Джеръм Прайслър
Унищожението (2)

Втора глава

— Може и да са много, но не умеят да мислят сами — заговори Райдън. — В това е вашето предимство.

„Просто една банда безмозъчни, насъскани убийци, които ще ти изтръгнат сърцето и ще го схрускат само заради прищявката на своя господар“, помисли си Джони, оглеждайки смъртоносната орда на Отвъдните.

Преди сам да се усети, той се протегна да хване ръката на Соня и леко я стисна.

Изненадата му беше пълна, когато тя не я отдръпна.

— Аз се заемам с Кан — заяви Райдън.

Макар да стояха само на няколко крачки един от друг, думите на Райдън изобщо не достигнаха до съзнанието на Джони. Беше лудост, съвсем шантаво, но сега той намираше факта, че Соня не отдръпна ръката си за много по-обезпокоителен от появата на лошите момчета, изсипали се от онази дупка в небето, и от околния свят, заприличал на място, в сравнение с което Саурон от „Господарят на пръстените“ щеше да изглежда като райско кътче за ваканция.

Едва сега той забеляза трима от Отвъдните, които го обградиха плътно, и с неохота пусна ръката на Соня, за да застане в позата за свободна борба Короо Сех — завъртайки се като пумпал, обръщайки се като совалка, превръщайки се в трудна за поразяване мишена. С периферното си зрение забеляза, че Лиу, Китана и Соня също се оказаха обкръжени от групи на питомците на Кан. Но миг след това към главата му издрънча покрита с шипове верига и той се сниши, отскачайки във въздуха в свистяща дъга, отклонявайки вниманието си от приятелите си, разбрал, че ще му бъде нужно да впрегне всичките си умения, за да оцелее при тази атака.

Вдясно от него двамина от бойните търтеи — и двамата въоръжени с тояги бо, увенчани с метални остриета — се бяха хвърлили срещу Лиу, довеждайки и него до същия извод. Движейки се с пъргавината на дива котка, той сграбчи тоягата на един от нападателите, после се извъртя на десния си крак и я издърпа от пръстите на Отвъдния, след което го заудря безмилостно по гърдите.

Още докато търтеят се срутваше с натрошени ребра, вторият воин скочи напред, размахал своята бо към главата на Лиу. С двете си ръце Лиу пресрещна оръжието, блокира инерцията му с разтърсващ костите удар, след което извърна стоманеното му острие като връх на копие и го заби в стомаха на убиеца. Воинът се олюля и падна, а върхът на тоягата прониза тялото му.

Други два злокобни търтея се бяха понесли в не по-малко мълниеносна атака срещу Китана, принуждавайки я да отскочи назад, а дългите им тояги се завъртяха като перки на самолет.

В стремежа си да отвори пространство между себе си и безмозъчните убийци, за да има повече място за маневри, Китана се извърна…

И замръзна в движение, примигвайки и не вярвайки на очите си.

Облечената в кожа жена от свитата на Кан бе застанала на не повече от петдесет стъпки срещу нея.

И я гледаше хладно.

Просто я гледаше.

Очите им се срещнаха и внезапно Китана разбра, с помощта на Старите Богове разбра…

— Мамо — промълви тя, замръзнала на място, със сковано от страх, ужас и смут тяло, — ти… ти си…

Но преди да довърши фразата безмилостен удар в главата изкара всичкия й дъх, а заедно с него — и думите, които се канеше да изрече. Тя залитна, за малко да падне на земята, но се съвзе тъкмо навреме, за да забележи червения нинджа на име Ермак, завихрен във въздуха към нея, придружил изненадващата си атака с летящ прав ритник — който със сигурност щеше да я прекърши, ако срещнеше тялото й.

Мярнал с ъгъла на окото си какво бе сполетяло Китана, Райдън се понесе към нея, борейки се да си проправи път през гмежта Отвъдни, които го отделяха от нея.

Но Шао Кан нямаше никакво намерение да му позволи да я достигне. Той скочи от протегналата се като пръст канара, от която до този момент беше наблюдавал битката, преметна се два пъти във въздуха и краката му докоснаха земята точно пред Райдън.

Озоваха се лице в лице, само на няколко сантиметра разстояние един от друг.

— Докато аз владея силата, Кан, ти никога няма да властваш в този свят — каза Райдън, без да отстъпи и една крачка назад.

Устните на Кан се изкривиха в презрителна усмивка.

— Докато този Портал е отворен — контрира той, — твоите сили ще намаляват с всяка секунда. А моите Изтребителни отряди ще имат безопасен достъп до това владение.

Двамата безсмъртни започнаха да пристъпват в кръг един срещу друг. Кан размахваше ръцете си като ковашки чукове, докато Райдън се извърташе, избягвайки смъртоносните му удари, а защитната му техника пакуа обезсърчаваше непрестанните усилия на Кан да го улучи.

Най-сетне, пламнал от ярост, Кан удари един в друг металните обкови на китките си и от тях изскочиха остри, иглоподобни шипове.

Спокоен и съсредоточен, Райдън се подготви да посрещне следващия ход на магьосника.

Миг, след като дланта й се отдели от пръстите на Джони, Соня се извърна и видя бруталния полуметален, полухуманоиден воин, наречен Барака, пристъпващ тежко към нея. Очите му излъчваха гибел, а извитите като нокти остриета блестяха.

Соня скочи към него с въртящ се сърповиден ритник, но Барака реагира далеч по-пъргаво, отколкото можеше да се очаква от същество с неговите размери, изплъзна се под летящите й във въздуха крака и отново извърна остриетата си срещу нея. Тя подскочи високо, за да избегне досега си с тях, знаейки много добре, че тези нокти бяха в състояние да я прережат до кокал. Но с нова, неподозирана ловкост Барака замахна нагоре със стъпалото си в ритник, който подкоси краката й и тя се срути на земята.

Устата му се изкриви като усмивка на акула и той се хвърли напред, за да нанесе убийствения си удар.

— Защо винаги ми се падат най-гадните? — оплака се Джони.

Тъкмо се беше измъкнал от един от червените нинджи и ето че съществото, подобно на кентавър — Кан го беше нарекъл Мотаро — буквално препусна срещу него и опашката му се развя победоносно.

На Джони винаги му се беше искало да си има кон, но сега му се струваше, че това е твърде, твърде тъпо.

Това се оказа последната му мисъл, преди Мотаро да му нанесе безмилостен удар с лакътя и да го срути на земята. Бързо съвзел се, Джони се отхвърли на ръцете си и отвърна на Мотаро с ритника на Сянката, но Мотаро го блокира с яката си като каменна плоча мишница и го завъртя така, че сетивата на Джони се завихриха като свредел.

Издишвайки зноен въздух през ноздрите си, с копита, затропали яростно по нацепената и прашна земя, Мотаро се понесе към него.

Лиу метна поглед наляво, после надясно, забеляза тримата или четирима Отвъдни, засилили се към него от двете страни и реши, че е по-добре да не се осланя на слепия си късмет. Подскочи във въздуха, превъртя се в кълбо, отново се превъртя и се приземи леко на лакти и нозе на няколко стъпки от нападателите си.

За съжаление времето да си поеме дъх се оказа нищожно малко. В мига, в който се приземи, върху него падна нечовешка сянка, изтрила с внезапната си заплаха облекчението, което бе изпитал.

Той изви глава нагоре, нагоре, по източилото се тяло на Шийва, за да стигне погледът му до отвратителния лик на чудовищната жена, обещаваща му само страдание.

Скочил на нозе, Лиу започна да се брани, опитвайки се да нанася светкавични серии от ритници, без да забравя, че ако си позволеше да я приближи опасно, тя щеше буквално да го разкъса за секунди.

Четирите ръце на Шийва се завъртяха вихрено, отблъсквайки атаките му. Първият ритник на Лиу, страничен удар към лицето й, бе блокиран с горната мишница. Задният удар към стомаха й бе спрян от една от долните й ръце. Следващият му опит да я порази — саблен ритник с отскок, бе блокиран от три от ръцете й — а сетне четвъртата ръка се стрелна към него и той усети как дланта й се впи в глезена му.

Със смях, прозвучал като сриващо се разбито стъкло, Шийва без никакво усилие го подхвърли във въздуха.

А после, докато продължаваше да се тресе от смях, тя зачака да падне в многоръката й прегръдка.

За да го довърши.

Китана бе забелязала появата на Ермак тъкмо навреме, за да избегне летящия му ритник, но той сгъна на две чевръстото си тяло във въздуха и се стовари отгоре й като паяк, спуснал се по нишката от паяжината си, обгръщайки я с ръце и крака и обезсмисляйки всичките й усилия да се освободи.

Борбата между двамата продължаваше, без никой да получи предимство за повече от едно мигване на клепачите — но Китана вече усещаше, че умората й натежава. Ермак изглежда успяваше да предвиди всеки неин ход, като се изплъзваше от атаките й без никакво видимо усилие, контрираше със собствените си плавни движения, буквално завихряйки се около нея. Дори собствените й умения в жиу-жицу се оказваха безполезни пред невероятните му бойни способности, докато той се изплъзваше от хватките й и веднага след това се опитваше да я подкоси отзад, като накрая успя да я свали на земята и вдигна десницата си за смъртоносен удар…

— Стига!

Думата отекна над опустошеното бойно поле и биещите се замръзнаха в движение. Напрегнати, в очакване, с цялото им внимание притеглено от мощния глас, всички те извърнаха очи към неговия източник.

Към Райдън.

Но собственият му поглед остана прикован в Шао Кан.

— Сами ние двамата можем да спечелим или загубим тази битка, Кан! И двамата го знаем. Но имаш ли кураж? — каза Райдън.

Въпреки че увереността му в геройската група на смъртните оставаше ненакърнена, съществуваше твърде голям риск в това да остави битката да продължи по правила, определени от враговете.

Прекалено голям, ако се вземеше предвид залогът на тази битка.

Кан го изгледа мрачно и презрението, изписано на лицето му, не изчезна… но под насмешливата и надменна маска Райдън усещаше как хитрото му предизвикателство зачовърка магьосника, забивайки се в самата сърцевина на властолюбивата му гордост.

Той продължи да се взира в лицето на Кан, без да мига.

Най-сетне Шао Кан вдигна ръце над главата си, поел примамката, давайки сигнал на своите пълководци да се отдръпнат от противниците си.

Бавно, с неохота, те се подчиниха.

Безмълвие увисна над бойната сцена като огромна тежест, която сякаш щеше всеки момент да се откъсне и да полети надолу.

А после Кан връхлетя върху Райдън, раменете му полетяха напред и принудиха противника му да отстъпи и да опре гръб в лъскавата колона, която някога беше поддържала покрива на Храма на Светлината. Мраморният стълб се пръсна на късове от сблъсъка и отломките полетяха във всички посоки.

Разбрал, че Райдън е зашеметен, Кан протегна ръката си и от върха на широко разтворените му пръсти излетя синкаво — бяла мълния, която затрептя, лумна и се откъсна, свита в пулсиращо ядро енергия. То полетя като снаряд към Райдън, разлагайки на молекулни съставки въздуха, през който профучаваше, и оставяйки след себе си острия мирис на озон.

Райдън го избегна в последния възможен миг, отскачайки с двойно салто, което го отпрати извън траекторията му, тъкмо преди фотонният снаряд да порази част от храмовата стена, разбивайки я на каменни късчета. Все още в полет, Райдън се изпъна и нанесе два безмилостни юмручни удара право в Кан, който се срути на колене.

Кан изстена от болка и изстреля нови плазмени снаряди в диви, хаотични удари, които разбиха околните руини на древното здание и превърнаха малкото оцелели след яростните земни трусове дървета в овъглени, димящи останки.

Райдън поднови атаката, хвърляйки се към противника си през потоците от смъртоносни енергийни импулси, обсипвайки го с канонада от фронтални юмручни удари и безтегловни четворни отскоци, последвани от серия ритници.

— Страхотно — промълви Лиу, загледан отстрани към сцената на двубоя.

На лицето на Джони също се изписа бледа усмивка.

— Обувките — каза той. — Трябва да е от обувките.

Съсипан от безмилостните атаки на Райдън, Кан запълзя по напукания терен, мъчейки се със сетни усилия да се измъкне от поражението. В миг на отчаяние той дръпна камшика от един проснал се на земята Отвъден воин и изплющя с него към Соня, като го уви около краката й и я дръпна рязко извън кръга на приятелите й.

— Сега ще свършим! — изрева той и бавно се изправи на краката си.

Райдън се закова на място.

— Значи се криеш зад един смъртен?

— А защо не, „Лорд Райдън“? — изхили се подигравателно Кан. — Самият ти през целия си жалък живот си се крил зад тях!

Джони не можеше просто да остане така и да гледа. Той заобиколи откъм гърба на Кан и скочи във въздуха, прилагайки ритника на Сянката, за да освободи Соня от хватката му.

— Не, Джони! — изпищя тя.

Твърде късно.

Извръщайки се със свръхестествена скорост, Кан освободи крака на Соня, озова се срещу Джони и го помете със зашеметяващ вихър от дивашки удари. Твърде неравностоен противник на древния магьосник, Джони се съпротивляваше с всички сили, но само след секунди бе надвит. Разнебитен и лишен от сетива, той се задържа прав за миг, преди нозете му да поддадат и да рухне в безсъзнание.

С гръмък смях Кан надигна премазаното тяло на Джони над главата си и го задържа така като трофей — трофей, който той с върховно удоволствие щеше да разбие на хиляди неузнаваеми късчета.