Джек Слейд
Три фалшиви аса (4)

4.

Ласитър спря на крачка от жената, която се усмихваше с очакване.

— Аз съм Клер Манюел — промълви тя. — Този бар е мой. Много съм ви благодарна, господин…

— Ласитър — отговори кратко той.

— Бих желала да ви поканя да пийнем нещо, Ласитър.

Жената продължаваше да се усмихва. Това беше най-привлекателната, най-прелъстителната усмивка, която той беше виждал от седмици насам. В момента му се струваше, че е минала цяла вечност, откакто е държал красива жена в обятията си.

— Благодаря за поканата, Клер — промълви той.

— А аз ви благодаря, че я приехте, Ласитър — отговори тя. — Никога досега не бях виждала боец като вас. Как успяхте да се справите с всички? Вие изглеждате много особен мъж.

— Направих го само заради момчето — каза той.

Тя учудено вдигна вежди, но не отвърна нито дума. От погледа на Ласитър обаче не убягваше нищо.

— Бедният Джейми — прошепна жената. — Толкова се радвам, че му помогнахте. Всички много съжалявахме за него.

Съчувствието й прозвуча фалшиво — това също не му убягна.

— Нека най-после да влезем вътре — рече Клер.

Двамата влязоха в бара, който беше съвсем празен. Никой не ги последва. Клер сякаш беше издигнала невидима преграда между тях двамата и останалите.

Тя се наведе над тезгяха и Ласитър веднага забеляза, че не носи нищо под фината си синя рокля. Ясно се виждаха очертанията на прекрасното й тяло.

— Уиски? — попита го и той кимна.

Би пил и бира, и вино, и каквото и да е. В този момент това нямаше значение за него. Жената властно го привличаше.

Клер наля две чаши уиски „Кентъки бърбън“. Отлична марка. Ласитър с удоволствие вдигна чашата си.

— Защо не влиза никой? — попита уж небрежно той. — Нормално е по това време барът да е пълен.

Клер равнодушно сви рамене.

— Няма значение — отвърна тя. — Вероятно заради тебе.

— Как така?

— Е, мисля, че е ясно. Само като си спомня какъв бой беше! Ти приличаше на бесен тигър. Никога не съм виждала подобно нещо. Хората се страхуват от теб, Ласитър! Затова не смеят дори да влязат в бара. Май ще трябва да ми платиш обезщетение…

Отново тази прелъстителна усмивка. Той разбра.

— Надявам се, че имаш човек, който да те замести на бара. Тогава гостите отново ще дойдат.

— Ти все повече ми харесваш — отговори тя. — Почакай малко, ще повикам моя Самуел.

И тя изчезна през вратата зад тезгяха. Само след минута се появи отново, придружена от грамаден негър, който приятелски се ухили на Ласитър и показа два реда ослепителнобели зъби.

— Това в Самуел Файермен — обясни Клер. — Наричам го моята черна перла. Имам му голямо доверие. Когато той стои зад тезгяха, всичко върви като по вода.

Негърът му протегна ръка, все така широко ухилен, и здраво разтърси десницата му. Боже, какви ръчища! Същински слон…

Но и Ласитър не беше от картон. По лицето му не трепна нито мускул, въпреки че в първия миг му се стори, че великанът е решил да смачка ръката му. После обаче се стегна, отговори на натиска и след секунда Самуел болезнено изкриви лице. Ласитър беше приложил една от хватките, които почти никой не познаваше. А именно — светкавично да съсредоточи цялата сила на своята ръка върху пръстите на противника си.

— Много добре, господин Ласитър — каза Самуел. — Вие спечелихте. Исках само да изпробвам колко силен сте в действителност. Допреди малко гледах от прозореца как се бихте долу на улицата. Затова ми се дощя да опитам дали не мога да спечеля срещу вас. Предавам се, господине!

Ръцете им се разделиха.

— Ще изпием ли по едно уиски? — попита Ласитър. — Впрочем не ми говори така, сякаш съм ти шеф, Самуел. Името ми е Ласитър, просто Ласитър. Забрави това „господине“!

Клер Манюел бързо напълни три чаши, като доволно се усмихваше.

— Знаех си, че двамата ще се разберете — промълви тя. — Нека се чукнем за това.

Тримата вдигнаха чаши и се чукнаха, сякаш току-що бяха сключили таен съюз.

— Ти си истински мъж, Ласитър — каза Самуел. — Различен си от останалите бели. Повечето се отнасят към мен, сякаш съм още роб.

— Никога не съм гледал на негрите като на роби — отговори Ласитър, без да предполага, че в тази минута си е спечелил верен приятел, който скоро ще спаси живота му.

— Ние с Ласитър сега ще се оттеглим — намеси се Клер. — Най-вероятно ще минат няколко часа, преди да се върнем.

Самуел Файермен кимна, сякаш това се разбираше от само себе си. Клер заобиколи тезгяха и се приближи до Ласитър.

— Да си вземем ли нещо за пиене?

Той кимна усмихнато.

— Разбира се. След това често изпитвам жажда.

— Нужно е само да позвъниш, Клери — обади се Самуел. — Аз ще ви донеса всичко, от което имате нужда.

Ласитър беше смаян. Явно двамата се разбираха великолепно. Но той бе усетил, че Клер Манюел не е обикновена жена.

Тя протегна ръка към него.

— Хайде да тръгваме — каза с такъв тон, сякаш им предстоеше най-нормалното нещо на света. — С нетърпение очаквам да разбера как си в леглото, Ласитър.

Той усети как топлината на ръката й се разлива по кръста му. Топлата вълна се надигна и го удари в главата. Изгаряше от желание да остане сам с тази жена.

Скоро се озоваха в стаята. Мебелировката беше оскъдна — голямо легло, маса, два стола и прост шкаф.

Клер веднага смъкна роклята от себе си и се отпусна на леглото пред него. Явно и тя не можеше повече да чака. Ласитър изненадано се вгледа във великолепното й тяло и очите му се впиха там, където повечето жени имат тъмен триъгълник в различни цветови нюанси.

Тук обаче имаше нещо съвсем друго. Всъщност за Ласитър то не беше нищо ново, но гледката всеки път го възхищаваше. Вече беше виждал това при много мексиканки и при индианките от племето апачи.

Жената пред него приличаше на каменна гръцка богиня. Наистина Клер беше легнала, но въпреки това му изглеждаше като мраморна статуя. Тялото й беше алабастрово и направо го подлудяваше. Вече не издържаше и затова също се съблече колкото се може по-бързо.

Внезапно Клер седна в леглото. Беше разтворила леко крака, така че той да може да се възхити на цялото великолепие на бялата й кожа, която и между бедрата беше гладка като мрамор. Тя беше направо съвършена!

— Как… — той поиска да попита как го е направила, но Клер не му даде да промълви нито дума.

— Ще ти обясня, Ласитър — каза тя. — Но първо искам да те помоля за една малка услуга.

Той не беше в състояние да разсъждава разумно. Но все пак разбра какво се иска от него. Коленичи пред нея, разтвори с две ръце бедрата й и само след няколко минути Клер се отпусна със сладостен стон в леглото. Цялото й тяло се гърчеше в буйни тръпки. Тя беше забравила всичко около себе си.

Това бе страхотно преживяване за Ласитър! Но той дори и не подозираше, че прекрасната жена до него е съучастница на двамата престъпни шерифи.

— Как успя да го направиш? — попита той, когато спря за момент. — Как постигна тази съвършена гладкост?

Клер се отпусна със затворени очи. На чувствените й устни играеше същата усмивка, която го бе съблазнила още в първия момент.

— Кажи как го направи? — повтори Ласитър. — Много ми е интересно.

— Самуел ми помогна — отговори спокойно Клер. — Той има опит в подобни неща. Послужи си с пинцета от бамбук. Каза ми, че при африканките това е нещо обикновено. Нима не ти харесва?

Без да отговаря, Ласитър се наведе над нея. Клер нададе кратък вик, който премина в буйни стенания, когато грамадният мъж проникна дълбоко в тялото й.

Бедрата й трепереха под неговите.

— Самуел измъкна всяко косъмче поотделно — изстена тя, тъй като беше близо до оргазма. — Голям майстор е. Впрочем той също е първокласен любовник, макар и не като теб, Ласитър. В това отношение ти нямаш равен на себе си.

Както винаги, Ласитър усети жажда.

— Много ми се пие нещо — промълви той. — Би ли позвънила, скъпа?

Той едва успя да изрази желанието си, когато вратата на стаята се отвори и на прага застана грамадният негър. В дясната си ръка умело крепеше сребърна табла, отрупана с бутилки и чаши. Самуел постави подноса на малката масичка край леглото и каза със свойственото си добродушие:

— Моля да ме извините, че ви попречих. Ако желаете, ще ви донеса и нещо за ядене.

— Да, разбира се, Самуел — усмихна се Клер. — Ти си най-добрият прислужник на този свят.

Самуел Файермен грижливо затвори вратата зад себе си.

Ласитър се изтегна по гръб със затворени очи. Беше потънал в мислите си, но гласът на Клер рязко го върна в действителността.

— Сега ще изпием по чаша — каза тя, — а после ще се погрижа никога да не ме забравиш. Дори след много години ще си спомняш за мен, Клер, жената с най-сръчните устни в цяла Невада.

* * *

Двамата шерифи стояха пред офиса и следяха с очи прозореца на стаята, в която бяха Ласитър и Клер Манюел.

— Дали е успяла да се справи с него? — промърмори Тоби Джексън. — Много ми се ще да видя какво правят.

Харди Ринък направи успокоителен жест с ръце.

— Нека изчакаме — прошепна той. — Ако сега не проявим търпение, ще отидем по дяволите. Затова трябва да бъдем предпазливи.

— Не ми харесва тази работа.

— На мен също, Тоби.

После Харди посочи с палец през рамото си към килията, в която беше затворен Джейми Андерсън.

— Трябваше набързо да му теглим куршума. Така щяхме да се отървем от грижите.

— Не може, Харди — поклати глава Тоби. — В никакъв случай. Сега ще започнем по съвсем друг начин. Все пак оня Ласитър е дошъл по поръчение на сенатора и ние не бива да си позволяваме и най-малката грешка.

— Може би е най-добре да идем оттатък — предложи Ринък. — Най-после ще узнаем какво става. Онзи негодник има очи и на гърба си и няма да е лесно да се справим с него.

— Спокойно, Харди, нека изчакаме — прошепна Тоби Джексън. — Клер ще му вземе силата. По нейния си начин. Нали и двамата знаем как го прави.

Шерифите се ухилиха. Все пак те отлично знаеха какво става в „Невада стар“ в този момент. Не на партера, а в една от стаите на горния етаж.

И двамата добре познаваха Клер. Сигурни бяха, че жена като нея е в състояние да създаде много проблеми дори на човек като Ласитър. И имаха право да мислят така.

* * *

— Много те харесвам, Ласитър — шепнеше Клер. — Никога не съм имала мъж като теб. Просто си невероятен!

Той се почувствува поласкан, макар че недоверието му нарастваше. Вярно, беше имал много жени и повечето от тях също го смятаха за много добър, но все пак Клер не беше някое непорочно селско момиче. Какво ли смяташе да му иска?

Защо толкова бързо го беше поканила в стаята си? И защо му се отдаваше с такава страст, сякаш са били дълго време любовници?

Наближаваше полунощ.

— Време е да ида да видя затворника — каза по едно време Ласитър.

Клер рязко седна в леглото.

— Но защо? Омръзнах ли ти вече?

Той не се хвана на въдицата й и само каза:

— Нося отговорност за момчето. Сенаторът ми поръча.

Тя се усмихна пренебрежително.

— Нима нямаш доверие в шерифите? Те са добри момчета. Не се тревожи ни най-малко.

В този миг някой блъсна вратата и в стаята се втурна грамадният негър.

— Ласитър! — изкрещя той. — Мисля, че те чака работа. Побързай! Тръгвай с мене! Облечи се бързо и да вървим.

Ласитър скочи от леглото и посегна към дрехите си.

— Но какво става? — извика Клер Манюел. — Случи ли се нещо, Самуел? Отвори си устата най-после!

— Трябва само да погледнеш от прозореца, Клери — отговори спокойно негърът. — Тогава ще видиш какво става отсреща. Нищо ли не чуваш? Ами ти, Ласитър? Да не би да сте си натъпкали с памук ушите?

Ласитър бързо се облече. Пъхна ръка в якето си да провери на място ли са специалните оръжия на Бригада Седем.

Откъм улицата се чуваше страшен шум, докато тук, в тази скромна стая, той прекарваше няколко от най-хубавите часове в живота си.

Клер остана да лежи. Явно въобще не я интересуваше какво става долу на улицата. Правеше се, че нищо не чува и не иска да знае.

Ласитър разбра, че се е случило нещо сериозно. Препаса бързо колана с револверите и посегна към уинчестъра си, оставен в ъгъла.

Клер продължаваше да седи на леглото със скръстени зад тила ръце. Ласитър и негърът си кимнаха и бързо излязоха от стаята. Долу на улицата шумът се засилваше.

Двамата не размениха нито дума. Достатъчно им беше да се погледнат в очите и вече всеки от тях знаеше какво трябва да направи.