Франсин Доусън
Не мога с друга да те заменя (6)

VI

Бомбата, която разруши тази почти нереална хармония на двете двойки, избухна няколко седмаци по-късно. В жилището на Медисън Авеню отново имаше празник.

Този път поканата беше от страна на Виктор, по повод настаняването му тук.

В сивия салон беше много тясно и затова всички врати на стаите бяха отворени. Този път имаше поне стотина души в апартамента, всички в превъзходно настроение. Малко преди полунощ отново се звънна на вратата.

— Не са ли вече всички тук?

Лин се учуди кой може да идва толкова късно и леко напрегната, тръгна след Норман към вратата.

— Нямам представа. Изглежда, че Виктор е успял за кратко време да се запознае с много хора — отвърна Норман с усмивка и отвори вратата, за да посрещне новите гости.

Внезапно пребледня. На прага стоеше изискан мъж около тридесетте. Очите му се разшириха от учудване, когато съзря Норман.

— Не може да бъде? Какво правиш тук, Норман? — попита той и като видя ужасеното изражение на лицето му, добави — Изглеждаш така, като че ли не се радваш много да ме видиш?

— Познаваме ли се? — гласът на Норман потрепери едва забележимо. — Не мога да се сетя…

— Възможно ли е това! Но аз съм Алън! Алън Уайстър. Преди по-малко от две години бяхме заедно на партито по случай сливането на бизнеса на нашите семейства!

— Заповядай, Алън — Норман се отмести и кимна към пъстрата тълпа. — Предполагам, че Виктор те е поканил.

— Виктор! Но и брат ти ли е тук? — учуди се Алън Уайстър. — Колко много случайности наведнъж! Не, не ме е поканил Виктор. Една моя приятелка ми каза, че тук има някакво събиране, и аз реших да намина.

Лин беше чула всяка дума. Тя се обърна и изтича в стаята си, където се беше приютила една любовна двойка. Раздразнено посочи вратата на двамата влюбени и се отпусна на леглото.

Значи така. Все пак Норман и Виктор бяха братя. Но с каква цел, по дяволите, криеха това? Защо беше нужна такава тайнственост, и то пред нея и пред Айлин! И какво означаваше това сливане на бизнеса, за което Алън беше споменал? На всяка цена трябваше да разбере, и то още сега.

Излезе от стаята си и се запромъква през множеството гости, нарочно избягвайки срещата си с Норман. Той се оглеждаше напрегнато и по всичко личеше, че се мъчи да я открие. Лин забеляза Алън Уайстър сред група мъже, от които не познаваше никого. Присъедини се към тях и се включи в повърхностния им разговор на общи теми, които водеха в момента. Най-сетне намери възможност да отдалечи Алън от групата, за да поговори с него.

— Значи познавате отдавна Норман и Виктор? — започна тя, придавайки си разсеян и незаинтересован вид. Предложи му чаша бяло вино и се опита гласът й да звучи закачливо, създавайки впечатлението, че тази тема е просто повод да започне разговор с него.

— Много добре, можете да бъдете сигурна. Преди две години нашите бащи обединиха издателските си къщи. По този повод имаше голямо празненство, на което ние — бъдещите наследници — взаимно се опознахме. В края на краищата един ден ще работим заедно — Алън, беше доволен, че може да осведоми Лин по този въпрос. Тя му беше харесала веднага.

— Кои издателства? Как се казват? Къде се намират? — Лин беше останала почти без дъх и с огромни усилия се мъчеше да обуздае любопитството си.

На Алън обаче това не му направи никакво впечатление. За него всяка тема беше добра, стига да останеше по-дълго в компанията на тази хубава жена.

— Не може да не сте чувала за „Уайстър Лимитид“ — каза той. — А също и за „Сайънс Камбърланд пъблишърс“. Това са две от най-известните издателски къщи в Ню Йорк. Преди две години бащите ни решиха да ги обединят и сега предприятието се казва „Камбърланд — Уайстър Сайънс пъблишърс корпорейшън“. Всъщност сега е едно от най-големите издателства на източното крайбрежие. Публикуваме предимно научна литература.

Внезапно на Лин й просветна. Значи Виктор съзнателно беше пропуснал собствената си фамилия, когато назова името на издателството, където щеше да работи! И той изобщо не е пристигнал от Филаделфия или отнякъде другаде в Ню Йорк! Той и Норман бяха синове на един от собствениците на голямото издателство, за което Лин сега, след като беше чула обясненията на Алън, се сети, че напоследък беше слушала много.

Но защо тогава Норман твърдеше, че е безработен социолог, който кара такси, за да се издържа?

Лин се опита да прикрие объркването си, но в главата й мислите безредно се въртяха една след друга. Не знаеше какво обяснение да даде на всичко това. Трябваше да помисли добре, и то на спокойствие. Това обаче беше невъзможно сред тълпите от хора, заели целия апартамент. Музиката гърмеше като в дискотека и няколко двойки диво се мятаха в ритъма на истеричен рок. Група разгорещени гости оживено дискутираха, мъчейки се да надвият целия този шум.

Лин се огледа за Норман. Откри го в коридора, където говореше нещо на Виктор. Лицата и на двамата изглеждаха напрегнати и сериозни и Лин можеше да си представи защо. Вероятно в този момент Норман осведомяваше брат си за това, че комедията им е претърпяла провал.

Веднага трябваше да каже на Айлин. В края на краищата това засягаше и нея. Откри я в кухнята, където се готвеше да поднесе сладоледа. Затвори врата след себе си и накратко изложи фактите, които беше узнала.

— Не разбирам абсолютно нищо — рече Айлин недоумяващо, след като Лин приключи с разказа си. — Защо не е трябвало да знаем, че Норман и Виктор са братя?

— Точно това трябва да разберем. Това и защо Норман твърди, че е безработен, като се абстрахираме от факта, че кара такси.

— Сещаш ли се защо може да са ни лъгали? — попита Айлин. Тя не изглеждаше толкова наранена, колкото объркана.

— Не, но можеш да бъдеш сигурна, че скоро ще разбера — отвърна Лин твърдо. Постепенно объркването й беше заменено от силен гняв. „Няма да се оставя да бъда лъгана! — кипеше тя. — Още по-малко пък от мъжа, който твърди, че ме обича повече от всичко.“

Втурна се в салона и започна да пляска с ръце, докато всички се обърнаха към нея и утихнаха. Тогава каза високо и ясно:

— Вече е три сутринта и партито се закрива още в този момент.

Всички я гледаха неразбиращо. Такова почти директно изгонване беше съвсем необичайно за този дом. Лин знаеше това, но сега й беше напълно безразлично. Искаше тези хора да си тръгнат веднага, искаше спокойствие, за да се концентрира върху въпросите, които щеше да зададе на Норман.

Първите гости си тръгнаха, без да се сбогуват. Явно не им харесваше начинът, по който ги бяха изпъдили. Скоро ги последваха и други и след по-малко от половин час в апартамента останаха само четиримата.

Без да си продумат, те заличиха следите от партито и сякаш всеки очакваше другия да започне решаващия разговор. Лин обаче не мислеше да пита. Тя искаше Норман сам да обясни всичко, обаче нищо подобно не се случи. Когато по-късно той, воден от любимия и на двамата им навик, я последва в стаята й, тя му посочи вратата и очите й проблеснаха решително, когато изрече:

— Искам да спя сама.

Норман не възрази. Без да каже дума, излезе и се отправи към собствената си стая.

На Айлин обаче не й достигнаха силите да не допусне Виктор в стаята си. Тя беше толкова влюбена! Отпусна се в обятията му и страстно отвърна на целувките му. „Нека Лин да открие тайната, която обгръща двамата братя“ — каза си тя. За нея сега беше важен единствено Виктор.

 

 

Следващата сутрин Норман вече беше излязъл от къщи, когато Лин стана след една безсънна нощ. Беше събота, но настроението й ни най-малко не можеше да се определи като празнично.

Айлин и Виктор все още не се бяха появили. По всичко изглеждаше, че са прекарали нощта заедно, в стаята на Айлин — една констатация, която накара Лин да се ядоса още повече. Как можеше Айлин да бъде толкова непоследователна и отстъпчива! Очевидно Виктор беше същият лъжец като брат си!

Лин седеше мрачна и замислена и пред чашата сутрешно кафе, когато Айлин и Виктор влязоха в кухнята със сънени лица.

— Не мога да те разбера, Айлин — обърна се тя към приятелката си. — Как можеш да гърмиш този мъж в леглото си след всичко, което се случи?

Айлин я погледна извън себе си от удивление.

— Но какво толкова ужасно се е случило? Какво толкова лошо съм узнала за Виктор? Че е брат на Норман. Това да не би да е престъпление?

— Не, не е. Но двамата са ни лъгали през цялото време! Още от първия момент са ни сервирали само измислици. И дори не сметнаха за необходимо поне да се извинят. Какво да говорим пък за това, да ни обяснят какво означава тази неуместна игра — Лин беше възмутена и веждите й сърдито се сключиха, когато сбърчи чело.

— Къде е Норман? — попита Виктор.

— Не знам, а освен, това ми е все едно. И без друго престоят му тук свърши — рязко отвърна Лин.

— Какво искаш, да кажеш? — Айлин я погледна стреснато.

— Искам да кажа, че Норман ще си тръгне оттук. И то веднага щом се появи. Дори може да вземе със себе си и невинния си брат.

— Не можеш да направиш това, Лин! — извика Айлин. — Аз не искам Виктор да си тръгва. И ако си признаеш честно, ти също не искаш Норман да си отиде.

— Ами ако искам? Ще му го кажа още щом се прибере. Не позволявам да си играят с мен, Айлин! — Лин беше много ядосана, но се виждаше, че освен това е дълбоко наранена и тъжна. В този момент й беше безразлично, че решението й ще причини болка на Айлин. Виктор също трябваше да се махне! Най-сетне искаше да остане на спокойствие.

— Разбрах — каза Виктор. Беше пребледнял и отваряше почти с мъка стиснатите си устни. — Ще си отида. Още днес.

— Тогава и аз тръгвам — гласът на Айлин прозвуча решително и твърдо както никога досега. — Искам да остана при теб, Виктор.

— Как можеш да бъдеш толкова глупава! — избухна Лин отново. — Не разбираш ли, че двамата са ни се подигравали през цялото време? И въпреки това ти искаш да тръгнеш с Виктор! Къде, ако може да знам?

— Къде искаш да отидеш, Виктор? Ще ме вземеш със себе си, нали?

Двете жени го погледнаха напрегнато.

— Ще те взема веднага щом намеря жилище, Айлин. Обещавам ти. Но това може да отнеме известно време. Сама знаеш колко е трудно да вземеш апартамент под наем в този град.

— Не ти ли се струва познато това, Айлин? Още един мъж, който иска да те вземе, едва след като уреди някои неща. Виждаш, че всички мъже са еднакви, независимо дали се казват Карло, или Виктор, или Норман…

— Разбирам защо мислиш така, Лин, но трябва да ти кажа, че се лъжеш — обърна се Виктор към нея. — Аз наистина обичам Айлин. И Норман те обича. Това поне е неоспорим факт.

— Благодаря за обяснението. А какво ще кажеш за вашите лъжи? Защо трябваше да твърдите, че не сте братя, а приликата ви се дължи на по-далечното ви родство?

— Това е сложна история. Не мога да ви я разкажа без съгласието на Норман, а той в момента не е тук.

— Точно така, не е тук! Той предпочита да се измъкне тихомълком, вместо да обясни поведението си. И ти искаш да оправдая това държание? — Лин изглеждаше дълбоко засегната.

— Норман си има основателни причини, за да постъпи така. Но те нямат нищо общо с чувствата му към теб, Лин. Той просто се страхува да ти каже всичко.

— И все пак излязох права — той се оказа просто един актьор, на всичкото отгоре не от най-добрите, а освен това и страхлив. Щом стане напечено, предпочита да се измъкне. Не искам да слушам нищо повече. Достатъчно ми е и това, което знам — каза Лин с горчивина и излезе от кухнята.

— Защо да не тръгна с теб още сега? Страхувам се, че Лин наистина иска да си отидете, а тя е действителната наемателка на апартамента — рече Айлин, когато останаха сами.

— На първо време ще се настаня в хотел, Айлин, но не за дълго. Дай ми една-две седмици време, тогава ще те взема при себе си. А през това време се опитай да поговориш с Лин. Аз не съм си играл с теб, също както и Норман не си е играл с нея — Виктор я прегърна нежно. — Отивам да си опаковам багажа. Ще ти се обадя веднага щом разбера къде ще отседна — прошепна той в ухото й и я целуна.

Айлин беше тъжна заради предстоящото заминаване, но за разлика от Лин вярваше безусловно на мъжа, в чиито обятия се беше сгушила. Тя обичаше Виктор, но в същото време спокойно приемаше факта, че в живота му има неща, които не може да узнае в момента. Най-важното за нея беше да се наслаждава на прекрасните чувства, които той беше събудил в сърцето й, на хармонията в отношенията им и на неописуемата наслада, която изпитваше в миговете на пълно отдаване и омайна самозабрава.

Тя му помогна да приготви куфарите си, но като си представи, че няма да бъде постоянно край него както досега, сълзите се търкулнаха по бузите й. Виктор веднага се спусна към нея и я прегърна.

— Не плачи, мила. Ще видиш, че няма да е задълго. Много скоро няма да имаш никакви грижи повече, Лин също.

Целуваха се дълго, преди Виктор да си поръча такси. Преди да тръгне й обеща, че ще й се обади още тази вечер. Айлин поплака още малко, но постепенно се успокои и влезе в стаята на Лин. Приятелката й лежеше, втренчила поглед в тавана.

— Виктор си тръгна — каза Айлин тихо.

— Добре. Като се прибере Норман, ще го последва — отвърна разсеяно Лин.

— Лин, винаги си била ти тази, която е давала съвети и в повечето случаи аз съм се съобразявала с тях. Сега обаче ти ме послушай.

— И какво искаш да ме посъветваш?

— Струва ми се, че не трябваше да бъдеш толкова твърдоглава — гласът на Айлин прозвуча колебливо, но после постепенно укрепна и тя продължи твърдо. — Сигурна съм, че Норман те обича. Ти също го обичаш. Сега искаш да го изгониш оттук, само защото те е излъгал веднъж, но аз знам, че двамата с Виктор са имали основателни причини да не ни кажат, че са братя.

— И те са?

— Не знам точно. Но са щели да ни кажат един ден. Сигурна съм.

— Радвам се за теб, но що се отнася до мен самата, не искам да чувам нищо повече. А сега, ако обичаш, ме остави сама, Айлин. Искам да размисля.

Айлин излезе тихо от стаята. Тя добре познаваше приятелката си и знаеше, че ако каже още нещо, само щеше да я настрои срещу себе си и да я ядоса още повече. Трябваше да се опита да я разбере. Лин с положителност страдаше много зад привидното си безразличие, както поради собственото си решение, така и поради лъжата на Норман.

 

 

Норман почука тихо на вратата на Лин и веднага чу едно твърдо „Влез“. Застана прав до леглото й, където тя лежеше и го фиксираше със студен поглед.

— Може би очакваш да ти дам обяснение — каза той.

— Положително. Или смяташ, че не ме засяга, защо толкова време се мъчеше да ме убедиш, че Виктор ти е втори братовчед, докато в действителност той ти е брат? — Лин седна и обгърна коленете си с ръце.

На Норман изведнъж му се прииска да я притисне силно до себе си, но знаеше, че в момента тя няма да му позволи дори да се приближи до нея.

— Беше просто една глупава игра — каза той, но гласът му не прозвуча много убедително.

— Малко е лаконично за такова ключово обяснение, не мислиш ли? Или може би в момента обмисляш някакъв по-добър отговор? А може би се чудиш как да задоволиш любопитството ми по другите въпроси?

— Какви въпроси?

— От какво живееш например. И моля ти се, не ми казвай пак, че всичките си средства изкарваш с таксито! Никой таксиметров шофьор не може да поддържа такъв стил на живот.

— Баща ми ми изпраща всеки месец по нещо.

— Колко великодушно от негова страна! — подметна язвително Лин. — Явно изобщо не го интересува, че тридесетгодишният му син не предприема абсолютно нищо, за да си намери работа по професията.

Норман сви рамене.

— Баща ми има достатъчно пари.

— Браво! Значи баща ти има достатъчно пари, за да издържа отдавна порасналия си син, който приема съвсем естествено тази привилегия — очите на Лин гневно блеснаха.

— Не е вярно! — отвърна Норман. — Аз наистина карам такси.

— Не очаквай да ме впечатлиш с този неубедителен довод, Норман. А сега ми отговори кратко и ясно на въпросите. Искам да знам, защо поиска да живееш тук, тъй като със сигурност причината не е тази, че не си бил в състояние да си намериш собствен апартамент. Искам да знам също, защо водиш дневник за мен и за Айлин и си отбелязваше точно неща, които ни засягат лично? И накрая ми кажи, защо уреди и брат си да се нанесе при нас? А, и едно наистина последно нещо — през цялото време ли бях просто обект на твоите изследвания?

Норман седна в едно от белите кожени кресла срещу Лин и я погледна сериозно.

— Мога да отговоря конкретно само на последния ти въпрос, Лин. Обичам те! Никога досега не съм казвал това на друга жена. За мен нещата наистина са сериозни. Как можеш да си помислиш, че те приемам като обект на изследване?!

— Подозрението ми е съвсем основателно, като се вземат предвид бележките ти за мен, поведението ти, лъжите ти… — очите на Лин се насълзиха.

— Лин, аз работя върху едно проучване за самостоятелно живеещи жени в Ню Йорк — призна Норман накрая.

Лин скочи и се изправи насред стаята.

— Значи все пак за теб съм била обект на изследване — прошепна тя.

— Това беше съвпадение. Когато прочетох обявата ви, реших, че това е идеалната възможност за мен. Най-сетне щях да мога да надникна отблизо в живота на две млади жени, които живеят сами в този град. В края на краищата вие открито съобщавахте, че търсите още един човек за този голям апартамент — обясни Норман и после добави — Нямах представа, че по този начин ще срещна жената, която промени целия ми живот.

— Ти просто си се присламчил към нас, за да ни шпионираш! Проявяваше интерес към моя живот и този на Айлин, а в действителност си имал нужда от детайли за своето проучване. Ти излъга доверието ни. Ти през цялото време си ни използвал… — сега вече Лин се разплака.

— Не ме пипай! — отблъсна тя Норман, който посегна да я прегърне. — Никога повече не се опитвай да ме докоснеш! А сега ме махай! Събирай си багажа и се махай! Не искам да те виждам никога вече!

Тя отвори вратата и посочи навън. Норман се опита още веднъж да я привлече към себе си, но Лин се отдръпна гневно.

— Брат ти вече си тръгна, така че гледай най-много след един час да го последваш и ти. И се въздържай да влизаш в стаята ми през това време!

Лин почти викаше накрая и Айлин се събуди. Тя колебливо подаде глава от стаята си.

— Какво става? Защо се карате? — попита сънено.

— Затвори си устата, Айлин! Много добре знаеш за какво става въпрос. Но по-добре не се намесвай, след като нито веднъж не пожела да узнаеш цялата истина.

Лин се втурна в стаята си и тръшна вратата след себе си.

— Толкова съжалявам, Норман! — каза Айлин, като видя колко наранен и разстроен се чувства той.

— Недей да съжаляваш. Лин е права за много неща. С Виктор постъпихме наистина ужасно. Сега ще се приготвя.

Айлин го последва в стаята му.

— Лин ще си изплаче очите по теб — опита се да го утеши тя, докато го наблюдаваше с каква мъка събира нещата си и ги хвърля в куфарите.

— Не ми се вярва. Тя е твърде горда, за да направи това — отвърна тъжно Норман. — Никога повече няма да иска да чуе за мен.

— А ти? Ти искаш да бъдеш с нея, нали?

— И още как! Никога досега през целия си живот не съм пожелавал нещо толкова силно.

— Тогава нека поддържаме връзка — предложи Айлин. — Ти сигурно ще си потърсиш жилище заедно с Виктор. Той обеща, че ще ми се обади още тази вечер, за да ми каже къде се е настанил.

Норман я погледна замислено.

— Мисля, че знам къде мога да намеря брат си. Аз също ще се обадя, щом го открия и се установим някъде.

— Благодаря ти, Норман. Съжалявам, че се получи така. Беше толкова хубаво, когато двамата живеехте при нас — Айлин заприлича на малко момиченце, което се сбогува с нещо силно обичано.

— Да, беше фантастично. Може би след време ще стане отново същото. Вероятно не толкова скоро, но ти поне знаеш, че двамата с Виктор не сме такива непоправими типове, за каквито изглежда Лин ни мисли. Така ли е?

— Да. Знам, че е така. И затова не ми е толкова мъчно, колкото на Лин — тя се усмихна и целуна Норман по бузата. — Всичко хубаво, Норман! Ти ми помогна за много неща.

— Направих го с удоволствие. Ти си чудесна жена — Норман й стисна ръката и добави заговорнически. — Ще ми помогнеш много, ако кажеш някоя добра дума на Лин за мен.

— Ти нямаш нужда от това, Норман, но знаеш, че и без друго ще го направя. Веднага щом Лин отново бъде в състояние да ме слуша. Боя се, че в момента единственото й желание е да бъде сама.

— Довиждане, Айлин! Ще се чуем скоро.

Норман изнесе куфарите си и натисна копчето на асансьора. Айлин погледна тъжно след него. Изглежда, че един чудно хубав период от време беше безвъзвратно обречен на миналото.