Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (8)

Осма глава

Около къщата горяха факли. Златните пламъци хвърляха танцуващи сенки по светлия варовик на стените. Кийра слезе от каретата на графа и вдигна яката на пелерината си, за да се предпази от вечерния бриз, доволна, че тъмното кадифе щеше да прикрие лицето й от другите гости за известно време.

Съвсем скоро щеше да се изложи на многозначителните погледи на околните. Черната вдовица от плът и кръв. Без съмнение присъствието й щеше да предизвика сензационен смут. Кийра изтръпна, искаше й се да може да се обърне и да се изгуби в тъмнината.

Лукас я стисна здраво за ръката, сякаш прочел мислите й.

— Притесняваш ли се? — попита я.

— Малко — призна тя.

— Недей — прошепна й. — Всички погледи ще бъдат приковани към теб…

— Точно от това се страхувам — промълви Кийра.

— … заради красотата, грациозността и царствената ти осанка — продължи Лукас любезно. — Тази вечер си изключително красива, лейди Шефилд. Трябва по-често да се обличаш в индигово синьо. Подчертава идеално млечната кожа и златните ти коси.

Графът, разбира се, бе обигран флиртаджия, но комплиментите му й помогнаха да се отпусне докато вървяха към фоайето.

— Въпреки че — прошепна той, — бих предпочел да те видя гола.

— Шшш — Кийра се огледа плахо, когато един лакей ги приближи и пое наметката й. За Бога, бе забравила колко величествени и бляскави бяха тези сбирки. Кристалните орнаменти на полилея сякаш подчертаваха разкоша на гостите, които си проправяха път по шахматно наредените мраморни плочки. За секунда, всичко се сля в някаква неясна смесица от пищни цветове — скъпите бижута и пъстрите коприни на дамите, подчертани от елегантните черно-бели костюми на джентълмените. Разкош и блясък, престиж и изисканост. Благоприличие.

Каква глупачка бе да си помисли, че този театър щеше да проработи. Почувства се като сиво врабче сред пъстрото оперение наоколо. А под пауновите пера, всички бяха ястреби по душа. Готови да я изядат жива.

Лукас се наведе и за момент я прикри от близките стълби.

— Усмихни се, скъпа — измърмори. — От опит знам, че нищо не обезкуражава зяпащата тълпа така, както пълното безразличие.

Макар да чувстваше устните си като изсечени от лед, Кийра се насили да ги изкриви в усмивка.

— Ето, това е друго нещо — той положи длан върху ръката й. Жест, който й се стори странно покровителствен. — Другият вариант е да ги гледаш, като си представяш, че са голи — той намигна дяволито. — Ще видиш как аурата на самодоволното им превъзходство ще се разсее на мига.

Въпреки че бе изнервена, Кийра едва не се изсмя. За Бога, той бе прав. Ниската и набита вдовстваща херцогиня на Стамфорд вече не изглеждаше толкова страшна без защитата на претруфената рокля и лъскавите си дрънкулки.

— Ще се качим ли да поздравим домакинята? — попита Лукас.

Кийра погледна към насъбралата се тълпа по витите стълби и се изкуши да отстъпи. Но си припомни увещанията на графа и кимна.

— Да, хайде, поведи жертвеното агне на заколение — изрече сподавено.

Лекият му смях погъделичка бузата й.

— Повярвай ми, ще видиш, че повечето от хората са овце във вълча кожа. Не им позволявай да те уплашат.

Кийра въздъхна и с изненада установи колко успокоително й действаха шегите му. Трябваше да се каже нещо весело…

Лукас я придружи до опашката и веднага започна да разказва забавен анекдот за историята на имението. Поне така предположи Кийра. Долавяше само откъслеци от случката, тъй като сведе очи и хвърли още един поглед наоколо.

Архитектурата бе забележителна — изваяните балюстради, орнаментите, декоративните ниши, запълнени с екзотични цветя. Не по-малко впечатляващи бяха редицата семейни портрети окачени по боядисаните в кремаво стени. Свели поглед през позлатените си рамки, членовете на рода Сейбрук изглеждаха по-скоро като истински сухари, заключи тя. Но пък от друга страна колосаните яки и пристегнатите корсети от времето на Елизабет не предразполагаха много към усмивки. Кийра можеше само да се надява, че настоящата графиня, която бе известна със стила и остроумието си, ще бъде по-гостоприемна.

Колкото до останалите гости…

Кийра бе наясно с подмолните погледи, които идваха от всички посоки. Усещаше как стрелкащите се очи изгаряха голите й рамене и долавяше ясно шушуканията. Без съмнение всички се чудеха кое бе извадило Черната вдовица от убежището й.

— О, лорд Хадли!

Гърленият смях на домакинята извади Кийра от унеса на собствените й мисли.

— Чудесно е да видя, че сте се завърнал в града — лейди Сейбрук протегна възторжено облечената си в ръкавица ръка към Лукас. — Нещата са доста монотонни, когато не сте наоколо, за да предизвикате леко вълнение — добави тя.

— Скъпа ми Алисън, ще се опитам да не мътя водата тази вечер.

Графинята намигна:

— Изглежда вече сте разбунили духовете — тя се усмихна меко като погледна към Кийра. — Колко очарователно, най-после да ви срещна, лейди Шефилд. Чувала съм толкова много за научните ви постижения.

— М-много сте любезна, лейди Сейбрук — заекна Кийра.

— Опасявам се, че ще разберете колко е закърнял мозъка ми, когато стане дума за наука, но обожавам градинарството — графинята повиши глас, така че околните да могат да чуят всяка нейна дума. — Надявам се да ми разкажете за заниманията ви с лечебни билки.

— С удоволствие — отговори тя.

— Чудесно. Седнете до мен на вечеря, моля — лейди Сейбрук махна с ветрилото си, завъртя Лукас към дансинга и каза: — Не я дръж само за себе си, палав негоднико.

— Н-не мога да повярвам колко мила бе графинята с напълно непознат… и то непознат с лоша репутация — размишляваше Кийра, докато си проправяха път през тълпата. От опит знаеше, че дамите от обществото можеха да бъдат далеч по-безмилостни от джентълмените. Често сатенените усмивки и кадифените им гласове прикриваха инстинкта на убиец, присъщ за Атила. — Може би ме е объркала с някой друг.

— Алисън ми дължи една-две дребни услуги. Няма да изпадам в подробности — каза Лукас. — Освен това, самата тя е водила доста интересен живот и смята строгото благоприличие за доста надценено.

Дотук добре. Кийра издиша облекчено, след като премина през посрещането, без да бъде наранена сериозно. Но облекчението й не трая дълго.

— Музикантите подеха валс — Лукас се завъртя спокойно и зае позиция на полирания паркет.

— Лорд Хадли, трябва ли… — започна тя.

— Да. Трябва — ръката му леко притисна кръста й. — Това ще бъде като упражнение по безсмислие, ако се окаже, че не се забавляваме.

— Но…

— Не се притеснявай толкова. Няма да те настъпя.

Кийра затвори очи за момент.

— Не за пръстите на краката си се притеснявам, сър — каза тя тихо. — Забравяте, че не съм била сред обществото отдавна. Не зная стъпките на новия танц.

Лукас я придърпа малко по-близо.

— Просто ме следвайте.

За нейна изненада се оказа доста лесно за изпълнение. Графът бе елегантен и имаше лека стъпка. След първите няколко завъртания Кийра се отпусна и последва ритъма му, изпълнявайки движенията, без да се замисли.

— Виждаш ли, не е чак толкова трудно да се отпуснеш — прошепна той.

Кийра бе напълно наясно от завладяващата им близост — ръката му държеше нейната, с другата притискаше кръста й и излъчваше топлина през пластовете мека кожа на ръкавицата и коприната на роклята. Вече чувстваше плътта си разголена.

— Когато се отпуснеш леко, движенията ти придобиват прекрасна гъвкавост — продължи той.

Топлината опари лицето й.

— Защо постоянно отправяте сексуални намеци, сър?

— Защо винаги се притесняваш от комплиментите за красивото ти тяло? — парира я той.

— А-аз не съм красива — заекна за пореден път тя.

— Тогава защо всеки мъж в стаята е отправил поглед към теб? — попита Лукас и я завъртя, при което полите й се разлюляха.

Кийра бързо се огледа. О Боже, наистина ги гледаха. Тя пое дълбоко дъх.

— Виждаш ли? Очите им са приковани към теб, като молци към пламък — каза Лукас.

— Огънят е опасен — прошепна тя.

— Опасността допринася за съблазняването — очите му проблеснаха на кристалната светлина на полилеите, — доколкото ми е известно.

Огледа се още веднъж наоколо и видя, че не само мъжете ги наблюдават. За момент се почувства леко замаяна. Красавиците на града й завиждаха. Тя, Черната вдовица от Понт Стрийт, танцуваше с най-желания негодник в Лондон.

— Страните ти имат много сладък розов оттенък — измърмори Лукас. — В същия нюанс като… едно друго доста горещо местенце от женското тяло — той я погледна през тъмните си мигли. — Можеш ли да се досетиш кое?

Потискайки желанието да си повее с ветрилото, тя попита:

— Толкова безобразно ли флиртувате и с останалите дами, които познавате?

Устните му се извиха в ъгълчетата.

— Разбира се. Целта на приема е да се позабавляваме малко.

— Изглежда, че за вас животът е като една нестихваща забава — въздъхна Кийра.

Преди да може да й отговори една от дамите се завъртя близо до тях и се изсмя енергично.

— О, Хадли, чувам, че ще поставят нов балет. Казва се „Фонтанът на младостта“. Убедена съм, че няма да искате да го пропуснете.

Партньорът й избухна в смях.

— Никога ли не се притеснявате, че сте в центъра на клюките? — попита тя щом се отдалечиха от останалите.

— Защо? — отвърна Лукас след кратко колебание.

Въпреки че въпросът бе почти реторичен, Кийра обмисляше отговора си внимателно. Прозвучаха няколко музикални такта, преди да каже:

— Не знам… просто си мисля ако бях на ваше място щях да се замисля дали хората не се смеят на мен вместо с мен.

— Е, трябва да се чувстваме удобно в собствените си кожи — отговори с лекота той. — Обвивката ми очевидно е много по-дебела от твоята. Виж, пет пари не давам за мнението на хората — Лукас направи сложно завъртане, без да обърка стъпките. — Ти защо го правиш?

— Аз не мога да си позволя лукса да петня името си пред обществото. Това може да ви се стори шокиращо, лорд Хадли, но в света на възпитаните има два вида правила. Дамите се придържат към много по-строги стандарти. Една погрешна стъпка може да те съсипе.

Тя се огледа наоколо и изведнъж осъзна, че бе част от водовъртежа на гледката и звуците — искрящите цветове, проблясващите светлини, вълнуващия смях, звънтенето на кристал. Все неща, които беше отбягвала в миналото си.

Тази вечер нямаше измъкване и колкото и странно да бе, не изглеждаше толкова ужасно, колкото очакваше. Не и със здравото мускулесто тяло на графа, което й осигуряваше спокойствие и подкрепа. Потънала в прегръдката му не се чувстваше толкова уязвима и сама.

Когато отшумяха последните звуци от цигулките, Лукас я заведе до усамотения ъгъл край саксиите с палми.

— Искаш ли малко пунш с шампанско?

— Да, благодаря — Кийра бе забравила, че от танците се ожадняваше доста.

— Няма да се бавя.

Преди да успее да възрази, че я оставя сама, Лукас изчезна.

Кийра потисна потреперването си и вдигна поглед от паркета. Колкото и странно да се чувстваше, не трябваше да показва на околните, че бе уплашена.

Видя през тълпата как Лукас се спря, за да размени няколко думи с висок, широкоплещест джентълмен, чийто изсечен профил и военна осанка му придаваха застрашителен вид. Непознатият се обърна и я огледа за момент, преди да кимне сериозно към него.

С изненада установи, че той внезапно се извини на компанията си и се запъти към нея. Изражението му бе стегнато, резервирано, някой би го счел дори за арогантно. Когато пронизващият му зелен поглед проникна в малкия й оазис сред палмовите листа, тя се постара да не помръдне.

Щом я приближи, Кийра осъзна кой бе той.

Маркизът на Хадан.

Окичен с медали герой от войната, маркизът, освен това беше и член на „Кралското научно общество“. По-голямата част от елита благоговееше пред него и, според вестниците, той не понасяше глупаци…

Размислите й бяха прекъснати от изразения му баритон.

— Моля за извинение лейди Шефилд. Свободна ли сте за този танц?

Поглеждайки към картончето си, което беше подозрително празно, като се изключи името на Хадли до двата валса, Кийра се зачуди за момент, да не би да й се подиграваше. Сенките от листата по лицето правеха изражението му трудно за разчитане, но от опит знаеше, че титулуваните джентълмени понякога си доставяха извратено удоволствие с подобни жестоки игрички.

— Ще се постарая да разгоня с пръчка обожателите си, за да ви направя място, сър — отговори тихо тя.

Тътнещият му смях прозвуча изненадващо приятно.

— Спестих ви проблемите. Изглежда, че приближаването ми ги е уплашило и са се разбягали. Подействал съм им като магнит с обърнати полюси.

Кийра се усмихна неуверено.

— Опитът ви в сферата на науката е доста впечатляващ, лейди Шефилд — продължи той. — Чел съм няколко от есетата ви и с удоволствие бих ги разисквал, ако се съгласите да потанцуваме.

— За мен ще бъде чест, сър.

Отново се озова на дансинга, и се въртеше по полирания паркет в ръцете на красив джентълмен. Разговорът бе толкова интересен, че тя забрави за нервността си и стъпките й някак си бяха в хармония с трелите на цигулките. За нейна изненада, Кийра бе почти разочарована, когато музиката свърши.

— Благодаря ви — започна тя.

Вместо да я заведе в сянката на палмите, Хадан се отправи към добре осветената маса с напитки.

— Поверявам ви на приятеля си Уудбридж, ако нямате нищо против.

Кийра едва не оплете краката си. Известен с чара и остроумието си, Девлин Уудбридж бе любимец на лондонското общество. Тя не можеше да си обясни, кое би го накарало да рискува да се изложи на неодобрението на околните, като застане до нея.

— О, моля ви не бива да притеснявам лорд Уудбридж — тя въздъхна дълбоко, като се чудеше къде ли бе изчезнал Лукас. Проклетник, как смееше да я изоставя сред непознати.

— Няма проблем — Хадан отстъпи назад с малък поклон. — А, ето го и него. Насладете се на остатъка от вечерта, лейди Шефилд.

Колко хитро. Усмихвайки се, Лукас се поздрави за това, че се бе обърнал за помощ към старите си приятели за представянето на Кийра пред изисканото общество. Винаги можеше да се разчита на тях при нужда. Хадан бе уважаван, дори малко се страхуваха от него. А лъчезарният чар на Уудбридж бе причина да бъде харесван от почти всички по-значими личности. Това, че я ухажваха такива знаменити особи, щеше да бъде от значение при по-нататъшното въздействие върху обществото.

Да, нека Хадан и Уудбридж да свършат работата вместо него, помисли си Лукас и се усмихна вътрешно. Това му позволи да се поразходи бавно из градината с приятно закръглената баронеса Бленхайм. Дамата му показа, че няма нищо против да пофлиртуват…

И въпреки това, когато отправи поглед към танцуващата двойка, Лукас усети как самодоволната усмивка започна да се изплъзва от лицето му. Кийра и Хадан се носеха през последните тактове на танца с въодушевление, което го накара да се замисли. Вродената резервираност на приятеля му сигурно се бе изпарила след скорошния му брак. Маркизът никога не се забъркваше в повърхностно флиртуване, но изглежда се наслаждаваше на компанията на Кийра.

По дяволите, нямаше нужда Никълъс да се усмихва толкова често.

Стиснал зъби, Лукас грабна чаша шампанско от минаващия наблизо лакей и започна да обикаля около дансинга. Дамите го поздравяваха с усмивки и закачливи намигвания. Едва бе прекосил половината зала и вече му бяха прошепнали няколко покани за среднощни любовни срещи. А от джентълмените прииждаха добронамерени подмятания и смях. Три пъти „Ура!“ за Лудата глава, който ги забавляваше дяволски добре.

Лейди Шефилд сгреши. Той беше голям любимец, а не голям глупак.

И въпреки това шампанското имаше странен вкус тази вечер. Той премина на бордо, а след това на бренди. Без успех. Може би близостта на тази високо образована жена предизвикваше странна химична реакция. Нима присъствието й бе по-силно от питиетата?

Трябваше да провери тази теория още на първия им частен урок.

Засега Лукас остави погледа му да се отправи обратно към Кийра. Докато я гледаше как танцува с лекота, не можеше да спре да се възхищава на грациозността и хладнокръвието й. Бе стоял достатъчно близо до нея, за да усети, че вътрешно се притесняваше, но въпреки това имаше силата на духа да посрещне страховете си с ясно изразени достойнство и решителност.

Смело момиче, аплодира я той.

Видя, че не бе единственият, който я наблюдава. От всички посоки се долавяха бляскавите като полилея погледи. Преследвачите на богатства бяха привлечени от заможната вдовица, без да ги спира лошата й слава. Свъси вежди и усети парене в гърдите. Нека само някой от тези кучи синове да се опита да я сграбчи и пръстите му ще се опекат на жарта.

— Палавницата може да е убийца, но бих умрял щастлив докато я оправям — лорд Дънинг, общ познат, застана до него. — Има хубав задник, а?

Лукас преглътна яростната си ругатня заедно с виното.

— Сигурно и ти искаш да се възползваш — тихичко се изсмя Дънинг. — Едва ли преследваш богатството й. Хазната ти е претъпкана.

Потискайки желанието си да завре зъбите на мъжа в гърлото му, Лукас остави чашата си и сви юмрук.

— Не възнамерявам да обсъждам интереса си към лейди Шефилд с вас. Правила на поведение и така нататък.

— Ъъъ, правилно — Дънинг се оттегли, като изглеждаше озадачен и раздразнен. — Няма нужда да се палиш, Хадли. Само се пошегувах.

— Прави го далеч от ушите ми — каза той тихо.

Дънинг му отпрати пронизващ поглед и се отдалечи.

Всичко вървеше по план, помисли си Лукас. Думите щяха да се разпространят като пожар. Лудата глава е попаднал под магията на Черната вдовица от Понт Стрийт.

Балните зали скоро щяха да гъмжат от слухове, какво ли щеше да е поредното му действие. Е, очакваше ги огромна изненада.