Хенри Райдър Хагард
Прекрасната Маргарита (20)

Глава XX
Исабел испанска

На следващия ден Берналдес — партньорът на Кастел — отново отиде в затвора. Заедно с него дойдоха един шивач и една жена, която носеше женски дрехи. Комендантът им заповяда да почакат, докато проверят дрехите в негово присъствие, а на Берналдес веднага разрешиха да отиде при арестантите. Първото нещо, което той каза на Кастел, когато влезе в килията, беше:

— Вашият маркиз вече се е оженил.

— Откъде знаете това? — възкликна Кастел.

— От една жена на име Инес, която пристигна заедно със свещеника вчера. Тя ми предаде един документ, който свидетелства за брака между Бети Дийн и маркиза, подписан от Морела. Не го взех със себе си, защото се страхувах от обиск. Но самата тя е тук, преоблечена като шивачка, и ще може сама да ви разкаже всичко. Само не показвайте учудването си, като я видите. Вероятно тя ще успее да разкаже нещо на доня Маргарита, ако разрешат роклите да се пробват без охрана. След това ще трябва да я скрием на сигурно място, защото се страхува от Морела. Но аз ще зная къде можем да я намерим, ако се наложи. Утре всички ще се явите пред кралицата. Аз ще бъда също там и ще представя необходимите документи.

Той едва беше успял да свърши, когато комендантът, придружен от шивача и Инес, влезе в килията. Инес направи дълбок реверанс, като поглеждаше Маргарита изпод вежди. Тя ги оглеждаше с любопитство, като си даваше вид, че ги вижда за първи път.

Когато роклите бяха извадени, Маргарита помоли коменданта да й разреши да ги пробва в своята килия с помощта на жената. Той се съгласи, като каза, че и жената, и роклите са претърсени и няма в какво да се съмнява. Двете се оттеглиха в съседното помещение.

— Разкажете ми всичко — прошепна Маргарита, щом вратата се затвори зад тях. — Умирам от нетърпение да науча всичко.

Те не бяха сигурни дали някой не ги наблюдава през някоя тайна цепнатина и затова Инес започна да пробва роклите на Маргарита. Въпреки че устата й бе — пълна с иглички от алое, които по това време се употребяваха вместо карфици, тя разказа на Маргарита всичко до момента на бягството си от Гранада. Когато стигна до момента, когато мнимата годеница бе повдигнала воала си и целунала младоженеца, Маргарита се задъха от вълнение.

— Господи, как е успяла да го направи? — прошепна тя. — Аз бих припаднала от страх.

— Тази Бети е доста смела… Обърнете се към светлината, сеньора… Аз самата не бих могла да го направя по-добре… Струва ми се, че лявото рамо е малко по-високо… Онзи глупак не се усъмни в нищо, преди да му дам чашата с виното, а след това едва ли е можел изобщо да съобразява… Госпожицата казва, че роклята е малко тясна на гърдите? Може би малко е тясна, но ще се отпусне… Бих искала да разбера какво е станало след това. Братовчедка ви е бикът, на който съм заложила, и се надявам, че ще разчисти арената. Тя е жена с железни нерви. Ако аз бях като нея, отдавна щях да съм станала маркиза Морела или някой друг щеше да е маркиз… Полата ви стои великолепно. Прекрасна фигура! С нея изглеждате още по-добре… Между другото, Берналдес ми даде много пари, така че не трябва да ми благодарите. Направих всичко това заради парите и… от омраза. Сега ще изчезна, защото не искам да ми прережат гърлото, но Берналдес ще знае къде съм. Питате за свещеника? О, той не е опасен. Накарахме го да даде разписка за парите. Мисля, че вече е заел длъжността секретар на Инквизицията и е пристъпил към изпълнение на задълженията си. На тях не им достигат хора, за да преследват и измъчват евреите и еретиците и да ги ограбват. Това занимание му харесва. Пътувах заедно с него и този негодник се опита да ме ухажва, но аз го отблъснах. — При спомена за това Инес се усмихна. — Е, не се скарах с него. Той все още може да ми дотрябва. Кой знае! Време е. Комендантът ме вика. Момент! Да, сеньора, след тези малки поправки роклята ще изглежда чудесно. Ще я имате днес вечерта, ще приготвя и всичко останало, което ми поръчахте, по същите мерки. Благодаря ви, сеньора, вие сте много добра към бедната девойка — и добави шепнешком:

— Бог да ви пази.

Скрита почти напълно от купчината рокли, Инес пристъпи прага на вратата, която комендантът вече отваряше.

Към девет часа на следващата сутрин се появи един от тъмничарите и призова Маргарита и баща й в съда. Маргарита попита дали ще бъде с тях и сеньор Брум, но тъмничарят отговори, че нищо не знае за него, тъй като се намира в килията за опасни престъпници, а той не обслужва тази килия.

Маргарита и баща й се отправиха към съда. Те бяха облечени в скъпи дрехи, ушити по последната севилска мода — най-доброто, което можеше да се намери. За своя голяма радост на двора Маргарита видя Питър, който ги чакаше под стража. Той също беше облечен в християнски дрехи. Забравила за своята стеснителност, Маргарита се спусна към него, позволи му да я прегърне и започна да го разпитва как се е чувствал без тях.

— Не много добре — каза мрачно Питър. — Не знаех дали ще се видим отново. Освен това килията ми се намира под земята и в нея почти не прониква светлина. Там е пълно с плъхове, които не те оставят да спиш. През цялата нощ не мигнах и мислих за теб. Къде ни водят сега?

— Трябва да се представим пред съда на кралицата. Хвани ме под ръка и върви до мен, но не ме гледай така втренчено. Нещо не е наред с роклята ми ли?

— Не — промърмори Питър. — Гледам те така, защото изглеждаш прекрасно. Защо не си сложила воал? Може би в двора също има маркизи.

— Само мавританките покриват лицата си с воал, Питър, а сега ние отново сме християни. Слушай, мисля, че никой от тях не знае английски. Видях Инес, която говореше за теб с много нежност. Не се изчервявай, не е прилично за един мъж. И ти ли я видя? Тя е успяла да избяга от Гранада, а Бети се е омъжила за маркиза.

— Този брак няма да бъде действителен — поклати глава Питър. — Той е постигнат с измама. Страхувам се, че бедната Бети ще трябва да заплати за това. Но тя ни помогна да избягаме, въпреки че, като си помисля за затвора и плъховете, в Гранада беше много по-добре.

— Разбира се — отвърна, невинно Маргарита. — Там си имаше градинка за разходки, нали? Е, добре. Не се сърди. Знаеш ли какво е направила Бети? — И Маргарита му разказа как Бети повдигнала воала и целунала маркиза, без той да я познае.

— Не се учудвам — забеляза той. — Когато са гримирани, жените много си приличат, особено ако стаята е тъмна…

— … или ако са в градината — добави Маргарита.

— Учудващото е това — продължи Питър, без да обръща внимание на тези думи, — че тя изобщо се е съгласила да го целуне. Той е мерзавец, каза ли ти Инес какво е направил с нея? Само при мисълта за това побеснявам.

— Добре, Питър, теб не те е молил да го целуваш. А колкото до мъките, които е причинил на Инес, мисля, че тя му е отмъстила за всичко. Но ти може би знаеш по-добре. Погледни. Това пред нас е Алкасар. Прекрасен замък, нали? Знаещ ли, че е построен от маврите?

— Не ме интересува кой го е построил — мрачно каза той. — Според мен изглежда като всички останали замъци, само че е по-голям. Всичко, което зная за този замък е, че там ще ме съдят за удара, който нанесох по главата на онзи грубиян и че може би се виждаме за последен път. В най-добрия случай ме очаква каторга, ако не и нещо по-лошо.

— О, не говори така! Това не ми беше минало през ума! Невъзможно е! — възкликна Маргарита и прекрасните й тъмни очи се напълниха със сълзи.

— Почакай само. Ще се появи твоят маркиз, ще предяви към нас обвинението си и тогава ще видиш кое е възможно и кое не — каза убедено Питър. — Но ние вече преминахме през толкова изпитания, ще понесем и тези, които ни предстоят, и ще се надяваме на нещо по-добро.

Те пристигнаха до портите на замъка. Пътят от затвора минаваше през градина от портокалови дървета. На това място войниците ги разделиха. Преминаха през двора, където много хора тичаха напред-назад и накрая се намериха в огромна зала с мраморни колони, които блестяха със златните украшения по тях. Това беше залата на правосъдието. В дъното на залата имаше трон, поставен на специално възвишение, около което бяха наредени големците и съветниците. На трона седеше пищно облечена жена на средна възраст. Тя имаше сини очи и рижа коса, доброжелателно и открито лице и много сдържани и спокойни маниери.

— Кралицата — прошепна войникът, отдавайки чест.

Кастел и Питър се поклониха, а Маргарита направи реверанс.

Току-що беше приключило разглеждането на някакво дело и кралица Исабел, след като се посъветва с приближените си, произнесе решението си. Докато говореше, сините й очи се спряха на Маргарита, чиято красота я порази. После погледът й се плъзна по високата фигура на Питър, но когато се спря на фигурата на Кастел, който приличаше на евреин, тя смръщи вежди.

Делото беше приключено, но в този момент кралицата даде знак с ръка и продължавайки да гледа към Маргарита, се наведе напред. Тя попита нещо придворния офицер и му даде някакво разпореждане. Той се изправи и призова Джон Кастел, Маргарита Кастел и Питър Брум от Англия. Заповяда им да се приближат, за да отговарят по обвинение за убийството на Луис Бас, войник на Светата ермандада.

Изкараха ги напред и те застанаха пред възвишението. Офицерът започна да чете обвинението.

— Спрете, приятелю — прекъсна го кралицата. — Тези хора са поданици на нашия добър брат — Хенри Английски — и може би не разбират езика ни, въпреки че, струва ми се, единият от тях не е роден в Англия — тя погледна към Кастел. — Във всеки случай няма английски произход. Попитайте ги нужен ли им е преводач.

Попитаха ги и всички отговориха, че знаят испански, а Питър уточни, че не много добре.

— Вие ли сте рицарят, когото обвиняват в извършване на престъплението? — попита го кралицата, като го гледаше в упор.

— Ваше величество, аз не съм рицар, а обикновен войник — Питър Брум от Дедхам, Англия. Баща ми, сър Питър Брум, беше рицар, но загина, сражавайки се редом с мен на Босуъртското поле, където бях ранен. — Питър показа раната на лицето си. — Аз не съм посвещаван в званието рицар.

Исабел се усмихна леко:

— А как попаднахте в Испания сеньор Брум?

— Ваше величество — отговори Питър, а Маргарита му помагаше, когато не можеше да намери подходящата дума на испански. — Тази дама — и той посочи Маргарита — е моя годеница. Тя е дъщеря на търговеца Джон Кастел, който стои редом с мен…

— Завоювали сте любовта на много красива девойка, сеньор — прекъсна го кралицата. — Продължавайте.

— Тя и нейната братовчедка, Бети Дийн, бяха отвлечени в Лондон от един човек, който, доколкото разбирам, е племенник на крал Фернандо. Той беше посланик в английския двор, където бе известен под името сеньор д’Агилар. В Испания той носи името маркиз Морела.

— Отвлечени? От маркиз Морела? — възкликна кралицата.

— Да, ваше величество. Подмамиха ги на борда на неговата каравела и ги отвлякоха. Аз и сеньор Кастел тръгнахме след тях. Успяхме да се качим на борда на каравелата и се опитахме да ги спасим, но тя претърпя корабокрушение близо до Мортил. Маркизът ги откара в Гранада, ние тръгнахме след тях, въпреки че аз бях тежко ранен по време на корабокрушението. Бяхме пленници в двореца на маркиза дълго време, но успяхме да избягаме. Имахме намерение да стигнем до Севиля и да потърсим закрила от ваши величества. По пътя — бяхме облечени с мавритански дрехи, защото така избягахме от Гранада — ни нападнаха хората, които взехме за бандити. Бяха ни предупредили, че по пътищата има разбойници. Единият от тях хвана грубо доня Маргарита, аз го ударих и за нещастие го убих. За това сега съм изправен да отговарям пред вас. Ваше величество, аз не знаех, че той е войник на Светата ермандада. Моля ви да ми простите.

При тези думи някой от придворните възкликна:

— Добре казано, англичанино!

Кралицата отбеляза:

— Ако всичко това е истина, мисля, че нямаме право да ви съдим много строго, сеньор Брум. Но как можем да проверим всичко това? Вие казвате, че благородният маркиз Морела е отвлякъл двете дами. Съмнявам се, че той е способен на това. Къде е в такъв случай другата дама?

— Предполагам — каза Питър, — че в този момент тя е съпруга на маркиз Морела.

— Съпруга? Кой може да го потвърди? Доколкото ми е известно, маркизът не е искал нашето разрешение за женитба, както е прието.

В този момент напред излезе Берналдес, представи се и съобщи, че е съдружник на английския търговец Джон Кастел. Той представи брачен документ, подписан от Морела, от Бети и отец Енрике. Берналдес обясни, че е получил копие от документа чрез пратеник от Гранада и е връчил другото копие на архиепископа на Севиля.

Кралицата прочете документа и го предаде на приближените си. Те, от своя страна, започнаха внимателно да го четат. Един от тях каза, че формата му е необичайна и може би е фалшив.

— Има само един начин да узнаем истината. Ще заповядаме да доведат тук нашия уважаван, племенник, благородния маркиз Морела, сеньора Дийн, за която казват, че е негова съпруга, и отец Енрике от Мортил, който ги е венчал. Когато всички те се явят тук, моят съпруг — кралят — и аз ще решим всичко. Дотогава не искам да слушам нищо повече.

Комендантът на затвора се обърна към кралицата и я попита какво да правят с арестуването до пристигането на свидетелите от Гранада. Тя отвърна, че остават под негов надзор и заповяда да се грижат добре за тях. Питър помоли да го преместят в по-удобна килия, в която да има повече светлина и по-малко плъхове. Кралицата великодушно се съгласи, но нареди той да бъде в отделна килия от годеницата си и нейния баща. Но, като видя огорчението, изписано на лицата им, се усмихна!

— Мисля, че могат да се срещат през деня в градината на затвора.

Маргарита благодари и кралицата й каза:

— Елате тук, сеньора, и останете малко с мен. — Тя кимна към поставката за крака. — Искам да поговоря с вас, след като приключа с останалите дела.

Доведоха Маргарита до трона и тя приседна на поставката за крака от лявата страна на кралицата. В този миг тя беше прекрасна. Красотата и осанката й бяха наистина кралски. Поведоха Кастел и Питър обратно към затвора. При вида на всички тези грандове Питър тръгна много неохотно.

След известно време кралицата приключи с делата и разпусна съда. Тя помоли няколко офицери да останат и се обърна към Маргарита:

— А сега, прекрасна девойко, разкажете ми всичко като жена на жена и не се страхувайте, че думите ви ще бъдат използвани против вас по време на гледането на делото срещу вашия любим. Няма в какво да ви обвинят засега. Преди всичко искам да ми отговорите наистина ли сте сгодена за този висок кавалер и наистина ли го обичате.

— Да, ваше величество — отвърна Маргарита. — Ние понесохме много страдания през това време.

Маргарита разказа цялата история, която кралицата изслуша с голямо внимание.

— Много странна история, ако всичко това е истина. И доста позорна — каза кралицата, когато Маргарита свърши. — Но как е станало така, че Морела, който е искал да се ожени за вас, се е оженил за вашата братовчедка? Вие криете нещо от мен. — При тези думи тя изгледа проницателно Маргарита.

— Ваше величество, срамувам се да ви разкажа останалата част от историята, но ви вярвам и ще го направя. Само моля за височайшето ви снизхождение в случай, че решите, че сме постъпили лошо. Братовчедка ми Бети Дийн го накара да заплати същата цена. Той завоюва сърцето й и обеща да се ожени за нея. С риск за живота си тя зае мястото ми пред олтара. По този начин ни даде възможност да избягаме.

— Храбра постъпка, макар и не съвсем честна. Не зная само дали този брак ще бъде валиден, но това Църквата ще реши — каза кралицата. — Разбира се, трудно е да ви осъди човек. Какво ви обеща Морела, когато ви помоли да станете негова съпруга в Лондон?

— Ваше величество, той ми обеща, че аз ще се издигна високо. Дори… — Тя помълча малко. — Обеща ми вашето място.

Исабел се намръщи, после се разсмя и като огледа Маргарита от глава до пети, каза:

— Вие сте достойна за това място, може би дори повече от мен. И какво още ви каза?

— Ваше величество, той ме уверяваше, че не всички обичат краля — неговия чичо, че той — маркизът, има много приятели, които помнят как баща му е бил отровен от бащата на краля, и че майка му е била мавританска принцеса. Той казваше, че може да потърси помощта на маврите или да прибегне до други начини, за да постигне целта си.

— Е, какво пък — заключи кралицата, — макар маркизът да е верен син на Църквата и мъжът ми го обича, аз никога не съм изпитвала особена любов към него и съм ви много благодарна за предупреждението. Искате ли да ме помолите за нещо, прекрасна Маргарита?

— Да, ваше величество. Осмелявам се да ви помоля да бъдете снизходителна към моя любим, когато го изправят пред вас. Повярвайте, той има гореща кръв и тежка ръка. Рицарите, а той е рицар по душа, не могат да гледат спокойно, когато грубияни обиждат дамите им. Моля ви и да ме защитите от маркиз Морела и да не му разрешавате дори да разговаря с мен. Въпреки цялото му великолепие и високото му звание, аз го ненавиждам.

— Вече казах, че няма да имам предубеждения при разглеждане на делото ви, прекрасна моя Маргарита — усмихвайки се каза кралицата. — Мисля, че ако изпълня молбата ви, това няма да повлияе на правосъдието да вземе най-правилното решение. Вървете и бъдете спокойна. Ако всичко, което ми разказахте, е истина, а в това не се съмнявам, и ако зависи от Исабел Испанска, обещавам ви, че вашият любим няма да получи много тежко наказание. Във всеки случай сянката на маркиз Морела, този незаконен син на християнски принц и някаква си принцеса — неверница — тези думи тя произнесе с ожесточение, — няма да падне върху вас. Но трябва да ви предупредя, че моят мъж — кралят, обича този човек. Това е естествено. Няма да му е лесно да съди маркиза. Кажете ми, вашият любим храбър човек ли е?

— Много — отвърна Маргарита с усмивка.

— И може да язди и да си служи с копието? Поне заради вас?

— Да, ваше величество. Той владее меча си не по-зле от другите рицари, макар че скоро оздравя след дълго и тежко боледуване. Много хора са имали възможност да се убедят за неговите умения.

— Добре. А сега сбогом. — Кралицата протегна ръка за целувка към Маргарита и извика двама офицери, като им заповяда да отведат Маргарита обратно в затвора. Тя добави, че може свободно да й пише, ако се наложи.

Същия ден вечерта в Севиля пристигна Морела. Той щеше да бъде тук много по-рано, но маврите, които съпровождаха тримата, го объркаха, защото му казаха, че са се отправили за Малага. Той тръгна по пътя за Малага, но не попадна на следите им и се върна, след което пое за Севиля. Тук той веднага научи всички новини, а също и това, че преди десет часа са били изпратени хора, които да призоват него и Бети, за която се беше венчал.

На следващата сутрин той поиска аудиенция от кралицата, но тя му отказа. Кралят, неговият чичо, отсъстваше. Тогава той се опита да проникне в затвора и да види Маргарита. Но се убеди, че нито званието му, нито властта, нито парите могат да направят нещо. Кралицата беше наредила да не го допускат в затвора. Морела се убеди, че в тази история ще се изправи срещу Исабел като неин враг. Мисълта за отмъщение не го напускаше и той започна да издирва Инес и отец Енрике.

Но в резултат на издирванията си той научи, че Инес е изчезнала. Никой не знаеше нищо за нея. А светият отец беше на сигурно място. Той беше намерил убежище зад стените на Светата инквизиция и предпочиташе да не го напуска. А нито един мирянин, дори и с такова високо обществено положение като маркиза, не можеше да проникне зад тези стени и да постави ръка върху когото и да било от служителите на Инквизицията. Изпълнен с гняв и разочарование, Морела събра адвокати и приятели на съвет и започна да се подготвя за защитата си от обвинението, което щеше да му бъде отправено. Той все още се надяваше, че ще успее да си върне Маргарита. Той имаше още един коз. Морела знаеше, че Кастел е евреин, който в продължение на много години се е преструвал на християнин, а за такива хора в Севиля нямаше снизхождение. Надяваше се, че Маргарита ще склони, за да спаси баща си. Той я желаеше още по-страстно отпреди.

Беше готов на всичко, за да не допусне Маргарита да се омъжи за Питър. Оставаше му и надеждата, че Питър ще бъде осъден на затвор, а може би и дори на смърт заради убийството на войника.

И така, Морела се приготви за сериозна битка. Той зачака пристигането в Севиля на Бети, тъй като не можеше да го предотврати.