Едуард Успенски
Училище за клоуни (4)

Приложение второ

Какво правиха клоуните след училище.

След като удари звънецът и първият учебен ден завърши, другарят Доматов си взе чантата под мишница, каза на всички довиждане и си тръгна.

Девойката директорка Ирина Вадимовна яхна мотоциклета и отиде по работа в града.

А Василиса Потаповна изкомандва: „По ред на номерата, преброй се!“ — и отведе клоуните на двора, където имаше една специална двуетажна постройка. Там бяха спалните на учениците и столовата.

На входа стоеше милосърдната домакиня и майстор чистач леля Фьокла Паркинен. Тя ги посрещна с хляб и сол и с вкусна супа борш.

Бре, какви сте ми пременени и красиви! Мене ме викат леля Фьокла. Много лесно се помни: Очила, басмена рокля, а под тях е леля…

— Пльокла! — каза Наташа.

Но леля Фьокла дори не се обиди. Сложи им да обядват и ги покани, когато искат, да идват да си хапват вкусни сухарчета.

След това заведоха клоуните да разгледат спалните.

На Наташа се падна голямата стая с полилей, диван и дори с котенце. На стената висеше опис на вещите.

„Полилей — един. Диван — един. Коте Васка — един брой.“

Наташа се зарадва на котето Васка — един брой. Веднага изтича при леля Фьокла да поиска за Васка паничка мляко.

Шура и Саня бяха настанени заедно. В тяхната стая имаше два полилея, два дивана, два шкафа, две нощни лампи. Дори и телевизорите бяха два. И огледалата.

Вижте, деца, всички ли неща тук са по две? Може би има предмети, които са по-малко. Колко подове например има тук? И колко тавани?

Колко футболисти? Крачещи екскаватори? Гренландски китове?

Не са много май? Нали? Просто няма такива работи.

Когато предметите ги няма, казваме, че те са нула. Тук има нула футболисти, нула екскаватори, нула гренландски китове.