Джек Слейд
Три фалшиви аса (8)

8.

Ласитър обаче нямаше късмет. Поне засега щастието не беше на негова страна. Когато Робърт Смит пиеше за негово здраве, той тъкмо губеше последните си долари в „Невада стар“.

Ласитър никога досега не беше участвувал в игра на карти, подобна на тази с асата. Ето че набързо обедня с десет хиляди долара. Ужасна игра! Едно тесте на масата и всеки тегли по една карта. Който събере най-много аса, печели.

Ласитър не успя да спечели нито веднъж. Естествено, той бързо разбра коя е причината за това. Погледът му беше достатъчно внимателен, а и имаше богат опит в това отношение. През последните години му се беше наложило да се сблъсква с какви ли не професионални картоиграчи мошеници.

Но тия тримата бяха по-добри от всички. И най-вече бяха изключително нахални. Дали пък не го смятаха за глупак? Ласитър се чудеше дали да се направи на обиден или не.

Последните му долари тъкмо сменяха притежателя си… Той се прозя и се изправи. Двамата шерифи се надигнаха веднага след него с ръце на револверите.

Може би си мислеха, че той се готви да ги нападне? Точно това пролича по жестовете им.

— Какво има? — попита безгрижно Ласитър. — Нима вярвате, че ще се скарам с вас заради някакви си десет хиляди?

Тримата наистина бяха фалшиви също като картите, които през цялото време измъкваха от ръкавите си! Негодниците застанаха срещу него като невинни ангелчета, а Клер Манюел сърдечно се засмя.

— Плюй на тези десет хиляди, Ласитър! Ти вече окончателно премина в нашия лагер. Нали така се уговорихме в началото на играта? Сигурна съм, че няма да съжаляваш.

Той мълчаливо кимна. Беше наясно, че се е впуснал в игра, в която го очакваше трикратна смърт.

Но така трябваше да бъде. Вече нямаше връщане назад.

Щом беше започнал нещо, трябваше да го довърши и да изтърпи всички последствия, дори ако това му струва живота.

Ласитър проявяваше изключителен инат. Понякога даже му доставяше удоволствие да го раздразнят, за да може да си отмъсти както трябва.

Три фалшиви аса!

Клер Манюел и двамата мошеници, които бяха окичили гърдите си с шерифски значки, трябваше да бъдат изобличени.

Ласитър трябваше да ги изобличи.

Но как?

И тримата бяха изпечени негодници. Освен това, познаваха закона. Много добре знаеха, че не могат да ги обвинят в нищо. Затова и сега стояха срещу него самодоволно ухилени. Най-лоша от тримата беше Клер Манюел, която, като продължаваше да се смее, отиде зад бара. Тя напълни четири чаши с уиски — първокласно „Кентъки бърбън“, от което вече бяха изпили доста големи количества.

— Това е за сметка на заведението — каза жената. — Но защо ли да го повтарям, Ласитър! Нали вече си един от нас…

Той се усмихна вяло.

— Радвам се — после прибави: — Още от самото начало ви смятах за свои приятели — след това въпросително изгледа Клер. — А как стоят нещата с нас двамата? Няколко часа сън ще ми дойдат добре.

Двамата шерифи окуражително кимнаха на съучастницата си.

— Иди, иди, щом ще спиш с него, Клер! — подкани я Тоби Джексън, сякаш това беше най-естественото нещо на света. — Нали междувременно всички станахме приятели.

Харди Ринък развеселено се изсмя. За негодниците нямаше нищо свято.

Тримата скоро щяха да опознаят Ласитър, и то много добре. Но още не беше дошло времето за това. Ласитър трябваше да търпи. По лицето му не трепна нито мускул. Той изпи уискито си и се обърна към Клер:

— Да вървим тогава!

Тя заобиколи тезгяха и мушна ръката си в неговата. Двамата тръгнаха към стълбата, която водеше към горния етаж, когато двете крила на въртящата се врата се разтвориха с трясък и се удариха в стената.

В бара се втурна Самуел Файермен. На лявото му слепоочие се синееше огромна цицина. Пъшкайки тежко, той се спря насред салона.

Шерифите бяха толкова пияни, че едва ли забелязаха състоянието на грамадния негър. По-скоро се ядосаха, че чернокожият си е позволил да им попречи. Не, нямаше да търпят подобна наглост!

— Момчето! — извика Самуел. — Джейми Андерсън! Отвлякоха момчето. Аз не можах да им попреча, заклевам се! Всичко стана ужасно бързо. А Мириам… О, божичко, не мога да повярвам!

Тежко дишайки, той не можа да продължи. Явно беше ударен с тежък предмет по главата, защото едва се държеше на крака.

Клер изтича до бара и взе една бутилка уиски. Ласитър пристъпи към отчаяния негър.

— Спокойно, приятелю, запази самообладание!

Клер донесе бутилката и една чаша.

— Първо седни, Сами — каза тя и го отведе до най-близкия стол. — Изпий една чаша, а после ще ми разкажеш за случилото се.

Самуел изпи уискито на един дъх. После дълбоко въздъхна и се опита да уравновеси дишането си.

— Изпратихте ме да пазя момчето — заговори дрезгаво той. — Към полунощ ми се стори, че чух подозрителен шум и влязох в офиса от предната врата. А после…

— Как успя? — изфъфли Харди Ринък, който се събуди за миг. — Много добре си спомням, че заключихме вратата. Ето го и ключа!

Негърът се усмихна.

— Разбира се, беше заключено, шерифе, но и аз знам някои трикове.

— Какво, по дяволите… — изкрещя гневно Харди, но Клер безцеремонно махна с ръка и той млъкна.

— Това не е важно сега! — извика сърдито тя. — Мълчете там вие двамата. Аз и сама ще се справя. И без това сте пияни.

— Както кажеш, Клер.

Харди Ринък произнесе тия думи съвсем спокойно. Приятелят му Джексън се ухили и отново се зае с уискито си. Двамата се правеха, че не чуват нищо, но Ласитър беше сигурен, че са наострили уши.

— Продължавай, Сами! — подкани го Клер.

Междувременно негърът успя да се овладее. Отпи глътка уиски и продължи да разказва. Промъкнал се безшумно в офиса и се скрил отзад в най-тъмната част на затвора, близо до килиите.

— Внезапно пред очите ми изникна човешка фигура — прошепна той. — Мъжът беше по-дребен от мене. Сигурен съм, че с един-единствен удар можех да го съборя на земята. Но той беше бърз като мълния. Сигурно е имал зрение като на котка, щом ме забеляза веднага и ме улучи право в главата. Не усетих почти нищо. Само паднах на колене и после настъпи пълен мрак. Сигурно повече от час съм бил в безсъзнание.

Клер въпросително изгледа Ласитър.

— Какво ще стане сега с момчето?

— Ще се опитам да го освободя.

Жената недоверчиво поклати глава.

— Няма никаква полза, Ласитър. Ти не предполагаш на каква вълча глутница ще налетиш. Ако питаш мен, ония са събрали цялата си банда — истинска орда отявлени престъпници!

— Орда? За пръв път чувам това. Сметнах, че братята са само двама дребни ранчероси, които, вместо по законен път, искат да решат нещата със собствените си юмруци. Нали сама видя колко мирно се оттеглиха, след като ги наредих както трябва. Не мислиш ли, че в тази работа имат пръст други хора?

Клер се усмихна загадъчно.

— Сам ще разбереш, като попаднеш втори път в лапите им. Братята Бъртън са водачи на банда конекрадци, мошеници и убийци. Скоро ще усетиш това на собствения си гръб.

— А защо твоите смели шерифи не са предприели нищо срещу бандитите?

— Те направиха всичко възможно.

— Май не е било много…

— Освен това няма никакви улики срещу тях.

Щом станеше нужда, тя защитаваше двамата си съучастници с всички сили.

— Е, ще видим — отговори Ласитър. — Оправял съм се и с по-страшни от тях.

Той изтича в стаята на Клер, където беше торбата със специалните оръжия, и след по-малко от минута отново се появи в салона. Самуел Файермен отново се надигна. Макар че все още се олюляваше, очите му блестяха от възбуда.

— Да дойда ли с тебе, Ласитър?

— Да, до обора, Сами. По пътя ще ми обясниш къде да намеря братята Бъртън.

Той изгледа пияните шерифи, които изобщо не реагираха. И двамата упорито се взираха в чашите си.

Едва когато Ласитър и негърът излязоха навън, негодниците се раздвижиха. И тримата се ухилиха доволно, защото всеки знаеше какво си мислят другите двама.

— Сигурна съм, че и Бъртънови добре ще си изпатят от него — обади се сдържано Клер. — Но в крайна сметка победеният ще бъде той.

— Бъртънови толкова ще се вбесят, че ще застрелят Джейми Андерсън — допълни лукаво Тоби Джексън.

— А ние ще съберем остатъците — ухили се Харди Ринък.

Клер одобрително кимна.

— Върху нас няма да падне и сянка от подозрение — заяви тя.

Тримата вдигнаха чашите си. Бяха твърдо убедени, че скоро ще направят големия си удар.

— После лесно ще се разберем с Мириам — продължи Клер. — Сигурна съм, че при нея няма нужда да се прибягва към насилие.

И тя въпросително изгледа съучастниците си. Всички отпиха, сигурни в победата си. После избухнаха в смях. Три фалшиви аса!

Но те и не подозираха, че се е появил четвъртият ас.

След минута обаче Клер сериозно се замисли.

— Ами ако Ласитър избие Бъртънови? — промърмори тя. — Какво ще правим тогава?

Мъжете пренебрежително замахаха с ръце.

— Невъзможно — проговори равнодушно Тоби Джексън. — Вярвам, че ще имат големи загуби. Но накрая той ще остане да лежи в праха. Защо се тревожиш толкова, Клер?

Тя се усмихна сладко.

— О, нищо, момчета! Просто така си приказвам.

— Аха, добре.

И отново се заеха с чашите си.

* * *

По пътя към обора Самуел Файермен се обърна към Ласитър:

— Ето ти една скица, която нарисувах сам. Тук съм посочил, че на запад от Тенабо, на десетина мили оттук, започва ранчото на Джейми „Трите реки“, а до него е ранчото на Мириам. Двете ферми са горе-долу еднакви. Разликата е, че през земите на Джейми текат три реки, а през тези на Мириам — четири. Приятелството между семействата продължава вече две поколения. Винаги са били най-добрите съседи, които човек може да си представи.

— Знам — отговори замислено Ласитър. — Но защо Мириам и Джейми не защитават земите си с всички средства? В такива големи имоти обикновено се поддържа силен екип, който е готов да се бие за шефа си.

Самуел Файермен мрачно поклати глава.

— В двете ферми никога не е имало голяма прислуга — отговори тихо той. — Цялата област се състои от малки зелени долини, в които е лесно да се пазят стадата. Събирането на добитъка през есента протича без затруднения. Затова бащите им не са назначавали повече хора, отколкото са им били необходими, пък и никога не са възниквали трудности, докато и двамата фермери не бяха застреляни един след друг от засада.

— Чух за това, Сами…

Ласитър силно стисна устни. Все по-често му напомняха за двамата му стари приятели, а това беше достатъчна причина за борба, по-безмилостна от всяка друга.

Дали друг път е бил изпълнен с повече ярост и ожесточение отсега?

— А какво стана след убийството, Сами?

— Във всяко ранчо работеха по шестима каубои. Мъж и жена мексиканци се грижеха за домакинството и оборите. Някои от каубоите бяха убити също като шефовете си. Други бяха пребити до смърт и до края на дните си са белязани. Всички те, а също и тези, на които нищо не се беше случило, напуснаха нашата област. Във фермите останаха само старите мексиканци. И те треперят за живота си, но се надяват да запазят службата си, независимо от това, кои ще бъдат новите им господари.

Ласитър се усмихна. В лицето на Сами намери съюзник, който бе добре запознат с нещата.

— А кои ще бъдат новите шефове? Бъртънови или двамата шерифи с тяхната Клер?

Сами вдигна рамене.

— Още не може да се каже точно. Смятам, че накрая ще спечели моята господарка заедно с шерифите си. Трябваше да убиеш братята Бъртън, Ласитър! Когато стана бъркотията на площада, имаше възможност да го сториш. Междувременно те са събрали всичките си хора. Отдавна разбрах, че си страхотен боец, но този път не ми се вярва да успееш. Не е ли по-добре да дойда с тебе? Поне ще ти подсигурявам гърба, ако стане нужда. Мога отлично да стрелям. Научих се в казармата.

Ласитър енергично отклони предложението.

— Ти ще останеш в града, Сами. А ако не се върна, ще изпратиш това писмо. Но не искам никой да разбере за него. Разчитам на тебе!

Негърът кимна гордо и скри писмото под ризата си. То беше адресирано до някой си господин Хенри Холиман в град Рено. Той беше една от свръзките на Бригада Седем и щеше да препрати писмото където трябва.

Ако Ласитър не се върне…

Предстоеше му един от най-трудните дни в изпълнения му с приключения живот.