Хулио Кортасар
Лотарията (32)

XXXII

Добре че предвидливо се бе сетила да вземе няколко списания, защото книгите в библиотеката бяха на някакви странни езици, а две-три, които тя бе намерила на испански, бяха за войни и еврейски въпроси и други прекалено философски работи. Докато чакаше доня Пепа да приключи с ресането, Нелчето с наслада се отдаде на съзерцание на снимките от различни коктейли в големите столични резиденции. Много й допадаше елегантният стил на Хакобита Ечанис, когато тя разговаряше с читателките си така непосредствено, сякаш действително бе една от тях, без да си придава важност за това, че се движи в най-доброто общество, но като същевременно показваше (защо ли майка й държи на това слугинско руло, господи?), че принадлежи към един свят, където всичко е розово, уханно, надянало ръкавици. Непрекъснато ходя по модни ревюта — доверяваше Хакобита на своите верни читателки — Лусня Шлайфер, която е толкова сладка, а освен това и умна, изнася лекция за еволюцията на дамската мода (по повод изложбата на платове на Гет и Чавес), а хората от улицата междувременно остават със зяпнали уста при вида на немачкаемите плисирани поли, до вчера все още част от американската магия… В Алвеар френското посолство кани подбрана публика, да я просвети по въпросите на парижката мода (както казваше един моделиер: Кристиан Диор върви напред, а всички ние се опитваме да го следваме). Има френски парфюми за подарък на всяка поканена дама и всички те си тръгват предоволни, прегърнали пакетчето си…

— Е, готова съм — рече доня Пепа. — И вие ли, доня Росита? Изглежда, че времето е хубаво.

— Да, но корабът отново започва да се люлее — каза доня Росита, съвсем не очарована. — Да вървим, моето момиченце.

Нелчето затвори списанието, но не пропусна да се осведоми преди това, че Хакобита току-що била посетила изложбата по градинарство в парка Сентенарио, че там срещнала Хулиа Бурлич де Сен, заобиколена от кошници с цветя и приятели, Стела Моро де Каркано и неуморимата госпожа Удаондо. Тя си зададе въпроса, защо госпожа Удаондо да е неуморима. И всичко това е станало в парка Сентенарио, зад ъгъла на къщата, в която живееше Кока Чименто, колежката й от магазина? Спокойно е можело да отидат и те двете някоя събота следобед, да бяха поискали Атилио да ги заведе да поразгледат изложбата по градинарство. Но наистина корабът доста се люлее, сигурно на майка й и на доня Росита ще им стане лошо веднага щом пийнат малко мляко, а и на нея самата… Срамота е да те карат да ставаш толкова рано; след като пътуването е развлекателно, закуската не би трябвало да се сервира преди девет и половина, както при елегантните хора. Когато Атилио се появи, свеж и оживен, тя го попита дали не може да си остане човек в леглото до девет и половина и да звънне, за да му донесат закуската в каютата.

— Ама разбира се — отвърна Пелуса, който не беше особено сигурен. — Тук си правиш каквото си искаш. Аз ставам рано, защото обичам да гледам морето, когато слънцето изгрява. Сега съм гладен, та две не виждам. Какво ще кажеш за времето? Има едни вълнища!… Само дето делфините още не се виждат, но сигурно следобед ще ги видим. Добър ден, госпожо, как сте? Как е хлапето, госпожо?

— Още спи — каза госпожа Трехо, която съвсем не беше сигурна, че думата хлапе е подходяща за Фелипе. — Горкият, прекарал нощта много неспокойно, както ми казва мъжът ми.

— Много е изгорял — рече Пелуса с компетентен вид. — Предупредих го аз два-три пъти: Виж какво, малкия, имам опит, знам какво ти казвам, не се прави на луд първия ден… Но какво да се прави. Нищо, така ще се научи. Вижте, аз, когато бях в казармата…

Доня Росита пресече неизбежните възпоминания за войнишкия живот, като заяви, че трябва да се качат в бара, защото в коридора люлеенето се усещало по-силно. Това беше достатъчно госпожа Трехо да започне да усеща, че и тя има стомах. Тя щяла да пие само чаша чисто кафе, доктор Виняс й бил казал, че това било най-подходящо при бурно море. Доня Пепа обаче смяташе, че едно порядъчно количество хляб с масло уталожва кафето с мляко, но виж, без никакво сладко, защото сладкото съдържа захар, а това сгъстява кръвта, което пък е най-лошото при морска болест. Господин Трехо, присъединил се към групата, сметна, че тази теория има някаква научна обосновка, но дон Гало, който изплува от люка като шамандура, сръчно изтласкан от железните ръце на шофьора, прояви решителна готовност да излапа една порция сланина с яйца. И други пътници пристигаха в бара, Лопес се спря да прочете една обява, с която се потвърждаваше осигуряването на фризьорски и бръснарски услуги и се уточняваха часовете. Беба направи едно забавно влизане по свой вкус, със спиране на последното стъпало и вяло оглеждане на обстановката, след което видяха да влиза Персио, облечен със синя риза и кремави, прекалено големи за него панталони, а барът се изпълни с разговори и приятни миризми. Вече на втората цигара, Медрано надникна за малко да види дали Клаудия е там. Обезпокоен, той отново слезе и почука на вратата на кабината й.

— Безкрайно недискретен съм, но помислих, че може би Хорхе все още не е добре и имате нужда от нещо.

Загърната в червен пеньоар, Клаудия изглеждаше по-млада. Тя му протегна ръка, без никой от двамата да разбира добре защо е нужен този официален поздрав.

— Благодаря ви, че дойдохте. Хорхе е значително по-добре и спа много хубаво през цялата нощ. Тази сутрин ме попита дали сте стояли дълго при него… Но по-добре той сам да ръководи разпитите.

— Дойде най-сетне — рече Хорхе, който му говореше на „ти“ без никакво стеснение. — Снощи обеща да Ив разкажеш едно приключение на Дейви Крокет, недей да забравяш.

Медрано обеща, че по-късно ще му разкаже главозамайващи приключения на героите на прериите.

— Но сега ще отида да закуся. Майка ти трябва да се облече, а и ти също. Ще се видим на палубата, утрото е чудесно.

— Добре — каза Хорхе. — Ама снощи как бъбрехте.

— Ти чуваше ли ни?

— Разбира се, но сънувах също разни работи от планетата. Ти знаеше ли, че ние с Персио си имаме планета?

— Малко е прекопирана от Сент Егзюпери — довери му Клаудия. — Но тя е чудесна и там е пълно с невероятни открития.

Докато се връщаше в бара, Медрано помисли, че промеждутъкът на нощта тайнствено беше преобразил лицето на Клаудия. Тя се бе разделила с него с израз на умора и огорчение, сякаш всичко, доверено от него, я беше наранило. А думите, с които бе коментирала неговото признание — малко на брой, може би изречени без охота, почти всичките остри и хапливи — бяха противовес на огорченото й лице, изнурено от неочаквана умора, но не само физически. Тя се беше отнесла с него строго, без грубост, но и без съжаление, заплащайки за искреността с искреност. Сега той отново срещаше дневната Клаудия, майката на лъвчето. „Не е от тези, които дълго влачат тъгата — помисли той с благодарност. — А и аз не съм, но бедният Лопес, той за сметка на това…“ Защото Лопес беше казал, че е много добре, но в същност не бе спал кой знае колко.

— Ще се подстригвате ли? — попита той. — В такъв случай да отидем заедно и може да поприказваме, докато чакаме. Аз смятам, че бръснарницата е институция, която трябва да се поддържа.

— Жалко, че няма салон за лъскане на обувки — каза Медрано развеселен.

— Жалко наистина. Я погледнете Рестели как се е издокарал.

Под разтворената яка на спортната риза червеното шалче на бели точки стоеше много добре на доктор Рестели. Бързото и решително сприятеляване между него и дон Гало се скрепяваше с чести допитвания до един списък, който те усъвършенствуваха с помощта на молив, взет назаем от бармана.

Лопес започна да разказва за експедицията си от предната вечер, след като предупреди, че няма много за разказване.

— Резултатът е отвратително настроение и желание да погнеш с ритници всички липиди, или както там се казват тия типове.

— Питам се дали не си губим времето — рече Медрано. — Аз разсъждавам така — от една страна, ме е яд да си губя времето в безполезни проверки, а, от друга, ми се струва, че да стоим така е все едно да прахосваме дните. Трябва да признаем, че за сега привържениците на статуквото се проявяват повече от нас.

— Но вие не смятате, че те са прави.

— Не, разглеждам положението, нищо повече. На мен лично ми се иска да продължим търсенето на проход, но не виждам друго разрешение, освен насилието, а не бих искал да развалям пътуването на останалите, още повече когато те, изглежда, са твърде доволни.

— Докато свеждаме всичко до проблеми… — каза Лопес с раздразнен вид. — Всъщност аз се събудих в лошо настроение и кавгата се мъчи да избие откъдето успее. А виж, защо се събудих в лошо настроение? Загадка, чернодробни работи.

Но работите съвсем не бяха чернодробни, освен ако черният дроб има червена коса. При все това той си беше легнал доволен, убеден, че нещо ще се определи и че то няма да е неблагоприятно за него. „Все едно, тъжно ми е“, си каза, загледан мрачно в празната си чаша.

— Това момче Лусио отдавна ли е женено? — зададе той въпроса, преди да е успял да го помисли.

Медрано се загледа в него. На Лопес се стори, че той се колебаеше.

— Вижте, вас не бих искал да лъжа, но не бих желал и да се разчуе. Предполагам, че официално се представят за младоженци, но все още им предстои малкото тържество, което се отслужва в канцелария, ухаеща на мастило и стара кожа. Лусио нямаше нищо против да ми го каже в Буенос Айрес — ние понякога се срещаме в университетския клуб. Съвпадения, които дължим на калистенията.

— Истината е, че това не ме интересува особено много — каза Лопес. — Естествено ще запазя тайната заради неосъзнатото мъченичество на дамите на борда, но не бих се учудил тънкият им нюх… Погледнете, ето, на една вече започва да й прилошава.

С жест, в който непохватността се съчетаваше със значителна сила, Пелуса хвана майка си под ръка и я помъкна към изходната стълба.

— Малко свеж въздух и веднага ще ти мине, мамо. Нелче, ти приготви един лежащ стол някъде на завет. Защо яде толкова хляб с конфитюр? Нали ти казах, спомни си.

С леко съзаклятнически вид дон Гало и доктор Рестели направиха знак на Медрано и Лопес. Списъкът, който държаха в ръка, вече беше доста дълъг.

— Да поговорим за нашата вечеринка — предложи дон Гало, като запали пура със съмнително качество. — Вече е време да се позабавляваме, дявол да го вземе.

— Добре — каза Лопес. — А после отиваме в бръснарницата. Чудесна програма.