Макс Бранд
Клопка при завоя на команчите (21)

Глава XXI
Бягството

След като маршалът го остави в стаята до ареста, всъщност тази, в която живееше Левин, Джери започна да оглежда внимателно всяко кътче. Не знаеше колко време трябваше да остане тук и дали въобще маршалът ще се върне тази нощ, за да го освободи от белезниците. Отвсякъде беше обграден от здрави дървени стени, но дървените бариери се различаваха доста повече от каменните стени на килията.

Стаята имаше два прозореца и той съсредоточи вниманието си върху тях. Но две неща го спираха, за да успее да се промъкне: първото беше, че самите прозорци бяха толкова тесни, че човек трябваше да бъде много слаб, за да може да се провре, а вторият проблем беше, че от външната страна на прозорците имаше здрави решетки. Отвори прозорците и се опита да размърда поне една от решетките, но установи, че няма да се поддадат на усилията му.

След това се насочи към вратата. Тя беше от масивно дърво и с доста здрава ключалка. По никакъв начин нямаше да успее да я отвори, затова се отказа и от нея. Огледа се внимателно на всички страни. Стените също бяха здрави и надали щеше да има време да прореже някаква дупка през тях, оттам също нямаше да може да се измъкне.

Оставаше единствено подът, на който досега не беше обърнал никакво внимание. Всеки знае, че е трудно човек да се измъкне през пода, защото обикновено отдолу почвата е такава, че не може да се прокопае лесно тунел.

Но Джери се чувстваше повече от отчаян, в ушите му още звънеше ясният глас, а пред очите му още стоеше образът на новата, променена Нанси. Сега знаеше, че след като се измъкне оттук, трябва да я намери и вече нищо и никой няма да му я отнеме. Клекна и започна внимателно да проверява сантиметър по сантиметър пода.

Той беше направен от широки дъски, закрепени една към друга толкова небрежно, че между някои от тях имаше значителни процепи. В единия ъгъл бяха раздалечени на повече от инч разстояние. Единственото, от което се нуждаеше, за да вдигне дъската, беше нещо като лост.

Огледа се и видя подпряна пушка до едната стена. Да, тя щеше да му свърши добра работа. Пъхна дулото в процепа и натисна силно. В началото дъската заскърца жално, след това изхвръкна нагоре с изпукване. Под нея се показа около тридесет сантиметра широк отвор и веднага го лъхна миризмата на пръст.

Легна по корем и погледна в отвора. В началото не виждаше нищо от тъмнината, но след това забеляза слаба светлина в края, към улицата. Да, беше прав. За негов късмет, къщата не беше вкопана, а малко повдигната на четири основи, което я издигаше с тридесетина сантиметра от земята. Това щеше да му даде възможност да се измъкне, без да го усетят и за кратко време. Започна бързо да работи, изкърти още една дъска, за да може да се провре добре, след това започна да разширява отвора. Успя да провре краката си, след това таза и след десетина минути вече беше на свобода. Огледа се внимателно.

Докато се показваше навън, дочу някакви викове пред кръчмата, затова веднага зави зад къщата. Но за беда светлината пред хотела го осветяваше и Болди, който стоеше отпред, го забеляза как се шмугна в сенките. Без да чака повече, той се завтече към кръчмата, за да съобщи на маршала за бягството му.

Джери това и чакаше, веднага се затича към магазина му, който беше отключен. Шмугна се вътре, намери опипом лампата и я запали, след което се огледа на всички страни.

Знаеше, че сега разполага с повече време, защото маршалът не би допуснал, че той би се скрил в магазина на Болди. Най-вероятно щеше да допусне, че е напуснал веднага града. Така че той лениво се озърна. След това отиде до ъгъла, където стояха шишенцата с парфюми и започна бавно да ги разглежда. Намери това е тоалетната вода и доволен го пусна в джоба си. Сега вече беше готов за най-трудната част — да намери Нанси.

В същия момент предната врата изскърца и познат глас го стресна:

— Както и предполагах, само тук може да си дошъл. Но играта едва сега започва. Вдигни високо ръцете си, за да ги виждам!

Джери бавно се обърна и първото, което видя, беше дулото на пистолет. Зад него свирепо го гледаше лицето на маршала, зад който стоеше Гроган, а на вратата се бяха натрупали десетина мъжаги от кръчмата. Всички го гледаха намръщено и си личеше, че този път няма да му простят за това, което им бе сторил.

— Добре, господа — продължи Левин. — От вас вече няма нужда. Тръгвай, Смит, и без погрешни стъпки, защото момчетата са ти много навити и не знам дали ще мога да ги спра.

Като се усмихваше вътрешно на добрата си интуиция, която го накара първо да провери магазина на Болди, маршалът посочи с револвера вратата. Но онова, което Джери направи в следващия момент, той щеше да помни дълго време. Сигурен в това, че затворникът му е невъоръжен и няма да рискува да избяга, когато срещу него има насочен пистолет, маршалът си бе позволил да отклони поглед. Това беше причина и оръжието му да се отклони от целта. В този момент Джери протегна назад дясната си ръка, сграбчи първото шише с парфюм, което му падна, и го запокити към лампата, след което веднага се хвърли на пода. Бутилката удари лампата и я събори на земята, маршалът се обърна и по рефлекс натисна спусъка, но куршумът профуча над главата му. Сега Джери имаше шанс да се спаси.

— Дръжте го! — изфуча маршалът. — Хайде, но не използвайте пистолетите. Той не е въоръжен, освен това го искам жив.

От вратата се разнесоха ругатни, след което десетки ботуши затрополяха в посока към Джери. Свит в ъгъла, той нямаше да има много голям шанс да се защити, затова се наложи да използва още една хитрост.

Спомни си, че близо до него има малка кутия. Напипа я, след това я запокити в отсрещния ъгъл на стаята, където тя изтрещя и звукът привлече вниманието на шерифа.

— Насам! — изкрещя той. — Насочете се към задната врата. Опитва се да се измъкне от там! По-бързо, момчета! По дяволите, някой да светне!

Стъпките се насочиха към мястото, където бе паднала кутията, а Джери веднага хукна към предната врата.

В този момент имаше реалния шанс да избяга, но Болди помнеше какво се случваше с магазина му, когато преследват някого в тъмното и побърза да запали свещ. Така че веднага след като лампата падна и се изтърколи на земята, той уверено се насочи към тезгяха, където имаше свещ. Джери вече беше стигнал средата от разстоянието до вратата, когато слабият пламък го освети.

— Ето го! — изкрещя Болди. — Ще излезе през предната врата. Десет долара за тоя, който го хване!

От тълпата се разнесоха гневни викове. Всички се обърнаха и се насочиха към Джери. Болди, който беше достатъчно хитър, се наведе и блъсна една масичка към затичалия се Джери. Той нямаше време да спре и се претърколи през нея. Преди да успее да се изправи, всички се скупчиха около него. Но понеже бяха прекалено много, не можеха да го заловят, а всеки протягаше ръце и се блъскаше, като по този начин само си пречеха.

Джери се надигна и на светлината на свещта успя да си набележи жертвите. Юмруците му се разхвърчаха наляво-надясно и от точните попадения първите започнаха да се дърпат назад, присвити от болка. Това му стигаше, той се претърколи през масата и изскочи през вратата на улицата.

 

 

Останала без сили от смеха, като я беше напушил, докато слушаше как отвън някой й изнася серенада, Нанси се отпусна на стола, за да си поеме дъх, преди да си легне. Чувстваше в тялото си същото удовлетворение, което чувства работникът в края на деня, след като си е свършил добре работата.

Стоеше с ръце зад главата и си спомняше грубите и небръснати лица, когато дочу за втори път тази нощ изстрел от пистолет.

Тя веднага скочи и застана на прозореца, но в началото не виждаше нищо. Някъде нагоре по улицата имаше врява, но не се виждаха никакви хора. Изведнъж от магазина на Болди се измъкна някаква сянка, след която тичаха много хора. Самотната фигура се насочи към хотела. Направи й впечатление, че тя не беше достатъчно бърза, което даде възможност на тълпата зад нея да я настигне.

Групата вече беше наближила хотела и Нанси можеше да забележи някои подробности. Беглецът беше без шапка, а ризата му — раздърпана. Той продължаваше да тича бавно, докато не усети, че преследвачите го настигат. С невероятна бързина се обърна и стовари юмруците си по най-близките мъже.

В този момент преследвачите й заприличаха на морска вълна, която внезапно залива брега и все така внезапно се отдръпва. От ударите първите се спряха и по този начин забавиха инерцията на следващите. Това беше достатъчно за беглеца. Той явно се беше съвзел, защото се обърна и се втурна с невероятна бързина по улицата. Изглеждаше така, сякаш лети и тълпата нямаше никакви шансове да го хване. Но в бързината си той изпусна най-добрия си шанс. Пред кръчмата на Гроган имаше няколко оседлани коне, но явно беглецът не беше сигурен, че ще има време да развърже някой от конете и да набере скорост, преди преследвачите да го настигнат, и затова продължи надолу по улицата.

Неговата грешка обаче беше веднага усетена от преследвачите му. От гърлата им се откъсна вик на облекчение. Първите, които стигнаха до конете, се метнаха и ги пришпориха, но животните не тръгнаха веднага в галоп, а потеглиха в тръс, нормалния за тях ход.

Когато дочу тропот на копита, беглецът хвърли поглед назад, след което се напъна и почти удвои скоростта си. Сега Нанси вече го виждаше достатъчно добре. Той бягаше с невероятна грация и бързина, краката му сякаш не докосваха земята, ризата и косата му се вееха свободно на вятъра. Усети как сърцето й замира в неочаквана изненада. Какво ли не би дала сега да може да му помогне!

След малко обаче конете на преследвачите набраха скорост и препуснаха в галоп, шиите им се опънаха и те започнаха бързо да скъсяват разстоянието между тях и беглеца.

Той хвърли още един поглед назад. Сега вече беше почти до хотела, а конете бяха на няколко метра от него. И да се опита да се противопостави, всичко вече беше загубено за него.

Но след това…

Това се случи с такава невероятна бързина, че в началото Нанси не можеше да повярва на очите си. Както тичаше по средата на улицата, изведнъж той скочи настрани, към улука на хотела, хвана се за него и ловко се покатери до покрива на първия етаж. От гърдите на преследвачите му се разнесоха недоволни и яростни викове. Той размаха заканително юмрук към ездачите, които се разминаха на косъм с него, след това се извъртя и скочи през прозореца в стаята на Нанси.

— Ти!? — заекна тя.

— Ти!? — задъхано я попита и той.

— Би ли ми обяснил какво е станало? Убил ли си някого?

— Още по-лошо. Откраднах това за теб!

С тези думи бръкна и измъкна от джоба си шишенцето е тоалетната вода. Нанси го взе и се вцепени.

— Ти!? — повтори пак.

— Нямам много шансове! — продължи задъхано той. — За Бога, Нан, това беше просто шега!

Преди още да се е осъзнала, тя дочу шумни стъпки по стъпалата. Бързо изтича до вратата и я залости. Почти веднага на нея започна да се думка.

— Отваряй! — крещяха отвън. — Отваряй или ще разкъртим вратата! Мис, добре ли сте?

— За Бога, махнете се от вратата! — извика Нанси. — Той има пистолет и ще стреля.

Зад вратата се разнесоха уплашени викове, които се превърнаха в проклятия, докато мъжете се отдръпваха от вратата.

Нанси се присви на две и започна да се киска.

— Обградете отвсякъде хотела! — дочу се гласът на маршала от улицата под прозореца.

— Той има пистолет! — изкрещя някой друг, за да предупреди и останалите.

— Дяволска работа — изръмжа Левин. — Прикрийте се, момчета, и си дръжте очите отворени.

— Но това наистина е сериозно! — Спря да се смее тя и го изгледа сепнато.

— Да — усмихна се Джери, докато се опитваше да нормализира дишането си.

— Миришеш като градска хубавица! — усмихна се и тя.

След това махна с ръка и запуши носа си.

— Хей, Смит! — викна отдолу маршалът.

— Това съм аз — преведе Джери.

— Слез и се предай. Не разбираш ли, че играта свърши?

— И какво смяташ да правиш? — попита рязко тя.

— Нямам и най-малка представа — отвърна й той и се хвърли на леглото.

— Няма ли да предприемеш нещо?

— Ами не смятам.

— За Бога, Джери, това наистина е сериозно, както и да го възприемаш ти.

— Да?

— Така е. Тези момчета долу нямат много голямо чувство за хумор, а и мисля, че ти престъпи границата.

— Много уместно — отвърна той и сложи под главата си една възглавница.

— Ти си луд! — задъхано го пресече тя.

— Не, просто смятам да си почина.

— И даже нямаш и оръжие?

— Ами и да имам, не мога да направя кой знае какво с него.

— Но не се ли притесняваш?

— Защо да се притеснявам? Ти ме забърка в тази каша, сега е ред да ме измъкнеш.

— Аз ли съм те забъркала в това?

Тя го погледна гневно.

— Не прави тази физиономия повече — продължи Джери. — Така изглеждаш малко глупаво. Със сигурност ти ме забърка — ти и твоята вода от Флорида. Е, сега трябва да ме измъкваш.

— Джери Айкен, ти си най-лудият човек, когото съм виждала!

— Като изключим тебе! — усмихна се той. — Е, отивай. Ето, аз съм тук, а тълпата е отвън. Те са се настървили да убият мечката, а в случая аз съм мечката. Хайде, отивай и ме отърви. През последните двадесет минути раздрусах още няколко глави и сега вече всички жадуват да ме видят на бесилото.

— И въобще не смяташ да се защитиш?

— Със сигурност, не.

Вдигна ръцете и й показа окървавените си юмруци:

— Смятам малко да се поизмия.

След това смъкна ризата си и започна да си полива с вода.