Рос Макдоналд
Усмивката на черепа (26)

Глава 25

Когато излезе от там, Флори трепереше. Притискаше червеното портмоне към гърдите си като пулсиращо сърце. Прихванах я за лакътя. Дръпна се и сама тръгна към колата, като се запрепъва на токчетата си по чакъла. Светлината я заслепяваше.

Настаних се зад кормилото. Тя ме погледна ужасено и се долепи до вратата. Очите й приличаха на големи стъклени топчета.

Извадих от джоба си жълтия плик, адресиран до господин Джулиън Дезмънд, хотел „Ривиера“, Бела Сити, Калифорния. Ако Хейс бе жив, щеше да е престъпление да го сторя. Но тъй като той бе мъртъв, това се превръщаше в доказателство. Съдържаше телеграма, изпратена от Детройт от някой си Ван.

„Лео Дюрано осъден за физическо насилие 1925 излежава 6 години арестуван 1927 отвличане липса на доказателства член пурпурната банда арестуван 1930 подозрение убийство няма свидетели 1932 убийство освободен желязно алиби бандата се разпада Лео Чикаго връзки синдикат има законно прикритие арестуван развращаване малолетни 1942 влиза в болница неизвестна диагноза изписан октомври 1942 попечителство на сестра си Уна счетоводител незаконен комар опит за покушение на Руж и Уилоу бягство провал на комара 1943 Лео и Уна организират незаконен комар 1944 в Детройт още съществува добра протекция от януари не са се появявали в Милигън къщата в Ипсиланти затворена Уилям Гарибалди псевдоним Гарболд стар другар от пурпурните движи бизнеса няма сведения Елизабет Бенинг Лео живее с Бес Вионовски преди да замине от Милигън да търся ли още Ван“

— Трябва да отида да полегна някъде — едва рече Флори. — Не ми казахте, че е мъртъв. Не ми казахте, че е изгорял. Такъв шок може да убие човек.

— Съжалявам — прибрах телеграмата аз. — Не знаех точно кой е, но ти го идентифицира. Защо си толкова сигурна, че е той?

— Някога работех при зъболекар. Забелязвам зъбите на хората. Джулиън имаше развалени зъби. Познах го по пломбите. — Покри стъклените си очи с ръка. — Заведете ме някъде да полегна.

— Първо отиваме в полицията.

Брейк седеше на бюрото си и дъвчеше сандвич. Залъкът бе издул бузата му и тя подскачаше нагоре-надолу.

— Жена ми беше приготвила сандвичи за цяла казарма, преди да се сетя да й се обадя, че няма да ходим на пикник. Казах й да ги донесе тук, да спестя парите за обяда.

— Нали ти плащат за извънработно време?

— Тях ги спестявам за яхта. — Брейк знаеше, че аз знам, че нито едно ченге не е получило никога нито цент за допълнителни часове в участъка.

— Това е мис Гутиерес, която току-що идентифицира изгорелия труп. А това е лейтенант Брейк — обърнах се аз към нея.

Флори, която до този момент стоеше до отворената врата, пристъпи плахо напред и каза:

— Приятно ми е да се запознаем. Господин Арчър ме убеди, че трябва да изпълня гражданския си дълг.

— Браво на него! — Брейк подхвърли трохите в устата си. — Тя познава ли Сингълтън?

— Не, но това не е Сингълтън.

— Защо да не е, по дяволите! По номера на мотора открихме, че колата е негова.

— Колата е негова, но не и тялото вътре. Трупът е на Максфийлд Хейс — частен детектив от Лос Анджелис. Флори добре го познава.

— Не чак толкова добре. Той ме ухажваше, но всъщност търсеше информация за шефа ми.

— Заповядайте, мис Гутиерес. Затворете вратата. Кажете ми сега кой е шефът ви?

— Доктор Бенинг — рекох аз.

— Остави я сама да говори. Какво се опитваше да научи за него Хейс?

— Питаше кога се е върнала жена му и дали си е боядисала косата.

— Нещо за убийство да е питал?

— Не, сър. Джулиън нищо не е споменавал за убийство.

— Кой Джулиън?

— Хейс е използвал псевдоним — обясних аз. — Трябва да отидем у Бенинг.

Обърнах се към вратата. До нея висеше дъска с обяви за издирвани лица. Замислих се как би изглеждала госпожа Бенинг на подобна черно-бяла снимка.

— Можете ли да се закълнете за трупа, мис Гутиерес? — попита Брейк.

— Ами, ако настоявате…

— Защо, ако настоявам?

— Не обичам никого да кълна, не е възпитано.

Брейк изръмжа и излезе. След малко се върна заедно с униформена жена-полицай с побеляла коса и гранитни очи.

— Госпожа Симпсън ще остане тук с вас, мис Гутиерес, докато аз се върна. Вие, разбира се, не сте задържана.

Двамата с Брейк се изкачихме до рампата при паркинга.

— Да вземем моята кола. Искам да ти покажа нещо — подадох му телеграмата от Детройт.

— Надявам се, че не е някоя глупост като тези, дето дрънка дамичката. Тя да не е слабоумна?

— Важното е, че вижда и помни.

Качи се в колата и изръмжа:

— И какво е видяла?

— Кръв. Засъхнала кръв по пода на кабинета на доктор Бенинг. Тя я е почистила.

— Кога? Вчера?

— Преди две седмици. В понеделник, след като Сингълтън е бил застрелян.

— Убеден ли си, че е застрелян?

— Прочети телеграмата. Да видим ти какво ще разбереш от нея. — Запалих и потеглих. На кръстовището завих към къщата на Бенинг.

Брейк вдигна поглед от листа:

— Не ми говори кой знае колко. Доклад за гангстер, когото не познавам. Кой е този Дюрано?

— Върти незаконен комар в Мичигън. Сега е тук в Калифорния. Сестра му Уна ме нае за този случай.

— Защо?

— Мисля, че брат й е застрелял Сингълтън. Луси е била свидетел и Уна Дюрано се опитваше да я намери и да я накара да мълчи.

— Къде е брат й сега?

— Не знам — казах, но виждах пред очите си отвратителното същество с пистолета играчка.

— Защо не ми каза всичко това досега?

— Не можех да ти кажа нещо, което сам не знаех — отвърнах малко неискрено. — Преди малко ми попадна телеграмата, в хотела, където бе отседнал Хейс.

— Голяма история градиш върху някаква си телеграма. Тя дори не е доказателство, освен ако не докараш този дето я е изпратил. Познаваш ли го?

— Не. Звучи като детектив в някое бюро в Детройт.

— Това струва пари. Хейс имаше ли толкова?

— Надали, но той хранеше големи надежди. Например да вземе наградата за Сингълтън.

— Защо е карал колата на Сингълтън?

— Казал на Флори, че я намерил. Била е доказателство, за да получи наградата. Преди това се е опитвал да накара Луси да му бъде свидетел. Но наградата явно е била за него само началото — смятал е да получи големи пари.

— От изнудване? От Дюрано?

— Значи според теб гангстерите са го пречукали?

— И това е възможно.

Стигнахме до улицата на Бенинг. Паркирах пред бръснарницата. Брейк не се помръдна да слезе.

— И твърдиш, че това, което казваш, е възможно?

— Нищо не твърдя със сигурност. Това е особеното в този случай — почти нямаме веществени доказателства, нито пък честни свидетели. Но имам gestalt за цялостната картина.

— Какво имаш?

— Да речем предчувствие как се връзват нещата в случая. Не е просто, защото са замесени доста хора.

— Остави сега философията. Да говорим по случая — ако това е разпра между гангстери, ние какво правим тук? Госпожа Бенинг няма място сред тях.

— Госпожа Бенинг е централната фигура в композицията — върти на пръста си трима мъже: Дюрано, Сингълтън и Бенинг. Дюрано е застрелял Сингълтън заради нея. Страхувала се е от разследване и е избягала. Върнала се е тук при доктор Бенинг за помощ.

— А какво е направила със Сингълтън?

— По-добре нея да попитаме.