм изключително огорчен от факта, че сте допуснали заговора — кралят престана да се усмихва. — Смятам да изпратя в херцогството един кралски гарнизон, който вие ще се задължите да издържате. Недейте да ми благодарите!

— Няма, сир… — объркано каза Рат Соийе.

— Сега вие, магистър Лапад — кралят се обърна към вълшебника. — Аз съм ви признателен, че помогнахте на младия Соийе да разкрие заговора и да спаси княгинята. Вълшебниците са хора, които са твърде далеч от човешката суета и аз няма да си позволя да ви обиждам, предлагайки ви пари…

— О, мой кралю, вие с нищо не бихте могли да ме обидите! — възкликна Лапад.

— На вас ще подаря титлата на Доверен Кралски вълшебник — каза Маркел. — Надявам се, че след това няма да имате минута покой от клиенти.

Лапад сведе глава. Трикс напразно се опитваше да срещне погледа му — вълшебникът не го поглеждаше.

Нима с нещо го беше обидил?

— А ти, млади рицарю — кралят погледна към Йен. — За теб потвърждавам дареното ти дворянство. И ще ти напиша лично писмо, с което ще те изпратя в рицарско училище, където ще те обучат да владееш меч, да яздиш кон… и всичко останало, което се изисква. Разбира се, ако твоят сюзерен разреши…

Йен погледна към Трикс.

Трикс кимна.

— Благодаря за честта, ваше величество! — каза Йен. Не се знае колко го беше зарадвала перспективата да учи, но сметна за неблагоразумно да откаже.

— Вашият малък приятел — кралят погледна към Халанбери — едва ли се нуждае от специална награда. Преданото му сърце е само по себе си съкровище. Аха?

— Аха — печално отвърна Халанбери.

Кралят се усмихна:

— Но аз все пак реших да не го оставям без награда. Да му подаря баронство, ако се отчете неговият произход, би било глупаво. С пари или със земи, той самичък не би могъл да се разпореди. Но би следвало да получи съответстващо възпитание. За жалост, да оставя Халанбери в двора на Дилон, разкривайки произхода му, би означавало да дам хляб на интригантите. В моя двор той ще се смеси с тълпата благородни издънки от всякакви дребни родове. Кажете, херцогиньо, не бихте ли могли да поемете опеката над момчето?

Реми Соийе погледна учудено объркания Халанбери. Леко се намръщи. После погледна Трикс, който седеше до нея.

И изглежда за пръв път проумя, че синът й е пораснал много отдавна.

— Ама разбира се, сир! — каза тя. — Горкото дете явно има нужда от семейна топлота и майчина ласка!

Трикс кимна съчувствено на Халанбери, но не можеше да не признае, че изпитва облекчение. Най-сетне майка му беше намерила някого, върху когото да излива топлата си грижа!

— А сега, Трикс Соийе — каза кралят. — Младият помощник, който притежава големи способности на магьосник. И художествен талант, както се оказва… но ти едва ли ще пожелаеш да се занимаваш с правене на скулптури и пръстени… а?

Трикс кимна смутено.

— Ти си с благородно потекло. И си бъдещ херцог… — кралят пак се усмихна, — освен ако един успешен брак не те отведе още по-нагоре. Освен това, ти имаш право да седиш с гръб към мен… Направо не знам как да те възнаградя за това, че разкри заговора. Ако искаш, ти предложи.

— Сир. — Трикс стана. — На мен ми помогнаха много добри хора. Не може ли тях да възнаградите?

Кралят кимна.

— Първо — вече по-бодро каза Трикс — вашият верен рицар Паклус. Той е храбър, опитен и устойчив към магиите воин, който в момента е без постоянна служба. Можете да му заповядате да оглави вашия гарнизон, който искате да разположите в херцогството…

— Но за това той би трябвало да е поне баронет — отбеляза кралят. — А баронет, с четвърт кръв на гном — това ще е нечувано събитие!

— Точно така — тъжно каза Трикс.

Кралят разпери ръце:

— Точно така! Аз ще предложа на баронет Паклус този пост.

— Тъкмо това ще помогне за по-добрите ни отношения с гномите — заяви министърът на тайната канцелария, промушвайки главата си между Тиана и Маркел. — Един вид знак на добра воля, сир.

Кралят бързо се обърна, но министърът вече беше изчезнал.

— Знак на добра воля ли? — повтори кралят. — Хм. Това не е лоша идея.

— И второ, ваше величество — каза Трикс. — Пътуващите актьори, трупата на господин Майхел…

— Аз обичам театъра — каза кралят. — Нека изнесат представление в двореца. Предполагам, че след кралската похвала всички наши аристократи ще започнат да ги канят в замъците си.

Трикс кимна с благодарност и си помисли, че Маркел Веселия може спокойно да бъде наречен Маркел Целесъобразния, тъй като имаше удивителното умение да награждава хората, без нищо да жертва.

— И трето? — попита Маркел.

— Това е всичко — сви рамене Трикс. — Трето няма.

— Не може така — намръщи се кралят. — Винаги има три желания. Това е традиция. Три изпитания, три задачи, три желания… Хайде, казвай.

Трикс помисли една секунда:

— Синът на вашия рицар, който преди няколко дена почина на пределна възраст, младият Кодар Арадан, мечтае да служи на ваше величество…

— О, нашият дълголетник все пак е напуснал този свят? — заинтересува се кралят. — А пък аз тъкмо се канех да изпратя там алхимици и лекари, за да изучат чудодейните свойства на тази местност… мислех си, че там може би има някакви минерални извори или някакви тайнствени треви, които удължават живота… Добре. Щом иска да служи — ще служи.

— Това е, ваше величество — облекчено каза Трикс.

— Поне нещичко за себе си — предложи кралят. — Би могъл да продължиш образованието си в академията по вълшебствата?

— По-добре при господин Лапад… — неловко каза Трикс.

Радион Лапад се надигна и погледна към краля:

— Сир…

— Говори — кимна му кралят.

— Няма нужда Трикс Соийе да се обучава в академия — каза Лапад. — Аз заявявам официално, че този младеж премина последното си изпитание и от помощник стана вълшебник.

— А в какво се състоят изпитанията? — полюбопитства кралят.

— Ако човек прояви способности и интерес към магията — той става хвалач — започна да обяснява Лапад. — Ако съумее успешно да използва някакво вълшебство при решаването на някаква задача, минава на нивото на подавачите. Когато разбере, че в много от случаите не е задължително да използва магията, а да помисли и с помощта на ума си да реши задачата — той става помощник. А последната степен — от помощник към вълшебник е най-трудната. За да стане вълшебник, помощникът трябва…

— Разбрах! — възкликна кралят. — Да надмине учителя си! Да го победи в двубой или, както в този случай — да го спаси от беда!

Лапад се намръщи и каза кисело:

— Това е много красива версия, сир, но ако ставаше така, вълшебниците изобщо нямаше да си вземат ученици. На кого ще му хареса ученикът му да го срази или опозори? Не, сир. Помощникът става вълшебник, когато реши сложен проблем, използвайки едновременно и магията, и ума, който природата му е дарила, приложи ги съвместно, съразмерно и съгласувано. Аз смятам, че с това Трикс се справи великолепно.

— Звучи твърде простичко — недоволно каза кралят. — Но вие, вълшебниците си знаете по-добре… Тогава, Трикс, това е моята награда за теб.

С тези думи кралят с известно усилие свали пръстена си и го подаде на Трикс.

— Вълшебен ли е? — попита Трикс, приемайки с благодарност пръстена.

— Не е, разбира се. Но има голям изумруд и великолепен обков. Това са няколкостотин честни кралски талери.

— Ще го нося на верижка върху гърдите си — реши Трикс, като повъртя в ръката си пръстена, който беше много голям за пръстите му.

— Не го преживявай — засмя се кралят. — Ти си още прекалено млад, за да разбираш, че двеста жълтици ще ти потрябват много по-рано от вълшебен пръстен.

— Да, сир — призна Трикс.

Кралят доволно огледа седящите около масата. И каза с неподправена искреност:

— Колко обичам моментите като този! Порокът е наказан, добродетелта тържествува! Мъдрият добър крал възнаграждава своите верни слуги, а злодеите стенат в тъмницата… Кажи ми, Трикс, няма ли да е справедливо, ако те се опитат вероломно да избягат от тъмницата и паднат пронизани от стрелите на стражите?

Трикс погледна краля в очите. Спомни си как Сид Канг го изведе от двореца и как очакваше коварната стрела, която ще се устреми към него от тъмното…

— Не, ваше величество. По-скоро, да, ваше величество. Това ще е справедливо, но няма да е добре. А в света има толкова много справедливост, че почти не е останало място за добротата.

Кралят го погледна замислено. После попита:

— Кажете, херцоже, как успяхте така да го възпитате?

Бащата на Трикс се смути и неловко повдигна рамене:

— Не сме го възпитавали специално… мотаеше се около нас, ядеше, слушаше приказки, след това му хареса да чете летописи…

— Не сме го възпитавали специално… — замислено каза кралят. — Хубав метод…

Трикс продължаваше да гледа краля.

— Добре. Утре семейство Гриз ще бъде откарано до самаршанската граница и ще бъде изгонено с ритници от кралството — каза Маркел. — Макар че твоят пример показа, че това не е най-добрият начин да се води политическа борба.

Трикс кимна с благодарност.

— Засега стига разговори — заповяда кралят. — Страхувам се еленското да не изстине, а виното — да изветрее… опитайте от розовото, то е от най-добрите ми лозя…

И кралската вечеря влезе в стадия, в който награди не се раздават, но затова пък блюдата се сменят често-често и позволяват на всички да се насладят на майсторството на придворните готвачи.

Трикс се хранеше с удоволствие, отдавна не му се беше случвало така вкусно да си хапне. Дори и у дома, на най-разкошните приеми, които родителите му устройваха, храната беше по-обикновена.

Но го тревожеше това, че нито Тиана, нито Лапад, сякаш не му обръщаха никакво внимание. Той не разбираше защо и това го караше да изпитва вина.

Но да разговаря през масата беше, разбира се, неудобно. И едва когато Маркел стана и всички тръгнаха да се разотиват, Трикс се усети, че има на разположение няколко минути за разговор.

Той се доближи до Тиана. Маркел и баща му се прегръщаха и кралят го наричаше „Любезни мой херцоже…“, всички останали също се въртяха около краля.

— Тиана, сърдиш ли ми се за нещо? — тихо попита той.

Тиана, на която дългата черна рокля седеше прекрасно, учудено го погледна.

— Ами… ти изобщо не ми говориш… — измърмори Трикс. — Дори не ме поглеждаш…

— Глупчо — тихо отвърна Тиана. — Намираме се в двореца, тук нещата са съвсем различни, тук никоя възпитана девойка не бива да се заглежда по симпатичните младежи…

Бузите на Трикс пламнаха.

— Заповядайте в Дилон, това е официална покана — каза Тиана и като се огледа бързо, млясна Трикс малко по-в дясно от горната устна.

Трикс се вкопа, а когато си върна способността да се движи, Тиана вече се отдалечаваше под ръка с нейно величество.

Щастлив и спокоен, Трикс взе да се оглежда за Лапад. Разбира се нямаше нужда вълшебникът да го целува, но някоя и друга добра дума щеше да върне доброто му настроение…

Но Лапад вече го нямаше, само край най-отдалечената врата се мерна празничната му мантия.

„Ще поговоря с него утре сутринта“ — помисли си Трикс секунда преди херцогинята да го стисне в прегръдките си, след което започна да го разпитва дали не й е простил и, ако не — защо бузите му са червени като домат.

Но на сутринта Лапад вече го нямаше в кралския замък. Довереният кралски магьосник се беше телепортирал в неизвестна посока.