Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (20)

Двадесета глава

Кийра седна в леглото. Събуди се посред неспокойния си сън, стресната от… и тя не знаеше от какво. Може би извънградското имение на сър Хенри бе обитавано от духове. Изглежда някакъв фантом възнамеряваше да преследва сънищата й.

Огледа се наоколо и видя блещукащата светлина да танцува по античния дъбов скрин. Докато проследяваше пътя й от прозореца, стъклото издрънча при порива на вятъра и завесата се развя. Кийра отметна завивките. В гърдите й се надигна мрачно предчувствие. Просто нервите й бяха много опънати, укори се тя. Както каза Хадли, трябваше да се научи да се освобождава от напрежението. Отвори широко прозореца и вдиша дълбоко успокояващия аромат на кедър, примесен със сол. Беше глупаво да си мисли, че я дебнат проблеми. Гледката навън разкриваше силуетите на градинските насаждения и дъбовата горичка в далечния край на поляната…

Някой се движеше сред сенките… Без дори да наметне халата си, Кийра отвори страничната врата и излезе на терасата. Плочките бяха студени под босите й крака. Огледа се още веднъж наоколо, но нямаше повод за притеснения. Почувства се глупаво, тъкмо реши да се прибира и видя Лукас да се подава иззад живия плет. Кийра притаи дъх, докато той минаваше край камъните.

— Случило ли се е нещо? — попита тя тихо.

Той поклати глава. Тъмните ресни на миглите засенчиха очите му.

— Обикалях наоколо, за да проверя дали всичко е наред. Взех мерки и поставих няколко мъже с кучета да наблюдават имота. Не се страхувайте, лейди Шефилд. Може да приказвам какви ли не небивалици, но няма да позволя да се случи нещо с теб или сина ти.

Името й прозвуча толкова дистанцирано.

Тя потрепери и изведнъж осъзна, че само тънък пласт коприна я предпазваше от вечерния хлад.

— Измръзнала си — Лукас се премести, за да я предпази от подухването на ветреца. — Влез вътре.

Тя понечи да се отмести, но се загледа в проблясъка на лунната светлина, която се стрелкаше като живак по черните му коси.

— Кийра.

О, не. Господ да й е на помощ, ако докоснеше тялото й. Дяволът бе надушил слабостта й. Нуждата й.

Обгърна я с ръце.

— Изглеждаш поразяващо красива с разпиляната по раменете си коса — лек бриз завихри леко среднощната мъгла около телата им. — Като мистична, вълшебна морска фея от приказките.

— Това не е фантазия от книгите — отвърна тя, усещайки биещото му сърце през сакото. — Това е реалността…

— Да, твърде реално е. Ние сме хора от плът и кръв, не герои родени от капка мастило — топлите му, пулсиращи устни докоснаха веждата й. — Имаме чувства, страсти.

— Чувствата и страстите са опасни.

— Да, но също така могат да бъдат приятни и прекрасни. Те ни правят живи, Кийра.

Тя сви ръцете си в юмруци и ги постави на гърдите му. Не й се искаше моментът да отлети. Той беше прав, твърде дълго бе пренебрегвала желанията си. Насъбралият се копнеж в гърлото й се изля в звук, който прозвуча като смесица от смях и плач.

— О, Лукас — прошепна тя. — Как ще се справим с тази необяснима сила, която ни привлича?

Отговорът му бе внезапен и безмълвен. Грабна я на ръце и я понесе през открехнатата врата, която побутна леко с крак. Звукът от лекото потракване би трябвало да я извади от унеса. Вместо това, изглежда предизвика напълно обратна реакция. Тя го целуна страстно по устата.

— Бог ми е свидетел, че се опитах да се въздържа — измърмори той. — Но както вече си разбрала, не съм много добър, когато се налага да се ограничавам.

— О, аз също съм слаба — отвърна тя неуверено. — Толкова слаба.

— Напротив, толкова си силна — Лукас я пусна на земята и хвана лицето й с ръце. — Не съм срещал никой, който да притежава и половината от куража и решителността ти.

— А-аз не съм толкова смела всъщност. Когато съм сама, често се чувствам уплашена и несигурна.

— Вече не си сама.

Което я правеше много щастлива.

— Не — присви устни тя. — Клюките ще се окажат верни. По сърце съм много зла жена. Възползвах се от чувствата към чичо ти и те въвлякох в проблемите си.

— Възползвала си се от мен, скъпа? — от гърлото му се отрони тих, гърлен смях. — Повечето биха казали, че е точно обратното.

— Но…

Той докосна леко устните й с пръсти и прекъсна отговора й.

— Нека не спорим за изтънчената страна на морала тази вечер.

Колко мъдро предложение. Тя не искаше да говори. Не искаше да мисли. Не искаше да усеща нищо друго, освен него.

Езикът й докосна дланта му, вкусвайки солено-сладката плът. Кожата му беше едновременно твърда и мека. Контрастът бе изкусителен. Еротичен. Сграбчи китката му и премести ръката надолу, за да обхване гърдата й. Изпод гарвановочерните му мигли проблесна златисто пламъче. Сянката на ресните скри изражението му.

— Сигурна ли си, че искаш точно това?

Кийра не бе сигурна как ще прозвучи гласа й и само кимна в съгласие.

Лукас се поколеба.

— Знам, че си била наранявана преди, но стига да сме искрени един с друг, няма нужда да се срамуваме или виним. Защо да се лишаваме от този момент? Така ще можем да изгорим грижите си в пожара на физическата страст. Не би трябвало да го приемаме по друг начин.

— Толкова ли е просто?

Той отмести кичур коса от бузата й.

— Да. Жените, които съм водил в леглото си, не са хранели никакви илюзии за онова, което мога да им предложа. Ти знаеш способностите си, Кийра. А аз знам моите. Знам много добре как да доставям удоволствие — наведе се по-близо и я целуна по устата. — Тук, и по гърдите ти и там долу…

Тя усети мека топлина между краката си.

— Ще ти помогна да осъзнаеш, че животът не трябва да бъде обгърнат в безкрайна тъма.

Зад главата му се виждаше късче от обсипаното със звезди небе.

— По-скоро е като нощното небе, така ли? — попита тихо тя. — Необятна тъма, поносима за гледане само заради малките огнени светлинки?

— Аз не съм толкова поетичен — измърмори Лукас. — Но да, това е основната идея.

Това бе всичко, от което се нуждаеше. Не можеше да отрече буйната му мъжественост, струяща от всяка пора. Прокара пръст по челюстта му и усети наболата брада, която правеше обрулената му от вятъра кожа още по-груба.

— Покажи ми тогава, Лукас — под палеца й потрепна мускулче. — Покажи ми как да живея за мига, без да ме е грижа за миналото или бъдещето — този път нямаше колебание в гласа й.

Той разкопча едно по едно малките копчета на нощницата й. Платът се смъкна леко надолу, разкривайки раменете й. Бледата перлена светлина на луната освети съблазнително кожата й. Кийра не почувства неудобство, само нужда да види и неговата голота.

Тя смъкна сакото и развърза шалчето на врата му. Дойде ред на копчетата на ризата. Той изстена, сграбчи краищата й и я изхлузи през главата си. Движението разкри стегнатите му мускули и сухожилия. Вече се бе наслаждавала на гледката и знаеше, че не беше отпуснато конте. Широки, здрави рамене и стегнат, тесен кръст. Синините по ребрата бяха избледнели до едва забележими сенки, подчертаващи изваяните контури на гърдите му. Тъмна, мъжествена фигура, която нямаше търпение да докосне.

— Боже колко си прекрасна на лунната светлина — прошепна той, докато развързваше панделката на кръста й. — Като Венера, бяла порцеланова кожа на фона на черното кадифе на нощта.

А той бе Аполон — красив бог, позлатен от пламъка на свещта.

Лукас се наслаждаваше бавно на момента. Ръцете му бяха толкова изящни. Докосваха нежно, като пролетен дъжд, каращи кожата по раменете й да настръхва.

Милостиви Боже, как можеше гърбът й да излъчва такава сексуална чувственост? Кийра едва не измърка от удоволствие.

— Аз… — тя отново стана плаха, когато Лукас се зае да разгърне корсажа й. Прихвана памучната материя. — Трябва да те предупредя, че няма да оправдая очакванията ти. Много съм слаба — старите обиди отекнаха в ушите й. — Кокалеста.

Лукас я погледна. Къс светлина озари ъгълчето на устните му.

— Казвали са ти, че си непривлекателна?

От устните й се отрони въздишка.

— Забрави за Шефилд веднъж и завинаги. Този груб, побъркан дебелак — шепотът му погъделичка врата й. — Всяка извивка, всеки инч от тялото ти е съвършен — тя усети потрепващата му дяволита усмивка. — Но тъй като си учен, имаш нужда от доказателства. За това нека ти покажа…

Лека тръпка премина през цялото й тяло, докато езикът му очертаваше извивката на ухото й.

— О да. Съвършена. Линията на врата ти оправдава всички очаквания.

Кийра ахна, когато той захапа леко плътта й.

— Ммм, само почакай да стигна до пръстите на краката ти, скъпа. Но ще ми отнеме доста време…

— О, Лукас… — смехът потрепна на устните й.

— Да, точно така. Спри да мислиш — обсипваше я с нежни целувки по шията. Дразнещо, тръпнещо, измъчващо усещане, което замая леко главата й. — Умът ти, който е забележителен и е в чудесна комбинация с великолепното тяло, често е пречка за някои неща.

Находчивите му шеги прогониха и последните й задръжки. О, как искаше да му се отдаде до край. Тя повдигна леко ханша си и го изви към бедрата му.

— Ще се постарая да загърбя интелекта си тази вечер.

В отговор прозвуча диво, тътнещо ръмжене. Грубо и мъжествено. Звукът отекна някъде дълбоко в нея.

— Справяш се дяволски добре — каза той.

Кийра постави длани на гърдите му, наслаждавайки се на всяко очертание на формите му. Мъжете бяха мистерия. Изучавайки го, тя проправи пътечка по черните му косъмчета чак до колана на бричовете.

Лукас задържа дъха си за момент, а после се изсмя дрезгаво.

— Ще стигнем до там след малко, скъпа. Нека първо да те огледам в цялата ти прелест — разгърна корсажа, разкривайки едната й гърда, а после и другата.

Тя не помръдна.

— О, Кийра. Ще изкушиш и светец да се отрече от клетвите си. Бог ми е свидетел, аз не съм светец — той наведе глава.

Топлите и влажни устни захапаха зърното й. Кийра простена. След което го засмука бавно и с наслада. Леките гризвания разтърсиха разгорещеното й тяло. Палавият му език обгръщаше настръхналата плът, разпалвайки неутолима жажда. Надигащият се стон, заглъхна в гърлото й.

Тя се олюля, усещайки как коленете й омекват. Нищо чудно, че развратници като него се считаха за ужасно опасни. Един изпепеляващ поглед, една огнена целувка и всички установени цивилизовани правила отиваха по дяволите.

— Вдигни си ръцете, скъпа — прикани я Лукас. — Искам да сваля нощницата ти.

— Да — отвърна тя пресипнало. — Да.

Материята се плъзна над главата й и се спусна към пода. Почувства се порочно развратна. Никога досега не бе излагала голото си тяло пред очите на мъж по този начин.

— Милостиви Боже — той отстъпи назад. Погледът му се спусна бавно от лицето й към триъгълника от златисти къдрици между краката й. Искрящите сини очи проблеснаха под гъстите му мигли.

Когато Лукас издърпа ботушите си с диво ръмжене, тялото й се обля в топлина. Ерекцията му напираше през бричовете. Тя гледаше като хипнотизирана как пръстите му трескаво разкопчаха панталона. Леко извърнат настрани, той свали набързо и бельото си. Пенисът му щръкна напред. Очертанията му се открояваха на фона на лунната светлина.

От устните й се откъсна примитивен звук. Кийра се протегна инстинктивно, за да го докосне. Неговият отклик бе незабавен. Тя усети как пулсира и нараства в ръката й. Окуражена го обхвана с пръсти и ги прокара по дължината му. Лукас изпъшка, когато палецът й докосна връхчето му.

Какво забележително ново откритие, обвивката на мъжествеността бе мека като кадифе.

— О, Боже — простена той през стиснати зъби и я извади от захласа й.

Кийра се стресна.

— Да не би да го правя неправилно?

— Напротив.

Тя сведе поглед, нетърпелива да огледа по-добре члена му. Брачните й задължения бяха изпълнявани набързо под завивките. Преживяването бе по-скоро болезнено, отколкото приятно. Дори не си спомняше дали бе виждала този на Шефилд. Не че някога бе пожелала да го види гол. Но Лукас… Лукас бе спираща дъха гледка.

Кийра разхлаби пръсти и остави члена му да се изплъзне от хватката й. Главичката му се вирна гордо нагоре. Розовата плът сякаш пламтеше на фона на блещукащата светлина на свещите. Тя отново го обхвана и започна нежно да движи пръстите си нагоре и надолу чак до тъмните къдрави косъмчета в основата му, които настръхнаха в отговор на внимателното й докосване. Тя го обгърна още по-здраво и се възхити на контраста на мъжката природа — гладка плът и стегнати мускули.

Можеше да прекара часове изучавайки го, но Лукас повдигна брадичката й.

— Погледни ме, Кийра. Искам да видя очите ти, скъпа.

Тя повдигна мигли.

— Господи, колко си страстна.

— Не съм — възпротиви се тя. Напротив, винаги бе направлявана от разума си. Как можеше да си обясни това?

— Така е, повярвай ми — очите му проблеснаха чувствено. — Личи си по работата ти, отдадеността ти, насладата, която получаваш от откритията. Трябва да се довериш на познанията ми в тази област — Лукас погали гърба й. — Вярваш ли ми, Кийра?

Противно на всякаква логика, тя му вярваше с цялото си сърце.

— Да — прошепна тя. — Да.

Изведнъж се понесе във въздуха, косите й се разпиляха на вълни по гърба му. Тялото й се извъртя и падна върху леглото. Голото й задниче потъна в копринените чаршафи. Лукас се смееше тихо, тя също. И в най-смелите си мечти не бе допускала, че сексът може да бъде… забавен. Порочно забавен.

Той беше на колене, застанал пред краката й. Ръцете му хванаха глезените й и ги раздалечиха.

— Изгарям от желание да те вкуся, да събудя неосъществените ти желания Кийра. Ще ми позволиш ли?

Тя разтвори краката си по-широко в отговор. О, толкова желаеше да изпита това интимно удоволствие с него.

Той наведе глава и в следващия момент устата му се плъзна по вътрешната част на бедрото й. Усещането от топлотата на устните му по кожата й, примесено с прохладата на среднощния въздух бе невероятно. Тя потръпна свенливо при нежното проникване на езика му, но колебанието й бързо отстъпи пред неистовото удоволствие.

Венериният хълм. Нищо чудно, че споменаването му онзи следобед в парка предизвика хор от женски въздишки.

Лукас разтвори листенцата й за сластните си целувки. Кийра простена, усещайки как тялото й откликва с конвулсии. Той не спираше. Огънят му щеше да я изпепели, ако скоро не се освободеше. Хадли усети нарастващата й нужда и засмука жадно клитора й.

Лекото захапване изтръгна нажеженият й вик и миг след това тялото й се разтърси, окъпано в горещи искри. Лежеше изтощена, изчаквайки вълните на удоволствието да стихнат. Успя само да прошепне тихо:

— Нямам думи.

Устните му се плъзнаха по корема й.

— Тялото ти е достатъчно красноречиво, скъпа — след което се отмести грациозно с гъвкавостта на пантера и застана отгоре й, обхващайки бедрата й със своите.

Тя знаеше, знаеше много добре, че Лукас го е правил безброй пъти с безброй жени, но сега някак си я караше да се чувства специална. Сякаш единственото важно нещо в момента бе това, че се сливаха в едно цяло.

Едва ли щеше да е нещо особено, помисли си Кийра. Набъбнала плът, потъркване, топлина — резултатът от експеримента не бе тайна за нея.

Той разтвори колената й, разкривайки я пред себе си. Тя затвори очи. Чувстваше се толкова порочна, толкова необуздана.

— Красота — Лукас затаи дъх и положи дланите си между краката й. Придвижи ги бавно нагоре и галейки тялото й обхвана нежно гърдите. — Толкова си красива! — усети топлината на пениса му върху корема си.

Красива. Той я караше да се чувства такава.

— Разтвори краката си по-широко — прикани я с пресипнал глас. Езикът му описа чувствен кръг около едното й зърно. Кийра се изви, потръпна под тежестта на бедрата му и се сгуши в прегръдката му. Пръстите му отново докоснаха най-нежното й място и погалиха влажните гънки. — Отново си готова за мен — установи той с диво задоволство.

Дишането й се учести и бе толкова трепетно, че не можеше да определи дали бе изрекла нещо на глас. Ниският му плътен смях погали кожата й.

— Не бива да бързаме, скъпа — той проникна по-надълбоко. — Един учен не бива да пришпорва експеримента, нали така?

Тя простена в отговор, неспособна да изрече нещо разбираемо. Потъркването на грубия му палец я подлудяваше. Обгърна го с ръце, изпита нужда да усети твърдостта му по-близо до себе си. В себе си. Ставаше все по-настоятелна. По-близо. По-близо. Кийра го придърпа по-надолу, без да осъзнава, че ноктите й драскат раменете му.

Лукас се отмести назад и изстена. Лицето му се напрегна, няколко тъмни кичура засенчиха очите му. Дългата чуплива коса проблесна като полиран абанос на мигащата светлина. Кийра усети полъха на въздуха, щом разтвори отново нежната й плът. Моментният хлад бе заместен от пулсираща топлина, когато опря пениса си между краката й.

Тя едва не обезумя. Той проникна леко и се отдръпна отново назад. Кийра се изви под твърдите мускули на бедрата му, и изстена, роптаейки безмълвно. Бе противно на целия й разум, но го желаеше толкова много. Лудо. Неустоимо.

Лукас проникна отново в нея, този път малко по-дълбоко, преди отново да се отдръпне. Главата на пениса му продължи да докосва леко влажността й, пулсираше срещу топлината й.

Усещането бе непоносимо приятно.

Тя изви нагоре бедрата си, сграбчи го за задника, така че да не може да отстъпи и го принуди да навлезе по-дълбоко в нея. Кийра долови в погледа му учудване, подобно на нейното. Сигурно грешеше, разбира се. Може би бе само игра на звездите и сенките.

Актът бе толкова обичайно преживяване за него. Сигурно този проблясък, който за момент издаде залостената му душа го правеше толкова желан партньор. Той караше жената да изглежда като светлината на живота му.

За да си толкова умел любовник сигурно трябваше много практика… Не, тя нямаше да мисли за това сега. Нито за каквото и да било друго. Щеше да запази магията на момента.

О, Боже. Лукас стисна зъби и се помоли за самоконтрол. Трябваше да се въздържа и да не бърза. Това бе първият й път с него и той искаше да го направи специален. Знаеше, че го е правила и преди. Бързо проникване, само колкото да напълнят утробата й със семе. Но той подозираше, че никога не бе изпитала истинско удоволствие.

Кийра бе принудена твърде дълго да потиска истинската си същност, нежната си страст, интелигентността си. Втълпяваха й, че трябва да се срамува от великолепното си тяло и забележителния си ум.

Злата вещица от Понт Стрийт.

Повечето мъже се страхуваха от умни жени. Докато той намираше интелекта и постиженията й за вдъхновяващи. Вълнуващи. Пленителни. Изумителни. Тя го караше да се стреми да е по-добър човек. Но не и точно в този момент. Бе слаб, егоистичен, свикнал с охолството и не можеше да се спре. Тялото му пламтеше от необуздана, похотлива страст. Той проникна в нея, усещайки как горещината й го погълна.

— Ти ме заслепяваш, омайваш — Омагьосай ме, мислеше си той.

Тя се изпъна, за да срещне погледа му. Очите й отразяваха ярката светлина на звездите. Телата им се движеха в гъвкав ритъм. Все по-бързо и по-бързо, докато обезумелите удари на сърцето й не започнаха да отекват в ушите й. Или бе неговото сърце? Беше невъзможно да се определи? Пулсиращият ритъм го подлудяваше. Последен тласък, усети как бедрата й се повдигат и бушуващото потръпване завърши с гърлен стон. Собственият му вик на диво удоволствие отразяваше нейния оргазъм. Вече бе негова, изцяло негова.

Докато се извиваше под него, Лукас успя да се отдръпна точно навреме и да излее семето си върху нежно бялата кожа на корема й.

— Скъпа — той се подпря едновременно на ръце и колене и обсипа шията й с целувки докато учестеното й дишане утихна.

По дяволите, за малко да объркат нещата. Никой от тях не бе обърнал внимание на тази подробност. Не бяха помислили, че точно сега едно зачеване щеше само да увеличи проблемите им. Както и да е, в него се надигна странен пристъп на копнеж, когато се протегна и нежно избърса кожата край пъпчето й с ъгълчето на чаршафа.

Тя лежеше неподвижно със затворени очи. Косата й се бе разпиляла на възглавницата като трептящ златен ореол. Странно, но той изпита неловкост да наруши тишината. Сякаш не можеше да намери подходящите думи за онова, което искаше да каже. Вместо това, просто легна до нея, доволен от факта, че може да усети аромата й, мекотата на изтощеното й тялото, нежния ритъм на дишането й.

След малко Лукас се сгуши по-близо до нея, постави властно ръка на хълбока й, и усети как по крайниците му се разлива напълно непознато чувство. Не бе обичайното, чисто физическо потръпване от задоволените му страсти. Бе по-скоро като… вътрешно усещане. Удовлетворение? Не, нещо много по-дълбоко. Може би вътрешен мир бе по-добро описание. Безцелната подбуда, която го караше да се лута в търсене на нови вълнения, сякаш го бе напуснала.

Кийра се размърда и отвори леко очи.

— Мммм — гласът й бе провлечен, сънен, секси. Тя премигна, опитвайки да се огледа наоколо. — Лууукас.

Много му хареса провлеченото звучене, което се изтръгна от гърлото й.

— Това бе специално…

Той се усмихна и допря с пръст устните й.

— Да, беше.

Кийра изглеждаше смутена. Толкова нетипично за нея.

— Н-не това имах предвид — тя се завъртя лениво и подпря глава на лакътя си.

Докато гледаше как чаршафът се плъзна по гърдата й, Лукас усети как пенисът му потрепна внезапно. По дяволите. Не искаше да я изуми с похотта си, но само ако се разголеше още малко, нямаше да съумее да се въздържи да не я обърне по гръб и да я обладае отново.

— Имах предвид, че обстоятелствата са специални — тя прехапа устни. — Не можем… не трябва…

— Тихо — той я целуна леко и я зави по-добре. — Спи сега, скъпа. Ще се опитаме да осмислим случилото се по-късно.