Макс Бранд
Клопка при завоя на команчите (8)

Глава VIII
Покер

След като се отдалечи с чувството, че всичките са го предали и са решили да го ядосат, Джери не изпускаше от око групата, която, след неговото отдалечаване, се зае да се храни спокойно и с апетит. Първи свърши Мак, след него и Сковил, след малко и Пит се отпусна с въздишка, но Нанси продължаваше да се храни, без да бърза, преднамерено небрежно и лениво. Тъй като той почти не беше ял, бяха останали доста парчета риба и месо, за които тя твърдеше, че били сухи, но за негова изненада ги взе в чинията си и ги изяде с последните остатъци от хляб.

Учуден, той се приближи и започна да я гледа с изумление как изгребва чинията лакомо и се оглежда за допълнително. Какво й ставаше? Дали всичката тази отпуснатост и безразличие не е само преструвка? Дали там, под лъжливата външност на мързеливо момиче, не се крие остър ум, който го накара да се ядоса толкова много преди малко? Не, тя не беше забелязала, че го бе сразила и накарала да остави обяда си. Ако имаше нещо против него, щеше да използва временния успех и да продължи да го подиграва, а тя не бе обелила и дума оттогава.

Беше изяла и последното парченце, но това не беше лакомия. Не, тя не беше нито дебела, нито даже пухкава. Джери изведнъж си спомни как тя с лекота размахваше брадвичката, с каква грация яздеше коня през цялото време, както и бързината, с която тичаше след тях сутринта.

Нейното хранене му напомни храненето на хищник — като някоя прекрасна и опасна пантера, която се нахранва до последно, за да има след това голяма сила и издръжливост за дълъг период от време. Дали не беше като животните, които прекарваха зимата в летаргичен сън, а след събуждането си започваха да се хранят обилно, за да натрупат достатъчно мазнини за зимата? Без съмнение, в душата и тялото й царуваше зимата. Тя спеше дълбок сън. Но какво щеше да стане, след като се разбуди, и как трябваше да се направи това?

Ето, това беше проблемът! За минута тя го беше изкарала извън нерви и бе му се присмяла по такъв начин, че само при мисълта за това започваше да се зачервява от гняв, и то такъв гняв, който никога досега не беше чувствал към никого.

След като изяде всичко, тя най-накрая вдигна поглед и се огледа наоколо, но по маниерите й се усещаше, че би продължила е яденето, ако имаше още нещо. След това легна по гръб и изпъна назад ръце, като движеше бавно главата си наляво и надясно. Джери успя да забележи под очертанията на дрехите й как мускулите й помръдват като живи.

Изведнъж му дойде нова идея. Очевидно беше, че нито словесните атаки, нито физическият труд биха разбудили тялото й за действие и активен живот, но той беше чувал, че ако оставиш една жена да загуби парите си, тя загубва хладнокръвието си за дълго време.

— Дайте да махнем чиниите от брезента, момчета — каза той и се върна обратно на мястото си край огъня. — Ти имаш карти, нали, Мак? Какво ще кажете за една малка игра на покер, а? Ще играем и петимата.

— Искаш да кажеш, че и дамата ще играе? — попита любопитно Добичето.

— А защо не?

— Бих желала — включи се и Нанси, — само че се страхувам, че ще заспя.

Тя прикри с ръка една продължителна прозявка. Да се гледа как Нанси се прозява, си беше наистина прекрасна гледка, защото изглеждаше, че цялото й тяло се напряга до крайност, а след това изцяло се отпуска. Това си беше като да гледаш пантера, която се събужда след продължителен зимен сън, ако се изключи това, че Нанси никога не се чувстваше напълно разсънена.

Без повече приказки те махнаха чиниите, изтръскаха брезента, след което Мак измъкна от една чанта смачкани карти. Трябва да се отбележи, че едно от любимите занимания на един планинец, когато няма работа, е играта на покер и понякога се случва такава игра да продължи цял ден, а някога и цяла нощ.

Всички седнаха и се разположиха удобно. Лицето на Пит сякаш се разля още повече при вида на картите пред него, очите на Мак заблестяха с някакъв особен блясък, усмивката на Сковил стана ослепителна. Джери с треперещи и нервни ръце разбърка картите и всички теглиха по една карта. На него обаче му се падна да раздава първи.

— Ето, сега ще можем да хванем този новак — прошепна тихо Мак на Добичето. — Ей сега ще разберем какви пари е донесъл този Айкен и ще трябва да му ги вземем. Когато дойде моят ред, Пит…

Той се отдръпна от Добичето и продължи на висок глас:

— Това няма да е толкова лошо.

Нервните пръсти на Джери разбъркаха внимателно картите, след това той започна да раздава бързо. Ръката му се движеше толкова бързо, че беше трудно да се забележи всяко нейно движение, но приятният шум на пляскащи карти привличаше вниманието на всички и те не откъсваха поглед от ръцете му. При това раздаване той не позволи във въздуха да останат по-малко от три карти, толкова бързо успяваше да измъква една след друга ръцете.

Докато той раздаваше, Мак придоби объркан вид, след което възкликна силно:

— Едно ще ти кажа, човече: ти наистина можеш да раздаваш.

Светлите му очи премигваха, докато той се опитваше да проследи с поглед всяка една карта. Това беше първото поощрение, което Джери получаваше, и на лицето му се разля самодоволна усмивка, след това хвърли поглед към лицето на Мак и шляпна последната карта на брезента. Тя изплющя силно, мина покрай картите на Нан и се заби в петте карти на Сковил. Джери веднага се пресегна и я измъкна:

— Съжалявам — рече той на Сковил.

— Взе грешна карта — забеляза Нанси и погледна към Джери.

— Това беше картата, нали? — попита той Сковил.

— Разбира се — кимна Сковил. — Тя беше малко по-отдалечена от другите.

— Но аз не съм съгласна е това — прозина се леко Нанси. — Ако може, ново раздаване, господин Айкен.

По лицето на Джери изби червенина, след това той навлажни леко устни:

— Настояваш ли? — студено попита той.

— Разбира се — кимна тя. — Но ако ще играем на дребно, няма чак толкова голямо значение.

Джери я погледна още един път, след това събра картите. Започна пак да ги меси, като движеше леко устните си.

— Абе, друже! — изръмжа Мак и разтърси глава в учудване. — Виждам, че си се занимавал е карти. Аз никога няма да мога да се науча да ги раздавам така. Е, не съм чак толкова зле, но в сравнение с теб съм пълен аматьор.

— Ако живееш с картите — обади се пак Нанси, — ще можеш да се научиш да боравиш с тях идеално.

Джери отвори уста да отговори, но реши да се сдържи, за да не избухне. За щастие, Мак не успя да разбере края на изречението й.

— Никога няма да стане — продължи той все така разпалено. — Та моите пръсти са толкова сковани.

— Честният труд винаги сковава пръстите на един мъж — забеляза Нанси.

— И какво искаше да кажеш с това? — зачудено попита Пит.

— Защо, мис Нанси — рече Мак, — ти не можеш да ги проследиш? Та ти не можеш да кажеш даже откъде ги измъква — дали отдолу, дали отгоре или от средата на колодата, толкова бързо се справя с това.

— Ами това с целта — отвърна му тя.

— А? — изръмжа Пит.

— Аха — измърмори тихо Мак и очите му се присвиха.

Джери не каза нищо, но по жестовете му можеше да се разбере за какво мисли. Започна да раздава повторно, като този път ръцете му се движеха бавно, явно искаше да покаже, че не се опитва да излъже никого и че раздаването е напълно честно. И въпреки че ги раздаваше много по-бавно, картите продължаваха да се трупат в идеална камарка пред всеки един от тях и постепенно подозрението в очите на Мак започна да изчезва.

Когато стигна до последната карта, се поспря за миг, след това погледна с нескрита ирония към Нанси:

— Надявам се, че този път успя да проследиш всяка една карта, нали?

— Благодаря — отвърна му тя и погледна настрани. — Този път се справи по-добре.

— Благодаря — отвърна й остро той и хвърли последната карта.

Тя описа дъга, шляпна се на брезента и започна да се плъзга към останалите четири карти на Нанси, когато неочакван порив на вятъра я подхвана и я обърна с лицевата част нагоре. Джери стисна зъби, за да не избухне, а Нанси се прозя леко, след това, без да отклонява поглед от далечината, тихо измърмори:

— Татко, ще бъдеш ли така добър да раздаваш вместо господин Айкен? Иначе се страхувам, че никога няма да започнем да играем.

Мак се изсмя шумно, а Сковил само се закиска.

— Разбира се. Джери, нали нямаш нищо против?

— Теглили сме вече картите — ледено процеди Джери, — така че аз ще раздавам тази ръка.

Със стиснати зъби размеси отново картите и започна да ги раздава. Този път ги подаваше с голямо внимание, като почти всяка една слагаше на място, за да не се получи пак същото. Като свърши, погледна към момичето, след това се обърна към Пит, който трябваше първи да обяви залога.

Това беше слаба ръка, Пит и Нанси се отказаха и Джери успя да спечели с една мизерна двойка дами. На следващото раздаване Пит и Нанси отново пасуваха, а Мак успя да спечели един долар с тройка дами. При следващите три раздавания Джери взе обявения залог от Мак и Сковил с флош.

Когато дойде ред на Сковил да раздава, той, както Пит и Мак, вече гореше от желание да си отмъсти за взетите му пари, затова раздаваше нетърпеливо. Единствено Нанси не се интересуваше от играта и през повечето време зяпаше небето.

Ръката бързо се заигра между Мак и Джери. Първият беше много замислен, и то не за това, че залозите бяха високи, а защото почувства, че честта на планинците трябва да се защити и той ще се изправи срещу този бъбривец. Затова плати залога, но Джери, без да се притеснява, веднага вдигна:

— Четиридесет и пет.

— Четиридесет и пет и още пет — отвърна му Мак, като гледаше несигурно към картите си.

Джери погледна набъбналата купчинка сребро и изведнъж усети, че усеща слабо вълнение. Надигна се леко и погледна любопитно лицето на Мак. Не беше много редно при игра на покер, затова Мак хвърли светкавичен поглед към Пит, и отново сведе поглед.

— Плащам и добавям още десет — отсече Джери.

Червенокосият замръзна и се замисли дълбоко.

— Извинявай — измърмори тихо, след това започна да си свива бавно цигара. Като дръпна от нея, взе решение: — Плащам — промърмори мъжът, след това млъкна за момент и погледна към Джери — и вдигам още пет.

Джери въздъхна с облекчение, сякаш се беше притеснявал, че вдигането ще спре само дотук.

— Плащам и вдигам още десет — веднага контрира той и добави още няколко монети.

Мак смачка нервно цигарата си между палеца и показалеца, след това спря поглед на малката купчина монети:

— Твои са — бавно кимна и хвърли намръщено картите си на земята. Джери започна да събира парите.

— Една минута — обади се внезапно Мак, докато Нанси събираше картите за ново раздаване. Ръката й веднага замръзна.

— Господин Айкен, имаш ли нещо против, ако ми покажеш ръката си, а? Аз също ще ти покажа моята.

— Разбира се — кимна Джери. — Какво имаш?

— Ами това — отвърна му Мак и показа три попа.

— Много лошо, трябваше да продължиш да вдигаш — изхили се Джери и смъкна една двойка петици.

Това си беше върхът на блъфирането, но всеки знае, че на покер е разрешено да се блъфира. Всъщност, в блъфирането е половината от обаянието на покера, което позволяваше да се печели не само с правото на картите, а и със силата на нервите. Но този, който загуби от блъфиране, винаги започва да проклина късмета си и е склонен да извърши престъпление, така и сега Мак се наведе напред, като стискаше здраво една в друга ръцете си. Изпитваше нужда от отмъщение заради провала. Наистина се беше провалил. Погледна към Пит и забеляза в ъгъла на устата му насмешлива усмивка. По-късно трябваше да си поговори и с него. Обърна се към Джери:

— Може би искаш да вдигнем лимита, а? — попита той.

— Каквото пожелаеш — обади се Сковил, който също искаше да си отмъсти за отмъкнатите пари.

— Колкото искаш, толкова ще го вдигнем — кимна Джери.

— Тогава залогът е до тавана! — отвърна остро Мак. — Ще видим как ще се завърти играта, когато се заложат истински пари.

И след това започна да чака с няма настървеност картите си.

Но чакането беше дълго, тъй като картите раздаваше Нанси, а нейното раздаване беше много по-бавно от това на Джери. Първо размеси картите десет пъти, по сметките на нервния вече Джери, след това наплюнчи пръста си и започна да ги раздава една по една. Раздаваше ги, както чиновник брои пари: проследяваше с поглед всяка и след като я пуснеше на земята, се спираше за миг, за да се увери, че няма да се обърне. Мак затвори очи и се отпусна бавно на една ръка, Сковил започна тихо да мърмори нещо, а Джери впери очи в нея, както тигър гледа жертвата си, преди да скочи върху нея.

Най-накрая картите бяха раздадени. Всички влязоха и всеки поиска по три нови карти. Джери поведе играта, като вдигна с пет долара залога и се огледа весело. Мак и Пит платиха, но Сковил вдигна с още пет. Дойде ред на Нанси, но очевидно беше, че тя не бърза много. Всички затаиха раздразнено дъх, но единствено Джери я гледаше напрегнато. Ако се включеше в качването… и загубеше… е, това със сигурност щеше да я раздразни. Жените не понасят пораженията.

— Плащам десетте — измърмори тя най-накрая — и вдигам с още пет.

Джери хвърли поглед към нея, след това към картите си:

— Плащам и вдигам още пет — отсече рязко той.

По челото на Мак изби пот, но все пак плати. Пит се отказа. Сковил плати и вдигна с още десет и за тяхно общо учудване Нанси плати и вдигна с още десет.

Джери се замисли за момент, след това кимна:

— Плащам.

Мак се отпусна назад и се намръщи, не знаеше какво да прави. След това, без да продума, отдели пари и сложи на купчинката. Сковил последва примера му.

— Е, господа — изръмжа ядосано Мак, — аз губя. Не е мой ред да показвам картите си, но вижте на какво вдигнах. Те успяха да ти спечелят пари, Айкен, но виж какво направиха на мен!

И той показа двойка петици.

— О! — каза Нанси и погледна заинтересовано към двойката петици. — Това ли е всичко, което имаш? Значи, господин Мак, моята ръка е по-добра от твоята. Ето!

И тя смъкна две седмици.

— Нан — обади се Сковил щедро, — съжалявам, че трябва да ти го кажа, но ти трябват няколко урока по бизнес и нека това тук да е един от тях. Не знам с кого толкова си играла в Ню Йорк и на какво са те научили, но ако все пак си печелила, значи онези твои приятели трябва да са вече в болница за умствено изостанали. Слушай какво ще ти кажа и го запомни: една двойка почти никога не печели в една игра, в която участват повече от трима. Е, понякога и две двойки не помагат, но в сравнение с твоите и на Мак, моите са подобри.

И с тези думи смъкна двойка тройки и двойка деветки.

— А ти какво имаш, Айкен?

— Чакайте — обади се Нанси. — Имам още една двойка, татко, и тя е по-добра от твоята.

И тя смъкна още два попа.

— Нанси! — отвърна баща й, почервенял от яд. — Понякога наистина ми се приисква да те сложа на коляното си и да те нашляпам едно хубаво.

— Двойка попове и седмици — това понякога е добра ръка — кимна й Джери доволно, след това се усмихна иронично на момичето.

— Да не би да съм изгубила? — въздъхна тя печално.

— Ами този път — да — отвърна й той. — Със сигурност не се нуждаеш от урока, който татко ти се опита да ти даде, но е необходимо да разбереш, че понякога е по-добре да си пасуваш с малки ръце.

— Смъквай картите си да ги видим — повиши глас Мак.

— Прекалено много говориш.

— Не бързай — усмихна се Джери. — За да разбере нещо мис Сковил, е необходимо повечко време и аз искам да й дам възможност да запомни това, което й казвам. Погледни картите си и виж какви шансове имаш и чак след като разбереш, че познаваш добре хората… и чувстваш, че ще спечелиш… чак тогава може да заложиш на малки ръце. Сега, показвам ти една слаба двойка. Помисли внимателно! Ако имаме само тези карти, въобще не си струва да се продължава играта. Но ако след това дойде още една от тези двойки, какво става — малката двойка става силна тройка. Вярно, не е кой знае колко, но в сравнение е това, което имате, е по-добре. — След това смъкна тройка двойки. — Ето, двойка пика, двойка купа и двойка спатия. Погледни ги внимателно, Нанси, и запомни добре това. И ако след време ги видиш отново, сещай се за това как трябва да се играе покер.

Той се наведе напред и започна да събира парите. Дрънкането им го развеселяваше.

— Музика за ушите, нали, Нанси?

— Три двойки, а? — отвърна тя. Досега го беше слушала разсеяно, е отворена уста, но сега в нея се забелязваше нещо като интерес. — Но три попа са нещо по-добро, нали?

— Три попа ли? — извика Джери. — Кой, по дяволите, говори за три попа?

След това панически погледна смъкнатите карти.

— Ето го и третият — измърмори Нанси и постави на земята последната си карта, която досега стискаше в ръце.

— Три попа и две седмици! — извика силно Мак, зарадван от неочакваната победа. — Мис Нанси, бих казал, че разбирате покера! Цял фул!

— Фул! — повтори невярващо Джери.

— Благодаря ти, че ми събра парите — прозина се леко тя, след това започна да ги пъха в джоба си.