Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Асеновци (4)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Корекция и форматиране
taliezin (2012)

Издание:

Фани Попова-Мутафова. Последният Асеновец (Боянският майстор)

 

Първо издание

 

Редактор: Татяна Пекунова, Георги Недялков

Худ. редактор: Кирил Гогов

Техн. редактор: Веселина Балабина

Коректор: Янка Енчева

 

Формат 32/84/108; тираж 200 112 екз.; подвързия 2112 екз.; брошура 198 000 екз.; печатни коли 13; издателски коли 10,92; л. г. VI/55; изд. №6557; поръчка №134/1987 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 9.IV.1987 г.; излиза от печат на 15.VIII.1987 година; цена: подвързия 2,40 лв.; брошура 1,80 лв.

 

Издателство „Български писател“, София, 1987

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

4

Севастократорският дворцов параклис „Св. Никола“ при Боянското кале бе препълнен с народ. Властели от околните земи, богати търговци от Средец, селяни от Бояна, Земен и Поганово бяха дошли да се поклонят на своя превисок господар, да му донесат дарове и да се посъветват с него, загрижени за опасността, която се бе надвесила над страната. Скопският Тихомир бе донесъл риба, маслини, ленено платно и два чибура вино. Велбуждският бе дарил кошове с плодове.

В началото на 1242 година монголите бяха отново нахлули с една 500 000-на орда в Унгария. Войските на крал Бела не можаха да удържат страшния напор и отстъпиха в безредно бягство. Докато храбрият Калман отчаяно се мъчеше да събере разпръснатите сили, крал Бела се затвори в Пещенската си твърдина обезумял от страх, загрижен единствено да спаси живота си. А докато страната му се заливаше в кръв и разрушения, той тайно избяга в Загреб, след това в Арба, най-сетне в Сплит. Кръвожадната рат следваше по петите му. Хан Кайдан го преследваше без пощада чак до морето. Населението бягаше в гори и планини, крепости и градове бяха претъпкани с народ. Варадин биде жестоко ограбен, Перг Агрия, Естергом загинаха сред пламъци. А сега бяха обсадили Дубровник, който упорито отстояваше на жестокото нападение.

Всички околни народи следяха изтръпнали накъде ще потегли по-нататък опустошителният поток. Във всички църкви на Солун, Константиновград, Средец, Верея, Търнов и Велбужд се отслужваха молебени за спасение от грозящата напаст.

Коя бе следващата цел на Кайдан, братовчеда на хан Бату? Търнов, Солун или Константиновград? Или отчаяна от защитата на Дубровник, ордата щеше да се прибере в далечните си убежища, между Дунава и Туркестан?

Властелите скритом попоглеждаха севастократора, който свеждаше загрижено чело в дълбоки поклони пред златния кръст, който средецкият епископ издигаше над главата му. И всички се кръстеха със затаена боязън, признавайки в сърцето си, че спасението им лежи само в ръцете на този, комуто принадлежат съдбините на людете и народите.

Гъсто трепкаха едно до друго руменозлатните пламъчета на вощениците. От навалицата и горещината обилни капки пот почнаха да се търкалят изпод самурените калпаци на велможите, оросявайки зачервените им лица е лъскава влага. Въздухът трепереше над мигащите свещници, наситен със сини тамянени облаци.

Когато се прибраха в двореца, севастократорица Зорка въздъхна, поклати глава и каза на мъжа си:

— Тясна е църквата на калето. Ще се изподуши народът. Трябва да я разширим и да пристроим нова. Нали ми беше обещал?

Александър я изгледа навъсено. Сините му очи мрачно светнаха изпод гъстите посивели вежди.

— Не е сега време за строеж на църкви, Зорке. Нека ни отмине тая напаст. Но давам дума, че при добра сгода, ще разширя и зографисам тоя храм. И ще го обрека на свети Пантелеймона. А ако не съм жив, то син ми Калоян ще остане да го строи.

В това време войводите на Велбужд, Средец, Земун, Перник. Щипонье и Стоб се събираха в престолната на калето. От отворените прозорци се виждаха спущащите се към Средец ливади и ниви. Далече се белееха градските стени като тънка, светла дъга. Храмът „Св. София“ се издигаше връз висок хълм, ясно очертан като тъмно стройно петно. Оживеният и припрян говор веднага пресекна, когато килимът, който закриваше вратата, се вдигна и на прага се появи снажната осанка на севастократора. Александър бе оставил за малко Търнов, гдето Калиман и Калоян растяха под будната грижа на патриарха, за да обиколи земите си и да следи по-отблизо дейността на хан Кайдан.

— Светли властели — се обърна той към събралите се, след като седна на севастократорския си престол, — ще ви известя последните новини, които току-що научих от струмишкия севаст.

Мъжете се струпаха около него, занемели, настръхнали. Под дебелите сводове тишината натегна съдбовно.

— Татарите изоставили обсадата на Дубровник и слезли по̀ на юг.

Всички се спогледаха. Побледнели, навъсени. Чуваше се само учестеното им дишане. Александър продължи:

— Изгорили Котор и разрушили Бар. Всичките жители минали под нож. Светли велможи, грозната напаст приближава и към нас. Готови ли сте с опълченията си да браним границата?

Войводите се изстъпиха напред, шумно изразявайки готовността си да пролеят своята кръв. Людете и оръжията им бяха събрани и в ред.

— А кир Ватаци, който обсажда Солун, няма ли да използува обстоятелството, че откриваме южната си граница и трупаме войски на западната? — попита Земенският боляр.

— Кир Ватаци ще трябва по-добре да си помисли: дали не е излишно да стои още 40 дни край Солун в безполезна обсада, а да се погрижи малко за своите азиатски граници в Никея, защото съюзникът му, иконийският султан, вече е почнал бран с ордата на хан Багунуян. И не се знае победата на чия страна ще бъде.

Властелите си разотидоха разведрени. Спокойствието и самоувереността на наместника ги одързости. Но те никога не узнаха тайната причина, поради която Александър смело гледаше на бъдещето. Таен пратеник до Каракорум му бе донесъл вестта, че великият хан Октай е починал. А щом ордата на Кайдан научеше това, щеше веднага да се оттегли към изток, за да присъствува при избора на нов велик хан. Не беше невероятно татарите да се оттеглят през България, ала това щеше да бъде само преминаване, а не нападение. Но за да не пострада цялата страна, трябваше да се жертвуват селищата, през където щеше да се отправи свирепата рат към Дунава.

А никой не можеше да предугади през кои места татарите ще изберат обратния си път.

* * *

В същото време кир Йоан Ватаци бе събрал съвет в шатрата си край Солун.

Младият Йоан Комнин, този смирен постник, бе излязъл неочаквано по-храбър бранник от баща си — сръчния кир Теодор. Солун упорито се бранеше срещу нападенията на никейските войски. Ватаци чувствуваше срама и унижението на безполезната обсада. Уверен в победата си над слабия солунски владетел, той бе имал неблагоразумието да тръгне на поход, без да вземе със себе си дори и обсадни машини.

За да прикрият поражението си, някои стратези му дадоха съвет да нападнат България, която бе застрашена от татарите.

Кир Ватаци мъдро поклати глава.

— Българският цар, малолетният Калиман, е брат на моята снаха Елена. Непочтено ще е да ги нападна и да поискам бран от тях, дорде царят им още не може да държи оръжие в ръка.

Ала Йоан Ватаци не изказа тайната си мисъл: дорде бе жив севастократор Александър, никой не би посмял да вдигне очи над силната българска държава.

Късно през нощта никейският император получи вест от сина си Теодор. Младият наследник му съобщаваше, че техният съюзник, иконийският султан Гаятедин, бил грозно разбит от ордата на хан Бату и сега татарските пълчища наближавали никейските земи.

Ватаци накара вестителя да се закълне, че не ще каже никому ни дума за посланието, и веднага проводи да доведат от Никея слепия му пленник: кир Теодор Комнин.

Прикривайки безпокойството си от събитията в далечната източна граница на империята си, Ватаци си даде вид, че действува изключително от добри чувства и благоволение към рода на Комнините. Предложи им мир, приятелство и общ съюз против всички врагове на гърците. А за да дигне обсадата, поиска едно малко удовлетворение: Йоан Комнин да снеме от себе си императорското достойнство и да приеме титлата деспот, като запази земите и властта си, като признае върховната власт на никейския господар.

Комнините приеха.