Джек Слейд
Три фалшиви аса (10)

10.

Когато Джеймс Андерсън отвори очи, около него с мрачни лица стояха преследвачите му. От такива хора не можеше да се очаква милост. Беше настъпил краят му.

Един от мъжете приготвяше примката. После преметна въжето през един здрав клон и го завърза за стъблото.

Младежът седна на земята, стисна здраво устни и втренчи очи във върховете на ботушите си. Един от бандитите пристъпи към него и завърза ръцете му на гърба. Друг широкоплещест мъж с черна брада го ритна с крак.

— Имаш ли нещо да кажеш, Джейми Андерсън? — попита Джейк Бъртън.

Младежът не отговори. И без това щяха да го обесят. Направи му впечатление единствено отсъствието на Ли Бъртън.

Джейк даде знак на хората си. Двама от тях сграбчиха момчето и го сложиха върху седлото на коня. Един тип с лице на лисица скочи зад него на гърба на коня и нахлузи примката през главата му.

Устните на момчето потрепериха. Почувствува се толкова близо до смъртта, че цялата му смелост изчезна. Обхвана го безгранично отчаяние.

— Бъдете проклети! — изкрещя той. — Всички!

Гласът му пресекна и премина във фалцет.

— Ти си убиец, Джеймс Андерсън — каза с леден глас Джейк Бъртън. — Затова ще те накажем според стария закон: око за око, зъб за зъб. Пък и така ще изпълним смъртната присъда, от която за малко не се изплъзна.

Той измъкна от колана си късия камшик за езда и застана зад коня. Плетеният кожен ремък изплющя и удари задницата на животното.

Едновременно с плясъка на камшика изтрещяха изстрели. Три, четири изстрела, непосредствено един след друг.

Бандитите застинаха по местата си. Въжето, на което беше увиснал Джейми, се скъса точно над главата му. Момчето се строполи тежко на коравата земя и остана да лежи като замаяно. Дори не видя ездача, появил се внезапно между дърветата. Беше едър мъж, облечен с яке „Левис“. В лявата си ръка стискаше револвер, а в дясната „Ягуар“ — едно от специалните оръжия, с което само за секунди можеха да се дадат 64 изстрела.

Ласитър пристигна навреме.

Бандитите светкавично насочиха пушките си към него, но не се осмелиха да стрелят поне засега. Двете оръжия срещу тях говореха на достатъчно ясен език. А негодниците стояха толкова близо един до друг, че поне половината щяха да бъдат убити, ако Ласитър натиснеше спусъка.

А той спокойно мушна револвера в колана си и премести ягуара в лявата ръка. После измъкна от вътрешния джоб на якето си малка пура, драсна клечка кибрит на кожата на седлото и запуши.

Негодниците бързо се окопитиха от обхваналото ги вцепенение. Джейк Бъртън дрезгаво заговори:

— Какво търсиш тук, Ласитър? Защо непрекъснато се месиш в нашите работи? Изчезвай или ще ти напълним корема с олово!

Големият мъж се усмихна. Това, че стоеше сам срещу 15 души, явно не го впечатляваше особено.

— Опитайте се, нямам нищо против — отговори небрежно той. — Но и много от вас ще отидат по дяволите. И пръв ще бъдеш ти, Джейк Бъртън!

— Защо се застъпваш за този убиец? — изръмжа Бъртън. — Правиш ужасна грешка, Ласитър. Ще съжаляваш горчиво за кашата, която забърка. Впрочем вие двамата скоро ще преглътнете още един горчив хап.

Той се изсмя коварно и вдигна ръка.

— Напред, момчета! Следвайте ме! Ще почакаме малко, докато се появи изненадата за нашите приятелчета.

И отново се чу жестокият му смях. Ласитър знаеше какво означава той. Бедният Джейми дори не подозираше за отвличането на годеницата си.

Но кой беше освободителят на момчето? И къде беше изчезнал? Този въпрос живо интересуваше Ласитър.

Засега обаче внимателно наблюдаваше мъжете, които се оттегляха. Изчака да се скрият от погледа му, слезе от коня и отиде при младежа.

— Благодаря ти, Ласитър! Ти си моят ангел хранител. Малко остана да ме обесят — прошепна Джейми, докато големият мъж разрязваше въжетата на ръцете му. — Какъв късмет, че притежаваш такова оръжие. С някоя обикновена пушка нямаше да сплашиш Джейк Бъртън и хората му. Доста кръв щеше да се пролее…

— И аз мисля така, Джейми — кимна Ласитър. — Как се казва мъжът, който те освободи от затвора? Къде се е скрил?

— Мисля, че е мъртъв — въздъхна момчето. — Улучиха го на пет мили оттук. Каза, че името му е Ернесто. Изглеждаше като истински мексикански благородник. Каза, че ти е приятел.

Тази новина дойде за Ласитър като гръм от ясно небе. Ернесто Секула — старият му приятел! Веднага трябваше да го потърси. Дано да е само тежко ранен. Непременно щеше да му помогне.

Сега обаче наред беше Джейми. Момчето се опита да се изправи, но със стон се отпусна на земята. Загубата на кръв и тежкото падане от коня бяха изсмукали и последните му сили.

Ласитър прегледа раната. Куршумът беше пробил рамото и беше излязъл от другата страна.

Той извади манерката с уиски от чантата на седлото, отпи голяма глътка и я подаде на момчето, което също се подкрепи. След това Ласитър изля няколко капки в раната му. Джейми изпищя, после толкова здраво стисна зъби, че се чу скърцането им.

— Ти си бил истински доктор — изохка той.

— Така трябва — отговори сухо Ласитър.

Той хвана момчето под мишниците и му помогна да се изправи. Смяташе да го качи пред себе си на коня. Жребецът му беше много силен и двойният товар нямаше да го затрудни.

Двамата направиха няколко крачки, когато се чу конски тропот. Ласитър бързо пусна Джейми и се извърна. Момъкът се олюля, политна напред, търсейки опора, завъртя се и се свлече на земята.

— Не мога да се държа на крака — изпъшка той. — Всичко се върти пред очите ми. Мисля, че зле паднах от коня.

— Имаш сътресение на мозъка — отбеляза Ласитър. — Трябва да лежиш спокойно. Това е единственото средство.

Той отиде при коня си и измъкна уинчестъра от калъфа. С пушка в ръка се промъкна към края на горичката и се огледа. От изток се приближаваха ездачи. Ласитър преброи десет души. Те бяха на по-малко от миля и препускаха право към тях.

Мрачно предчувствие се надигна в душата му. Той инстинктивно се сети за Мириам.

В този миг зад себе си чу шум и се извърна. Джейми се надигна на лакти и пропълзя към мъртвия си кон. В тревата лежеше револверът му, а прикладът на пушката му стърчеше изпод хълбока на животното, което с тялото си беше притиснало цевта.

Джейми отчаяно задърпа приклада, но не можа да измъкне оръжието си. Ласитър изтича да му помогне. Момчето пое пушката и се усмихна доволно.

— Сега ще им подпалим задниците — изръмжа той. — Колко са всъщност?

— Доколкото видях — десет. Но бяха доста далеч и не съм сигурен. Може би е групата на Ли Бъртън.

— Тогава лошо ни се пише — промърмори Джейми и пропълзя напред. — Вярно е, че не мога да стоя прав, но ръцете ми не треперят.

Ласитър бързо закрачи напред. Когато стигна края на горичката, ездачите се бяха приближили на разстояние петстотин крачки. Едрият мъж вече добре различаваше отделните фигури.

Това, което видя, го накара да изругае. Лошото предчувствие не го беше излъгало.

— Неспокоен ли си? — обади се Джейми, който застана до него. — Преди малко не се нервираше толкова.

— Тогава насреща ми имаше мъже — изръмжа Ласитър. — Този път в играта е замесена жена. Виждаш ли я?

Джейми присви очи.

— Наистина — прошепна той. — Ездачът в средата прилича на жена. Има стройна фигура и доста дълги коси под шапката.

Ласитър кимна. Момчето трябваше да знае истината.

— Това е Мириам — промълви тихо той. — Отвлекли са я през нощта.

Джейми не можа да каже нито дума. Очите му се напълниха със сълзи.

— Мръсни свине! — простена той. — Сигурен ли си, че е тя?

— Виждам добре — отговори Ласитър.

— Ами сега?

— Да изчакаме.

Джейми опря пушката на рамото си и се прицели в един от ездачите. Пръстът му беше на спусъка.

— Още не са ни открили — произнесе войнствено той. — Ако стреляме бързо, ще убием поне половината, преди да успеят да се скрият.

Ласитър сложи ръка върху цевта и я натисна надолу.

— Ти май не разбираш с какви негодници си имаш работа, Джейми. Още след първите изстрели годеницата ти ще бъде пронизана с нож. Тия типове няма да се спрат дори пред убийството на едно беззащитно момиче.

— О, божичко! — проплака Джейми. — Какво ще правим сега?

— Ще изчакаме — отговори Ласитър твърдо. — Имай ми доверие, момче! Справял съм се и с по-страшни бандити от тези.

Междувременно разстоянието беше намаляло до двеста стъпки. Ласитър и Джейми лесно можеха да прострелят няколко ездачи. Бандитите все още не ги бяха забелязали, а продължаваха безгрижно да препускат напред.

Ласитър бързо пресмяташе какъв е техният и на момичето шанс да оцелеят. Нужен беше и малко късмет, за да изненадат бандитите.

Докато се колебаеше, нервите на Джейми не издържаха. От гърдите на момчето се изтръгна глухо проклятие и пушката му изтрещя. Ласитър не можа да му попречи.

Вече и той нямаше избор. Мълниеносно изстреля няколко куршума и бандитите с викове се разпръснаха, за да се скрият. След стрелбата пет коня останаха без ездачи.

Но трима от негодниците успяха да се измъкнат. С тях беше и Мириам.

Ли Бъртън, водачът на бандата, реагира светкавично още след първия изстрел. Изкрещя като луд и се скри зад гърба на момичето. Притисна го силно до себе си и подкара коня извън обсега на стрелбата.

Ласитър хвърли гневен поглед към Джейми, после мрачно се загледа след тримата мъже, които тъкмо се прикриваха зад близкия хълм.

Момчето се обърна към него и сви рамене.

— Много ти се иска да ме удариш, нали? — попита дрезгаво той. — Съжалявам, но не можах да се сдържа.

Ласитър махна с ръка.

— Станалото — станало. Няма как да го върнем назад.

Той се вгледа в петимата мъже, простреляни от него и Джейми. Конете им бяха избягали панически.

Иззад хълма внезапно проеча писък. Викаше Мириам. В пълната тишина, която цареше наоколо, този вик беше направо ужасяващ.

— Нарочно правят така — промълви Ласитър през стиснатите си зъби. — Искат да ни накарат да изпуснем нервите си.

Но каквото и да правеха сега с момичето, той не беше в състояние да й помогне. В никакъв случай не биваше да се покаже иззад прикритието си и да се втурне като побеснял срещу бандитите. За Мириам това щеше да означава сигурна смърт.

Отново прозвуча писъкът на момичето. Както изглежда, то отчаяно се отбраняваше.

Ласитър обърна очи към Джейми, който беше смъртнобледен.

Трябваше да махне момчето оттук. Щеше да навреди и на себе си, и на него, и на годеницата си, ако изпуснеше нервите си и тръгнеше да я спасява. А пък Ласитър имаше нужда от подкрепа, защото Ли Бъртън скоро щеше да получи помощ.

— Джеймс, ще ми направиш ли една голяма услуга — заговори спокойно, но настойчиво Ласитър. — Ще пропълзиш обратно в падината, ще се метнеш на коня си и ще препуснеш веднага към Тенабо.

Момчето се възпротиви.

— Какво ще правя в града? От мен има нужда тук, а не някъде другаде!

— Ако не тръгнеш веднага, дяволите ще те вземат! — извика ледено Ласитър. — Нима си мислиш, че двамата ще се справим сами с тия престъпници! Само след няколко часа ще им дойде подкрепление, не ти ли е ясно! Без помощ от града сме загубени. Достатъчно е един от нас да отиде в ада. Помисли за Мириам! Можеш да й помогнеш единствено, като доведеш помощ от Тенабо. А аз ще направя всичко възможно да удържа позицията тук колкото се може по-дълго. Хайде, Джейми! Какво чакаш още? Всяка секунда е скъпа.

И той така го изгледа, че момчето страхливо кимна и безмълвно запълзя назад. По едно време обаче спря и се обърна.

— Трябва ли да кажа на шерифите, Ласитър?

— Да, първо на тях, момчето ми.

— Ами ако не искат да дойдат?

— Длъжни са. Иначе ще се изложат пред очите на целия град. Не им остава нищо друго, освен да ми се притекат на помощ.

— А мен сигурно пак ще ме затворят…

— Сега не мисли за това. Важното е да те прегледа истински лекар.

— Но Мириам…

— Не се тревожи за годеницата си! И без това не си в състояние да й помогнеш. Единственото, което можеш да сториш, е да побързаш към града.

Момчето въздъхна и продължи да пълзи. Само след минута се чу приглушен конски тропот.