Макс Бранд
Клопка при завоя на команчите (17)

Глава XVII
Предсказанията

Веднага след това стаята се изпълни с напрежение. Всички се умълчаха и започнаха да шепнат, мъжете от масите за карти и от рулетката се трупаха около Нанси.

Тя сложи ръка и усети как под нея уредът се разтресе, след това го мръдна малко напред и го остави сам да се движи — усещаше го под пръстите си, сякаш той имаше свой собствен живот.

Тези мъже, които се бяха събрали около нея — силни, груби мъже, дошли откъде ли не, тя можеше да контролира така, както сега контролираше уреда. Нанси вдигна очи и се усмихна на най-близките, но въпреки всичко във въздуха се усещаше леко безпокойство. Започнаха да се споглеждат смутено, след това поглеждаха и към ръката й.

— Някакви въпроси? — попита тя.

— Да не питаме за точно определени хора — предложи дрезгаво някой. — Нека да питаме за нещо, което касае всички, цялото помещение тук…

Той спря на средата на изречението. Въпреки че Нанси беше вперила очи в лицето му и го слушаше внимателно, уредът започна сам да се движи под ръката й, като не спря, докато не стигна до края на листа. Толкова дълго писане предизвика в тях допълнителен интерес и те започнаха да сричат думите: В това помещение има крадец на говеда и…

— И какво? — започнаха да шумят околните.

Крадец на говеда? Измежду всичките мъже в Номер Десет все още имаше няколко честни, които не се занимаваха с това, и един от тях, развълнуван от съобщеното, веднага се обади:

— Хайде да разберем кой е проклетият крадец! Давай, мис, и виж кое име ще напише машинката?

Веднага зад него започнаха да шумят недоволни:

— Какво, да не сме на съд?

— Оставете маршала сам да си го залови. Това не е наша работа.

— Друже, май задаваш много въпроси.

— А сега какво? Остави го да продължи изречението, госпожице.

Нанси премести в началото на листа Оуята и тя започна веднага да се движи, сякаш в нея имаше нещо друго, което я караше да се мърда. Нанси само стискаше, без да влага особена сила, затова уредът продължи да се движи.

Този път изречението беше довършено: „И тихият мъж с дългите шпори е по петите му.“

Последва ново шумолене, но този път беше по-слабо. Всеки започна да гледа другите. Повечето от тях бяха мълчаливи, а поне двама бяха с дълги шпори.

Промяната, която настъпи в кръчмата, стана за един миг. Преди това всички шушукаха, но сега се умълчаха. Започнаха да поглеждат към вратата, разпръснаха се, всеки искаше да е на разстояние от другите.

Някои започнаха да си разменят дълги и остри погледи, ръцете им се придвижваха към пистолетите и всеки един от тях усещаше раздразнение от това, че зад гърба му има други. Ако махнете добродушната обвивка на едно куче, ще видите, че отвътре то е вълк. Така Нанси беше смъкнала воала на лъжовната доброта и под него лъсна истинската им природа. Сега вече нещата започваха да загрубяват и никой не можеше да предприеме нищо.

— И аз искам да задам един въпрос — обади се друг от тълпата. — Искам да знам защо рулетката не дава да се печели на нея?

— Това тук да не ти е пророк — прекъсна го друг. — Какво очакваш от това, а?

Но Нанси си спомни как по време на нейното залагане кракът на Даго се премести настрани, а след това се върна. Изведнъж изпита неочакван гняв. Тя всъщност си беше тръгнала с печалба, но ако в рулетката имаше нещо нередно, тогава би било престъпление да се лъжат тези отрудени хора.

Те и без това пилееха парите си на вятъра и обикновено всичките им запаси отиваха в кесията на Гроган, но какво щеше да бъде, ако наистина той ги лъже и по този начин им събира парите. И тя почувства към всичките тези мъже някакво особено чувство, сякаш им е сестра, която е предопределена да им помогне.

Усети как под лекия натиск на пръстите й уредът започва да се движи и изпод него бавно се появиха думите: „Виж под пода на рулетката.“

Всички прочетоха това и започнаха да се споглеждат невярващо.

— Има спирачка! — измърмори някакъв глас точно до ухото й. — На това чудо съм загубил поне петстотин долара, а съм спечелил най-много пет. Момчета, нека да видим какво има там!

Всички се надигнаха и се насочиха към рулетката. Обградиха я заедно с Даго, а някои от тях започнаха да се опитват да откъртят дъските от пода. Постепенно се приближаваха към мястото, където стоеше Даго. Не се чуваха никакви викове, само леко мърморене и шушукане. Изместиха Даго и един се наведе да провери дъската под него.

— Хей! — изкрещя Даго. — Махни си оттам ръцете!

Гласът му беше рязък, но в него се усещаше уплаха, като глас на малко момче.

— Хайде, махнете се, дебелогъзи свини!

Гроган усети, че става напечено и бързо се прехвърли през бара.

— Какво става, а? — изръмжа той. — Откъде намери тази брадва, Пит? По дяволите, махнете се, чувате ли ме?

Пит се опита да стовари брадвата, но Гроган с лекота му я отне.

— А сега ме слушайте внимателно — изръмжа ядно. — Кажете ми какво ви става? Да не сте решили да прокарвате железопътна линия?

Всички се отдръпнаха крачка назад заради брадвата, която Гроган ядно стискаше и поради откритата ярост, която се забелязваше у Даго Лю.

— Смятаме да избием част от пода и да видим какво има под него — заяви Пит, който явно бе станал непризнатият тартор на групата. — Не смятаме да ти сторим нищо лошо, Гроган, освен ако не открием нещо нередно. Но честно казано, винаги сме се чудили с тази проклета рулетка.

— Да ми разбиете пода? — изкрещя Гроган и очите му се присвиха. — Махни този клин, Шорти, или ще ти разбия главата.

Шорти, който беше миньор от много години и беше пръснал по-голямата част от парите си точно на тази рулетка, го погледна объркано, след това бавно пусна клина и чука, но дясната му ръка веднага се смъкна до кобура и остана там.

— Сега ще изпълняваш това, което ти казваме, Гроган — тихо започна той. — Смятаме да видим какво има там, затова не се излагай и не си навличай неприятности. Ако ти разбием пода и не открием нищо под него, аз лично ще ти платя разходите за нов под.

С тези думи бръкна в единия си джоб и измъкна шепа златни долари, които раздрънка в ръката си.

— Предполагам, че това ще ти стигне да покриеш разходите. Не казваме, че има нещо подозрително при теб, Гроган, но има нещо подозрително с Даго. Той никога не е отстъпвал от това място и сега смятаме да го проверим.

Това даваше малка вратичка за бягство на Гроган, затова той прие предизвикателството.

— Добре тогава, карайте както си знаете. Ако си мислите, че има нещо в рулетката, може би Даго го е нагласил.

— Аз да съм го нагласил? Искаш да прехвърлиш всичко на мен? — изкрещя Даго. — Ах, ти, подлец такъв, искаш да натопиш мене за цялата работа. Махнете се от пътя ми или ще ви застрелям всичките!

— Отдръпни се в ъгъла! — изръмжа Пит. — Отдръпни се в ъгъла, Даго, или ще те смажа.

Даго се опитваше да се измъкне от тълпата, но изведнъж се обърна, отиде до ъгъла и в ръката му лъсна пистолет. Веднага пред него кръгът се разшири, всички отстъпиха назад. В очите на Даго се четеше страх и ужас и никой не знаеше какво може да предприеме в следващия момент. Тялото му трепереше, но явно не от страх, а от желание да застреля някого.

— Е, добре, хванахте ме — започна Даго. — Какво смятате да правите?

— Ще ти кажем с няколко думи — започна Пит. Измъкна пистолета си, а примера му последваха още шестима. — Хвърли оръжието си на земята, Даго. Нямаш никакъв шанс.

— Глупаци такива! — изкрещя Даго. — Ще се радвам да отида в ада, ако взема със себе си колкото се може повече от вас, разбрахте ли ме?

Никой не отговори. Имаше само един-единствен отговор на това предупреждение. Изведнъж тишината обгърна цялото помещение. Никой не помръдваше. В този миг нямаше никаква възможност за блъфиране и за бягство. Даго Лю щеше да умре, но преди да склопи очи, беше решил да застреля колкото се може повече от тях, а тълпата беше навсякъде около него, така че всеки куршум щеше да попадне в целта.