Франсин Доусън
Не мога с друга да те заменя (5)

V

Есените в Ню Йорк можеха да бъдат много приятни и както се казва — златни. Тази година обаче есента не беше такава. От началото на октомври заваляха дъждове и по улиците на града потекоха потоци вода, влачейки изгнили листа, отнесени от поривите на вятъра. Често се разразяваха бури, оголвайки напълно короните на дърветата в парковете, а зелените площи бяха загубили цвета си и изглеждаха мръсни и неприветливи.

Сърдечността и усмивките на хората бяха изчезнали. Сякаш целият град беше обхванат от тягостно настроение, разпростряло се дори и сред багрите на градския пейзаж. Пъстрите летни дрехи на нюйоркчаните бяха потънали безследно. Сега всички се обличаха в убити пастелни тонове, в якета и дъждобрани, бяха забързани и мрачни.

В апартамента на Медисън Авеню обаче с всеки изминал ден на октомври настроението ставаше все по-добро. Айлин с въодушевление се отдаде на новата си работа и искрено се радваше на щастието на Лин и Норман, които изглеждаха по-влюбени от всякога. Тя все още се надяваше, че някой ден ще срещне мъж като Норман Камбърланд.

Лин също се чувстваше превъзходно и това й личеше. Беше станала още по-хубава от преди. Изглежда, че любовта и грижите на Норман и се отразяваха благотворно, давайки й сигурност и самоувереност. Истинска красавица, след която мъжете се обръщаха. Репутацията й в бюрото беше укрепнала, откакто заплатата й се увеличи. Дон Шетърланд се държеше много спокойно след онзи разговор с шефа. Дори беше започнал да работи по-усърдно и се отнасяше почтително и с уважение към колегите си.

Навсякъде и във всичко само успехи, спокойствие и радост. Само да не беше това колебание, което пропълзяваше у Лин от време на време и я караше да се чувства несигурна. Но не в любовта на Норман. Отдавна й беше станало ясно, че той наистина я обича много. Не и в собствените си чувства към него, тъй като те бяха също толкова дълбоки и искрени, колкото и неговите. Ставаше въпрос за самия Норман. Съмненията й се пораждаха само при някой дребен комичен инцидент и на Лин й се струваше най-малко странно, че все още не знае със сигурност, кой е той в действителност и откъде идва.

Около средата на октомври тримата бяха седнали една вечер в слона и се забавляваха с веселите истории, които Норман разказваше. Преживяванията му като таксиметров шофьор понякога бяха наистина много куриозни.

— Днес трябваше да закарам два пудела на фризьор — започна той, — а след това качих една еврейска двойка, която искаше да обядва някъде. Той предпочиташе китайска кухня, тя — японска. Два часа ги разкарвах насам-натам из целия град и накрая ги оставих пред един италиански ресторант в Бронкс.

Лин и Айлин се засмяха.

— Последният ми клиент беше сутеньор. Изнесе ми цяла лекция за жените — засмя се Норман. — Но въпреки това се зарадвах, когато отново останах сам. А, да, щях да забравя. Остави ми бакшиш от десет долара.

— Значи този месец няма да имаш финансови затруднения — пошегува се Лин. Норман никога нямаше финансови затруднения. Това беше също един детайл, на който тя понякога се учудваше. „Ако наистина изкарва парите си само от карането на такси, то той трябва да е най-добрият таксиметров шофьор в града“ — мислеше си понякога.

Норман често канеше Лин и Айлин на ресторант. Освен това редовно купуваше подаръци. Или такива, които бяха общи, за апартамента, или строго лични, предназначени за Лин. Като например пижамата от истинска коприна, която тя обичаше повече от всичко.

Норман се усмихна на забележката й.

— Не, за един месец никакви финансови затруднения повече. А как са при вас нещата?

— Няма проблеми — отговори Лин. След повишението на заплатата си получаваше повече от достатъчно.

— При мен ще потръгне добре след първи ноември. Но от първата си заплата трябва да покрия сметката си в банката и да ви върна парите, които ви дължа — каза Айлин. Тя беше вземала назаем както от Лин, така и от Норман, за да може да преживява, докато стоеше без работа.

Норман като че ли се замисли за нещо.

— Оттатък стои празна тридесет квадратни метра стая — каза след малко.

— Да, наистина. Всъщност на мен не ми трябва повече работна стая — сети се Лин. — Искаш ли да я ползваш ти, Айлин?

— Не, благодаря. На мен също не ми е необходима. Работната маса в стаята ми е напълно достатъчна.

— Аз имам един добър приятел, който пристига в Ню Йорк и търси къде да отседне — каза Норман.

Двете жени го погледнаха заинтересовано.

— Но ако заживеем четиримата, няма ли да ни стане малко тясно? — обърна се Лин към него.

— Мисля, че не. Всичко на всичко ние тримата обитаваме повече от двеста квадратни метра. Така че ще има достатъчно място и за Виктор. Той е мил и възпитан човек, а освен това ще остане само временно.

Лин и Айлин се спогледаха и Лин кимна.

— Щом смяташ, че това няма да наруши установения ритъм, тогава можеш да го доведеш. Но само ако със сигурност гарантираш, че няма да обърне тук всичко с главата надолу.

— Можете да бъдете спокойна за това — каза Норман. — Всъщност сигурен съм, че Виктор ще ви хареса.

— Виктор… кой? — поинтересува се Айлин.

Норман се поколеба за секунда.

— Виктор Камбърланд — рече накрая, а като видя изненаданите им лица, добави бързо. — Той ми е втори братовчед. Идва от Филаделфия в Ню Йорк, за да започне работа в някаква издателска къща, и ми се обади. От седмици вече търси жилище, но все още не е намерил нищо подходящо.

— След като е така, Виктор Камбърланд е също така добре дошъл при нас, както и Норман Камбърланд — засмя се Айлин. — Как изглежда той?

Норман се усмихна дяволито.

— Не съм го виждал от години, но по-рано казваха, че двамата поразително си приличаме. В края на краищата сме роднини, и то не много далечни.

— Интересно — отбеляза Айлин. — Значи и той е висок, рус, със сиви очи и изглежда също толкова впечатляващо добре?

Сега вече Норман се разсмя високо.

— Благодаря за комплимента, Айлин. И мъжете се радват на такива неща. Да, Виктор също е висок и рус и доколкото си спомням, очите му също са сиви. А дали изглежда добре, това ще прецениш сама.

— Кога ще пристигне той? — намеси се Лин в разговора.

— От първи ноември започва работа. И сигурно веднага щом му се обадим, че всичко е уредено, ще пристигне. С целия си багаж, както аз преди половин година.

— Много интересни съвпадения има около теб, Норман — Лин изглеждаше замислена. — И като си помисля, всъщност ти целият си заобиколен от подобни забавни случайности.

Норман замълча. Той много добре знаеше докъде щяха да доведат забележките на Лин от този род, ако им обърнеше внимание. Тя все още му нямаше пълно доверие. Само в моментите, когато се любеше, му се доверяваше напълно и забравяше въпросите и колебанията си.

 

 

Няколко дни по-късно Норман докара с таксито си новия им наемател на Медисън Авеню. Този път Лин и Айлин бяха приготвили вечерята и напрегнато очакваха появата на Виктор Камбърланд.

— Мислиш ли, че наистина прилича на Норман? — попита Айлин, докато приготвяше салата от яйца и маслини. Тя често наблюдаваше Норман как готви и внезапно беше станала запалена домакиня.

— Почакай още няколко минути. Тогава ще знаем със сигурност — Лин тъкмо насипваше сладоледа в сребърни купички.

След малко чуха весели мъжки гласове от коридора. Двете с любопитство излязоха да посрещнат братовчедите и се заковаха на прага от изумление. До Норман стоеше един мъж, който изглеждаше почти като негово копие, и приятелски им се усмихваше. Почти същата височина, същата тъмноруса чуплива коса, само малко по-късо подстригана, същите сиви очи. Виктор Камбърланд беше облечен с изискан светлокафяв костюм, под който носеше кашмирен пуловер с малка кръгла яка.

— Аз съм Виктор. Благодаря за това, че се съгласихте да живея при вас — каза, като ги поздрави.

Дори и гласът му звучеше като на Норман. Все още учудени, Лин и Айлин не можеха да кажат каквото и да било. Като че ли и двете си бяха глътнали езика от изненада. Норман ги представи.

— Това е Лин Уокър, жената, която обичам — каза той и обви ръка около кръста й. — А това е Айлин Швайфт, изгряващата звезда на хоризонта от модни дизайнери в Ню Йорк — посочи усмихнат Айлин, която не можеше да откъсне погледа си от Виктор. Приликата му с Норман наистина беше фрапираща.

Виктор я погледна и й се усмихна и Айлин усети как някаква топлина се надига у нея. Той подаде ръка първо на нея.

— Много се радвам, Айлин. По пътя Норман ми говори само хубави неща за теб.

Айлин се надяваше, че Норман наистина е направил точно така. Разчиташе много на това, да направи добро впечатление на този мъж.

— Норман отдавна търсеше подходяща жена — обърна се после към Лин. — Сигурен съм, че сега вече я е открил.

Веднага пролича, че Лин се зарадва на думите му. Но все още не беше казала нито дума, а само поглеждаше ту към единия, ту към другия.

— Сигурни ли сте, че не сте братя? — успя да попита накрая.

— Абсолютно. Както майките ни, така и бащите ни много си приличат — отговори Норман, а Виктор кимна. — Бабите ни бяха сестри. Вероятно оттам произхожда това фамилно сходство.

Когато седнаха да изпият по едно питие преди вечеря, двамата мъже подхванаха оживен разговор с Лин на всякакви възможни теми. Айлин през цялото време не се обади. Тя беше твърде заета с това, внимателно да наблюдава Виктор. Колкото по-дълго го гледаше, толкова повече се убеждаваше, че не би могла да каже „не“, ако той поиска нещо от нея.

След вечеря обаче Айлин реши, че вече няма търпение и че тя ще поеме инициативата да се сближи с Виктор.

У него също започнаха да се проявяват всички признаци на неподправен интерес към Айлин. Той все по-често се обръщаше към нея и се опитваше да научи колкото се може повече за живота й. Беше очевидно, че я харесва. В очите му все още не се четеше същия копнеж както у Норман, когато наблюдаваше Лин, но Айлин ясно можеше да забележи, че ставаха по-тъмни, когато я поглеждаше.

Вечерта мина чудесно. Малко разгорещени от няколкото чашки мартини, четиримата се отправиха към бившия работен кабинет на Лин. Вече бяха купили едно френско легло за Виктор, за да му спестят грижите. Шкафовете и етажерките бяха освободени, така че той можеше да разопакова багажа си. Айлин се зае да му помогне.

— Но ти имаш чудесни скъпи неща! — установи тя, като започна да вади от куфарите един след друг осем елегантни костюма.

— Така и трябва да бъде. Шефът ми е много взискателен по отношение външния вид на хората, които представят издателството — Виктор се усмихна.

После, като че ли се извиняваше, посочи към спортния си сак.

— Разопаковай този багаж и ще видиш, че има и друг Виктор Камбърланд.

Чантата съдържаше три чифта почти износени маратонки, тениски и два стари пуловера. Айлин крадешком ги потърка в лицето си. Ухаеха на тръпчив мъжки парфюм, явно от елитна марка. Мирисът веднага й допадна — винаги щеше да го свързва с Виктор.

— Тази стая е точно като за мен — каза Виктор, след като приключиха с подреждането. — Благодарен съм ви за това, че ми я предоставихте.

— Норман каза, че ще останеш само временно?

— Не искам да ви бъда в тежест. В този град е дяволски трудно да намериш апартамент.

— Стаята изобщо не ни е необходима — каза Айлин тихо, но настойчиво, за да разбере Виктор, че може да остане колкото пожелае.

— Това е чудесно. В такъв случай няма да се чувствам като натрапник — зарадва се Виктор. — И без това няма да прекарвам кой знае колко време тук. Предполагам, че ще бъда доста натоварен с новата си работа.

Сега Лин се намеси с един от своите въпроси.

— Къде и какво работиш, Виктор? Не можах да разбера добре, когато Норман ни обясни.

— Започвам като лектор по публикациите на научно-социална тематика към „Сайънс пъблишърс корпорейшън“.

Лин замислено премести погледа си от него към Норман.

— А Норман е безработен социолог — каза тихо.

— Да, така е. Знам.

— Ти също ли си следвал социология? — продължи да разпитва тя.

— Не. Аз следвах английски и публицистика. Така станах лектор. Просто случайност е, че сега ще се занимавам с научни публикации по социология — обясни той внимателно и търпеливо.

— Лин винаги иска да знае всичко точно — намеси се Норман.

— Не ме прекъсвай, Норман. Наистина ме интересува с какво се занимава Виктор. В края на краищата се оказва, че двамата имате сходни професии.

— Хайде да не мислим за работа сега. Вече стана късно и всички трябва да си лягаме.

Норман се засмя, когато Айлин веднага подхвърли на забележката му:

— Какво интересно предложение, Норман! Всички в едно легло. Квартет в леглото… — тя се изсмя дръзко.

— Не говори щуротии, Айлин! — скара й се Лин. — Не се намираме в холивудски филм от шейсетте години.

— Жалко. На мен ми харесват тези филми.

Лин поклати глава. Приятелката й наистина понякога се държеше като ученичка, но сега поне я оправдаваше. Появата на Виктор изглежда я беше извадила напълно от равновесие. И Лин нямаше никакво право да я съди, тъй като тя самата беше безумно влюбена в Норман, а Виктор изглеждаше като негов брат близнак.

Подкани Айлин да стават и двете тръгнаха към вратата. Преди да излязат, се обърна и предложи:

— Струва ми се, че сега, когато сме четирима, трябва да си направим нещо като график за ползването на банята.

— Не е необходимо — Виктор се усмихна. — Аз ще се къпя само тогава, когато е свободна.

— Но как така? Мислех, че започваш съвсем редовна работа с точно определено работно време, като мен и като Айлин.

— Точно така, но чак след три седмици. А дотогава вероятно ще съм си намерил друго жилище — отвърна Виктор.

— Ще бъде жалко. Необходимо ли е това? Тук има достатъчно място! — намеси се веднага Айлин.

— Да не бързаме толкова — предложи Лин. — Може би след няколко дни ще мислим съвсем различно за това.

— Какво имаш против Виктор? — поинтересува се Норман, когато останаха сами с Лин в нейната стая.

— Нищо. Какво трябва да имаме против него? Все още изобщо него познавам.

— Не беше много приятелски настроена.

— Просто се безпокоя за Айлин. Не забеляза ли, че е на път да се влюби отново?

— Мислиш ли, че ще бъде толкова лошо? Виктор е много мил.

— Без съмнение. Но Айлин изобщо не го познава. Тя не знае почти нищо за него — дори по-малко, отколкото аз знам за теб.

Норман не каза нищо повече. Прегърна я и я привлече нежно към себе си. Целувките му бяха много по-убедителни от всичко, което можеше да каже. За кой ли път Лин се отпусна напълно и потъна в щастливото опиянение, което Норман щеше да й дари. Той беше толкова нежен, имаше такава фантазия, когато искаше да я възбуди и да я накара да забрави напълно коя е и къде е, че наистина не бяха нужни никакви думи. Потръпвайки при мисълта за предстоящата омайна наслада, тя се остави да я съблече и да я отнесе до леглото.

— Ти знаеш всичко важно за мен, мила — прошепна Норман, като се съблече и легна до нея. — Знаеш, че те обичам и искам винаги да бъдем заедно. Какво друго може да бъде по-важно от това?

Тя не отговори, а само го притегли към себе си. Няколко мига по-късно телата им се сляха в ритъм на бурна страст, съмненията и колебанията им се удавиха в море от стонове и въздишки на удоволствие. Лин заспа напълно щастлива, сгушена в прегръдките на Норман. В този късен нощен час дори и насън нищо не помрачаваше радостта й от това, че беше открила единствения мъж, когото искаше да има до себе си.

 

 

С идването на Виктор Камбърланд апартаментът на Медисън Авеню се оживи. Също както в началото, когато Лин и Айлин живееха сами, посещенията се заредиха едно след друго. Виктор водеше много свои приятели, възпитани и приятни, много от които станаха техни постоянни гости. Непрекъснато се организираха партита — големи и в по-тесен кръг. Нито Лин, нито Айлин имаха нещо против това забавно съществуване — най-сетне огромният апартамент пълноценно влизаше в употреба.

Цяла седмица Айлин и Виктор се ухажваха и изучаваха взаимно, преди да пламне искрата между тях. Това стана на партито, което Айлин организира по случай първата си заплата. Беше обхваната от лудешко въодушевление като малко момиченце, когато се върна вечерта вкъщи и сияещо размаха късчето хартия на стойност три хиляди долара.

— Хей, вижте всички! Сега вече съм богата жена! — извика тя, подскачайки от радост.

После разопакова всички покупки, които беше направила в деликатесния магазин.

Събраха се около двадесет души, за да споделят радостта й, и тя изглеждаше невероятно доволна.

Вечерта на партито беше облякла елегантна черна рокля от еластичен плат с втъкани тънки блестящи нишки сребристо ламе. Роклята беше тясна, с издължен силует, имаше дълги, плътно прилепнали ръкави, затова пък беше дълбоко изрязана на гърба, разкривайки чудесната й нежна кожа. Току-що си беше купила нови обувки, носеше копринен черен чорапогащник и в този си вид изглеждаше зашеметяващо.

— Като Марлене Дитрих в най-добрите си години! — възкликна Виктор впечатлен, когато Айлин се появи. Новата й фризура, посипана с лек сребрист прашец, проблясваше в светлината на свещите, запалени в целия апартамент. Норман беше подбрал музиката за вечерта и след малко Айлин и Виктор вече танцуваха, нежно притиснати един в друг.

— Каква вълнуваща мелодия, не мислиш ли? — Айлин го стрелна с поглед.

Той наистина смяташе така. Обгърна я плътно с ръце и я притисна по-силно в прегръдките си. Тя отново долови тръпчивия аромат, който му пасваше толкова добре. Когато накрая се целунаха, и двамата знаеха със сигурност, че тази целувка ще бъде началото на една гореща страст.

Малко по-късно неусетно изчезнаха в стаята на Виктор. Лин обаче ги забеляза и се усмихна. Междувременно беше опознала този мъж добре и беше абсолютно убедена, че той никога няма да причини болка на приятелката й.