Франсин Доусън
Не мога с друга да те заменя (3)

III

Лин се въртя доста дълго, преди да заспи. Копнежът й по Норман от една страна, а от друга — неясните й опасения и съмнения, я потискаха. Дори и в тъмнината на стаята й се струваше, че вижда сивите му очи пред себе си. Помисли си, че ако не бяха те, мъжът щеше да й бъде абсолютно безразличен и безинтересен.

Реши при първа възможност да разгледа стаята му по-подробно, за да може да разбере повече за него. Този мъж бе обгърнат от някаква тайнственост и загадката не й даваше покой.

Едва на разсъмване изпадна в неспокоен сън. Чувстваше се още по-изтощена, когато сепнато отвори очи, събудена от настойчивия звън на будилника.

Влезе в банята и застана под студения душ. Освежаващото му въздействие обаче тази сутрин беше много слабо и цялата настръхнала, тя се измъкна бързо и се върна в стаята си да се облече. Избра си костюм от мек плат в пясъчен цвят и копринена бяла блуза. По навик сложи официалните си обувки с високи токчета в една чантичка и обу други — спортни и леки, с които да отиде до работата си. Всяка сутрин правеше така, за да може да извърви разстоянието от близо километър до бюрото си за около десет минути. Тази разходка й действаше ободряващо и сполучливо заместваше утринната гимнастика.

Тръгна към кухнята, за да приготви обичайното си нес кафе, но когато прекрачи прага, остана изненадана. На масата, точно пред нейното място, беше поставен поднос с два топли сандвича, едно варено яйце и каничка ухаещо кафе.

— Добро утро, скъпа. Добре ли спа? — Норман се появи с избелелите си дънки и карирана спортна риза. Жизнерадостното му излъчване се допълваше от високите маратонки, които беше обул. Наля кафе и го подаде на Лин.

— Не, не спах добре. И освен това сутрин не мога да ям.

— Направи едно изключение днес. Моля те, Лин, заради мен!

Молеше я толкова настойчиво, че накрая тя счупи яйцето си без желание и го обели. Отхапа от единия сандвич и погледна часовника на ръката си.

— Трябва да тръгвам. Шефът ми мрази закъсненията.

— Наистина ли не искаш да те закарам?

— Не, благодаря. Не е нужно. Занимавай се със собствените си работи и ме остави да живея така, както аз смятам за добре! — каза тя внезапно ядосана.

Норман я изгледа учудено, докато тя грабна палтото си и отвори рязко входната врата.

— Кога ще се прибереш довечера — извика след нея.

— Не мога да ти кажа. И моля те — направи ми тази услуга и не се дръж с мен като загрижен баща! — с това Лин се вмъкна в асансьора и хлопна вратата след себе си.

Забърза надолу по Медисън Авеню и установи, че вече закъснява. Вбеси се още повече на Норман, който беше объркал графика й с проклетата си закуска. Когато влезе запъхтяна в бюрото, беше точно осем и десет и Док Шетърланд красноречиво й посочи часовника си.

— Ще направиш по-добре, ако се грижиш за твоите работи и по-точно за собствените си проекти, които по правило винаги прехвърляш на мен! — нахвърли се тя върху колегата си.

Бюрото по вътрешна архитектура се представляваше от Антъни Снайдер — шефът, който рядко се появяваше; от протежето му Дон Шетърланд, който даваше вид, че много работи и е много компетентен, но всъщност редовно бягаше от задълженията, си; от Лин, която напълно се раздаваше в работата си, и от двете чертожнички. Всички изненадано се спогледаха, тъй като тихата и изпълнителна Лин Уокър рядко губеше контрол над себе си. Това, че беше изляла гнева си на Дон Шетърланд, зарадва всички, тъй като никой не го обичаше особено.

Тя отвори работния си бележник.

— О, господи! И това ли? — изохка, когато откри, че в десет й предстои среща с труден клиент. Ставаше въпрос за един надут собственик на малка частна банка, който си беше навил на пръста, че клиентите му трябва да бъдат само жени. Лин трябваше да измисли такова вътрешно оформление, което да привлича и предразполага представителите на нежния пол.

— Банка в розово и тюркоазно… Този банкер трябва съвсем да е полудял, да го вземат дяволите — измърмори Лин под носа си. Без всякакво желание се зае да разработва концепцията си върху лист хартия.

Прекъсна я телефонен звън. Беше Айлин.

— Какво има, скъпа?

— Нищо. Просто исках да разбера как си.

— И за това ми звъниш тук? Знаеш колко съм натоварена!

— Мислех, че днешният ден ще бъде изключение — каза Айлин.

— И защо? Пожар ли има у вас, ръката ли си сряза или най-сетне си намерила някой милионер? Какво се е случило? — Лин се ядоса на себе си. В края на краищата приятелката й с нищо не беше заслужила този тон.

— Глупости, Лин. Наистина само исках да разбера как се чувстваш. След тази нощ…

— Що за безсмислици, Айлин? Кое й е особеното на миналата нощ?

— Мислех само… Стори ми се, че чух Норман да влиза в стаята ти след полунощ…

— Стига вече! Достатъчно чух! — извика Лин сърдито. — Едва заживяхме трима под един покрив, и всеки започна да шпионира другия зад гърба му! Още тази вечер ще помоля Норман Камбърланд да напусне. Не желая да имам проблеми от този род. А сега ме извини, но имам много работа.

Рязко затвори телефона. Наистина беше много ядосана. Само това й липсваше. Досега беше живяла толкова хармонично с Айлин, а откакто се появи мъж в къщата им, и трудностите започнаха. „Дали пък и Айлин не се е влюбила в Норман?“ Тази мисъл съвсем я разстрои. Тя си припомни вчерашния ден и се сети колко добре се разбираха Айлин и Норман. Възможно ли е той да води двойна игра? Да не би да е пожелал и на приятелката й лека нощ със същите горещи целувки?

Толкова се беше вдълбочила в мислите си, че изобщо не чу Дон Шетърланд, който вече трети път я викаше.

— Лин! Спиш ли, за бога?

Тя сепнато вдигна глава.

— Как мога да спя, след като за една седмица трябва да завърша три проекта, два, от които са твоя работа? — отвърна му сопнато.

Направи се, че не забелязва кискането на колегите си, и стана, за да отиде при Дон.

— Какъв е този път проблемът ти? Направо имам чувството, че си объркал професията си!

Всъщност не беше далече от истината, тъй като Дон Шетърланд отново беше оплел конците. Той имаше за задача да скицира вътрешното обзавеждане на хотел, по-точно на приемната зала. След като хвърли поглед на скицата, тя изтри половината от чертежите му с гумата и с енергични щрихи поправи напълно погрешното според нея разпределение на помещенията.

— Рецепцията е централното звено в приемната, следователно тя трябва да бъде на видно място в средата на залата — обясни му нетърпеливо. — Как можеш да я сложиш в най-отдалечения ъгъл?

Дон Шетърланд я изгледа дръзко, млясна театрално с устни и се приготви да направи някоя от язвителните си забележки, но Лин наистина не беше в настроение да слуша глупостите му. Врътна се и излезе да си вземе кафе от автомата във фоайето. Главата й щеше да се пръсне. Най-добре беше днес да не се занимава с нищо повече. Като че ли всичко се беше обърнало с главата надолу, откакто Норман се появи. Вече нямаше нито една ясна мисъл, или по-точно такава, която да не е свързана с него по някакъв начин.

До вечерта настроението й не се подобри. Напротив — изпитваше някакъв необясним страх да се прибере вкъщи. Все пак там беше Норман Камбърланд…

 

 

— Да ти приготвя ли ваната?

Норман я чакаше в коридора.

— Направи го, след като не можеш иначе. Вече окончателно се убедих, че не си в състояние да живееш, без постоянно да се грижиш за някого.

Лин влезе в спалнята си и след малко се появи със същото кимоно, което я правеше така ослепителна предната вечер. В погледа на Норман проблесна стаено желание. Той се опита да я прегърне, но тя му се изплъзна.

— Казах, че искам да се изкъпя, Норман, и ще го направя. При това сама — влезе в банята и демонстративно заключи вратата след себе си.

Норман сви унило рамене и реши, че може да разговаря с нея и през заключената врата.

— Вероятно Айлин от днес е вече на работа. След обяд отиде да се представи, а все още не се е върнала.

— И как така изведнъж си намери работа? — извика Лин отвътре.

— Имам един приятел, който познава някакъв съдържател на бутик, който пък търсел модна дизайнерка… — повече не можа да продължи, тъй като Лин го прекъсна язвително.

— Щях много да се учудя, ако и тук не беше замесен ти, Норман Камбърланд. Все повече започваш да приличаш на някакъв тайнствен вълшебник. Безработен социолог, който същевременно е таксиметров шофьор, при това изглежда не само че познава половината свят, но и при всяка ситуация е в състояние да предложи най-доброто решение.

— Толкова ли е лошо това?

— Лошо — не, но всички тези неща в комбинация образуват едно невероятно съчетание. Казано по друг начин, е най-малкото странно.

Норман чу отичането на водата от ваната.

— Ще излезеш ли най-после, за да поговорим като разумни хора, без да крещим? — извика той.

Почти в същия момент вратата се отвори. Лин беше увила хавлиена кърпа около главата си, а кимоното прилепваше по още влажната й кожа. Лицето, сега без следа от грим, излъчваше нещо безпомощно и по детски наивно, а сините очи изглеждаха уморени и дори леко уплашени.

Норман с усилие надви обхваналото го внезапно желание още тук да вземе в обятията си това мило същество и да го притисне силно до сърцето си, дарявайки му сигурност и закрила. Но сякаш усетила намерението му, Лин веднага доби строг и недостъпен вид и самоуверено изправи рамене. Норман само я хвана за ръката и я поведе към салона. Наля й мартини и се настани в креслото срещу нея.

— Ти си един абсолютно перфектен актьор, Норман. И аз изобщо не мога да те разбера — каза Лин, нарушавайки напрегнатото мълчание. — Освен теб не познавам нито един друг мъж, който толкова успешно да се прави на безупречна домакиня, без дори за момент да изглежда комично в тази си роля. И освен това си склонен да се грижиш непрекъснато за хората около себе си, за да не кажа, че ги третираш настойнически…

Внезапно Лин млъкна, осъзнавайки в миг колко го е наранила. Очите му я погледнаха с болка, когато каза:

— Наистина не съм искал нещата да изглеждат така, Лин, Харесвам те много и затова исках да направя всичко възможно, за да си добре. Точно това правех през цялото време, нали?

Той стана и коленичи пред стола й. Взе ръката й и я притисна нежно към устните си.

— Не можеш ли да разбереш това?

— А как стоят нещата с Айлин? И нея ли харесваш много? И за нея ли искаш да направиш всичко, за да се чувства добре?

— Но разбира се! Тя ти е приятелка и освен това е чудесно момиче, но нея я харесвам по съвсем друг начин.

Малкото обикновени думи, казани толкова откровено, изведнъж накараха Лин да се осъзнае и разсеяха цялото й напрежение. Отпусна се с въздишка на облекчение в ръцете на Норман, който жадно впи устните си в нейните, и внезапно й стана ясно, че това беше нещото, за което жадуваше през целия ден.

Норман бавно се отдели от нея и я погледна в очите. Забеляза пораждащото се у нея желание, което замъгляваше като нежна паяжина ирисите й и потъмняваше погледа й. Бавно пъхна ръката си под кимоното и леко притисна в шепата си едната й гърда. Лин пое дълбоко дъх и отметна главата си назад, после внезапно се наклони към него и леко захапа долната му устна, обхождайки с върха на езика си тази част, която се намираше между зъбите й. Сега усети и другата му ръка върху голото си тяло и плътта между бедрата й се сви конвулсивно. Наклони се още по-напред и вкара целия си език в устата му. Той го пое и нежно го засмука, докато усети, че връхчетата на гърдите й се втвърдиха и набъбнаха.

— Лин, мила, искаш ли да отидем в моята стая? — прошепна дрезгаво и очите му изпитателно се впиха в нейните.

Тя само кимна.

В стаята му видя единствено матрака на пода и се остави да я повали нежно върху него. Затвори очи и тялото й се изпъна в сладостно очакване. Норман беше върху нея и тя усещаше учестеното му дишане върху шията си. Кожата й настръхна при допира на влажните му устни точно където свършваше деколтето й. После той се надигна и бавно разгърна пъстрата коприна, сред която се открои млечнобялата й, съвършена голота. Норман стаи дъха си за миг, завладян от невероятното желание да покрие с бурни целувки тези прекрасни форми, но бързо се овладя и влудяващо бавно, почти незабележимо се наведе и целуна първо едната й гърда, после другата, докосвайки междувременно само за секунда с език твърдите розови пъпки. Веднага усети как Лин потръпна и чу тихия й умолителен стои. С върха на пръстите си очерта извивката на гърдите й, отново притискайки бързо по пътя си вече потъмнелите, заострени връхчета. Този път Лин простена високо и пръстите й неистово се впиха в гъба му. Той се смъкна надолу и целуна плоския й корем, умело завъртайки езика си във вдлъбнатината в средата му, предизвиквайки нов спазъм на удоволствие у Лин, която несъзнателно сгъна колене, стенейки, и леко разтвори бедрата си. Ръката на Норман се плъзна към заобления хълм и за миг остана неподвижна върху тъмния триъгълник. Без да спира да гали с устни и език корема й, пръстите му се спуснаха към вътрешната страна на бедрата й и върховете им питащо се плъзнаха през пламналата от желание влажна плът, която сякаш се разтвори жадно за нови ласки. В същия миг Лин извика високо и импулсивно обви бедрата си около тялото му, привличайки го надолу към себе си. Норман обаче не искаше да я обладае. Не сега. Не още. Не докато не накара тази чувствена уста да шепти името му с диво желание и страст, каквато чувстваше, че се крие в това невероятно красиво и жизнено тяло. Езикът и устните му последваха ръката му, изтръгвайки умоляващи стонове от гърлото на Лин, която се мяташе и извиваше, понесена от вълната на неизпитвано до този момент, с нищо несравнимо удоволствие.

Секунди преди върха Лин внезапно го почувства целия в себе си. Предпазливо проникна още по-навътре и изведнъж спря, замаян от пулсиращите й тръпки и учестеното й дишане. После отново започна да се движи, ритмично и много бавно, докато тя застена още по-силно, поддавайки се на неописуемата възбуда, която чувстваше да се надига у нея като изригващ вулкан. Струваше й се, че няма да издържи нито миг повече на това невероятно, мъчително, сладко изтезание. Пръстите й се впиха в гърба му, плъзгайки се надолу към напрегнатите мускули на седалището. Дланите й се спряха там и притискайки го към себе си, тя рязко повдигна таза си и обви бедра около хълбоците му. Норман си пое задавено дъх и блаженото му стенание бе последвано от многократни бурни движения, докато и двамата изживяха едновременно пълния и безпощаден екстаз на това върховно единение.

Остана легнал върху Лин и я помоли да отвори очите си. Това беше най-щастливият поглед, който някога беше виждал, и той с умиление забеляза сълзи на удовлетворение да трепкат на клепките й. Лин беше като замаяна и постепенно се опитваше да дойде на себе си. Искаше да се наслади докрай на тези безценни минути на пълна задоволеност, каквато не беше изпитвала никога досега.

Норман нежно отметна кичур влажна коса от челото й.

— Беше невероятно, скъпа — прошепна нежно той.

— Така, както може да бъде само когато двама души са създадени един за друг.

Лежаха неподвижно, вплели тела, постепенно привиквайки с новия нюанс в отношенията им, който ги бе разтърсил толкова силно. Погледът на Лин попадна на ръчния му часовник и тя с учудване забеляза, че той изглежда много скъп и от известна марка. Отново един малък детайл, който не пасваше на образа, създаван толкова упорито от Норман. Един безработен социолог, понастоящем каращ такси, и такъв часовник? Не, не можеше да не попита за това.

Той се поколеба за миг, преди да отговори.

— Баща ми ми го подари по случай успешното дипломиране. Беше толкова горд със сина си, че този път се бръкна дълбоко в джоба.

— Да, сигурно е така. Всеки знае колко струва един „Ролекс“. Толкова ли е богат баща ти?

Лин беше силно учудена, когато Норман запали цигара. Никога до този момент не го беше виждала да пуши.

— Не искам да говорим за баща ми, Лин. Моля те, не ме питай за него. По-добре да се насладим на тази нощ.

Той отново започна да я гали възбуждащо. Вместо да се отдаде не повторно надигащата се страст, Лин се замисли над неговите думи. Защо обгръщаше с тайна баща си? Защо не разказваше нищо за своя произход?

— Тук ли си роден? — попита тя и отмести ръката му, която се приближаваше постепенно към най-интимната част на тялото й.

— Да. Аз съм истински кореняк нюйоркчанин.

— И си следвал тук?

Вместо отговор Норман се надвеси над нея и я целуна. Недоверчивите й мисли се изпариха веднага и тя всеотдайно отвърна на целувката му. Почувства, че я обзема познатото желание и забеляза, че у Норман се разпалва огнената страст, с която я любеше преди малко. Ако изобщо беше възможно да се постигне по-голяма възбуда, отколкото първия път, то това беше точно в този момент.

— Да, Норман, да, моля те… — простена задъхано, когато членът му се насочи към нея и бавно започна да прониква в извора на желанието й. Краката й се сключиха около кръста му и тя се понесе на вълната от безпаметно удоволствие, когато той се задвижи вътре. Стоновете й ставаха все по-силни, докато накрая бе завладяна от невероятно разтърсваш продължителен оргазъм. Норман остана в нея, докато заглъхнаха и последните й конвулсии, после дишането и движенията му зачестиха и малко след това тялото му се изопна от пронизителна върховна наслада.

Когато се отделиха един от друг, Лин беше твърде изтощена, за да задава повече въпроси. Двамата чуха Айлин да се прибира и да се лута насам-натам из апартамента.

— Може ли да спя при теб? — попита Лин. Не искаше да среща приятелката си тази вечер.

— Ще бъде удоволствие за мен — отвърна Норман с дяволитата си усмивка и я прегърна.

Тя доволно се сгуши до него и моментално заспа.