Франсин Доусън
Не мога с друга да те заменя (4)

IV

Лин се събуди на разсъмване. До нея Норман все още спеше дълбоко. Тя се загледа в лицето му, отпуснато и спокойно, в гордата и малко дръзка извивка на устните му. „Като на малко момче, което не е получило това, което иска“ — помисли тя с умиление и се усмихна. Затворените му клепачи подчертаваха още повече дългите извити мигли. По страните му беше набола тъмна брада, придавайки на изражението му нещо очарователно небрежно и младежко. Тя се наведе и го погали нежно. Норман се размърда, но не се събуди дори когато Лин внимателно отметна завивката и стана от матрака.

Тя се огледа наоколо с любопитство, тъй като сега за пръв път се намираше в стаята му. Забеляза много книги и внимателно се приближи към гардероба. Отвори го тихо и погледна. До ленения костюм, който вече беше виждала, висяха още няколко подобни, също толкова елегантни и скъпи. Забеляза дори и един безупречен тъмносин смокинг. Леко затвори вратата и се насочи към писалището, върху което цареше пълен безпорядък. Този хаос изобщо не пасваше на иначе организирания почти до педантичност Норман. Празни листи, други изписани целите или до половина, бяха разхвърляни наоколо, имаше и няколко разтворени книги на социологическа тематика. За свое учудване Лин прочете заглавия, които по един или друг начин бяха свързани все с женски въпроси. Всичко създаваше впечатлението, че Норман работи върху точно определена тема. Сега наистина любопитството й беше изострено до краен предел. С периферното си зрение долови, че Норман все още спи, и напрягайки очите си в утринната дрезгавина, се опита да разчете някои редове. Съвсем слисана, тя откри сред бележките му дневник, воден за нея самата и за Айлин. Собственият й дневен режим беше нанесен и разчертан с абсолютна точност и по часове в хронологическа таблица. На друг лист откри сметка на бюджета си и на този на Айлин. Сега вече й беше безразлично дали Норман ще се събуди или не. Запали настолната лампа, за да може да чете по-добре. Наистина — всичките му записки засягаха нея и Айлин!

— Лин, какво правиш там? Колко е часът? — чу тя сънения му глас.

— Нищо особено. Просто съм безкрайно учудена от факта, че водиш подробен дневник за мен и за Айлин. Ще ми обясниш ли какво означава това? — гласът й беше леден.

Норман се загърна в покривката на леглото и се приближи към нея.

— Лошо момиче. А ти ще ми обясниш ли, защо шпионираш чужди мъже зад гърба им? — опита да се пошегува той.

— Изобщо не ми е до смях. Искам да знам какво означава всичко това.

— Нищо, Лин, наистина нищо — ръката му се плъзна по гърба й и после бавно напред и нагоре.

— Моля те, остави това и ми отговори най-после!

— Но какво да ти обяснявам, скъпа? Просто се опитвам да нагодя собствения си график по вашия и да имам по-ясна представа за грижите и проблемите ви, за да ви помогна да ги решим заедно. Затова си водя записки. Знаеш ли, това е като математическа задача. За всяка трудност има подходящо решение. Само трябва да го откриеш.

Лин се обърна учудено към него.

— Ти или се правиш на много глупав нарочно, или действително не можеш да живееш, без да се месиш в живота на други хора. Трябва да ти кажа, че и двете възможности са ми много неприятни.

Норман светна лампата на тавана и стаята се обля в обилна светлина. Едва сега Лин забеляза, че седи съвършено гола на стола пред бюрото му. Издърпа покривката от него и припряно се уви в нея. Погледна голото му тяло и когато видя, че желанието му отново започва да напира, за момент потръпна и се разколеба. Но не, най-напред трябваше да си изясни докрай този въпрос.

— Отговори ми, Норман. Това е важно за мен — помоли тя. Тонът й вече не беше толкова рязък и сърдит.

— Вече се опитах да го направя — той се наведе към нея, пресегна се и взе един лист от купчината. Целият беше изписан с подредени в колонки цифри, а в горния десен ъгъл с по-тъмен и едър шрифт беше написано: бюджет на Лин.

— Ето, погледни. Тук съм посочил твоя бюджет. От това, което виждаш, личи съвсем ясно, че ти се оставяш да те използват в работата ти. Трябва да получаваш още най-малко хиляда и петстотин долара на месец за това, което вършиш. А вероятно те не ти се дават, просто защото си жена.

Лин се замисли. Норман наистина беше прав. Дон Шетърланд получаваше много повече от нея, въпреки че работеше значително по-малко и по-некачествено.

— Ако вземеш точно толкова, колкото заслужаваш, няма да имаш никаква необходимост от допълнителни извънслужебни ангажименти. Това означава, че ще имаш повече време за себе си, без да се налага да ограничаваш жизнения си стандарт.

— Всичко това е вярно, Норман. Но как да убедя Снайдер да ми дава по-добро възнаграждение? Аз обичам много тази работа и се боя, че шефът ми знае добре това — Лин го погледна безпомощно, очаквайки от него съвет и съдействие.

— Трябва да опиташ. И то по такъв начин, че на него да не му остава никаква друга възможност, освен да приеме условията ти. Ти си в правото си и затова трябва да успееш да се наложиш. Доколкото мога да преценя положението, това бюро има нужда от теб — Норман се наведе и нежно целуна косата й, която ухаеше на сън и на любов.

— Значи наистина смяташ, че трябва да опитам?

— При всички случаи. И ако ми позволиш — разбира се, без да го смяташ за намеса от моя страна в твоите работи, — двамата можем да разработим чудесен план за действие.

Той я повдигна от стола и я притисна към себе си. Ленената покривка се плъзна от раменете й. Двамата останаха неподвижни за секунда един срещу друг, загледани с обожание в очите си. Лин усети напиращата му мъжественост и с удоволствие потърка бедра в нея. Устните й се отвориха под нежния напор на езика му и тя с наслада затвори очи. Дланите му се впиха в стегнатата плът на заоблените й полукълба. Лин отметна назад глава, извивайки тялото си в дъга, и му даде възможност да смуче бавно и неописуемо възбуждащо втвърдените зърна на гърдите й. Езикът му ловко закръжи около тях, карайки я да простенва тихо. Коляното му се пъхна между бедрата й и тя с готовност ги разтвори. Плъзна се нагоре и нежно потърка мъхестия тъмен триъгълник. Лин цялата затрепери в ръцете му. Норман усети влага върху коляното си, спусна ръцете си още по-надолу и като я повдигна високо, разтвори я нежно и бавно, без всякакви усилия, навлезе дълбоко в нея. Горещата мокра плът сякаш изгаряше набъбналия му от възбуда член. Повдигна я още по-високо и Лин обви бедра около кръста му. Така както беше прав Норман се задвижи бавно, помагайки й с дланите си да се нагоди към неговия ритъм. Устните и езикът му си играеха с гърдите й. Дишането им стана задъхано и тежко и двамата едновременно изригнаха, понесени от стремителната сила на този вълнуващ екстаз.

Лин се плъзна надолу и стъпи на пода. Норман я целуна нежно и я притисна в обятията си, докато дъхът й отново се нормализира и бесните удари на сърцето й утихнаха. Повдигна главата й и като я целуна закачливо по носа, каза:

— Дори и да искам денят да продължи така, както започна, страхувам се, че трябва да се примиря и да те пусна да се приготвиш вече. Седем и петнадесет е, скъпа.

Лин се стресна. Съвсем беше забравила, че днес е нормален работен ден. Затича се към банята и светкавично се пъхна под душа. Пусна първо горещата, после студената вода, за да се освежи и да проясни мислите си, и после се втурна в спалнята си да си вземе бикини и сутиен. Намъкна се бързо в тях и влезе в кухнята да изпие на крак обичайното нес кафе. Норман вече беше там, облечен в дълга бяла хавлия, и приготвяше закуската й.

— Прекаляваш, Норман! — закани му се Лин с пръст. — Казах ти, че сутрин не ям, и така ще си остане винаги.

Той й се усмихна сияещо.

— Разбира се, както искаш, скъпа. Но всеки знае, че здравата закуска е най-важното хранене за целия ден.

— Чудесно, татенце! А сега престани с напътствията си. Къде ти е таксито?

Лин видя, че вече е осем без четвърт, и ако не искаше да закъснее и този път, трябваше или да извърви цял километър за пет минути, или Норман да я закара.

— Долу, точно пред вратата — каза той и тръгна към стаята си. — Обличай се. Аз ще бъда готов след минута.

В този момент се появи Айлин с подути очи и объркана коса.

— Как така си успяла вече да си оправиш леглото? — попита тя прозявайки се.

— Нямам време, трябва да тръгвам. Довечера ще ти разкажа всичко викна Лин вече на път към стаята си. Бързо измъкна от гардероба си сив ленен костюм и разкошна черна блуза от бляскаща коприна и се облече за невероятно кратко време. После прокара пръсти през русата си коса.

— Но довечера съм заета! — извика Айлин, докато приятелката й вече тичаше към асансьора.

— Тогава ела днес точно в дванадесет при мен. Ще обядваме заедно — вратата на асансьора се затвори след Лин.

— Можеш да бъдеш сигурна, че наистина ще дойда — измърмори Айлин и влезе обратно в апартамента. Имаше да разказва някои неща на приятелката си. А най-вече искаше да й зададе няколко въпроса.

 

 

Двете приятелки седяха в едно от сепаретата на ресторанта, който се намираше на най-близката пресечка до бюрото на Лин. Току-що си бяха поръчали салати.

— Разказвай най-после — настоя Айлин нетърпеливо.

— Какво има да ти разказвам? — Лин като че ли изглеждаше изненадана.

— Ами например как така леглото беше оправено толкова рано тази сутрин? Или защо кимоното ти беше в стаята на Норман? Защо очите му блестят от щастие и днес през цялото време се усмихва, а и ти самата сияеш от радост?

Айлин беше впила в приятелката си поглед, пълен с очакване.

— Ти как си обясняваш всичко това?

— Мисля, че си прекарала нощта в стаята на Норман Камбърланд и си се любила с него.

— Позна — потвърди Лин.

Междувременно им поднесоха салатите и двете с удоволствие започнаха да се хранят.

— А как ще продължат нещата между вас? Защото сега сте любовна двойка, нали?

— На този въпрос и аз самата не мога да ти отговоря, Айлин. Действително съм влюбена в Норман, но има нещо тайнствено около него, което не ми харесва. Трябва да разбера какво точно е то и едва тогава ще бъда наясно със себе си.

Айлин поклати глава.

— Не те разбирам, Лин. Мъж като Норман не се среща често. И трябва да ти кажа, че ако още в началото не бях забелязала начина, по който го гледаше, аз самата щях да го оплета здраво в мрежите си. Или поне щях да опитам.

— Не мисля, че Норман може да бъде оплетен в чиито и да било мрежи против собствената си воля — каза Лин, след като замислено помълча известно време.

— Не се тревожи — успокои я Айлин. — Изобщо не мисля и да се опитвам на този етап. Най-вече заради това, че вчера ми се случиха редица интересни и невероятно вълнуващи преживявания. Но както виждам, това не те интересува. Ти си заета с Норман и в края на краищата сигурно си права.

Лин виновно погледна приятелката си, тъй като внезапно се сети, че все още изобщо не я е питала къде е била през целия вчерашен ден. Нито пък затова, откъде се прибира вкъщи посред нощ и най-вече за работата, за която Норман й беше разказал.

Изведнъж затрупа Айлин с всичките тези въпроси.

— Спокойно, всичко по реда си — каза Айлин. — Норман ми даде адреса на „Бетси-Бънки-Нини“. Сещаш се, нали? Това е големият екстравагантен магазин в началото на Медисън. Авеню. Около двадесет минути пеша от нас…

— Да, да, естествено. Знам го магазина. И? — прекъсна я нетърпеливо Лин.

— Те имат екзотични модели от коприна, шифон и други подобни платове. Сега искат да разширят колекцията си и търсят модна дизайнерка с конкретни нестандартни идеи.

— Фантастично! И какво? Взеха ли те? — Лин беше въодушевена.

— Да, представи си! Започвам от първи октомври с първоначална заплата три хиляди долара и освен това ще имам собствено ателие! — очите на Айлин блестяха от възторг.

— Но това е чудесно, мила! Поздравявам те!

Лин се радваше от сърце за успеха на приятелката си.

— Почакай докато ти разкажа и останалото — добави загадъчно Айлин. — В магазина се запознах с един дизайнер на платове. Прави невероятно красиви съчетания. Такива цветове и комбинации, които ти грабват дъха от пръв поглед и…

— По-нататък — Лин внезапно стана напрегната.

Казва се Карло Пабон и е италианец. Иска да се ожени за мен.

— Да се ожени? Нищо друго? — Лин едва не изпусна цигарата си от учудване. — И кога ти направи това предложение? — попита, когато се съвзе от изненадата. — В магазина сред колекцията от платове, или малко след това в леглото?

Айлин се изчерви.

— Понякога си много груба, Лин. Покани ме на вечеря и след това изпихме по едно мартини в хотела му…

— Аха. В „Ри-Карлтън“ предполагам — подметка иронично Лин.

— Говориш глупости. Карло живее в „Морган“. Там му подхожда много повече.

— А след мартинито?

— Мартинито пихме в бара на хотела. Едва след това се качихме в стаята му.

— Колко похвално! Ти си наистина много непорочна, Айлин — каза Лин цинично. Имаше чувството, че непременно трябва да измъкне приятелката си от кашата, в която се е забъркала.

— Престани да правиш такива глупави забележки, Лин, моля те. Ако видиш Карло, сигурна съм, че ще ме разбереш. Има съвсем черна коса, черни очи, мургава кожа…

— Знам как изглеждат италианците свалячи — прекъсна я гневно Лин.

— Карло не е сваляч. Намеренията му са сериозни. Той иска да ме вземе със себе си в Италия — Айлин беше възмутена. — А тази вечер ще ми дойде на гости, така че ще можеш да се запознаеш с него. Но те предупреждавам, той е мой!

Лин въздъхна.

— Да, твой. И както ми се струва — на още хиляди хубавички американски момичета. А и е много вероятно в Италия да го очаква предана съпруга и три сладки тъмнооки дечица…

— Лин, ти си наистина невъзможна! — избухна Айлин. — Казвам ти, Карло не е такъв!

На Лин й беше ясно, че не може да направи нищо, за да накара приятелката си да погледне трезво на нещата. Явно беше хлътнала по този тип, който здравата я е заблудил.

— Значи си решила да стягаш куфарите си и да заминаваш за Италия, така ли? И вероятно смяташ да изоставиш работата си при „Бетси-Бънки-Нини“?

— О, не. Карло може да ме вземе със себе си едва около Коледа. Най-напред трябва да подготви родителите си. Но през декември ще дойде и ще пътуваме заедно — обясни Айлин замечтано.

Лин съчувствено поклати глава. Как е възможно приятелката й да е толкова наивна! Би направила всичко, за да й спести разочарованието, което според нея неминуемо щеше да дойде, но в момента не знаеше какво да предприеме.

Норман! Той ще реши какво да правят. И без това имаше невероятната способност да разрешава успешно и по най-правилния начин всеки един проблем. В края на краищата сдаваше въпрос за Айлин, която и двамата обичаха толкова много.

— Кога ще се появи покорителят на сърцето ти?

— Около осем. Мислиш ли, че Норман ще се съгласи да приготви нещо изискано, ако го помоля? Искам да зарадвам Карло с нещо вкусно и специално.

— Купи два хамбургера със сирене и няколко люти чушки — посъветва я сухо Лин. — За италианците това е типичната им любима американска кухня.

Айлин вече наистина кипна. Беше се надявала да срещне поне одобрението на приятелката си, а вместо това тя правеше всичко възможно да я разколебае и засегне.

— Ти също познаваш Норман Камбърланд едва от два дни, но в края на краищата можа да спиш с него, нали?

— Това е съвсем друго нещо. И забележи, ние не сме и споменавали за женитба.

— Сигурна ли си? Той ли не е споменавал или ти си тази, която настоява да не се говори за това?

Лин замислено зарея поглед пред себе си. Как така изведнъж подхванаха темата за женитбите? И кой изобщо мислеше за това? Тя със сигурност — не. Въпреки че от друга страна Норман притежаваше всичко онова, което можеше да пожелае за бъдещия си съпруг. Разбира се, при условие, че изобщо някога реши да се омъжи.

Тъкмо мислеше да изнесе на Айлин една лекция на тази тема, когато тя тихо каза:

— Аз нямам твоето самочувствие, Лин. Всичко, което искам, е да обичам един мъж. И когато се убедя, че наистина го обичам, искам да го имам до себе си завинаги. Това е най-естественото нещо на света. А аз наистина обичам Карло.

Лин изохка. Не знаеше, че приятелката й е хлътнала толкова много, и си представи колко ужасно можеха да се развият нещата за нея, когато в един момент разбере заблудата си. Трябваше да има начин да я спре още сега, докато не е станало твърде късно. В това, че Карло ще забрави за Айлин още щом се върне в Италия, тя изобщо не се съмняваше. Подобни случайни запознанства завършваха винаги по един и същи начин. И Айлин нямаше да бъде нито първата, нито последната, която ще ходи месеци наред с разбито сърце и няма да бъде способна да прави нищо друго през това време, освен да страда и да събира парче по парче потъпканата си гордост и разбитите си надежди. И за такова нещо да се откаже от чудесната работа, която си беше намерила.

„А Норман? Как ли ще реагира, ако му поставя в този момент въпроса за женитбата? Дали и за него това, което се случи между нас предишната нощ, е едно еротично приключение без всякаква друга стойност? Дали в неговите очи съм просто жена, която вече е имал веднъж, и която прекалено лесно се е оставила да падне в ръцете му?“

Изведнъж на Лин й се стори, че започва да разбира приятелката си. Ако разгледаше нещата съвсем безпристрастно, трябваше да признае пред себе си, че всъщност не знае за Норман Камбърланд много повече, отколкото Айлин за този италианец. „Единственото нещо, което със сигурност се знае за тях, е това, че явно и двамата са добри любовници“ — помисли си тя.

Сбогува се почти хладно с Айлин и забърза към бюрото. Първото нещо, което забеляза, когато влезе, беше един огромен букет бели рози на масата си.

— Доколкото знам, днес нямаш рожден ден — Дон Шетърланд кимна към цветята с неприлична усмивка. — Значи някой има много сериозна причина да ти изпраща букет. Само се чудя защо розите са бели, а не червени.

Лин изобщо не му обърна внимание. Извади картичката от плика, който беше прикрепен към розите, и прочете написаното.

„Благодаря за прекрасната нощ. Обичам те — и не съм актьор!“

Лин се усмихна. Не, явно Норман наистина не играе. Беше го упрекнала предишната вечер само поради обхваналия я гняв и раздразнение. Норман готвеше с удоволствие и снощи наистина се беше погрижил апартаментът да бъде подреден и почистен. Но той не беше направил това, за да се представи за такъв, какъвто не е. Просто си беше такъв — организиран, грижлив, услужлив — и това изобщо не му пречеше да бъде най-мъжественият и най-привлекателният мъж, когото Лин някога беше срещала. Нямаше нищо комично и преднамерено в поведението му — това беше неговата истинска същност и най-голям чар.

Лин унесено гледаше розите и мислите й я върнаха към отминалата нощ. Как й се искаше в този миг отново да почувства ръцете му върху гърдите си, устните му, притиснати до нейните…

— … и вдругиден проектът трябва да бъде готов — чу тя съвсем близо до себе си един напълно реален глас.

Не беше забелязала кога шефът й е дошъл. Антъни Снайдер стоеше в средата на помещението и държеше една от своите речи, в които беше станал досадно прословут сред колегите си. Демонстративно изтъкваше, че винаги може да предложи най-доброто, не търпеше никаква критика на идеите си, а в същото време стоварваше цялата работа и отговорност на колектива. Лин си припомни разговора си с Норман от тази сутрин. Събра цялата си смелост и натрупано негодувание и се изправни.

— Можем да обсъдим проекта и днес. Готова съм да ви го представя още сега — каза тя твърдо и разтвори един план върху бюрото си, който се отнасяше до вътрешното оформление на най-големия суперхотел, чието построяване предстоеше. Взе рулото със скиците на Дон Шетърланд и ги разгърна. Беше се наложило да прави толкова много корекции, че накрая се отказа и се зае сама да състави целия проект. Колегата й и този път не беше успял да се справи, но сега Лин нямаше намерение да представя нещата отново така, като че ли планът е дело на неговото перо.

Антъни я погледна недоумяващо.

— Бях възложил тази работа на Дон Шетърланд.

— Да, така е. Но както вие вероятно много добре знаете, това съвсем не е единственият случай, когато аз довършвам, а много често и изяло съставям неговите проекти — отвърна Лин. Както беше набрала инерция, тя изля цялото си възмущение към Дон и несправедливото си по-ниско възнаграждение, несъответстващо на цялата работа, която вършеше. Снайдер веднага обеща, че заплатата й ще бъде повишена с необходимото още от следващия месец, а Дон Шетърланд сконфузено изтърпя порицанието на всичките си колеги.

— А ти ще дойдеш с мен на обяд. Трябва да си поговорим за някои неща — това бяха последните думи на Антъни Снайдер, когато се обърна към Дон.

Двамата мъже излязоха заедно от бюрото. Лин беше много горда със себе си и с облекчение си пое дъх. Изобщо не очакваше, че всичко ще мине толкова лесно. Учуди се, че не й е дошло наум да проведе този разговор с шефа си много по-рано, но веднага си даде сметка, че единствено на Норман се дължеше тази идея. Той беше този, който я подтикна да потърси правото си и й даде пълната си подкрепа, и Лин му беше безкрайно благодарна за това. Ето че и този път той се беше оказал прав, и то за толкова важно нещо като собствения й бюджет.

Тази вечер Лин се прибра в превъзходно настроение вкъщи. Чувстваше се като победител и не криеше радостта си.

Изглежда, че и в апартамента цареше въодушевление. От кухнята се чуваше веселото бърборене на Айлин, придружавано от време на време от бодрия смях на Норман. Тя се насочи направо натам и усети приятното ухание на някакво апетитно ястие.

— Хей, вие двамата, здравейте!

Норман усмихнато се обърна към нея, без да спира да бърка някакъв червен сос върху печката.

— Скъпа! Най-после се прибра! — каза той и я целуна по устните.

— Какво вкусно нещо си приготвил този път? — тя не беше хапвала нищо след салатата на обяд и изведнъж се почувства страшно изгладняла.

— Норман готви по италианска рецепта — отвърна гордо Айлин. — Знаеш, че очакваме Карло за вечеря.

Лин внезапно помръкна и премести погледа си от Айлин към Норман.

— Разказа ли му вече за завоеванието си? Той какво мисли за това?

— Норман каза, че ще чуем мнението му едва след като се запознае с Карло.

Зад гърба на Айлин Норман й направи знак, че е по-добре да не говорят в момента нищо повече на тази тема.

— Мисля да се изкъпя — осведоми ги Лин, като кимна към Норман в знак, че е разбрала. — Кога ще бъдат сервирани спагетите?

— Никакви спагети! — възмути се Айлин. — Само бедняците в Италия ги ядат. Тази вечер ще имаме един съвсем изискан италиански специалитет.

— За един съвсем изискан италиански сваляч — не се стърпя да подметне язвително Лин и изхвърча от кухнята, когато Айлин хвърли по нея някаква лъжица.

Изтегна се във ваната и включи радиото, от което се разнесе топъл мелодичен глас в ритъма на нежен блус. Заслуша се в музиката и веднага пропъди мислите си за италианския обожател на Айлин. Помисли си с копнеж за Норман, който в този момент бе край печката в кухнята, вместо при нея в топлата ухаеща пяна.

Едва отвори с въздишка очи и го видя да стои на вратата. Погледът му беше потъмнял от желание и той безмълвно затвори след себе си, съблече дънките и ризата си и влезе при нея във водата. Още преди да успее да му каже да заключи вратата, той целуна дълго и бавно устните й, отметна назад покритата й с пяна коса и като взе лицето й в дланите си, се приближи съвсем близо до нея и я загледа очарован.

— Как е възможно една жена да бъде така невероятно красива! — прошепна тихо и плъзна поглед надолу към искрящата й от капчиците вода кожа.

После насапуниса една мека гъба и внимателно започна да я движи по гърдите на Лин. Тя се отпусна назад и усети как възбудата плъзва по цялото й тяло, съсредоточавайки се в местата, които той докосваше с гъбата. Почувства как зърната й се втвърдяват и затвори с въздишка очи. Норман плъзна гъбата надолу към корема й, масажирайки го с бавни и умели движения.

— Отзад също — помоли тя и се обърна във водата.

Той прокара гъбата надолу по гръбначния й стълб, върна се пак нагоре към гърба й и после влудяващо бавно се спусна отново още по-надолу, леко разтваряйки бедрата й. Погали я нежно и Лин разбра, че гъбата вече я няма. Вместо това усети как той подпъхва другата си ръка под корема й, карайки я да се повдигне леко, и почувства пръста му дълбоко в себе си; Вече беше съвсем готова и бавно се изправи на колене, подпирайки се с длани в ръба на ваната и извивайки гръбнака си в дъга. Норман коленичи зад нея и разтвори бедрата й, без да спира да гали нежно пламналата от желание плът. Лин се дръпна още по-назад към него, притискайки се към напиращия му орган. В очите й се четеше неустоима молба, когато изви глава и погледна към него. Норман я хвана през кръста, придърпа я нежно към себе си и бавно я облада. Задвижи се в нея, първо леко, после тласъците му станаха по-бързи и настойчиви, докато накрая от устните и на двамата се отрони почти едновременно стон на удовлетворение.

 

 

Все още потръпвайки от изживяното удоволствие, те се изтегнаха един до друг и останаха неподвижни и с преплетени пръсти, докато дишането им се успокои.

— Страхувам се, че сега трябва да те оставя, за да довърша специалитета си с аспержи — каза Норман. — След около половин час приятелят на Айлин ще бъде тук.

— Какво мислиш за този човек? — Лин отново се сети за неприятното си предчувствие.

— Все още нищо. Да почакаме да го видим и ще разберем — Норман я целуна. — А сега излизай от тази греховна вана. Не искам да оставаш тук сама — каза, той нежно, смеейки се. — И иди да се приготвиш. Този италианец трябва да види колко ослепителни могат да бъдат американските жени.

Норман се загърна с една хавлия и излезе от банята. Лин остана още няколко минути, наслаждавайки се на приятната вода и на спомена затова, което се беше случило преди малко. После излезе от ваната, подсуши тялото си и отиде в стаята си да се облече.

Избра от гардероба си широк черен панталон, ала Марлене Дитрих, който образуваше красиви гънки около краката й, когато се движеше. Облече копринена блуза в пастелно жълто, чиито бухнали ръкави в раменете подчертаваха още повече тънката й талия. Сложи си колан от крокодилска кожа и обу обувки с високи токчета от същия материал. След това изсуши косата си и я остани да пада свободно по раменете й. Начерви устните си в яркочервено, сложи малко руж на скулите си и остана доволна от вида си.

Айлин също изглеждаше прекрасно, както установи Лин, когато влезе в салона. Тя беше направила всичко необходимо, за да впечатли своя италианец. Стройната й фигура изглеждаше безупречно в плътно прилепналата рокля от сребристо ламе, е дължина малко над коляното. Носеше елегантни високи обувки в сиво, с притурки от същия плат както на роклята. Гримът й беше лек, почти незабележим, но много умело нанесен и подчертаващ сивото на очите й.

Норман огледа възхитен двете жени.

— За мен обаче не се бяхте нагласили толкова зашеметяващо — отбеляза той. — На този Карло сигурно очите му ще изхвръкнат, когато ви види.

 

 

Точно в осем Карло Пабон се появи. На пръв поглед видът му действително правеше впечатление. Беше среден на ръст, но със здрава, спортна фигура, нелишена от известна елегантност. Беше доста мургав и вероятно естественият му тен се дължеше на жаркото италианско слънце. Лицето му имаше приятни черти, а черната му коса беше със средна дължина и сресана гладко назад — ефект, постигнат явно с помощта на гел.

Карло носеше безупречно скроен костюм в тъмнокафяво, копринена риза с цвят на шампанско и крещяща модерна вратовръзка. Обувките му бяха навярно италиански, изглеждаха много качествени и скъпи и чудесно пасваха на цялото му облекло. „Без съмнение изглежда елегантен, но не строго скован, а по-скоро подчертано небрежен“ — помисли си Лин в негова полза, но без сама да разбира защо, недоверието й подозрително се изостри. Както забеляза с неудоволствие след малко, този Карло явно много си падаше по украшения и бижута. Беше накичен прекалено екстравагантно за мъж с изискан вкус и сякаш парадираше с благополучието си. На ръката, на чиято китка носеше голям набиващ се на очи златен часовник, имаше и една дебела, също златна гривна със сложна плетка, на пръстите и на двете му ръце блестяха по два огромни златни пръстена и ги правеха да изглеждат още по-къси. „Дори само по ръцете можеш да разбереш какво представлява този Карло“ — реши Лин.

Италианецът се поклони леко и се представи. „Още един преднамерено фалшив жест“ — помисли си Лин. Карло отмести погледа си от Айлин, която го посрещна с целувка, и го насочи изучаващо към приятелката й. Очите му доволно проблеснаха и внезапно Лин се почувства като гола под този натрапчив поглед. Стана й много неловко. Не, този мъж определено не й беше симпатичен, въпреки перфектния си и стилен външен вид.

Изглежда, че Норман беше на същото мнение. Той поздрави госта подчертано резервирано и го покани в салона. Предложи му стол и по негово желание му наля кампари.

Карло превзето държеше малкия си пръст вирнат встрани, когато пиеше. През ръба на чашата си упорито продължаваше да фиксира Лин, която явно му беше харесала повече от Айлин. „А уж намеренията му за женитба били сериозни!“

Норман също забеляза това. Той се премести до Лин и я прегърна през раменете. Тя нямаше нищо против това гостът да определи този жест като собственически. Дори обратното. Щеше й се той да е наясно още от самото начало, че тя принадлежи на Норман и че красноречивите му погледи са абсолютно безполезни.

Айлин седна на коляното на Карло и облегна глава на рамото му. Той разсеяно започна да си играе с косата й, докато неспирно изливаше потоци от думи, изтъквайки преимуществата на родната си страна и тези на собствената си личност. Говореше развален, отсечен английски и правеше много граматически грешки, които явно не забелязваше. Но дори и да го знаеше, по всичко личеше, че това изобщо не е в състояние да го притесни. Многократно се разсмиваше високо на собствените си, често неуместни или пък безсмислени шеги.

Лин започваше все повече да се чуди на приятелката си. Още от пръв поглед се виждаше що за човек е този мъж — надут и суетен. А Айлин го слушаше заинтригувана, гледаше го влюбено и с явно възхищение. Сякаш беше на седмото небе, когато той се обръщаше за нещо към нея.

Норман ги покани на масата, където сервира специалитета си с аспержи, черни маслини и сирене, приготвено в пикантен доматен сос. Тримата погледнаха госта в очакване. Лекият лучен аромат, който се разнасяше от ястието, напомняше за малките италиански ресторантчета, където Лин и Айлин понякога с удоволствие обядваха.

Карло подуши ястието.

— Обичам зеленчуци в зехтин — установи той и напълни чинията си до ръба. Започна да се храни бързо и да топи къшеи хляб в соса. Малко след като изпи бялото си вино на един дъх, помоли за червено, а след него — за Grappa^[1].

— За съжаление Grappa нямаме. Рядко посрещаме италиански гости — каза Лин толкова нахакано, че Карло я погледна крайно учуден.

— Жалко. Италианците са най-добрите любовници — каза той за изумление на всички. Дори и Айлин като че ли се учуди и се огледа неловко.

— Изглежда, че приятелката ми наистина мисли така — отбеляза Лин. — Лично аз смятам, че мъжът трябва да притежава и други достойнства.

Сега пък Карло на свой ред беше изненадан.

— Няма нищо по-важно от amore! — каза той въодушевено. — Всички жени искат amore!

— А после? Какво става, след като жените получат amore!

— Какво трябва да става? Amore е хубаво, да се живее, е хубаво. Никакви усложнения.

Айлин беше замръзнала на мястото си. Тя като че ли започваше постепенно да осъзнава с какъв мъж си има работа.

— Но, Карло, не помниш ли какво ми обеща миналата нощ? Нали каза, че ще се ожениш за мен? — гласът на Айлин трепереше. Тя не се притесняваше от Лин и от Норман, на които беше разказала всичко.

Италианецът се изсмя с пълно гърло.

— Това беше миналата нощ. Нощ с много amore. Можем да правим и тази нощ amore, утре също. След това обаче аз отлитам за Рим — един прекрасен град.

— Но ти искаше да ме вземеш за Коледа! — в очите на Айлин блестяха сълзи.

— Всеки мъж обещава много, когато има amore — обясни Карло и отново избухна в смях. Изглежда, че Айлин наистина го забавляваше много.

— В такъв случай изпробвайте номерата си върху жени, които имат слабост към празни обещания, мистър Пабон. Приятелката ми Айлин във всеки случай има други интереси. А сега ни извинете, ако обичате. Всички сме имали напрегнат работен ден и искаме да спим — Лин каза това с толкова леден глас, че усмивката на Карло веднага се стопи. Тя отмести салфетката му и я сгъна. — Моля, сега си вървете. Днес добихме достатъчно впечатления за италианските дизайнери — каза тя и му посочи вратата.

Айлин изобщо не се помръдна, когато Карло Пабон стана. Той кимна с глава и отвори уста да каже навярно още нещо, но после се отказа, като видя мрачните лица наоколо си. Безмълвно напусна апартамента.

Айлин веднага избухна в сълзи. Тя сърцераздирателно хълцаше и отблъсна Норман, който утешително сложи ръка на рамото й.

— Искам при Лин! — извика като малко момиченце и се хвърли в обятията й. Приятелката й я прегърна.

— Няма нищо страшно, скъпа. По-добре, че разбра истината днес, отколкото някога по-късно. Сега вече не трябва да се надяваш, че този Карло ще те вземе в Италия.

Лин майчински галеше косите й, а Норман безпомощно ги наблюдаваше отстрани. За пръв път той, като че ли не знаеше какво да направи. Опитът му на социолог не можеше да му помогне да премахне мъката на Айлин.

Постепенно тя се успокои. Изтри мокрото си лице с една салфетка, наля си чаша вино и я изпи наведнъж.

— Дори не беше чак толкова добър любовник — каза след известно време и се засмя. — Всъщност беше като повечето. — Наля си още една чаша вино.

— Ето, виждаш ли, скъпа. Не е чак толкова лошо. Приеми го просто като един урок. И ни обещай още сега, че за в бъдеще ще ни представяш веднага кандидатите си за женитба — Лин й се усмихна окуражаващо. — Понякога наистина си наивна като малко момиченце, Айлин. Човек трябва да внимава за теб.

— Нали затова си до мен — Айлин я погледна с благодарност. — А сега вече и Норман. Радвам се, че ви имам.

— Да изпием тогава по едно питие и да забравим завинаги този Карло — предложи Норман. И той се радваше, че Айлин се оправи толкова бързо и че нещата не станаха по-лоши.