Багдадският търговец

1. Али Куджиа

По времето на халифа Харун ар-Рашид в град Багдад живял търговец — нито много богат, нито много беден, на име Али Куджиа. Той нямал ни жена, ни дете, но бил доволен от живота. Живеел в дом, наследен от баща му, и скътвал излишъка от парите, които му носела търговията.

2. Сънят на Али Куджиа

Една нощ търговецът Али Куджиа видял чуден сън. Явил му се почтен на вид старец. Той гледал сърдито, с мрачно лице към Али Куджиа. После му казал:

— Отпътувай, о, Али Куджиа, от тази страна. Тръгни, човече, веднага. Замини в Мека с хаджиите^[1]. Пази се да не нарушиш заповедта ми.

На следващата нощ Али Куджиа отново видял същия сън. След това, на третата нощ, пак му се присънил този стар, почтен на вид човек, и отново му казал същите думи, както през двете предишни нощи.

3. Решението на Али Куджиа да отиде на хаджилък^[2]

Когато се разсъмнало, Али Куджиа се уплашил и усетил вълнение и тревога от съня си. До този момент Али Куджиа се задоволявал само да дава милостиня, подаяния на нещастни и бедни, без да има желание да напусне страната, в която се е родил. Но като видял този сън да се повтаря в продължение на три нощи, вече не бил в състояние да наруши заповедта на стареца, който му се присънил.

Уплашен за себе си, Али Куджиа решил да замине с хаджиите за Хаджаз. Той продал дюкяна си и всички стоки, които нямало да са му нужни из пътя. Оставил си само това, което знаел, че ще може да продаде в Мека скъпо.

Дома си дал под наем на добра цена.

4. Жълтиците на Али Куджиа

Али Куджиа приготвил всичко необходимо за пътуване. Останало му само едно нещо. Той имал хиляда жълтици повече от потребните му за пътуване пари.

Озадачил се Али Куджиа. Не знаел къде да ги остави, за да не ги открадне някой разбойник. После намислил да ги остави на съхранение при един приятел търговец, на име Хасан.

* * *

Али Куджиа приготвил огромна делва. Там турил парите и я допълнил с маслини. След това затворил делвата и я понесъл към приятеля си — търговеца Хасан.

— Ти си ми приятел — рекъл му Али Куджиа. — Зная, че си честен и предан. Реших да замина след няколко дни на хаджилък в Мека, както повелява вярата ни. Донесох ти една делва с маслини, да ми я пазиш, докато се върна от хаджилък. Тогава ще ми я върнеш.

Усмихнал се приятелят му, търговецът Хасан, и рекъл:

— Ще ти пазя тази делва, докато се завърнеш от път. Тогава ще ти я върна. Щастлив съм, че ми я доверяваш.

След това той му дал ключа на дюкяна и казал:

— Ето това е ключът. Влез в магазина и остави делвата на което си искаш място. До завръщането ти нито един човек не ще я докосне. Ти ще си я вземеш от мястото, където си я оставил.

Али Куджиа му благодарил за това, взел ключа на дюкяна и оставил делвата. После върнал ключа и си тръгнал.

1. С кервана

Когато дошло време за път, Али Куджиа се простил с приятеля си, търговеца Хасан, и отпътувал с керван от Багдад. Взел със себе си стоките, които отделил за продан в Мека.

* * *

Керванът, към който се присъединил Али Куджиа, пътувал, докато стигнал Мека.

Али Куджиа и спътниците му изпълнили изискванията на вярата си за хаджилък. Като сторил това, Али Куджиа решил да продаде стоката, която взел със себе си от Багдад, и да купи друга от Мека. Край него минали двама търговци и се спрели, загледани в стоката. Те се възхитили от красотата и доброто й качество. После единият от тях рекъл:

— Ако този търговец отпътува с тези ценни стоки в Кайро, ще успее да ги продаде по-скъпо.

2. Али Куджиа на път за Кайро

Като чул тези думи, Али Куджиа решил да замине за Кайро, за да продаде стоките си по-скъпо. Още в родината си бил слушал много хора да разправят за красотите на Кайро и да изразяват възторга си от такива древни паметници, като пирамидите в Гиза, сфинкса и други. Али Куджиа решил да се възползува от този случай да продаде стоките си в Кайро и да се наслади на красивите старини.

И когато керванът му потеглил обратно за родината, той не заминал с него за Багдад, а се присъединил към кервана на пътниците за Кайро.

3. Пристигане в Кайро

Кайро очаровал Али Куджиа. В скоро време той разпродал всички свои стоки на най-висока цена. Това потвърдило думите на двамата мъже, които били минали покрай него в Мека.

* * *

Али Куджиа решил да замине за Сирия, за да търгува. Накупил от Кайро множество стоки за продажба в Дамаск. След това разпитал кога ще отпътува керванът от Кайро за Дамаск и узнал, че ще потегли след десет седмици.

Али Куджиа решил да не пропуска тази възможност и се заел да разгледа древните паметници, за които бил чувал от пътешественици още в Багдад. Всеки ден обикалял някои от прочутите паметници и им се наслаждавал. Понякога потеглял с лодка по Нил, за да посети близките до Кайро селища и да се запознае с красивите старини.

Веднъж Али Куджиа посетил пирамидите в Гиза. Те го очаровали. Той останал доволен от пътуването си до Кайро, защото извлякъл полза, която не би получил без странствуването си.

4. В Ерусалим

Като дошло време керванът за Дамаск да тръгне, Али Куджиа отпътувал с него. Керванът вървял, вървял, докато стигнал Ерусалим. Тук Али Куджиа се възползувал от случая и споходил това свято място, както посетил Мека преди това.

5. В Дамаск

После керванът потеглил за Дамаск. Като навлезли в него, Али Куджиа видял, че е красив град с много вода, градини и вкусни плодове. Той разпродал стоката, накупил друга и спечелил много пари.

След това Али Куджиа потеглил за друга страна. Така пътувал от една страна в друга, за да търгува и за да се разхожда, докато стигнал до Персия.

1. Разговорът на търговеца с жена му

Веднъж търговецът, при който Али Куджиа оставил делвата с маслините, бил седнал с жена си да вечеря.

— Иска ми се да си хапна маслини, а сме ги свършили отдавна — казала жена му.

— Твоите думи ми напомниха за приятеля ми Али Куджиа, който остави при мен делва с маслини, преди да замине за Мека — отвърнал й търговецът. — Оттогава изминаха седем години. А той още не се е върнал. Пък и аз не можах да узная защо го няма толкова дълго време и защо не се завръща в страната. Един от търговците, които бяха с него на хаджилък, ми беше казал, че заминал за Египет. И изчезна. И досега не се е завърнал. Какво ли му се е случило? Струва ми се, че е умрял. Затова ще ти донеса делвата с маслини, която Али Куджиа остави при мен, да изядем маслините, ако не са се развалили.

Търговецът поискал от жена си да му донесе лампа и съд, за да го напълни с маслини от делвата на Али Куджиа, която била в дюкяна му.

* * *

— Не искам да ям от маслините на Али Куджиа — отвърнала жена му. — И на тебе не давам да се докосваш до тях. Та той ги е оставил на съхранение при теб. Ако вземеш от тях, ще бъдеш изменник. А аз съвсем не желая това. И ако Али Куджиа го няма седем години, това не значи, че е умрял. Та нали един хаджия ти е обадил, че е заминал за Египет. И след това никой не ти е известил какво е правил в Египет. Откъде да знаеш, може пък оттам да е заминал в друга посока, за да търгува. Нали нищо не знаеш за него и не си чул от никого вест за смъртта му. Затова не пипай делвата, която той ти е поверил да съхраняваш. Твой дълг е да я пазиш до завръщането му. Ами откъде знаеш, може и да се върне утре или в други ден. Какво ще му кажеш, ако се отнесеш нехайно към делвата, която ти е предал. И какво ще кажат за тебе хората, ако научат, че си измамил приятеля си? Ще посрамиш и себе си, и роднините си. Защото, който губи верността, си навлича гнева на хората, опозорява се сред тях и се злепоставя. Не се решавай на това гнусно дело. Пък и аз ти казвам да не си правиш труд да ми носиш от маслините на Али Куджиа, защото няма да ги ям. А и те сигурно са се развалили. Толкова време е минало оттогава. И въпреки че първа, заприказвах за маслини, вече не ми се ядат. Знай, о, мъжо, че маслините несъмнено са се развалили. Заклевам те да оставиш тази зла мисъл и те предупреждавам за последствията.

2. В дюкяна на търговеца

Търговецът не се вслушал в съвета на жена си. Намислил да отиде в дюкяна и да отвори делвата с маслини.

Като влязъл в дюкяна, търговецът я напипал с ръце и повдигнал капака й. След това опитал маслините и видял, че не са за ядене, защото за толкова дълго време се били развалили. Той поискал да разбере дали всички маслини в делвата са се развалили, или част от тях са се запазили. Рекъл си:

— Нима маслините отдолу са се развалили като горните?

После наклонил делвата, за да се увери в това. В съдината, която носел, изпаднали маслините и с тях паднали част от жълтиците. От удара им в съдината се разнесъл звън.

Търговецът се чудом почудил, като видял жълтиците и чул дрънкането им по съда. Той надзърнал в гърлото на делвата и съгледал останалите жълтици, които Али Куджиа бил турил. Тогава разбрал, че приятелят му Али Куджиа сложил на дъното на делвата жълтици, а отгоре ги покрил с малко маслини. Търговецът върнал маслините и жълтиците в делвата, после я захлупил и се върнал в къщи.

— Ти беше права, жено моя — рекъл той на жена си. — Намерих маслините развалени и затворих делвата, както си беше, та ако си дойде Али Куджиа, въпреки че не вярвам да се върне, да не разбере, че съм я отварял, или че съм гледал какво има в нея.

— О, ако беше повярвал на думите ми и не беше отварял делвата. Дано ти бъде простено това, което извърши, без да мислиш.

3. Измяната на търговеца

Търговецът не обърнал внимание на думите на жена си. Мисълта му била заета с жълтиците, които намерил в делвата на Али Куджиа. Радостта му го накарала да забрави позора на престъплението, което се готвел да извърши.

* * *

Търговецът прекарал нощите в размисъл за начина, по който може да присвои жълтиците, без Али Куджиа да се досети, че делвата е отваряна, ако се върне и я вземе.

А като настъпило утрото, той се отправил бързо от къщи за пазара. Там купил маслини, за да запълни с тях делвата на Али Куджиа.

После се върнал в дюкяна, отворил делвата, взел всички жълтици и ги скрил на сигурно място. Изхвърлил маслините от делвата, и я напълнил с маслините, които купил от пазара. Като свършил това, я затворил, както преди, и я върнал на мястото, на което я бил поставил Али Куджиа.

Търговецът не мислел за последствието на тази отвратителна измяна, но се побоял от гнева на приятеля си, от ненавистта на хората и позора си пред тях.

4. Завръщането на Али Куджиа

От деня на това престъпление изминал цял месец. След продължителното си пътуване в Багдад се завърнал Али Куджиа. Той, както ви казах, когато решил да тръгне за Мека, дал къщата си под наем. И като си дошъл от път, Али Куджиа не могъл да се прибере у дома си, а се настанил в една от багдадските странноприемници. И решил да остане там, докато се уговори с наемателите да освободят къщата.

На следващия ден Али Куджиа отишъл да посети приятеля си — търговеца. Щом го видял, търговецът се престорил, че се радва на завръщането му. Побързал да го прегърне и приветствува, че се е прибрал жив и здрав от това продължително пътуване, което го обезпокоило и уплашило да не му се е случило нещо лошо.

— Бях изгубил надежда, че ще се завърнеш след това продължително отсъствие — рекъл търговецът.

5. Разговорът на Али Куджиа и търговеца

Като се срещнал с приятеля си — търговеца, Али Куджиа му благодарил за хубавото посрещане. След това му казал:

— Може би си спомняш, о, приятелю мой, за делвата с маслини, която оставих при теб, преди да отпътувам.

— Да, спомням си я добре — отвърнал усмихнато търговецът.

— Ще бъдеш ли тъй добър да ми я върнеш? — попитал Али Куджиа. — Цял живот не ще забравя това добро. Дано не съм те притеснил, като оставих толкова дълго време делвата при теб.

— Не, никак не си ме притеснил — отвърнал търговецът. — Ти ще намериш делвата на мястото, на което сам я остави, преди да заминеш. И никой не я е докоснал. Ето ключа, о, приятелю. Вземи я ти сам, както я остави самичък.

Али Куджиа му благодарил още веднъж за това. Взел делвата, простил се с благодарности с приятеля си търговеца и се завърнал в странноприемницата.

6. Али Куджиа и делвата с маслини

Щом влязъл в странноприемницата, Али Куджиа отворил делвата и извадил от нея малко маслини. След това надникнал вътре, но не намерил жълтиците. Извадил много маслини, но пак не открил нито една жълтица. Зачудил се Али Куджиа и тъй като не бил в състояние да търпи повече, обърнал делвата. Всички маслини се разсипали, но сред тях нямало нито една жълтица.

* * *

На Али Куджиа му станало много мъчно. Подлостта на приятеля му го изненадала и той си казал:

— Излъгах се в този човек. Мислех го за честен, а той бил коварен разбойник, без чувство за дълг и вярност.

7. Али Куджиа се връща при търговеца

После Али Куджиа побързал да се върне при приятеля си — търговеца. Той изживял тежко постъпката му. Страх за спестените жълтици изпълвал сърцето на Али Куджиа. Той казал на търговеца:

— Не се чуди, братко мой, че тъй бързо се връщам при теб. Но забелязах нещо, което не съм очаквал. Делвата с маслините, която взех от теб, е същата, която аз собственоръчно поставих в дюкяна ти. Тя не се е променила. Но аз не бях я напълнил с маслини, както ти бях казал преди пътуването ми, а сложих в нея хиляда жълтици. След това я допълних с маслини. Като си я прибрах от тебе, потърсих жълтиците, но не ги открих. Тогава си рекох: „Може пък преди време приятелят ми да е бил в нужда и да ги е взел от делвата.“ В това няма нищо лошо. Напротив, ще бъда щастлив, ако съм ти предоставил някаква помощ. От теб сега искам само да ми обадиш истината, та да се успокоя и да прогоня съмнението, което обхвана душата ми. Сега не ти искам жълтиците. Дай ми ги, когато можеш.

8. Търговецът отрича престъплението

Търговецът Хасан знаел добре, че приятелят му ще се върне при него, след като отвори делвата и не намери в нея жълтиците. Седнал да обмисли как да се държи с Али Куджиа, какво да му каже, за да го убеди, че извършената подлост не е негово дело. Търговецът Хасан си мислел, че хитрината му ще мине пред приятеля му, като смятал, че е защитен от позор и наказание.

Когато Али Куджиа дошъл да си иска жълтиците от него, търговецът Хасан се обърнал и му рекъл:

— Аз те питам, о, Али Куджиа, видя ли ме да се докосна до делвата ти, когато ми я донесе? Нима не ти дадох, о, приятелю мой, ключа на дюкяна си, за да оставиш там делвата си на което място искаш. Питам те още, къде я намери, след като се върна от пътуване. Нима не я завари, както си беше на мястото, където я тури, без да я е докосвала човешка ръка. Кажи ми, о, приятелю, беше ли отместена, беше ли заменен капакът й? Тогава в какво се съмняваш? Ако си поставил в нея злато, както казваш, щеше без съмнение да си го намериш. Но преди да заминеш, ти ми каза, че в делвата има маслини. Аз ти повярвах. И не съм я отварял, за да видя какво съдържа. Ръката ми не я е докосвала, откакто ти я остави. Повярвай ми, о, братко мой, аз не зная какво има в делвата ти, не съм дори помислял да я отворя нито преди да заминеш, нито след това.

1. Али Куджиа съветва търговеца

Али Куджиа се опитал да убеди приятеля си — търговеца Хасан, да признае истината. Той опитал с вежливи думи всички пътища за помирение. Но не сполучил. Търговецът Хасан настоял на лъжата си. И когато Али Куджиа видял, че не взема от дума и не е склонен да се помирят, след като излезли наяве измяната и упоритостта, той казал:

— Предпочитам да се сдобрим, о, приятелю мой, не бих искал да прибягна до насилие и грубост, защото се боя за теб и за твоето име. Но ще се разгневя, ако видя, че продължаваш да упорствуваш. Ядът ми ще ме тласне да разглася работата. Не се подхвърляй на позор и наказание. И знай, че ти си търговец, известен с верността и честността си. Затова пази името си. То е основа на успеха ти. А като узнаят хората за подлостта ти, народът ще се оттегли от търговията ти и тя ще западне. Не бих ти пожелал това. Но ще бъда принуден да прибягна до него, ако не успея да те убедя, и ще отида при кадията, за да ми върне правдата. Ти знаеш, че съм ти приятел, че ти вярвах, но се разочаровах от теб. Предпочитам да взема нещо от парите, вместо да се оплаквам на съдията и да бъда причина да се опозориш сред хората.

2. Търговецът не приема съвета

Търговецът Хасан не приел този съвет, а го пренебрегнал, както преди това не взел под внимание съвета на жена си. Продължил да бъде упорит и подъл и рекъл на приятеля си Али Куджиа:

— Ти казваш, че си сложил сам делвата с маслини в дюкяна ми. След това сам си я взел, после ти сам я отнесе от дюкяна ми. Тогава с какво право се връщаш при мен и ми искаш хиляда жълтици. Какво искаш от мене, о, приятелю? Аз не знам какво има в нея, защото изобщо не съм я отварял. И не зная дали в нея е имало маслини, или нещо друго освен тях, тъй като въобще не съм гледал. Не съм я отварял нито преди пътуването ти, нито след него. А и ти не я отвори пред мен нито преди да отпътуваш, нито след това. Как тогава да зная какво има! И откъде да съм сигурен дали говориш истината, или лъжеш. Изненадан съм от теб. Тъй както твърдиш, че в нея е имало хиляда жълтици, би могъл да кажеш, че е била пълна с елмази и бисери, щом си способен да лъжеш и обвиняваш хората несправедливо. Казах ти и съм уверен в думите си, че не съм отварял делвата ти и не зная какво съдържа. Пък ти си свободен да ми вярваш или да ме обвиняваш в лъжа. Сега те моля да си идеш по работата, защото ми омръзна и пред дюкяна ми се събраха хора.

3. Кавгата на Али Куджиа и търговеца

Али Куджиа и търговецът се карали на висок глас. Препирнята им се усилила. Няколко минувачи се спрели пред дюкяна. Дошли и съседите на търговеца Хасан в дюкяна, за да узнаят причината на кавгата. Те имали доброто желание да го сдобрят с Али Куджиа.

* * *

Али Куджиа им разправил историята си. След като го изслушали, те се обърнали към търговеца Хасан и го запитали за истината. Той им рекъл:

— Този мъж казва вярно, че приех да остави делвата в дюкяна ми. Но за останалото лъже. Аз не съм отварял делвата и не зная какво е имало в нея.

След това търговецът се заклел в името на аллах, че научил, че в делвата има маслини, от самия Али Куджиа. После продължил:

— И вие сте свидетели за обидата, която ми нанесе Али Куджиа.

Хората му повярвали, защото не мислели, че ще има смелост да се закълне, ако лъже.

* * *

Али Куджиа се разгневил силно и рекъл на търговеца Хасан:

— Като се оплача на кадията, ти наистина ще изпиташ унижението. Тогава няма да имаш полза, дето се отричаш. Ще видиш резултата на подлостта и ще съжаляваш за стореното, но разкаянието не ще ти помогне. Ела с мен, о, изменнико, при кадията, за да ни отсъди, за да те накаже, злодейо, за обидата и за да върне правото на господаря му.

4. Али Куджиа и търговецът пред кадията

Али Куджиа и търговецът Хасан вървели, докато стигнали съда. Като се изправили пред кадията, Али Куджиа му рекъл:

— Този търговец ми открадна хиляда жълтици.

Кадията го попитал:

— Как ти ги открадна?

Али Куджиа му разправил цялата си история.

— Имаш ли свидетели за това, което казваш? — попитал кадията.

— Не — отвърнал Али Куджиа, — нямам свидетели, защото не съм мислел, че приятелят ми ще ме измами. Аз го смятах за честен човек, докато не излезе наяве подлостта му. И останах излъган в него.

Кадията се обърнал към търговеца Хасан и го запитал какво има да каже по обвинението.

Търговецът Хасан се защитил по същия начин, както пред съседите си. Подир това рекъл на съдията:

— Този човек лъже. Аз не зная какво има в делвата, защото въобще не съм я отварял. И едва ли щях да науча какво съдържа, ако той самият не беше ми казал, че е пълна с маслини. И аз му повярвах.

След това търговецът Хасан продължил:

— Това, което казвам, е истина. Ако желаете, ще се закълна.

Кадията му наредил да се закълне в аллах, че не лъже. Търговецът Хасан се заклел в аллах пред кадията, че не е отварял делвата и не е виждал какво има в нея.

5. Кадията оправдал търговеца

Като чул клетвите на търговеца Хасан, кадията го оправдал от обвинението. После се обърнал към Али Куджиа и рекъл:

— Нямаш право да го обвиняваш. Той се закле в аллах! Значи е невинен. А и ти нямаш нито една улика, нито свидетел да потвърди думите ти.

Али Куджиа изслушал кадията, силно се разгневил и казал:

— Как ще е невинен, като открадна парите ми? Аз на всяка цена ще отправя жалбата си до самия халиф Харун ар-Рашид, за да ми върне правото и да осъди справедливо този подлец.

* * *

Кадията бил кротък човек и не се ядосал на думите на Али Куджиа. Той разбрал, че гневът му от загубеното дело го подтиква да изрече тези думи. Затова не го наказал, а само го изгонил от съда. Кадията бил убеден, че е изпълнил дълга си, защото не видял улики и не намерил нито един свидетел, който да потвърди думите на Али Куджиа.

Търговецът Хасан си тръгнал доволен, че го оправдали, радостен от крадените жълтици на Али Куджиа, уверен, че е защитен от позор и наказание.

6. Али Куджиа се оплаква от търговеца на халифа

Али Куджиа си тръгнал ядосан от съдилището. Но не се предал на отчаянието. Той бил уверен, че с постоянство ще си върне правото.

Написал молба до халифа Харун ар-Рашид да преразгледа делото. Така постъпвали по онова време онеправданите, в случай, че кадията не отсъждал справедливо. В молбата си той изложил всичко, което му се случило с подлия му приятел търговеца. Като дошъл петък, Али Куджиа отишъл на молитва в джамията, в която се молел халифът. След молитвата побързал да застане на пътя, по който минавал халифът. Тук зачакал шествието. Като наближила процесията на халифа, Али Куджиа вдигнал ръката си с молбата. До него се приближил началникът на полицията и взел листа, на който, била написана жалбата. Началникът на полицията имал навик да поднася жалбите на халифа, след като се върне в двореца, за да присъди спорещите той самият.

Али Куджиа знаел, че халифът Харун ар-Рашид имал обичай да преглежда жалбите на онеправданите, щом стигне в двореца. После определял деня, в който ще ги съди.

Али Куджиа се приближил до двореца на халифа Харун ар-Рашид. Спрял пред вратите му и зачакал да излезе началникът на полицията.

— Халифът ти заповяда да се явиш утре в двореца, за да те присъди с противника ти — казал началникът.

После го запитал за адреса на противника му — търговеца. Али Куджиа му го съобщил и си тръгнал, а началникът на полицията пратил известие на търговеца Хасан да се яви на другия ден в двореца на халифа.

1. Халифът обхожда града

Халифът Харун ар-Рашид имал навик понякога да излиза през нощта с някои от приближените си. Те се преобличали в дрехи на търговци, та да не ги познаят хората, и обикаляли града, за да види халифът с очите си положението на поданиците си.

Вечерта на този ден халифът Харун ар-Рашид излязъл с везира си Джафар и главния слуга Масрур облечени като търговци и тръгнали из града. От улица в улица, стигнали до пътя, откъдето се разнасяли глъч, врява, крясък. Халифът побързал да види причината на врявата. Той дочул деца да говорят високо. Децата играели в просторния двор на една къща. Халифът погледнал през отвора на вратата. В тази нощ луната светела ярко. И той видял децата, които играели, и ги чул да си говорят високо. Халифът се ослушал, за да чуе думите им.

2. Децата представят историята на Али Куджиа и търговеца Хасан

Халифът Харун ар-Рашид чул едно от децата да казва радостно на другарите си:

— Съгласни ли сте с играта, която ви предлагам?

— Каква игра? — попитали го те.

Детето отвърнало разпалено:

— Хайде да представим историята на Али Куджиа и търговеца Хасан, който му откраднал жълтиците. Но аз ще бъда кадията.

Децата се зарадвали много на хрумването му. Историята на Али Куджиа и приятеля му, търговеца Хасан, се разнесла из Багдад. Всички хора — мъже, жени, деца — я узнали.

Като чул думите им, халифът си спомнил за молбата, която му пратил Али Куджиа. Той останал да види как ще представят тази история. Превърнал се в слух, за да чуе присъдата, която ще издаде детето, след като само си било избрало да играе кадия.

3. Присъдата на детето кадия

Детето кадия избрало за всеки свой другар какво да играе. Приятелите му останали доволни и радостни от избора.

След това детето кадия седнало между тях и обявило, че съдът започва да гледа делото. То играело спокойно и уверено. Поискало от вратаря да доведе търговеца Хасан и Али Куджиа. Вратарят ги извикал и те се явили. Когато застанали пред кадията, той се обърнал към Али Куджиа и му рекъл:

— Какво е оплакването ти, о, Али Куджиа, от приятеля ти?

Али Куджиа се поклонил пред кадията с уважение и го благословил. Подир това му разправил цялата история и му припомнил всичко, което му се случило с търговеца Хасан, без да пропусне нещо. След това казал:

— Моля кадията да отсъди справедливо и да ми върне това, което ограби този търговец, който наруши верността.

4. Как присъдил кадията

След като изслушало Али Куджиа, детето кадия се обърнало към търговеца Хасан и го запитало:

— Защо не върнеш на Али Куджиа жълтиците, които е оставил при теб на съхранение?

— Не съм видял жълтиците му и не зная какво е имало в делвата, защото не съм я отварял. Ако желаете, мога да се закълна в аллаха — отвърнал търговецът Хасан.

— Не се кълни в аллах, о, човече, няма нужда от клетвата — рекъл кадията.

После се обърнал към Али Куджиа и продумал:

— Искам да видя делвата с маслини. Носиш ли я със себе си?

— Не, не я нося — отвърнал Али Куджиа.

— Иди веднага и я донеси — наредил кадията.

Детето се отдалечило за момент, после се върнало и се направило, че мъкне делвата с маслини.

Кадията се обърнал към търговеца Хасан и го запитал:

— Тази ли е делвата с маслини, която Али Куджиа е оставил при тебе?

— Да, същата — отвърнал търговецът Хасан. Кадията наредил да отворят делвата. След това уж надникнал в нея. Той казал:

— Какви хубави маслини!

Престорил се, че взема от делвата маслина и си дал вид, че я опитва.

— Тази маслина е много хубава. Как така не се е развалила за седем години? — рекъл той.

Кадията заповядал на вратаря да доведе някой от търговците на маслини. Вратарят се отдалечил за малко, след това се върнал с две деца, които играели ролята на двамата търговци на маслини.

Кадията се обърнал към тях и ги запитал:

— Вие ли сте търговците на маслини?

— Да, справедливи кадия, ние сме търговците на маслини — отвърнали те.

— Кажете ми, о, търговци, колко години могат да се запазят маслините, без да се развалят? — попитал ги той.

— Каквото и да правим, повече от три години не можем да ги запазим. Тогава те се развалят и изгубват цвят и вкус, и стават негодни за ядене — казали те.

— Погледнете тези маслини — рекъл кадията — и ми кажете колко време са престояли в тази делва.

Търговците се направили, че уж оглеждат маслините и ги опитват. Подир това заявили:

— Те са сложени в делвата наскоро.

— Сигурно грешите — казал кадията. — Та Али Куджиа твърди, че е оставил маслините в делвата преди седем години.

— Ние сме сигурни в това. Ако искаш, повикай всички търговци на маслини в Багдад и ги попитай. Те ще ти кажат, че тези маслини са сложени в делвата тази година.

* * *

Търговецът Хасан поискал да говори, без да има право, но кадията не му дал дума и му казал:

— Млъкни, лъжецо!

После присъдил да го разпънат за назидание за подлостта му.

Децата побързали към търговеца Хасан, грубо го хванали и се направили, че ще го разпъват, както кадията заповядал.

5. Възторгът на халифа от ума на детето кадия

Халифът Харун ар-Рашид се възхитил от ума на това дете. То изпълнило ролята на кадията с голямо майсторство, проявило удивително спокойствие и твърдост по време на играта и присъдило мъдро двете страни.

Халифът се обърнал към везира Джафар и му рекъл:

— Какво ще кажеш за ума на това дете?

Везирът добре чул цялото представление. Той отвърнал:

— Поразен съм, о, повелителю, от мъдростта му. И съм възхитен от майсторската му игра. Досега не съм срещал сред децата такова умно дете.

— Знаеш ли, везире, че самият Али Куджиа ми е пратил за преразглеждане днес молбата си? Ще ги съдя утре. Това дете ме наведе на мисълта как да съдя търговеца Хасан и Али Куджиа.

После халифът продължил:

— Добре запомни тази къща, Джафаре, и ми доведи този малък кадия утре, за да съди търговеца Хасан и Али Куджиа пред мен. Извикай и истинския кадия, който ги е съдил и е оправдал търговеца Хасан, за да се поучи от присъдата на това дете. И не забравяй да наредиш на Али Куджиа да вземе със себе си делвата с маслини утре. Също покани и двама търговци на маслини да присъствуват на делото.

6. Везирът кани детето кадия

На другата сутрин везирът Джафар отишъл, както му заповядал халифът, в къщата, в двора на която предишната нощ играли децата. Той почукал на вратата. От къщата се обадила възрастна жена:

— Кой е?

— Аз съм Джафар, везирът на халифа — отвърнал той.

Жената се уплашила много и побързала да го посрещне.

После го запитала какво желае от нея.

— Бих искал да зная колко деца има в този дом — казал той.

— Има само три деца. Това са всички мои синове.

Везирът наредил да се явят пред него.

* * *

Жената отишла да ги повика. Те се приближили. Везирът Джафар ги погледнал и рекъл:

— Кой от вас, деца, игра ролята на кадията снощи?

Най-голямото пристъпило уплашено. То не знаело причината на въпроса. И казало на везира:

— Аз съм този, когото търсите.

— Ела с мен, синко — продумал Джафар, — халифът те вика.

Жената се разтревожила за сина си, а детето се смутило. Те взели да се молят на везира и да му искат прошка.

Джафар се усмихнал. Той се обърнал към майката на детето и рекъл:

— Не се плаши за сина си. Няма да му се случи нищо лошо. Успокой се, уважаема госпожо, той ще намери само добро и ще се върне при теб скоро. Халифът не иска да го накаже, а да го награди за постъпка, която му хареса.

— Моля да ми позволиш да облека детето в най-хубавите му дрехи, за да посети повелителя — промълвила жената.

Джафар й разрешил.

7. Пред халифа

Като облякло най-хубавите си дрехи, детето отишло с везира при халифа Харун ар-Рашид. То застанало уплашено пред халифа. Харун ар-Рашид се усмихнал, успокоил го и страхът на детето изчезнал. След това халифът казал:

— Ела, синко, приближи се и не се плаши.

Детето пристъпило и рекло:

— Слушам и изпълнявам, о, повелителю!

— Аз съм във възторг от снощната ти присъда, когато представяхте историята на Али Куджиа и приятеля му търговеца Хасан, който откраднал жълтиците. Кажи ми, синко, ти ли си този, който игра кадията? — попитал Халифът.

— Да, повелителю — вежливо отвърнало детето.

— Възхитен съм от ума ти. Бих искал ти да съдиш днес в процеса, както съди вчера. Тогава ти съдеше децата, които изпълняваха ролите — едното на Али Куджиа и другото на приятеля му търговеца Хасан. Днес обаче ще съдиш истинския Али Куджиа и приятеля му, самия търговец Хасан. Ела, синко, седни до мен, за да издадеш мъдрата си присъда.

8. Детето кадия съди пред халифа

Детето кадия седнало до халифа. След това Харун ар-Рашид заповядал да се явят кадията, който оправдал търговеца Хасан, Али Куджиа, приятелят му — търговецът Хасан, и двамата търговци на маслини.

Когато се явили всички, халифът казал:

— Нека всеки от вас каже жалбата си пред това дете. То е този, който ще ви съди. Ако не е в състояние да присъди, ще отсъдя аз.

Али Куджиа съобщил тъжбата си. Търговецът Хасан напомнил защитата си. А като поискал и да се закълне в аллах, че е невинен, както се бил заклел пред съдията, който го оправдал преди това, детето се обърнало към него и казало:

— Не искам да се кълнеш в аллах, о, човече. Не ни трябва клетвата ти.

След това детето запитало:

— Къде е делвата с маслини? Искам да я видя.

Али Куджиа му я подал. Детето се обърнало към търговеца Хасан и попитало:

— Тази ли е истинската делва с маслини, която приятелят ти Али Куджиа остави при теб, преди да замине?

— Да, тя е същата! — отвърнал му търговецът Хасан.

Детето заповядало да я отворят. Тогава халифът погледнал маслините, които били в нея, взел маслина и я изял. Той разбрал, че маслините са сложени в делвата отскоро. Детето повикало двамата търговци на маслини да разгледат маслините в делвата. След като ги опитали, те му рекли:

— Тези маслини са сложени в делвата едва тази година.

9. Истинността на обвинението

Детето казало на търговеца на маслини:

— Вашето твърдение ме учудва.

Двамата търговци отвърнали:

— Ние не се съмняваме в това.

— Али Куджиа казва, че е сложил маслините в тази делва преди седем години. Как тогава ни уверявате, че маслините са оставени тази година? — попитало детето.

— Сигурно старите маслини са заменени с нови — отвърнали двамата търговци.

Като чул това, търговецът Хасан видял, че обвинението се насочва към него и се вдига покривалото на измяната му. Той взел да се моли на халифа да му прости престъплението, което извършил.

Детето не изрекло присъдата, която издало предишната нощ. То рекло на халифа:

— Вчера вечерта се шегувах с другарите си, когато издадох присъдата си. Днес обаче не е шега, а делото е сериозно. Аз нямам право да изричам присъда и да съдя човек на живот или смърт. Твоя е заповедта, о, повелителю. Присъди, както искаш. Ако настояваш, заповядай да го разпънат, а ако намериш за добре, прости му престъплението.

1. Разпъване на търговеца

Халифът Харун ар-Рашид установил престъплението, което извършил подлият търговец, низките му намерения, упорството в подлостта и лъжата през цялото това време.

— Къде си скрил жълтиците на Али Куджиа? — попитал халифът.

Търговецът Хасан посочил мястото, където ги бил укрил.

Халифът наредил на един от приближените си да ги донесе. После предал жълтиците на Али Куджиа. Той много им се зарадвал.

След това халифът заповядал да разпънат подлия търговец за измяната и лъжата.

Търговецът Хасан се разкаял за подлостта си. Но разкаянието вече не му помогнало. Той си спомнил съвета на жена си, сетил се за гнева на хората, позора си сред хората и горчиво заплакал. Помолил милост, но халифът не го помилвал.

Тогава разпънали по заповед на халифа търговеца Хасан. Подлостта и лъжата намерили наказанието си. Историята на търговеца станала поука за всеки, който я чул.

2. Наградата на детето

Халифът похвалил това дете за ума, който то проявило по време на съда. Той показал възторга и задоволството си от него, от досетливостта му и твърдостта му по време на процеса. Халифът го дарил с кесия със сто жълтици — награда за мъдростта му. Детето поело с радост този дар и благодарило на халифа Харун ар-Рашид. То възхвалило халифа и си тръгнало към къщи весело, за да разкаже на роднини и приятели тази хубава вест.

Когато детето се отдалечило, халифът се обърнал към кадията, който оправдал търговеца Хасан преди това, и казал:

— Видя ли как това дете с ума и досетливостта си долови престъплението на подлия търговец, когото ти оправда?

Кадията се извинил и споделил с халифа възторга си от ума и досетливостта на детето.

3. Край на приказката

Историята на този търговец и Али Куджиа се разчула в Багдад и съседните градове. Хората я предавали от уста на уста. Бащи я разказвали на синове. Така тя достигна до теб, читателю.

Оттогава изминаха повече от хиляда години, а позорът на подлия търговец не се е заличил.

* * *

В лунните нощи децата се събирали по всички места на Багдад и други градове, за да представят историята на Али Куджиа и търговеца Хасан, както я играли детето кадия и другарите му.