Джеръм Прайслър
Унищожението (17)

Седемнадесета глава

Приведен зад един рухнал край пътя пилон, Райдън наблюдаваше как Лиу и останалите от групата се измъкнаха от храма и побягнаха надалече от войските на Отвъдния свят, притичвайки от едно укритие към друго. Разочарованието им от него беше обезпокоително, но залогът беше много по-голям от неговия авторитет, както и от наранените им чувства.

Във всеки случай, размисли той, беше тъпо да се тревожи за всичко това в момента. Играта беше в пълен ход, защо и той да не се позабавлява малко?

Изчака, докато малката група се скрие от погледа му, след което скочи на пилона и махна с ръце към Отвъдните.

— Иска ли някой да си вземе парченце от Бога на гръмотевиците? — извика Райдън. След което се затича.

Просната на пода на бойния кабинет, Джейд опипа с пръсти устата си, по която магьосникът я беше зашлевил, и присви очи от болка. Когато издърпа дланта си, тя бе покрита с прясна кръв.

— Не съм виновна — каза тя и изгледа Кан с омраза. — Направих всичко, което ми заповяда.

Той обиколи съвещателната маса, край която седяха Синдел, Мотаро и Ермак.

— Вашата работа беше да ги примамите към засадата — каза той. — Ако са се измъкнали, значи наистина сте ме провалили.

Джейд се изправи на колене.

— Твоите хора се оказаха твърде бавни — отвърна тя, мъчейки се да прикрие отчаянието в гласа си. — Никога нямаше да можем да ги спрем сами.

— Чуй я — намеси се Синдел. — Тя казва самата истина. Щяхме просто да загинем, без да можем да направим нищо.

Лицето на Кан се изкриви от гняв.

— Ти, Синдел, без друго вече си мъртва. А що се отнася до теб… — той заби пръст в Джейд и сниши гласа си с една октава, в леденото му спокойствие думите му прозвучаха още по-зловещо — ти също скоро ще си мъртва.

С мощната си ръка той я стисна за врата и я издигна над пода. От устните й се изтръгна писък, но моментално пресекна и се превърна в задавено, нечленоразделно къркорене, докато той продължаваше да я разтърсва и души с пръсти, впити в гърлото й, като стискаше и кършеше…

Очите й се изцъклиха. Вените по слепоочията й се издуха, лицето й преля от червено в синьо, а после в лишено от кислород пурпурно. Но Шао Кан продължаваше да впива пръсти в нея, усещайки как плътта и мускулната тъкан под тях поддават.

Когато се увери, че е стигнала на ръба на смъртта, той я запокити към един прозорец от цветно стъкло с изрисувано на него отвратително, подобно на крастава жаба същество с жълти очи и трътлести, ципести перки наместо крака — същество, което изведнъж оживя и придоби триизмерни очертания, розовият му влажен език се изстреля от зейналата му уста, уви се около тялото на Джейд и я притегли в широката му паст.

Миг след това внезапно оживялата глава се измъкна от стаята и отново се превърна в плоска, неодухотворена рисунка, а стъклото си остана цяло на мястото.

Уталожил по този начин за малко гнева си, Кан се обърна към останалите си помощници, обръщайки специално внимание на Синдел.

— Ти ще организираш защитата около най-новия ми храм — заповяда й той. — Приготви се за Райдън, който ще предприеме последна атака.

Тя вдигна вежди.

— Ти не каза ли, че няма за какво повече да се боим от Райдън…

Дързостта й да му противоречи отново събуди яростта му. Той изръмжа и стовари юмрука си върху масивната маса. Драконовата емблема на повърхността й се разцепи и от зейналите пукнатини бликна кървавочервена лава.

— От мен трябва да се боиш! — изрева той. — Защото ако и сега ме провалиш, ще хвърля разкапващото ти се тяло за храна на червеите.

След тези думи той им обърна гръб, закрачи към трона си и се отпусна в него, после замислено потри кокалчетата на пръстите си в брадичката.

Мотаро изприпка край масата до Синдел.

— Положението на Ваше височество върху купчината червеи изглежда твърде мрачно — каза той с тон, изпълнен с насмешка. — Но пък вашето бъдеще ще се окаже нашата възможност.

Ермак се изкиска от стола си.

— Махайте се! Вън, всички! — изрева Кан от трона си, принуждавайки ги да млъкнат.

Помощниците му само веднъж погледнаха разтрепераното му от гняв лице и не изчакаха втора покана, а се стопиха от погледа му, понасяйки се бързо към огромната двойна врата, за да го оставят насаме с мрачните му мисли.

— Ти ме накара да повярвам, че планът ти наистина ще подейства, но отново подцени Райдън и неговите смъртни хора…

Кан се надигна от трона си, когато баща му се плъзна иззад лабиринта от сенки в ъглите на стаята, разгъвайки краищата им, без напълно да излиза от тяхната прегръдка.

— Всичко е под контрол — възрази Кан. — Заповядах на Синдел…

— Остави я Синдел. Ако искаш да станеш сам владетел на всички светове, ти лично трябва да ги спреш.

Гласът на Кан беше почти умоляващ.

— Ти си един от Старите богове! Наклони равновесието в наша полза.

— Ти си глупак! — изсъска Шиннок. — Разрушаването на техния храм ги накара да потърсят отговори. През цялото време те предупреждавах, че не можем да рискуваме тяхната намеса.

Кан го изгледа неуверено.

— Какво означава това?

— Означава това, че сега нашата съдба лежи изцяло в твои ръце — каза Шиннок. — Повече нищо не мога да направя със Старите.

Последва тишина. Кан погледна баща си и лицето му се втвърди, осъзнал, че всичките му възможности за избор се бяха свели до една и само една от многото, за които си беше мислил, че са отворени пред него…

След което той най-сетне кимна.

— Ти ме избра, татко — произнесе той бавно. — Повярвай ми и сега и няма да те разочаровам.

Шиннок го гледаше иззад сенките, но думите му никак не го окуражаваха.