Едуард Успенски
Училище за клоуни (64)

На сутринта районното радио предаде изказване на кореспондента Дъвкачев:

Скъпи другари!

Днес, в Деня на домакина, нашият град получи голям подарък от общинските работници или, както се казва, от домакините. Те построиха нова красива сграда и я подариха на клоуните. В нея ще бъде училището за клоуни, тези ярки цветя на живота.

Да живеят нашите скъпи домакини!

На добър час!

Народът се радваше на това събитие и ликуваше. Край новата сграда свиреше музика и танцуваха. Ирина Вадимовна позвъни на председателя:

— Кажете, как стана всичко това?

— Много просто. Бяхме приготвили за подарък на домакините новата сграда. Но щом толкова им харесва старата, щом така воюват за нея, решихме: нека да е тяхна. А новата подаряваме на вас.

— Каня ви на тържественото откриване — рече трогната директорката. — Да прережете лентата.

— Нека направи това Хлебарков. Той е главният виновник за… тържеството. Ще дойде бързо. Ще му дам кола.

Точно в това време домакините доведоха пленения Шура.

— Ура! — викаха клоуните. И дълго го подхвърляха на ръце.

След туй приготвиха лентата и ножицата и зачакаха другаря Хлебарков. Пристигна една кола. Хлебарков излезе. Ръкува се с всички. Особено дълго се здрависва с другаря Доматов. И все си мислеше:

„Колко е израснал тук нашият Доматов! Дали един ден няма да може да ми стане заместник?“

Завързаха му очите. Гръмна музиката на клоуните. И Хлебарков тръгна. Право към бай Шакир. Бай Шакир с ужас повдигна изкуствената си брада. За да не я отрежат, изпъчи напред корема си с тирантите.

И точно е това сбърка. Хлебарков преряза тирантите с ножицата. Панталоните на бай Шакир паднаха. Хлебарков ужасно се смути, качи се на председателската кола и замина. Много не го и спираха.

А Ирина Вадимовна тържествено рече:

— Поздравявам ви, скъпи клоуни! И теб, Василиса Потаповна! И тебе, скъпи бай Шакире! Уверена съм, че ще си учим уроците още по-добре. — После прегърна клоуна Шура и каза: — Хайде, скъпи Шура, направи така, че да се появи красива мраморна плоча с надпис: УЧИЛИЩЕ ЗА КЛОУНИ.

Шура се замисли. Защрака.

— Сега ще се появи грамофонна плоча? — рече Доматов.

— Или табелка „МИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО!“ — добави Наташа.

Разнесе се трясък. Шура успя. Над входа се появи красива мраморна плоча със златни букви. На нея пишеше:

ДОМ НА +ЛОУНА

Защото Шура още не можеше да пише звука К. Той не знаеше, че този звук се пише с буквата К. И първото, което Ирина Вадимовна каза в новото училище, беше:

— Сега с вас ще изучаваме една нова буква. Тя се пише така: К…

Край