Пат Далтън
Близо до изгрева (6)

VI

Брилянтните багри на изгряващото слънце проникваха през процепите на прозорците и цялото помещение придобиваше златисто-розов цвят.

Дениз едва беше отворила очи и се сгуши отново до нещо топло, здраво и прекрасно. Тя изви устни в нещо като усмивка, докато обгръщаше с ръце широкия тежък гръб до себе си, допирайки буза в рамото. Протегна се мързеливо и отвори очи. Погледът й срещна двойка конячно-кафяви очи. Устните й се разтегнаха още по-широко, защото видя, че това беше мъжът от нейния сън.

Сякаш бе залята с кофа студена вода, Дениз отвори очи съвсем разсънена. Подобно на катапултираща ракета, тя се изстреля набързо под забавляващия се поглед на Чед.

— О, omig osh! Много съжалявам!

— Аз не съм за разнообразие! — троснато отвърна тя.

За части от секундата забеляза, че Чед е облечен наполовина — в бледозелени панталони. Той се беше излегнал върху покривката на леглото.

— Останах през нощта в случай, че имаш нужда от още нещо — каза Чед. — И не очаквам допълнителни благодарности.

Дениз забеляза полуголото си тяло и издърпа чаршафа, като се уви чак до врата, имитирайки нещо като облекло, а лицето й пламна, придобивайки цвета на слънчев изгрев.

— Как се чувстваш тази сутрин?

— Чудесно! — отвърна тя, без да обръща внимание на ускорения пулс и сладката болка, която усещаше през по-голямата част от нощта.

— Никакво главоболие?

— Никакво.

— Сериозно?

— Абсолютно.

— Тогава бих могъл да ти предложа да чуеш какво ужасно мъчение преживя. Наблюдавам те от около час и, честна дума, в един момент вече си мислех как да завържа главата си в края на кревата, за да мога по някакъв начин да се въздържа да не те целуна…

Чед се облегна на едната си ръка, докато с другата галеше нейните кестеняви коси, разпилени около лицето й. Устните му колебливо се бяха надвесили над нейните:

— Знаеш ли колко трудно е да се въздържиш да не целунеш тези нежни примамливи устни?

Отново те се сляха в гореща целувка, а телата им се вплетоха здраво в прегръдка.

Мина доста време, когато Чед проговори едва:

— Знаеш ли, Дениз, не бях го планирал.

— Нито пък аз — каза нежно тя. — Съжаляваш ли за случилото се?

— Не! Разбира се, че не!

Дениз го погледна със загадъчен израз, чувствайки странно вълнение.

— Всяко усещане е точно — каза той, — само че ние подходихме малко погрешно.

— Партньорите обаче ми изглеждат окей — опита да се пошегува тя.

„От какъв зор пак се разприказва? Защо просто не замълчи и продължи да ме целува?“

— Може би съм един съвсем обикновен модел на мъж, който използва клишета в речта си. Предполагам Уик би се справил с думите по-добре. Но някои от тези изтъркани фрази, като че имат все пак някаква стойност, подобно на бизнес преди удоволствие. Аз никога неуместно не ги смесвам и двете.

Уместно. Неуместно. Та той говори като човек от Бостън.

Сивите очи на Дениз потъмняха. Тя чу неприятни неща по отношение на жените, чиято единствена цел на съществуването им е сексът, но за мъжете тези „лудории“ бяха едва ли не въпрос на чест и доказване на мъжко достойнство. Това ли беше цената на свободата? Каква лицемерна мъжка манипулация!

Тя мислеше да изслуша най-внимателно неговото бизнес предложение, но ако той си мислеше, че би могъл да я манипулира, обещавайки й някакви светли перспективи чрез тялото си, отричайки досега…

Обхванат от поток нови мисли, Чед продължи, като си пое дъх:

— Най-важното е, че аз не искам да останат недоизказани неща помежду ни. Знам, че това не е точно подходящото време или пък място за бизнес дискусии…

— Мястото и положението са малко… — тя търсеше подходящата дума, — неподходящи.

Загледана в чаршафа, който беше единственото нещо, което ги разделяше в момента, си представи леглото като маса за конференции, покрита с покривка с цвят на праскова. Втренчено се вгледа в силните гърди и представителното му лице, и затвори очи, опитвайки се отново да срещне мъжа от сънищата си.

— О, Дениз! — Чед бавно разтърси глава като признак за близка капитулация.

— Не бих могла да ти помогна, освен ако не те отегчавам в този момент — опита се да поиграе с думите тя.

— Не, разбира се — той се облегна до нея, поднасяйки устните си на инч от нейните, преди да положи усилие да стане отново. — Знам, трябва да си тръгна, да си замина далеч оттук още тази сутрин, но аз съм само един човек, един обикновен човек, и нямам сили да…

Дениз забеляза пулсирането на сърцето в гърлото му.

— Но преди да сме отишли по-далеч, трябва да ти предложа пет и половина милиона долара.

Тя премигна пресилено кокетно с ресници, обръщайки се закачливо към него, прекъсвайки неудовлетвореността си:

— Защо, скъпи Чед? Аз съм толкова поласкана. Но се чувствам много добре — завърши тя с една полуусмивка, — и без да мога да си представя стойността на пет милиона долара.

— Напротив! Можеш! — усмихна се в отговор Чед.

— Говоря сериозно, Дениз. Представих имота на синдиката за развитие и те пожелаха да купят Санрайс Кий. Последната им оферта беше за пет и половина милиона долара.

Дениз се разтресе от смях.

— Но аз не съм дете, Дениз — каза Чед и допълни:

— Ти, разбира се, можеш да определиш каквато цена искаш.

— Не е там работата — най-сетне проговори и тя.

— Имам чувството, че ми предлагаш да купя лента за пишеща машина, или може би щамповани носни кърпички, или замразен кейк със сирене за вечеря.

Чед добави с по-сериозен тон:

— Не си ли чела визитната картичка, която ти дадох? „При“ — продажба и разработка на имоти.

— Поставих картичката в портмонето си, без да се задълбочавам над нейното съдържание — тя се опита да си придаде колкото бе възможно по-делови вид.

В крайна сметка седяха в средата на спалнята, полуголи, полуоблечени, готови за дискусия, относно пет и половина милиона долара. Чед продължи:

— Ние още нямаме готови договори, но аз исках да знаеш причината за идването ми онази вечер. Не искам да се чувстваш… — тук той се прекъсна по средата на думата.

— Използвана — довърши тя.

— Не използвана, разбира се — каза той. — Не, дори и зле информирана. Никога не съм искал да има тайни между нас…

Пет милиона долара плюс чек на нейно име наистина я объркваха и смущаваха. Това май си заслужаваше да напусне данъчната си агенция. Тя знаеше, че Санрайс Кий струва много пари, ако бъде ипотекиран. Пък и въобще. Само че още нямаше възможност да прецени наличните активи и пасиви. Другите неща изглеждаха по-достъпни.

— За да придадем бизнес насока на днешния ни разговор, да сключим временен договор — започна тя с професионален тон. — Естествено, мислила съм за продажба на Санрайс Кий, но това е само едно от намеренията ми. Пък и никога не съм предполагала, че ще се намери толкова бързо и лесно купувач. Но има и друго нещо — все още не съм завършила анализа на финансите — твърде важна работа, преди да взема някакви окончателно решение.

Тя спря и се загледа в лицето на Чед. Възможността той да е проявил някакъв истински интерес към нея преди й изглеждаше твърде невероятна, или просто е било кратко мимолетно увлечение.

Дениз реши да допълни съвсем делово, надявайки се той да разбере, че всяко допускане от нейна страна е в сферата на бизнеса:

— Ще ти се обадя, когато или ако съм готова да продавам господин… господин… — тя установи гласно: — Хей, та аз дори не знам фамилното ти име!

— Изписано е на визитката — подметна Чед.

— Чед Чедуик?

— Доналд Роналд Чедуик, ако трябва да бъдем точни.

— Доналд Роналд? — учуди се отново тя.

— Чудите се, госпожице Бентън. Това е, защото аз винаги минавам само като Чед. Мисля, че баща ми е бил поет с неудовлетворени амбиции. Той нарекъл брат ми Даниъл Рендол, Като малки всички ни наричаха Дон и Дан, но ние никога не можахме да свикнем с тези имена — обикновено когато ни викаха, ние отказвахме да отговорим. Когато станахме тийнейджъри, разбира се, всеки се бореше за собствена индивидуалност и така започнаха проблемите. Накрая, със соломоновска мъдрост, ние просто разделихме фамилното си име на две половини.

 

 

Пръстите на Чед си играеха с нейните, докато в настъпилата тишина Дениз размишляваше върху мотивите му. Тя не можеше да си представи Чед да извърши нещо нечестно, но и тя, може би, не би искала. Пръстите му се движеха по цялата дължина на ръката й, карайки я да се концентрира върху всичко друго, но не и върху предмета им на разговор. Чед пръв наруши тишината:

— Уик и аз сме толкова различни — каза той. — Всички ме смятат за бизнесмен, облечен в костюм от три части, фигуративно казано, защото във Флорида никой не се облича така. Уик от друга страна е съвременна версия на романтичен самохвалко.

— Така ми каза и той.

— Това донякъде е вярно — допълни информацията Чед. — Повечето жени губят ума и сърцето си по него още в първите минути.

Тя стисна ръката му:

— Моята агенция в Бостън трябва да е луда по отношение костюма от три части, особено когато се отнася до мъж, забавен и привлекателен, само наполовина облечен, фигуративно казано.

— Сигурно аз не съм просто заместник на моя блестящ, елегантен, но отсъстващ брат, а?

Чед говореше с усмивка, без да осъзнава, че „изважда душицата й с памук“. Тя нямаше представа как един чаровен, привлекателен и самоуверен мъж като Чед можеше така тотално да я впечатли. Чудеше се дали той иска нея заради самата нея или има някакъв скрит, неясен мотив.

Време беше да си повярват един на друг, а тя да продължи битката с инстинктите си.

— Брат? — попита, вдъхвайки му увереност тя. — Не си спомням никакъв брат. По-точно не мога да си помисля, че в целия свят съществува някой друг, освен теб.

Чед започна да целува ръката й, като тръгна от чувствителната част на дланта и продължи нагоре до рамото и врата.

— Значи ли това, че бизнес съвещанието ни приключи? — попита тя, когато огънят, който той разпалваше у нея, я обхвана отново неудържимо и тя чувстваше, че вече излиза извън контрол.

Той вдигна ръката й високо и нежно я допря до бузата си:

— Това е втора точка и ние трябва да обсъдим и нея.

— Е, добре. Продължавай изказването си, господин Чедуик.

— Ти наистина ли мислеше това, което казваш, когато стана дума за деца?

— Чед, не са толкова много жените, които искат да имат извънбрачни деца.

— Знам, но аз имах предвид… някога?

Тя си помисли, че решението й трябва да е оформено. В края на краищата беше почти на двадесет и девет. Беше ли мъжът наясно как стоят нещата в домовете за деца? Накрая тя отговори:

— Доволна съм да се грижа за някого. Но не мисля, че има много общо между децата и домашните питомци.

Очите й настоятелно молеха да приеме това виждане. Чувството на безпокойство се смеси с учудване и тя добави:

— Защо трябва да обсъждаме точно това сега? Не е ли малко рано по отношение на нашата връзка, ако, разбира, се това би могло да бъде наречено „връзка“?

— Точно така бих го нарекъл. Дори и нещо повече — пръстите му очертаваха контурите на лицето й. — Аз не се впускам в нещо кратко, мимолетно, необвързващо, а струва ми се, ти също.

— Не! — промърмори тя, благодарна за това, че той го е усетил, без тя да се наложи да му го казва.

— Е, ти не би искал да се забъркваш с жена, която няма преки интереси към женитби и деца, нали?

— Аз искам онова, което искаш ти.

Изгряващото слънце като че ли лумна в Дениз. Тя имаше чувството, че не е разбрала нещо.

— Какво? — успя да прошушне тя.

Той я целуна нежно по носа:

— Мисля, че май се влюбих в теб.

— Мисля, че май се влюбих също в теб — думите се изплъзнаха от устата й, без да се подчинят на волята й.

Неговите кехлибарени очи й напомняха нежните есени на Ню Инглънд, докато през това време тялото му се наместваше върху нейното. Нямаше студенина в нейните реакции. Бавните му милувки разпалваха отново огъня на страстта. Устните и езикът му следваха ръцете по продължение на нейната изгаряща плът. Тя го чувстваше, тя го желаеше с всяка фибра на младото си тяло.

 

 

— Чед!… Чед!… — долетя някъде от дълбочината на гърлото й.

Тя последователно стискаше и галеше мускулестите гърди и гръб. После ръцете й неусетно се плъзнаха по ребрата и корема. Търсещите й пръсти плавно свлякоха панталоните, давайки свобода на неговата страст.

— О, Дениз!… — стенеше той, търсейки подходящо място на дантелените остатъци от бельо по нея.

Тя се извиваше в екстаз докато пръстите му изтръгваха трептене от удоволствие, което я пропиваше до мозъка на костите. Вълни на шокираща наслада пронизваха цялото й същество.

— Дениз, скъпа моя!…

Те се сляха в дълга, изпепеляваща целувка, а ръцете му нежно разтвориха бедрата й.

Неговото проникване я накара да достигне кулминация, която досега не познаваше. Притегли го здраво към себе си и го притисна, искайки да почувства пламенната му сила по всякакъв начин. Ударите му се задълбочиха докато той, поемайки дъх, повтаряше нейното име. Целият свят остана някъде зад тях, а те се движеха единствено в своята собствена сфера. Те се издигаха и падаха, заключени във водовъртежа, пламтящи като огненочервеното кълбо на изгряващото слънце…