Метаданни
Данни
- Серия
- Смъртоносна битка (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Annihilation, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валерий Русинов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- vens (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2012)
Издание:
Джеръм Прайслър. Унищожението
Американска. Първо издание
ИК „Слънчо“, София, 1998
Редактор: Лили Кирова
История
- — Добавяне
Седемнадесета глава
Приведен зад един рухнал край пътя пилон, Райдън наблюдаваше как Лиу и останалите от групата се измъкнаха от храма и побягнаха надалече от войските на Отвъдния свят, притичвайки от едно укритие към друго. Разочарованието им от него беше обезпокоително, но залогът беше много по-голям от неговия авторитет, както и от наранените им чувства.
Във всеки случай, размисли той, беше тъпо да се тревожи за всичко това в момента. Играта беше в пълен ход, защо и той да не се позабавлява малко?
Изчака, докато малката група се скрие от погледа му, след което скочи на пилона и махна с ръце към Отвъдните.
— Иска ли някой да си вземе парченце от Бога на гръмотевиците? — извика Райдън. След което се затича.
Просната на пода на бойния кабинет, Джейд опипа с пръсти устата си, по която магьосникът я беше зашлевил, и присви очи от болка. Когато издърпа дланта си, тя бе покрита с прясна кръв.
— Не съм виновна — каза тя и изгледа Кан с омраза. — Направих всичко, което ми заповяда.
Той обиколи съвещателната маса, край която седяха Синдел, Мотаро и Ермак.
— Вашата работа беше да ги примамите към засадата — каза той. — Ако са се измъкнали, значи наистина сте ме провалили.
Джейд се изправи на колене.
— Твоите хора се оказаха твърде бавни — отвърна тя, мъчейки се да прикрие отчаянието в гласа си. — Никога нямаше да можем да ги спрем сами.
— Чуй я — намеси се Синдел. — Тя казва самата истина. Щяхме просто да загинем, без да можем да направим нищо.
Лицето на Кан се изкриви от гняв.
— Ти, Синдел, без друго вече си мъртва. А що се отнася до теб… — той заби пръст в Джейд и сниши гласа си с една октава, в леденото му спокойствие думите му прозвучаха още по-зловещо — ти също скоро ще си мъртва.
С мощната си ръка той я стисна за врата и я издигна над пода. От устните й се изтръгна писък, но моментално пресекна и се превърна в задавено, нечленоразделно къркорене, докато той продължаваше да я разтърсва и души с пръсти, впити в гърлото й, като стискаше и кършеше…
Очите й се изцъклиха. Вените по слепоочията й се издуха, лицето й преля от червено в синьо, а после в лишено от кислород пурпурно. Но Шао Кан продължаваше да впива пръсти в нея, усещайки как плътта и мускулната тъкан под тях поддават.
Когато се увери, че е стигнала на ръба на смъртта, той я запокити към един прозорец от цветно стъкло с изрисувано на него отвратително, подобно на крастава жаба същество с жълти очи и трътлести, ципести перки наместо крака — същество, което изведнъж оживя и придоби триизмерни очертания, розовият му влажен език се изстреля от зейналата му уста, уви се около тялото на Джейд и я притегли в широката му паст.
Миг след това внезапно оживялата глава се измъкна от стаята и отново се превърна в плоска, неодухотворена рисунка, а стъклото си остана цяло на мястото.
Уталожил по този начин за малко гнева си, Кан се обърна към останалите си помощници, обръщайки специално внимание на Синдел.
— Ти ще организираш защитата около най-новия ми храм — заповяда й той. — Приготви се за Райдън, който ще предприеме последна атака.
Тя вдигна вежди.
— Ти не каза ли, че няма за какво повече да се боим от Райдън…
Дързостта й да му противоречи отново събуди яростта му. Той изръмжа и стовари юмрука си върху масивната маса. Драконовата емблема на повърхността й се разцепи и от зейналите пукнатини бликна кървавочервена лава.
— От мен трябва да се боиш! — изрева той. — Защото ако и сега ме провалиш, ще хвърля разкапващото ти се тяло за храна на червеите.
След тези думи той им обърна гръб, закрачи към трона си и се отпусна в него, после замислено потри кокалчетата на пръстите си в брадичката.
Мотаро изприпка край масата до Синдел.
— Положението на Ваше височество върху купчината червеи изглежда твърде мрачно — каза той с тон, изпълнен с насмешка. — Но пък вашето бъдеще ще се окаже нашата възможност.
Ермак се изкиска от стола си.
— Махайте се! Вън, всички! — изрева Кан от трона си, принуждавайки ги да млъкнат.
Помощниците му само веднъж погледнаха разтрепераното му от гняв лице и не изчакаха втора покана, а се стопиха от погледа му, понасяйки се бързо към огромната двойна врата, за да го оставят насаме с мрачните му мисли.
— Ти ме накара да повярвам, че планът ти наистина ще подейства, но отново подцени Райдън и неговите смъртни хора…
Кан се надигна от трона си, когато баща му се плъзна иззад лабиринта от сенки в ъглите на стаята, разгъвайки краищата им, без напълно да излиза от тяхната прегръдка.
— Всичко е под контрол — възрази Кан. — Заповядах на Синдел…
— Остави я Синдел. Ако искаш да станеш сам владетел на всички светове, ти лично трябва да ги спреш.
Гласът на Кан беше почти умоляващ.
— Ти си един от Старите богове! Наклони равновесието в наша полза.
— Ти си глупак! — изсъска Шиннок. — Разрушаването на техния храм ги накара да потърсят отговори. През цялото време те предупреждавах, че не можем да рискуваме тяхната намеса.
Кан го изгледа неуверено.
— Какво означава това?
— Означава това, че сега нашата съдба лежи изцяло в твои ръце — каза Шиннок. — Повече нищо не мога да направя със Старите.
Последва тишина. Кан погледна баща си и лицето му се втвърди, осъзнал, че всичките му възможности за избор се бяха свели до една и само една от многото, за които си беше мислил, че са отворени пред него…
След което той най-сетне кимна.
— Ти ме избра, татко — произнесе той бавно. — Повярвай ми и сега и няма да те разочаровам.
Шиннок го гледаше иззад сенките, но думите му никак не го окуражаваха.