Линда Хауърд
Удоволствието на Макензи (6)

Глава 5

— Бари… — започна той и по тона му младата жена разбра, че ще получи отказ.

— Не! — ожесточено отвърна тя. — Само не ми казвай, че трябва да помисля още или че не искам да го направя наистина. Знам какво преживях с тези копелета. Знам, че не ми вярваш, но те не ме изнасилиха. Да, гледаха ме, докосваха ме, но аз не можех да ги спра — тя млъкна и пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Аз не съм глупачка. Знам, че още сме в опасност и, че ти и твоите хора можете да бъдете ранени, дори убити, в опита си да ме спасите. Или, че преди всичко това да свърши, мога да попадна отново в ръцете им. Но аз никога не съм правила любов — с никого. Не желая първият ми път да бъде изнасилване, разбираш ли? Не искам! Няма да им доставя това удоволствие. Настоявам първият ми път да бъде с теб.

Бари разбра, че го изненада, а Зейн Макензи, не бе от хората, по чието изражение човек можеше да разбере за какво си мисли. Той изправи гръб, светлите му очи се присвиха остро в опита си да проучат лицето й.

Все още се готвеше да й откаже, а тя не мислеше, че може да го понесе.

— Заклевам се — отчаяно продължи тя — те не са направили това с мен. И нямам никакви болести, ако това те притеснява.

— Не — каза мъжът, гласът му изведнъж стана напрегнат. — Не се притеснявам от това.

— Не ме карай да те моля — допълни младата жена, кършейки ръце. Съзнаваше, че именно това прави в момента.

Изразът на светлите му очи омекна и се затопли.

— Няма — отвърна тихо той и се изправи на крака с котешка грация.

Зейн се извиси над нея и за миг Бари толкова остро усети разликата в техните размери, че се запита уплашено, какво прави. Той мина покрай нея, отпусна се на колене върху одеялото, след това легна по гръб и я погледна със знаещ, леко сдържан поглед на много опитен човек.

Той знаеше! До този момент тя не бе усетила от какво има нужда, но когато видя това разбиране в очите му, вече знаеше. Дълбоко в нея нещо се прекърши, когато го видя да лежи така и да предоставя себе си на нейно разположение. Той знаеше! Разбираше бушуващите в нея емоции и причините, поради които се бе обърнала към него, с такова странно и отчаяно предложение. Не беше само заради това, че тя искаше по собствена воля да се отдаде за първи път на избрания от нея мъж, но и защото похитителите бяха взели нещо от нея, нещо, което сега той щеше да й върне. Вързаха я, съблякоха я гола, унижаваха я, а тя бе безпомощна да ги спре. Но сега Зейн й даваше обратно властта в ръцете, успокояваше я и в същото време й позволяваше да си отмъсти на целия мъжки род.

Тя не искаше да лежи безпомощна под него. Искаше сама да контролира отдаването на тялото си и сама да определи темпото — къде, как и по какъв начин. И той беше готов да направи това. Предоставяше й пълен контрол над своето тяло.

Бари едва дишаше, когато се отпусна на колене до Зейн. Топлата, гола и загоряла плът я примамваше все по-близо и по-близо, докато импулсът й да протегне ръка и да го докосне, не прогони страха й. Пръстите й се плъзгаха леко по гърдите и корема му. Сърцето й заби диво. Все едно галеше тигър, но колкото и опасно да бе това животно, я очароваше сходството му с мъжа до нея. Тя искаше да почувства цялата тази сила под ръцете си. Внимателно придвижи дланите си по ребрата му, усещайки топлата плът под пръстите си, еластичността на кожата под изпъкналите мускули и едрата му костна структура. Чувстваше ритмичните удари на сърцето и бързото повдигане на гърдите му.

Дишането му бе накъсано, а пулсът — учестен. Тя погледна бегло към лицето и се изчерви. Беше забелязала яркия пламък в притворените очи и наситения цвят на устните му. Знаеше, че това са признаците на страстта. Бе видяла жестоката й страна по лицата на похитителите, а сега опознаваше еротичната й страна със Зейн. Тя се стресна и дръпна ръцете си. Когато отправи това предложение, не бе помислила за страстта му.

Устните му се разтвориха в усмивка, разкривайки блясъка на белите зъби. Бари усети, че сърцето й почти спира. Усмивката му имаше много по-силно въздействие, отколкото тя очакваше.

— Да, възбуден съм — меко каза Зейн. — Така и трябва, иначе нищо няма да се получи.

Беше прав, разбира се! Тя се изчерви още повече. Проблемът идваше от липсата й на опит. Въпреки че тя имаше известна представа за физическата близост — един или два пъти, млади мъже, които я придружаваха за вечерта, я бяха целували с неочаквана страст и я бяха прегръщали достатъчно силно, за да почувства възбудата им, но досега не й се бе налагало да се изправя пред толкова очевидна ерекция.

А в този случай удоволствието трябваше да бъде нейно. Погледна го плахо и видя подутината в предната част на панталоните му.

— Не сме длъжни да го правим — предложи той отново, но Бари бе взела вече окончателно решение.

— Не, ще го направя!

Ръцете му се протегнаха към колана.

— Тогава, аз по-добре…

Тя го спря незабавно, като бутна ръцете му нагоре и ги прикова от двете страни на главата му.

— Аз ще го направя — каза по-яростно, отколкото го мислеше.

Това бе нейното шоу.

— Добре — промърмори той и тя усети, че я разбира.

Това бе нейното шоу, нейният контрол над всяка стъпка. Зейн се отпусна върху одеялото и затвори очи, придавайки си спокоен вид. Беше й по-лесно, като не я гледаше. Това, разбира се, бе и целта му. Бари не искаше да се изложи и да прояви по-голяма неопитност, отколкото вече бе показала. Затова, преди да посегне към токата на колана, внимателно я разгледа и се увери, че разбира принципа на действие. Без да си дава време да помисли, протегна ръка, разхлаби токата и дръпна ципа. Под панталоните му имаше черни плувки. Озадачена тя се загледа в тях. Плувки?

И тогава се досети. Морски тюлен! Те воюваха по море, суша и въздух и навсякъде се чувстваха, като у дома си. Можеха да плуват в продължение на километри. Тъй като Бенгази беше морско пристанище, най-вероятно, той и екипът му са проникнали откъм морето. Може би са достигнали сушата с лодки, а бе възможно и след като са наближили пристанището, да са ги оставили да доплуват до сушата.

Зейн бе рискувал живота си да я спаси, а сега й предоставяше тялото си. Всичко в нея се стегна и тя потреперя от прилива на емоции.

О, Боже! През последните двадесет и четири часа, беше научила повече за себе си, отколкото през двадесет и петте години от своя живот. Може би опитът я бе променил. Нещо важно беше станало с нея и сега трябваше да се научи как да се справя с него.

Петнадесет години Бари бе живяла под защитата на баща си. Не можеше да го вини за това, защото в началото, тя се нуждаеше от нея. Но това време отмина. Съдбата я беше захвърлила стремително в живота, бе я изтръгнала от защитния й пашкул и точно като пеперудите, тя не можеше отново да увие копринените нишки около себе си. Всичко, което можеше да направи сега, беше да се изправи лице в лице с неизвестното.

Плъзна ръце под ластика на плувките и започна да го освобождава от дрехите му. Зейн се повдигна малко, за да й помогне.

— Не ги сваляй съвсем — проговори той, като продължаваше да лежи със затворени очи и ръце покрай главата си. — Мога да се справя с неприятностите, ако ме хванат със свалени панталони, но без тях, ще се забавя.

Въпреки нервността си, Бари се усмихна на голямото му самочувствие и ироничния хумор. Ако не беше доказал своите способности, тя можеше да го нарече самонадеян. Зейн не се съмняваше в своите способности.

Ръцете й погалиха задните му части и се плъзнаха навътре в дрехите.

Неочаквано по тялото й преминаха вълни на удоволствие, когато усети под дланите си прохладната гладка кожа и стоманените мускули. Всеки ценител на такава груба красота би й завидял в момента. Тя си пожела нервите й да издържат, за да може да оцени по достойнство мъжкото му съвършенство. Вместо това, задърпа дрехите и ги свали до средата на бедрата му. Зейн се отпусна отново надолу и Бари се зае с изучаването на поразителния гол мъж пред себе си. Тя беше чела книги, където се описваше подробно сексуалната възбуда, но да я види непосредствено пред себе си, бе много по-впечатляващо и удивително.

Привлечена като от магнит, тя протегна ръка. Докосна го и прокара пръст по дължината на набъбналата плът, която импулсивно се опъна нагоре, притеглена от ласката. Зейн рязко си пое въздух. Реакцията му я очарова, напрежението в гърдите й и по цялото тяло започна бавно да намалява от обхваналата я топлина. Добила смелост тя сви пръсти и го обгърна. Въздъхна леко от удоволствие, когато почувства горещината дълбоко под прохладата, твърдостта — под коприната и належащата нужда.

Обхвана я желание, което се разливаше, като горещ поток по цялото й тяло и превръщаше непоколебимостта й в страстна нужда. Това е начинът, по който нещата трябва да протичат, помисли си тя с облекчение, този акт трябва да носи удоволствие, а не гняв. Бари реши да не чака повече и да не си дава време за размисъл, иначе щеше да се изнерви.

Бързо го прекрачи и възседна бедрата му. Не изпитваше вече гняв към другите мъже, нито отчаяние, а само удоволствие — сладко и топло. Стисна с колене бедрата му и по инстинкт насочи твърдата мъжественост към себе си. Бавно се спусна надолу към него, съединявайки двете тела.

Първият допир до мъжкия член бе горещ и твърд и тя инстинктивно се дръпна нагоре, далеч от непознатото докосване. Зейн потрепери, безсилен да сдържи ответната реакция, и отново замря между краката й, без да отваря очи, оставяйки я да определи собствено темпо.

Напрежението в гърдите й нарасна толкова много, че тя едва успяваше да диша. Поемаше въздух на малки и бързи глътки. Докосването, колкото и мимолетно да бе, предизвика настойчиви пулсации между краката й, сякаш тялото й, след първоначалната реакция на изненада, беше разпознало инстинктивно мъжкото докосване. Гърдите й, под черния плат на ризата, бяха напрегнати и горещи. Да, докосването за нея бе непознато, но някак си… безкрайно вълнуващо. Желанието я обхвана напълно. Сама се убеди, че е подготвена за внезапно острото чувство на уязвимост, за паниката на тялото й при самия акт на проникване, още повече, че и желанието я тласкаше да доведе нещата до самия край. Много предпазливо, тя седна отново върху него, обхвана члена му и го насочи към входа на тялото си, като остави собственото си тегло да я притисне надолу върху пулсиращата плът.

Почувства веднага дискомфорт. Беше по-болезнено, отколкото очакваше. Спря, поемайки дъх на големи глътки и опита да контролира инстинктивното треперене на тялото си причинено от силната болка. Забеляза, че Зейн дишаше тежко, въпреки че не бе направил никакви движения. Натисна по-силно, като стисна зъби от чувството на парене и разтягане. Болката нахлу в нея и тя рязко се дръпна. Този път неприятното усещане между краката й не изчезна, паренето остана.

Изглежда, нямаше да стане по-добре, помисли си Бари. Трябваше да го направи рязко и да се свърши с това. Дишайки тежко, се отпусна отново надолу. В очите й бликнаха сълзи, докато се опитваше да стигне до края. Защо не искаше да влезе? Налягането между краката й стана огромно и нетърпимо. С плач се вдигна отново.

— Помогни ми — помоли с почти беззвучен глас.

Много бавно Зейн отвори очи. Тя потрепери от дълбокия син огън, който гореше в тях. Той вдигна дясната си ръка. Внимателно погали бузата й с мазолестите си, но безкрайно нежни пръсти, след това ги спусна надолу по гърлото, достигайки лявата й гърда, задържа ги за един момент върху зърното, и продължи надолу до мястото, където се съединяваха бедрата й.

Ласката му беше нежна и лека, като шепот. Пръстите му се задържаха между краката й — дразнеха я, галеха я, леко я драскаха. Тя остана спокойна, като остави тялото си да почувства новите усещания. Със затворени очи Бари насочи всичките си сетива към ръката му, към това, което правеше и начина, по който я докосваше. Прекрасно, но не… съвсем… достатъчно. Той я дразнеше с обещание за нещо повече, нещо, което бе по-наситено, по-мощно. Леко галещият му пръст, не я докосна там, където тя искаше най-много. Бари въздъхна дълбоко, от ласката зърната й се втвърдиха, тялото й се напрегна в очакване. Тя желаеше нежното докосване, което щеше да я доведе до екстаз, толкова много… Бедрата се задвижиха, а тялото й инстинктивно търсеше пръста му.

Ах! Тук! Само за момент. В отговор на избухналото удоволствие, от гърлото й се изтръгна нисък стон. Бари очакваше, че Зейн ще повтори ласката, но вместо това пръстите му, дразнейки и отстъпвайки, се преместиха побъркващо близо до центъра на удоволствието. Бедрата й отново се притиснаха надолу и за награда получи взрив от чисто удоволствие.

Започнаха фин, чувствен танц. Мъжът водеше, жената го следваше. Докосванията до самия й център зачестиха, удоволствието ставаше по-интензивно с всяко повторение. Членът му, между краката й, продължаваше да навлиза навътре и с всяко движение на бедрата й се доближаваше до целта. Тялото й се извиваше и движеше в древния ритъм на страстта, която настъпваше и отстъпваше, подобно на приливи и отливи. Тя чувстваше, как той я разтяга, как с всяко движение болката нараства… до момента, в който желанието я привлече неудържимо и я насочи отново напред. Сега жадуваше присъствието му вътре в себе си толкова много, че болката вече нямаше значение. Сложи ръце върху гърдите му и това промени посоката на движение. Сега тя се движеше нагоре-надолу, а не наляво-надясно. Неговото докосване също се промени. Внезапно той натисна именно там, където тя най-много желаеше.

Бари прехапа устни, за да не заплаче. Палецът му галеше настойчиво, предизвиквайки порой от усещания, които превръщаха топлите вълни в див и неуправляем поток. Тя бе станала толкова гореща, че страстта, която я изгаряше, предизвикваше болезнена празнота вътре в нея. Болката не беше вече от значение, искаше да получи това, което тялото му обещаваше, това, от което се нуждаеше. С глух стон натисна надолу, принуждавайки нежната плът да се поддаде на нашествието. Последно съпротивление, вътрешно разтягане и изведнъж горещият му пулсиращ член влезе в нея и я изпълни.

Боли! Много боли! Младата жена замря на място с широко отворени от ужас очи. Погледите им се срещнаха, нейният — потъмнял от болка, неговият — парещ от безмилостното сдържане на желанието. Изведнъж Бари осъзна, колко напрегнато бе тялото под нея и колко много усилия му струваше самоконтролът. Зейн беше обещал тя да определя темпото и бе спазил обещанието си, като се раздвижи само, когато тя го помоли за помощ.

Част от нея искаше да спре, но дълбок, много по-мощен инстинкт я задържа върху него. Чувстваше пулсирането му вътре в себе си и ответното стягане на собственото си тяло. Като че ли плътта знаеше по-добре от разума. Зейн стана още по-нервен и напрегнат. Кожата му блестеше от пот, сърцето му биеше лудо под дланите й. Тя трепна от вълнение при мисълта, че този изключителен мъж, този опасен войник — макар и само за момент — бе под неин контрол. Те се бяха срещнали преди няколко часа и след още толкова щяха да се разделят и вероятно никога повече пътищата има нямаше да се пресекат отново. Но сега той принадлежеше на нея, беше в нея и тя нямаше да се откаже от това преживяване.

— Какво да правя сега? — прошепна.

— Просто продължавай да се движиш — бе отговорът и тя го направи.

Нагоре. Надолу. Почти се отделяше от него и потъваше обратно. Отново и отново, докато не забрави за болката и не се загуби в първично удоволствие. Ръката му остана между краката й, продължавайки интимната ласка, насочвайки я — въпреки че вече не бе необходимо. Тя започна да се движи все по-бързо и по-бързо, като го поемаше все по-дълбоко. Мощното му тяло се огъна, от устата му се чу ръмжене. Незабавно Зейн се застави да лежи неподвижно, окован от обещанието, което й бе дал.

Нагоре. Надолу. И отново дълбоко в нея се зароди трепет, топлината се превърна в непосилна жар, напрежението се засили и нарасна, докато тя не почувства, че със следващото движение, ще се разпръсне на хиляди парчета. Бари застина над него и застена, неспособна да преодолее последната бариера.

В гърлото на Зейн се надигна отново ръмжене. Не, по-дълбоко, бе като рев на вулкан, изригнал от сили, дълго потискани в него. Самоконтролът му се разпадна. Яростно стегна ръцете си на кръста й, натисна я надолу, неистово се изви към нея и влезе докрай. Усещането бе потресаващо. Тя извика приглушено, когато мъжът под нея се разтърси и рязко се вдигна нагоре между бедрата й. Движението понесе и нея, повдигайки я нагоре. Той отметна глава назад, мускулите на шията му се напрегнаха от силата на оргазма, зъбите му се оголиха. Бари почувства топлата струя на неговото освобождаване дълбоко в себе си. Бе достигнал до центъра на нейната същност и това бе достатъчно да я доведе до края.

Мълния прониза тялото й. Тя не успя да сдържи собствения си вик на екстаз. Вътрешните й мускули пулсираха около плътта му, отново и отново се свиваха и отпускаха, все едно тялото й пиеше мъжките му сокове.

Накрая бурята утихна, като я остави слаба и трепереща. Костите й бяха омекнали и тя се срина безпомощно напред, падайки върху широките му гърди. Зейн я хвана и я разположи по-удобно. Прегърна я и я задържа, докато не спря да хлипа. Тя не искаше да плаче и не разбираше, защо сълзите й се лееха като река.

— Зейн… — прошепна неспособна да каже нищо повече.

Големите му мазолести ръце галеха успокоително гърба й.

— Добре ли си? — тихо попита той. Имаше нещо безкрайно мъжко и интимно в дълбокия му глас, който звучеше удовлетворено и с нотка на притежание.

Бари преглътна сълзите и се опита да обясни.

— Да — отговори с висок, треперещ от сълзите глас. — Не знаех, че ще боли толкова много… нито че ще бъде така хубаво.

Странно, но не беше подготвена за удоволствието, колкото за болката. Чувстваше се изумена и объркана. Глупаво бе да мисли, че след такъв интимен акт ще остане емоционално недокосната. Ако беше възможно, нямаше да е девствена досега. Разбира се, в случай че бе намерила мъж, който да събуди дори и една десета подобен отклик в нея, какъвто почувства към този войник само две минути след срещата им. Тогава тя щеше да намери начин да се изплъзне от задушаващата опека на баща си. Ако спасителят й беше друг мъж, никога не би й хрумнало да иска такава лична услуга от него.

Интимните им отношения изградиха особена връзка между тях — връзка на телата, която беше много по-силна и много по-дълбока, отколкото си бе представяла. Въпреки целомъдрието си, Бари не смяташе, че модерната, свободна идея за правенето на любов, може да се сравнява с удоволствието на едно просто забавление, като да караш влакче в увеселителен парк, например. Може би за някои хора, секса щеше да си остане приятно развлечение, но за нея — от днес нататък — нямаше да е така. Правенето на любов бе толкова дълбоко и първично действие, че тя нямаше да бъде вече същата. Бари се влюби в Зейн в секундата, в която той й предложи ризата си. Без да вижда лицето му, обикна мъжа, заради неговата сила и нежност. Не би имало значение, дори и лицето му да бе цялото в белези и обезобразено. В полумрака на празната стая и със свито от страх сърце, тя видя това, което бе скрито под повърхността и го обикна. Това бе толкова лесно, но и в същото време изключително трудно.

Но само защото се чувстваше по този начин, не означаваше, че той ще й отвърне с взаимност. Нейният психотерапевт би й казал, че страда от синдрома Рицаря в блестящи доспехи — несъзнателно насочване на чувства към спасителя си, под влияние на определени обстоятелства. Пациенти непрекъснато се влюбваха в своите лекари и медицински сестри. Зейн просто си вършеше работата — спасяваше живота й. Бари нито за минута не се съмняваше, че похитителите щяха да я убият. Бе задължена на морския тюлен и щеше да му бъде благодарна до края на живота си. Но, ако се беше промъкнал друг мъж през прозореца на стаята, където я държаха, тя едва ли щеше да се влюби в него.

Тя обичаше Зейн.

Телата им бяха все още съединени. Бари лежеше безмълвно върху него, сгушила глава до врата му. Усещаше силния ритъм на сърцето му срещу гърдите си и повдигането на гръдния му кош при всяко поемане на дъх. Горещият му мускусен аромат я възбуждаше повече от най-скъпите парфюми. Чувстваше се повече като у дома си тук, лежейки с него на одеялото в полуразрушената стая, отколкото ако бе в най-луксозната и добре охранявана сграда.

Но въпреки това тя не знаеше никакви подробности от живота му. Нито на колко години е, нито къде е роден, какво обича да яде или да чете, какви програми гледа по телевизията, нито дали е женен.

Женен! О, Боже мой, тя дори не го бе попитала. Изведнъж й се догади. Ако беше женен, той не бе мъжът, за когото го мислеше и тя току-що направи най-голямата грешка в живота си.

Вината не беше изцяло негова. Той й бе дал няколко възможности да промени мнението си. Беше непоносимо да мисли, че бе правил любов с нея само от съжаление.

Бари въздъхна дълбоко. Трябваше да го попита. Незнанието може и да носеше блаженство, но тя не можеше да си го позволи в този случай. Ако бе направила такава огромна грешка, трябваше да знае.

— Женен ли си? — попита тя.

Той дори не се напрегна, а продължи спокойно да лежи под нея. Голямата му топла ръка се плъзна по гърба й и се спря на врата й.

— Не — отговори Зейн с нисък глас. — Сега можеш да си махнеш ноктите от мен — думите му прозвучаха леко насмешливо.

Едва сега тя осъзна, че бе впила нокти в гърдите му и бързо отпусна пръсти. В думите й се прокрадна безпокойство.

— Съжалявам, не исках да те нараня.

— Има болка и болка — спокойно отговори мъжът. — Раните от куршуми и ножове са дяволски болезнени. В сравнение с тях, драскането на една малка котка, не носи много щети.

Тя — котка?

Бари не знаеше, да се обиди или да се засмее. След кратка борба, смехът спечели. Нито един от нейните приятели или познати не би я нарекъл по подобен начин. Описваха я като дама, спокойна, благоразумна, съзнателна, но никога досега като котка.

— Мммм — звукът беше почти като мъркане в гърлото му. Твърдите пръсти на едната му ръка лениво масажираха врата й, докато другата се придвижи нежно по гърба й. Мушна се под ризата и със собственически жест хвана дупето й. Дланта му изгори кожата й като нажежено желязо. — Изящна си. И обичаш да те галят.

Бари не можеше да отрече, още повече, че той беше този, който я галеше. Усещането на ръката му по голото й дупе беше удивително еротично. Тя не можа да се сдържи, раздвижи се и ахна, когато почувства увеличаването на плътта му в себе си. Зейн също задържа дъха си, след това мушна пръсти в цепката на дупето й.

— Трябва да ти задам няколко въпроса — гласът му звучеше напрегнато.

Бари затвори очи, чувствайки растящата дълбоко в нея горещина, желанието я завладя отново. Уголемяващият се в дълбините на тялото й член, предизвикваше невероятни усещания. О, Боже! Тя искаше да го направят отново, но едва ли щеше да има сили за това?

— Какви? — промърмори, разсеяна от това, което ставаше между краката й.

— Успя ли да се отървеш от призраците?

Призраци? Сигурно имаше предвид ужаса, който бе изпитала от докосването на похитителите? Тя се замисли и с удивление разбра, че всичко беше изчезнало. Естествено, бе ядосана за начина, по който се отнесоха с нея и с голямо удоволствие би застанала пред тези мъже с пистолета на Зейн, въпреки че никога в живота си не беше държала оръжие. Но тялото й бе открило удоволствието от любовта… дори нещо повече — напрежението, усещането за експлозия, разтапянето, загубата на връзка с реалността и чистата физическа наслада.

— Да — прошепна тя. — Призраците си отидоха.

— Добре — гласът му все още бе напрегнат. — По втория въпрос. Трябва ли тази проклета риза да бъде отстранена хирургически?

Бари се стресна и седна рязко. Движението предизвика още по-дълбокото му проникване, което изтръгна рязко вдишване от нея и дълбок стон от него. Задъхана, тя се загледа в него. Току-що бяха правили любов, всъщност, още правеха любов, а ризата му беше опората, която я държеше да не се разпадне на парчета. Тя й беше дала сили да тича боса по тъмните алеи, бе станала символ на нещо повече от благоприличие. Изглежда раните й не бяха зараснали напълно, както си мислеше. Похитителите я бяха съблекли и я бяха принудили да стои гола пред тях. И когато Зейн за първи път влезе в стаята и я видя в този вид, това я бе измъчило още повече. Щеше ли да може сега да се съблече пред него, да му покаже тялото си, покрито със синини оставени от други мъже?

Погледът му бе спокоен и търпелив. Той разбираше. Отново. Знаеше какво иска от нея. Можеше да остави нещата такива, каквито са, но искаше нещо повече… доверие, честност, без тъмни тайни помежду им.

Искаше да станат любовници.

Осъзнаването беше остро, почти болезнено. Те си принадлежаха един на друг физически, но нейната предпазливост, бе издигнала стена между тях. Зейн беше направил всичко, което поиска от него, държа се до последния момент, докато кулминацията на страстта не разби напълно самоконтрола му. Сега я молеше да му върне това, което й бе дал.

Почти отчаяно, Бари се хвана за предната част на ризата.

— Аз… Те оставиха следи по мен.

— И преди съм виждал синини. — Той се протегна и леко докосна бузата й. — Имаш една точно тук.

Бари инстинктивно повдигна ръка и докосна мястото, което бе погалил с толкова нежност. Веднага, щом тя пусна ризата, Зейн протегна ръка и започна бавно да я разкопчава, като й даваше време да се откаже. Тя прехапа устни, водеше борба с желанието си да хване краищата на плата и да ги закопчее обратно.

Когато дрехата напълно се разтвори, Зейн плъзна ръцете си нагоре и покри гърдите й. Горещите му длани обхванаха хладните възвишения. Под ласката му зърната й пламнаха и се втвърдиха.

— Те трябва да се срамуват от тези синините — тихо проговори той. — Не ти.

Бари затвори очи. Чувстваше твърдостта и жарта на плътта му вътре в себе си, силата и горещината на ръцете му върху гърдите си. Тя не протестира, когато топлите му ръцете оставиха гърдите й странно напрегнати и болезнени, и започнаха да свалят ризата от раменете й.

Тя беше гола. Топлият въздух погали леко кожата й, след което с леки, едва забележими движения, пръстите му докоснаха всяко тъмно петно по раменете, ръцете, гърдите и корема.

— Наведи се надолу — каза Зейн.

Бари се подчини и бавно ръководена от ръцете му, се спусна надолу. Той повдигна глава и устните им се срещнаха.

Първата им целувка… а те вече бяха правили любов! Колко глупаво от нейна страна да не се наслади на целувките му. Устните му бяха непоколебими, топли, гладни. Бари се отпусна върху него с тихи звуци на изненада и възторг. Гърдите й се притиснаха към неговите, твърдите косъмчета одраскаха свръхчувствителните й зърна. Още едно удоволствие, което несъзнателно бе пропуснала.

Това бе прекрасно! Езикът му погали леко устните й и тя незабавно отвори уста. Няколко минути по-късно главата му се отпусна обратно на одеялото. Той беше леко задъхан, а очите му наполовина прикрити от тежките ресници.

— Имам още един въпрос.

— Какъв?

Бари не искаше да се откаже от удоволствието на устните му. Никога не бе получавала толкова наслада от една целувка. Беше дяволски добър в това. Тя наведе глава и го докосна, захапа долната му устна, след това я покри с бързи и горещи целувки.

Зейн се засмя под устните й. Дълбокият дрезгав звук я очарова. Усети, че той се смее много по-рядко, отколкото се усмихва, затова се наслади на ценния момент.

— Ще ми позволиш ли този път да бъда отгоре?

Въпросът я накара да се засмее. Опита се с всички сили да потуши звука, като зарови глава във врата му, но тялото й се тресеше от пристъпа на смях. Зейн излезе от нея, което я накара да избухне в по-силен смях. Той я хвана с една ръка и я преобърна, така че тя се озова отдолу, върху одеялото. Настани се между разтворените й бедра. Смехът й се превърна в задъхано дишане, когато той навлезе рязко в нея.

Бари бе обгърната от нови усещания, различни от тези, които беше изпитала преди това. Знаеше, че Зейн е едър мъж, но в това положение, разликата в размерите им бе значително по-осезаема. Въпреки че той се подпираше на лактите си, за да не й тежи, можеше да почувства силата на тялото му. Раменете му бяха толкова широки, че се изгуби в неговата прегръдка. Когато беше отгоре, тя контролираше дълбочината на проникването му. Сега контролът бе у него и краката й бяха широко разтворени от бедрата му. Зейн се оказа по-голям и по-тежък, отколкото бе предполагала.

Той изчака момента, в който тя щеше да усети уязвимостта си в това положение. Но Бари се чувстваше напълно сигурна и защитена от силата му. Усмихвайки се срамежливо, тя вдигна ръце и обхвана врата му. Той се усмихна в отговор.

И тогава Зейн Макензи започна да прави любов с нея.