Джек Слейд
Смъртоносна съблазън (12)

12.

— Никога не бих повярвал, че ще се предадеш доброволно, гринго! — изрева Тремендо. — Сигурно вече си разбрал, че от този капан излизане няма. Най-после те пипнах, Ласитър! Знаех си, че ще успея някой ден! От вчера обаче, когато ме информираха, че си в Сан Педро със Сардано, съм съвсем сигурен.

Той избухна отново в своя обичаен гръмовит смях, вече твърде добре познат на Ласитър.

— Въпреки всичко, което се случи — и той продължи с прословутия си в такива случаи мек тон, — възхищавам ти се, Ласитър. Въпреки че си мой враг, аз ти се възхищавам заради рисковете, които пое! Не познавам друг, който би се осмелил. Имам нюх за хората, затова те назначих за мой помощник. Ние двамата щяхме да станем великолепен екип. За съжаление, нищо не излезе. Не съм злопаметен, Ласитър, но каквото трябва, ще стане.

Той направи знак на хората си, които се бяха скупчили зад гърба на Ласитър.

Ласитър очакваше удар в тила или нещо подобно. Във всеки случай сега щяха да го пребият.

Не се случи обаче нищо подобно. Само му извиха ръцете зад гърба и вързаха китките му с кожен ремък.

Някой извади револвера му от кобура. Това бе единственото му оръжие. Специалните му оръжия бяха в якето, което остана навито на вързоп горе в пещерата.

Ласитър вече мислеше, че нещата се развиват не толкова лошо. Представял си бе по съвсем друг начин срещата с Порфирио Тремендо.

Тремендо също не проявяваше повече видим интерес към него. Вниманието му бе насочено към Лола.

— Не те разбирам, Лола — каза той. — Женени сме едва от половин ден, а ти изчезваш с този проклет гринго. Как можа да постъпиш така с мен!

— Трябваше да го направя! — каза тя тихо, но настойчиво. — Нали ти обещах! Тръгнах с Ласитър към каньона, за да разкрия най-сетне истината. Сега знам част от нея. Сигурна съм, че парите са скрити тук, в каньона. Какво ще кажеш, Порфирио? Не съм ли твоя вярна съпруга, така както обещах вчера, когато се венчахме?

Ласитър едва сега разбра истината. Лола бе женена за Порфирио Тремендо!

Направо умопомрачително! Бе примамила Ласитър в клопката си, без той да заподозре нещо. Бе легнала с него. Бе му се отдала с неудържима страст, докато в същия миг вън, в града, собственият й съпруг преследваше Ласитър! Връщайки се мислено назад във времето, той осъзна, че това бе едно от най-невероятните положения, в които бе изпадал. Успял ли бе някой досега да го измами по такъв начин?

— А аз ти повярвах, Лола — каза Ласитър с въздишка. — Никога не съм смятал, че си способна на такава постъпка. Защо го направи?

— Заради моя съпруг — отвърна тя с усмивка. — Още от началото си знаех, че ще паднеш в капана.

Порфирио Тремендо пристъпи към Ласитър с мрачен и заплашителен вид.

— Ласитър, ти знаеш ли къде са парите?

— Съжалявам, Порфирио. Нямам никакво понятие. Жена ти си съчинява истории. Любопитен съм да знам откъде е цялата тази фантазия.

— Порфирио! — извика Лола с възмущение. — Още ли го слушаш? Твърди, че твоята съпруга е лъжкиня! Каква подлост! Знам със сигурност, че парите са скрити горе в една от пещерите. Видях ги със собствените си очи!

— Тя е луда! — каза Ласитър. — Не мога нищо да проумея. Във всеки случай, аз нищо не съм видял. Не разбирам как Лола стига до тези твърдения. Аз…

Утрото бе великолепно. Червеникавите скали блестяха на слънчевите лъчи. Пееха птички. Водите на Рио Сан Педро шумяха. Това бе последното, което помнеше Ласитър.

Първият удар получи от Тремендо. Веднага след това върху му се нахвърлиха и останалите. Не можеше да се защити. Всичко се завъртя пред очите му. Той просто се отпусна и падна с надеждата, че ще го оставят.

Никой обаче не мислеше да спира.

— Проклета курва! — процеди с последни усилия, но никой от хората на Тремендо не разбра думите.

Не след дълго вече лежеше безжизнен.

— Престанете! — заповяда Тремендо. — Засега му стига толкова. Искам този проклет гринго да се наслаждава на мъките си поне няколко дни.

После се обърна към Лола, спокойно, като че ли нищо не се бе случило, и се усмихна.

— Наистина ли видя съкровището, Лола?

— Със собствените си очи — увери го тя. — Не ми ли вярваш, Порфирио?

— И къде е то? — заинтересува се той. — Можеш ли отново да намериш мястото?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не. Не бих могла. Единственият, който може да покаже обратния път, е Ласитър. Затова бих искала да ти препоръчам да го оставиш жив още известно време. И позволи ми още един съвет, Порфирио! Заповядай да го отведат в хасиендата! Този негодник засега нищо няма да каже. Ще трябва да се въоръжим с търпение. Сигурна съм обаче, че ще намериш начин да го пречупиш.

На лицето на Порфирио Тремендо отново се появи блага усмивка.

— Разчитай на мен, Лола. Той ще се подчини, щом искаш.

— Да, така искам — отговори тя. — А сега да ти разкажа отначало цялата история. Тогава ще разбереш, че съм свършила чудесна работа. Нека обаче да се отдалечим малко. Да поседнем на брега, а аз ще си потопя краката във водата. Имам мехури от това бягане.

Той обхвана с ръка раменете й и двамата се отправиха като щастлива двойка към реката.

Порфирио Тремендо се усмихваше самодоволно.

— От самото начало си знаех, че ти си подходящата партньорка за мен.

— Да, ние си подхождаме, Порфирио.

Разбира се, в главата й се въртяха напълно различни мисли. Най-напред Ласитър трябваше да бъде унизен така, че да може да се отнася с него като с роб. Също както Порфирио държеше своите робини.

По-късно щеше да отстрани Порфирио от пътя си, тъй като с времето той щеше да й стане неприятен.

Но най-важното за момента бе съкровището. Затова реши да разкаже всичко отначало докрай на Тремендо.

— Достатъчно е само да блокираме каньона — каза тя накрая. — Не е нужно да бързаме. Онези типове ще бъдат принудени рано или късно да изпълзят от бърлогата си и тогава ще постигнем целта си. Няма никакъв смисъл да ги търсим из пещерите. Най-добре е да оставиш петима от хората тук, при колибата. Най-късно утре гладът ще ги принуди да излязат на светло. Наистина, в пещерите има вода, но те нямат никаква храна. Нашите хора трябва само да ги заловят, когато изпълзят навън от дупката си.

— Добра идея — изръмжа Тремендо. — Все повече ми харесваш, Лола.

След тези думи той отново избухна в своя гръмогласен смях.