Джек Слейд
Златните лешояди от Амарильо (9)

9.

Ласитър наблюдаваше ездачите с помощта на своя далекоглед. Мъжът начело на отряда беше Чарм Тимпър. Ласитър все още не можеше да повярва, че този негодник е станал шериф в Лъбок. За него това беше неоспоримо доказателство, че инспекторът на Уелс Фарго беше големият човек в този град. Повече от сигурно беше, че той по свой собствен начин се беше погрижил този престъпник да може да се окичи със звездата на закона.

Освен всичко останало, това състояние на нещата беше сигурен знак, че Едингбъро стои начело на онези хора, които искаха да строят железопътна линия, както беше сигурно и това, че е бос на Златните лешояди. Или поне че тази банда работеше за него и по негова поръчка. Което беше същото.

Западно от каньона Пало Дуро Ласитър се беше освободил от отряда преследвачи, воден от Чарм Тимпър. Бяха дузина мъже. Ласитър беше решен незабавно да влезе в престрелка с тях, за да не ги остави да продължат преследването в посока към големия каньон.

Той подкара коня си, пое на изток и постепенно влезе навътре до изворите на Червената река.

Малко след залез-слънце достигна до Кап Рокс, скално образувание, което се простираше на повече от половин миля нататък. Ако искаше да продължи пътя си към каньона, трябваше да остане да пренощува преди скалите. Скалните възвишения наоколо бяха високи не повече от триста стъпки. През някои проходи можеше да се премине с кола, а през други — само пеша.

Ласитър пое през един широк проход, който водеше нагоре. На височина около двеста стъпки спря коня, слезе и продължи пеша още малко по-нататък. Изкатери се по отвесната скала и се намери на една площадка, откъдето можеше да наблюдава цялата околност на запад.

Преследвачите не останаха скрити задълго. Издадоха се по движението си. Той ги наблюдаваше през далекогледа. Все още бяха само осем. Огледа внимателно наоколо, но не откри други.

Отрядът спря на разстояние само четвърт миля от него. Мъжете слязоха от конете си. Това му трябваше! Те бяха в ръцете му. Искаше да разбере къде ще се разположат за нощуване. Тъй като още беше светло, продължи да ги наблюдава и стигна до заключението, че освен Чарм Тимпър, познава още един от мъжете. Беше облеченият в черни кожени дрехи професионален стрелец, който заедно с Хауърд беше заклал шерифа. Казваше се Джери Шелтън. Той и Хауърд бяха убили шерифа и бяха избягали от затвора в Амарильо.

Бяха ли нужни други доказателства срещу Едингбъро, щом такива хора работеха за него?

Ласитър свали далекогледа. Там, където се бяха разположили бандитите и шерифът на Лъбок, вече гореше огън. Ако успееше да пипне Чарм Тимпър и Джери Шелтън, да ги отведе в Амарильо и там те да проговореха пред съдията, с Едингбъро беше свършено. Най-вероятно после тексаските рейнджъри щяха да довършат останалото.

Такива бяха мислите, които го занимаваха, докато крачеше в тъмнината с рязаната карабина в ръка.

Мъжете не подозираха нищо. Не бяха оставили някого на пост дори и при конете. Но все още всички бяха будни. Седяха около огъня, бяха се нахранили и сега пиеха. Бутилка уиски минаваше от ръка на ръка.

Ласитър се спотаи в сянката на един бор и известно време ги подслушва.

Говореха си за старите времена. Спомняха си за кражбите на добитък, за битките срещу индианците и тексаските рейнджъри, за ниските цени на месото в Додж Сити и за търговците на добитък, които бяха успели да излъжат — дори такива изпечени мошеници като Ал Дженкинс, Клей Фишер и Нап Престоу. Говореха и за проститутките в Додж Сити.

Докато Ласитър излезе от прикритието си.

Той застана зад Чарм Тимпър и опря двойното дуло на ловната карабина на рамото му.

— Русата Лейла тогава преметна всички ви в Додж Сити — ухилено обясни той на мъжете. — Тя не беше нито руса, нито рижа, нито пък чернокоса. Тази мръсница беше вече побеляла, но успяваше да го запази в тайна с помощта на кислородната вода.

— Каква фурия беше! — ентусиазирано извика един от мъжете.

— Признавам! — каза Ласитър. — Но сега да си дойдем на думата! Ще взема Чарм Тимпър и Джери Шелтън със себе си. От другите не искам нищо. Затова бъдете умни и си стойте кротко.

Мъжете го гледаха втренчено. Никой не помръдваше. Дали въобще го бяха разбрали? Тъкмо щеше да повтори, и един от тях се обади:

— И ти си въобразяваш, че всичко ще стане толкова просто? Ти ще отведеш двамата, а ние ще си седим?

— Ще стане точно така! — каза Ласитър. — Аз нищо не си въобразявам.

— И как ще стане това? — Джери Шелтън се усмихна широко. — Ще ни покажеш ли?

Ласитър изправи Чарм Тимпър, извади един по един револверите му от кобурите и ги хвърли в огъня. Никой не гъкна. Дори Чарм Тимпър не пророни дума и не помръдна.

— А сега, Ласитър? — ядно попита един от мъжете.

— Сега наред е Джери Шелтън! — каза Ласитър. — Обезоръжи го!

— Аз ли?

— Да, ти! — Ласитър насочи рязаната карабина към мъжа. — Не прави излишни движения, момче! Това са едри сачми!

Цареше тишина. Никой не мръдваше. Всички погледи бяха вперени в него.

— Хайде, ще стане ли скоро? — попита Ласитър и го побутна с карабината.

Ето че стана! Всички посегнаха към револверите си. Никой не се впечатляваше от ловната карабина. Трябваше първо да улучи някого с нея. Мъжете се отдръпнаха назад от огъня и извадиха оръжията си.

Ласитър отстъпи назад, без да изпуска Чарм Тимпър, и стреля.

Натисна и двата спусъка!

Огнените езици, които излетяха от дулата на рязаната карабина, бяха дълги цяла стъпка и за миг превърнаха нощта в ден. Огънят се разхвърча, пламъчетата просветнаха в нощта и угаснаха. В следващия миг настана непрогледен мрак. Двойният изстрел още тътнеше в ушите на Ласитър, а ехото му се носеше между скалите и кънтеше от близки и далечни хълмове.

Заслепен от изстрела, Ласитър се беше хвърлил на земята, повличайки със себе си и Чарм Тимпър. Ловко пъхна ловната карабина в калъфа и извади револвера си. Не можеше да види кого е улучил. Затова прие, че двата патрона са отишли напразно. Но къде бяха мъжете? Нощта беше все така непрогледна. Не беше чул никакви викове.

В този момент отляво изгърмя револвер. Ласитър вдигна оръжието, прицели се по посока на огъня и натисна спусъка.

Револверът изтрещя и в отговор се чу вик. Беше див крясък. Но замлъкна веднага и Ласитър чу глухо тупване.

Обходи с поглед наоколо. Напрегнато се опитваше да проникне в мрака.

Изведнъж Чарм Тимпър се претърколи настрани и изстена.

Ласитър сложи ръка на рамото му. Очевидно Тимпър беше ранен. Но от кого беше улучен?

Той се повдигна леко, за да провери раната му. Изведнъж точно пред него проблеснаха дулата на два револвера.

Ласитър коленичи и отвърна на огъня. Светлините от дулата му послужиха за ориентир. Този път не се чу вик.

Ласитър се изпъна, търкулна се настрани и зареди револвера си. Беше изстрелял всичките пет патрона. Погледна напред. Револверите на противниците му мълчаха.

Чарм Тимпър изстена по-силно.

Ласитър се изправи на колене.

— Къде си улучен?

Чарм Тимпър не отговори. Ласитър понечи да извади кибритена клечка. Но преди да се осмели да светне с клечката, за да види колко тежко е ранен мъжът до него, трябваше да разбере дали няма още някой, който дебне с готов за стрелба колт и само чака Ласитър да се размърда.

Изведнъж отекна тропот на копита. Конете на бандитите бяха пред скалите. Той не ги виждаше. Беше прекалено тъмно. Ездачът беше само един. Дали другите вече бяха успели да избягат? Ласитър се ослушваше напрегнато. След като тропотът заглъхна и Чарм Тимпър отново изстена, той се осмели и драсна кибритена клечка. Държеше я с протегната ръка и чакаше със зареден револвер. Но нищо не помръдна.

Чарм Тимпър беше улучен на две места. В гърдите и в корема. Изстрелите бяха предназначени за Ласитър. Мъжът беше в безсъзнание. Ласитър пожертва още няколко клечки, струпа полуизгорелите дърва на купчина и ги запали отново. Намери достатъчно дърва наоколо и хубаво разпали огъня. На неговата светлина направи стягащи превръзки на Чарм Тимпър, за да спре кървенето. През това време раненият дойде на себе си.

— Ласитър? — с отпаднал глас попита той.

— Да, аз съм! Как се чувстваш?

— Никога досега не съм се чувствал така отвратително! — изпъшка раненият. — Струва ми се, че да увиснеш на бесилката, сигурно не може да бъде по-лошо. Как изглежда? Имам ли някакъв шанс?

— Ще отидем в Пало Дуро Сити! Там има лекар.

— И ти ще направиш това за мен?

— Ще можеш ли да се задържиш на седлото?

— Разбира се! Но защо правиш всичко това?

Ласитър завърза превръзката на гърдите.

— Не преследвам никакви благородни цели. Не съм самарянин. Ако Едингбъро научи за това, ще му стане горещо.

— Това не може да се случи. Преди още да съм си отворил устата, той ще изпрати някой да ми извие врата.

— Не мърдай от мястото си. Ще огледам другите.

Ласитър сложи още дърва в огъня. На неговата светлина видя конете, а на земята видя да лежат двама души. Със запалено дърво в ръката той тръгна нататък. Там лежаха и другите. Вече на никого не можеше да се помогне. Всички бяха мъртви. Само Джери Шелтън липсваше. Човекът с кожените дрехи! Той единствен се беше измъкнал. Но Ласитър беше сигурен, че той също е бил ранен. Иначе не би се отказал толкова бързо. Върна се обратно при Чарм Тимпър и му каза, че Шелтън е изчезнал.

— Точно Джери Шелтън! — прегракнало каза Чарм Тимпър, без да обяснява по-подробно какво има предвид.

Ласитър го попита за коня и седлото му, оседла и помогна на ранения да се изправи на крака. Бързаше не само заради раните на Чарм Тимпър. В края на краищата, по петите му бяха и други преследвачи и той беше убеден, че са чули изстрелите. Освен това не трябваше да забравя, че Джери Шелтън ще потърси помощ.

Вдигна Чарм Тимпър на коня, пое юздите на животното и го заведе до своя кафяв кон. Но Чарм Тимпър не можеше да се крепи. Затова седна зад него, за да го държи изправен.

Когато конете потеглиха, нощта започваше да избледнява.