Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (22)

Двадесет и втора глава

— Да наблюдавате птиците? — Алесандра повдигна скептично гарвановочерните си вежди. — По-вероятно е Хадли да е закътал любовното си гнездо някъде между дърветата.

— Всъщност той проявява голям интерес към темата — каза Кийра. Тя все още не бе пояснила защо. Някои тайни не бяха за споделяне, дори и с кръга от най-близки приятелки.

— Както кажеш, bella — Алесандра прерови книгите и тефтерите в чантата си и даде знак да доведат каретата от конюшнята. — Не се дръж твърде неприлично.

Кийра пренебрегна последния й коментар.

— Наслади се на следобеда сред руините. Не знаех, че имаш специален интерес към средновековното каменоделство.

— Нямам. Там има останки от стар римски форт, а Хадли бе толкова настоятелен да изведе всички ни от имението — усмихна се тя. — Мисля, че иска Ариел и чичо му да останат насаме.

— Да, и аз останах със същото впечатление — каза Кийра. — Дори се е погрижил и децата да не са наоколо, да не би ненадейно да прекъснат възрастните. Ще отидат до колибата, да си поиграят с кученцата.

— Предложи ли да ги изкъпе след това? — Алесандра сбърчи нос. — Потръпвам само като си представя какви неща ще полепнат по мъничките, сладки ръчички и личица.

— Да не се тревожим за това сега — Кийра подаде кошницата за пикник на кочияша, който се качи на капрата. — Изпитвам леко неудобство, че ще прекараш деня си сама — тя се поколеба за миг и добави: — Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас?

Приятелката й махна с ръка, отхвърляйки предложението.

— Малко уединение ще ви се отрази добре.

Кийра въздъхна.

— По-добре да си поговорим с Хадли. Трябва да се разберем за…

— Спането ви заедно?

— Това — потвърди тихо тя, — както и много други неща — побърза да смени темата, за да избегне нови въпроси относно емоционалната й връзка с Лукас. — Жалко, че приятелят на Хадли си тръгна тази сутрин. Можеше да те придружи по пътя.

Алесандра направи гримаса.

— Принцът на мрака? Слава на бога, че няма да ми се наложи да понасям тези искрящи огнени очи, изпълнени с неодобрение.

— Хадли каза, че е доста запознат с изкуството и антиките.

— Може и да е така — отвърна приятелката й. — Но се съмнявам, че лорд Блек Джак Пиърсън ще благоволи да ги разисква с мен. Прилича ми на мъж, който не се интересува от жени, дръзнали да изкажат мнение. Още по-малко, ако е по интелектуална тема.

— Може би си малко крайна в преценката си — каза Кийра.

— А ти може би си прекалено романтично настроена — сряза я приятелката й, която побърза да смекчи сарказма си с усмивка. — Не се тревожи за мен, bella. Напълно съм доволна от компанията си. Както сама каза, очертава се приятен следобед. Децата са заети, ние също трябва да се насладим на няколко безгрижни часа, щом ни е предоставена тази възможност.

Извика на кочияша да тръгват, като успя да подплаши конете.

— Ciao, bella.

— Ciao — отвърна й Кийра и се зачуди защо Алесандра не харесва лорд Джеймс. Около него наистина витаеше нещо заплашително, но когато престанеше да се държи резервирано, беше доста… интересен. Докато Лукас прекосяваше покритата с чакъл алея тя реши да не позволява на тревогите за другите да превземат мислите й. Имаше много премълчани неща между нея и графа. Както и много неразрешени, призна си тя. Не бяха имали възможност да обсъдят насаме промяната във връзката им. Наистина изглеждаше така сякаш я отбягва нарочно. Странеше.

Нима той се разкайваше за интимността им? Лукас бе човек, който не криеше неприязънта си от усложненията в живота. И едва ли изгаряше от желание да ги замени с опасностите, възникващи покрай окаяното й положение.

— Скъпа, денят е твърде прекрасен, за да помрачаваш лицето си с грижи — Лукас преметна чантата на рамо. Изглеждаше безгрижен като малко момче. — Хайде, ела да се насладим на излета. В крайна сметка, това е чудесна възможност да проверим колко съм напреднал с учебния материал. Още не си ми казала каква е оценката ми за положените усилия до момента.

— Хадли — започна тя.

— Лукас — поправи я той.

Наложи й се да забърза крачка, за да се изравни с него.

— Лукас, може ли без заобикалки. Трябва да поговорим…

— Да, да, трябва. Ще имаме достатъчно време. Нека се насладим на няколкото безгрижни часа преди да станем сериозни.

Тя също бе доволна, че отлагаха дискусията.

— Съгласна.

Щом поеха по стръмната пътека към скалите, омарата се разсея и отстъпи пред лекия прохладен ветрец. Кийра вдигна лицето си и вдиша силния аромат на морска сол, дива мащерка и избелелия от слънцето кедър. Гладкият камък отразяваше ярката светлина и синия отблясък на водата.

— Виж, керкенез — Лукас спря и разпъна със замах телескопа си. — Млад мъжки екземпляр — обяви той. — Виждаш ли белите пера отдолу по крилата?

— Да — тя засенчи очи. — Това там, дето се спуска към крайбрежието, дъждосвирец ли е?

— Стридояд — поправи я той. — Може да се види по формата на разперените му в полет крила.

Лукас продължи да коментира, наблюдавайки в движение. Изненада я с дълбочината на познанията си. Да запамети някои основни понятия бе едно на ръка, но ентусиазмът му бе неподправен. Не спираше да пояснява за навиците на птиците, миграцията и оперението им.

Кийра отмести погледа си от небето.

— Всъщност, прочетох отговорите на теста ти.

— Нима? — за момент усмивката му изглеждаше леко неуверена. — И?

— Заслужи си отличната оценка — тя затъкна зад ухото си развятия от вятъра кичур. — Признавам, че нямах много високи очаквания от теб като ученик. Ти обаче надмина себе си, въпреки че ти поставих нелеки задачи. Трябва да си много горд от постижението.

— Това, че съм научил няколко факта за птиците, едва ли е повод за хвалба — отвърна Лукас и сви рамене небрежно. Загледа се в ято чайки и тя успя да види как скулите му леко поруменяха. Сърцето й подскочи, виждайки го толкова щастлив.

— Порадвай се на успеха си — каза му. — Материалът ще става все по-сложен занапред.

— Добре тогава. Ще се вслушам в съвета на учителя си и ще се насладя на момента — той се усмихна. Очите му се озариха от задоволство. — Сега ме последвай.

За да достигнат върха на скалата, Лукас я поведе през каменистата повърхност към закътано място, което се издигаше над едно от многото заливчета, обсипващи брега. Терасата бе равна, а вдлъбнатините в гранита им осигуряваха заслон от вятъра.

— Изглежда мястото ти е познато — отбеляза Кийра, докато той поставяше раницата на земята и вадеше одеялото за пикник.

— Прекарвах много време тук като малък. Хенри все беше зает в лабораторията си и вместо да си уча уроците, се измъквах да изследвам наоколо — Лукас изви шеговито устни. — Косата му щеше да побелее много по-рано, ако ме беше видял как скачам сред стръмните склонове и прииждащите течения — той прокара ръка през къдриците си. — Бях ужасно малко дяволче. Цяло чудо е, че чичо ми не е наел щъркел, с който да ме изпрати при някое бедно и нищо неподозиращо семейство.

Кийра се усмихна.

— Въпреки многото ти недостатъци, той не съжалява, че си се появил в живота му.

— Според мен, аз съм спечелил много повече от сделката — замисли се Лукас и вдигна поглед към двете чайки, които кръжаха над главите им. — Вие с приятелката ти какво мислите за избуялата нежност в отношенията между лейди Ариел и Хенри?

— Изпитвам само радост, че намериха щастието си — каза тихо тя. — Мисля, че са идеалната двойка. А ти?

Той се засмя.

— Не бих могъл да бъда по-доволен. Двамата са като чифт влюбени гълъбчета.

— Именно — тя седна върху напечения от слънцето камък и сви колене към гърдите си. — Знам, че според теб бракът изсмуква живеца от човека. Но въпреки това, смятам, че те двамата ще изживеят втора младост заедно.

Той изсумтя в отговор. Отвори раницата и започна да изважда съдържанието й. Сирене, пресен хляб, узрели круши и бутилка вино.

Кийра забеляза малък тефтер на дъното. Той се обърна да разположи храната на одеялото, тя използва момента, пресегна се и го извади.

— Чакай…

Твърде късно. Кийра вече разлистваше страниците. Първите рисунки бяха серия великолепни скици с молив, изобразяващи червеношийка в гнездото си, лястовичка със сламки в човката, ястреб в грациозен полет.

— Защо криеш таланта си? — започна тя, но след като прелисти следващата страница, замълча.

Гледаше собствения си профил. Три различни, набързо нахвърляни скици. Линиите бяха изчистени и семпли и въпреки това толкова живи. Тя затаи дъх и прелисти нататък.

— По дяволите — изруга Лукас.

Тук Кийра бе нарисувана гола, сред намачканите чаршафи. Той се пресегна за тефтера, но тя се отдръпна бързо.

— Нека да ги разгледам, моля те.

— Не трябваше да стават достояние на други очи, освен на моите — възнегодува той.

Наистина ли я виждаше по този начин? В щрихите имаше красота и страст, които едва не изгориха връхчетата на пръстите й. Докосна плътната хартия, остави ръката си така за известно време, преди бавно да затвори кориците.

— Лукас, притежаваш удивителен талант.

— И за какво ми е? Още един начин да пропилявам времето си? — той се усмихна язвително. — Драскането на рисунки едва ли спада към сериозните умения. Но, както вече ти е известно, не си падам по сериозните занимания.

— Напротив. Доказа, че когато се захванеш с нещо си способен дори да овладееш сложен предмет като орнитологията.

— Това е така, само защото ти си много умна и си отличен учител.

— Лукас, това бе равностойна обмяна на опит. Ти също ме научи на много неща.

Погледът му потрепна и за момент по-скоро изглеждаше като уязвимо момче, отколкото като презадоволен градски мъж.

— Като например?

— Как да се смея, как доброто настроение прави света по ведър и по-поносим. Научи ме как да се наслаждавам на момента, показа ми какво е спонтанният изблик на чувства. Предаността към семейството и че няма нищо по-ценно от любовта към него. Страстта. От теб научих много за… — тя направи едва забележима пауза. — Биологията.

Той премигна.

— Биологията?!

— Наука за живота и живите организми.

— Знам значението на термина — каза Лукас сухо. — Но предметът е много обширен.

— Да. И не ми е много познат — тя докосна рамото му импулсивно. — Всъщност имам някои основни въпроси, за които се надявах да ще получа отговор от теб.

— А те са? — гласът му прозвуча странно.

— Мъжът също ли изпитва спонтанна възбуда, както жените?

Тя долови как веждите му потрепнаха.

— Може би дори повече от тях — отвърна той. — Ние сме много по-примитивни създания.

— О — тя се заигра с кърпата на врата му. — Интересно.

Той отдръпна бедрата си назад и се подпря на скалата.

— Не мърдай докато проучвам — пъхна ръка под ризата му и остави косъмчетата да погъделичкат пръстите й. Обожаваше да го гали — оформените му мускули, малките плоски зърна, очертанията на ребрата му. С леки кръгови движения по гърдите тя изследваше бавно всеки нюанс на тялото му.

Лукас притвори очи и Кийра усети как дишането му се учести.

Фактът, че притежаваше силата да накара тялото му да й откликне бе доста стимулиращ. Вълнуващ. Отправи бърз поглед към бричовете му и видя силната му възбуда, която опъваше меката кожа. Измъкна ръката си от под ризата и притисна дланта си срещу него.

Той простена.

Кийра придвижи опакото на ръката си нагоре и надолу по дължината му.

— Мили Боже — прошепна той и опря лакти в издълбания от вятъра гранит като килна глава назад и отправи поглед към небето.

Тя прокара палец по главичката на пениса му.

— Съвършен екземпляр, бих казала — и откопча едно копче. — Но трябва да проверя по-добре, за да се уверя.

Той прехапа долната си устна.

Откопча и второ копче.

— Да продължавам ли? — попита свенливо тя.

— Да — едва изрече той. — Освен ако не искаш да ме видиш как се хвърлям от скалата.

Процепът на панталона му се разтвори и пенисът му изскочи навън. Олицетворение на величествена мъжественост. Той изръмжа и насочи ръката й, за да го обхване. Тя го усети как нараства. Лукас започна да поклаща бавно кръста си, като го движеше напред-назад в хватката й.

Кийра смътно си припомни, че бе дошла тук с твърдото намерение да сложи край на всякакви бъдещи интимности между тях. Толкова по въпроса за решенията и здравия разум. Той някак си успя да превърне мозъка й в каша.

Продължи по-смело да го дразни с докосванията си и започна да гали кадифената му кожа, като движеше пръстите си нагоре и надолу.

— Спри.

Тя застина.

— Не го ли правя добре?

— Напротив — той трепереше. — Проблемът е там, че след само още една секунда ще разпръсна семето си като някой похотлив ученик — започна да напъхва ризата в бричовете си. — Мисля, че е време да прекратим урока — но пенисът му изглежда не бе съгласен и изскочи непокорно навън.

— Дявол да го вземе — измърмори тихо.

— Боли ли?

Той се изсмя.

— Много.

— Но как се облекчаваш?

Лукас присви леко очи.

— Ако бях в Лондон, щях да избирам от три възможности. Можех да се прибера в къщи и сам да довърша започнатото от теб. Можех да отида в игралния дом и да си го изкарам на всички наоколо, обиждайки ги наред с лошото си настроение. Или можех да посетя някой бордей, да платя безбожна сума пари за красива жена, която да ме облекчи.

Мисълта за него с друга изпрати през тялото й внезапна вълна от чисто примитивна ярост. Не че имаше право на чувство за собственост. Тя не го притежаваше. Нареди си да спре. Но ръцете й отказваха да се вслушат в заповедта. Плъзнаха се по скалата. Тялото й ги последва, като се доближи до неговото.

— Но сега не си в Лондон — каза тихо.

Бяха заобиколени от природни сили. Разбиващите се в скалите под тях вълни. Реещите се и крещящи на воля чайки. Въздухът сякаш бе оживял, изпълнен с трепета на слънчевата светлина и тръпчивия вкус на океана.

— Не, не съм.

— Какво предлагаш тогава?

Той се размърда до скалата и опря бедрото си в нейното.

— Ученият трябва да проучи всички възможности, нали това бе един от първите уроци, които ми предаде?

— Правилно.

— Хмм — ръката му се плъзна под полите й. — Да видим дали ще си припомня какво следва.

— Позови се на опита си — прошепна тя и гризна ухото му. — Научните заключения винаги трябва да се основават на реални наблюдения.

— Точно така.

— Продължавайте, сър.

Лукас се изсмя дрезгаво.

— Предложение ли ми отправяте, лейди Шефилд?

Тя прокара палец по долната му устна.

— Надявах се да стане обратно, лорд Хадли.

— Би трябвало да мога да се справя сам с процедурата — с едно дръпване вдигна полите над коленете й. Вятърът разду дантелата, издигайки диплите на плата чак до кръста й. Слънчевата светлина проблесна върху камъка, отразявайки меката топлина по краката й. Тя се изтегна като котка и измърка доволно.

— Не мърдай, скъпа — Лукас се изсмя тихо. — Това е важна част от експеримента — ръцете му развързаха ботите й, разкопчаха жартиерите и смъкнаха чорапите. Не се задоволиха само с това, обаче. Чевръстите пръсти свалиха бельото с веща лекота. Бризът поде фината коприна и я понесе към океана.

Кийра се чувстваше доста разкрепостена и в същото време невероятно жива. Няколко от фуркетите й бяха изпаднали и къдриците се развяваха свободно на вятъра, гъделичкайки страните й.

Той я придърпа в скута си и разкрачи краката й така, че да възседне мускулестите му бедра. Твърдостта му бе като сноп слънчева светлина върху кожата й. Сладостната чувствена топлина се разнесе по цялото й тяло.

— Л-лукас.

— Да — каза той нежно.

— Аз… — главичката на пениса му проникна леко в нея и тя забрави какво искаше да каже. Шумът на океана нахлу в ушите й, щом я докосна между краката с голямата си жилава ръка и си помогна да го пъхне в нея. Тя бе влажна и готова за него. Пръстът му намери най-чувствителното й местенце. Галейки я напред-назад, проникна още по-дълбоко. О, Боже, имаше какво да се каже в полза на греха.

Езикът му бе в устата й. Интимното потъркване на влажната плът бе безкрайно еротично. След като вече бе вкусила от развратния пир, жадуваше за още. И още. С тихо стенание тя се сниши по-надолу, отърквайки се в слабините му.

Той изръмжа, сграбчи дупето й и я повдигна нагоре. След това я спусна надолу. Усещането на движещия се в нея пенис изпрати гореща вълна през тялото й.

— Ако искаш поеми грижата и комбинирай съставките — каза той с пресипнал глас.

Кийра осъзна, че може да определи собствен ритъм. Какво очарователно откритие. Притисна колената си в бедрата му и постави ръце на раменете му. Всяка малка промяна в темпото или позицията водеше до ново, по-опияняващо усещане.

Лукас я погледна и се усмихна доволно.

— Мисля, че експериментът е успешен.

— Не бива да се избързва със заключенията — въпреки напиращото отвътре нетърпение, Кийра искаше моментът да продължи вечно.

Устните му се извиха в ъгълчетата.

— Но, разбира се, скъпа, няма нужда да бързаш.

Колко бе приятно да установи, че сексът е нещо повече от грубо и бързо изхвърляне на семе. Кийра сплете ръцете си върху затопления му от слънцето мускулест гръб и наложи бавно, чувствено темпо на любовния им акт, който бе в унисон с прииждането и оттеглянето на вълните в океана. Вода. Вятър. Земя. Огън. Всички земни сили в действие. Тя усети хармонията с природата. С Лукас. Със себе си. Обзе я радост. Нямаше нищо срамно в акта им. Тя усети, че ги свързва нещо повече от похотливата им плът.

Любов.

Думата се извиси някъде дълбоко от нея, точно като завихрилата се, напираща горещина. Тя не възнамеряваше да се отдава отново на емоциите си. Любовта бе за лековерните ученички, които бяха твърде наивни, за да знаят, че измамата и покварата можеха да се скрият под скъпите дрехи на титулуван джентълмен. Любовта бе за отчаяните романтички.

Но съществуваше ли нещо по-романтично от любенето върху обляна в слънце скала, издигаща се над океана? Смехът й бушуваше отвътре. По-добре бе да остави на Лукас да направи преживяването незабравимо. Под гъстите му мигли проблясваше наситения, необятен нюанс на океана, отразен в дълбочината на очите му. На пръв поглед той изглеждаше като пълната й противоположност, но характерът му беше много по-сложен. Бе мил, грижовен, състрадателен. Бе прекрасен. И през този кратък миг бе неин.

Въодушевлението се надигна в нея и експлодира, разпръсквайки се на хиляди блестящи късчета слънчева светлина.

Стонът й се извиси над вятъра, последван веднага от пресипналия му вик, отекващ в бушуващите под тях вълни. Той я повдигна леко само колкото да излее семето си на камъка и отново я притисна към гърдите си.

Беше толкова отчаяно романтично. Безкрайно романтично.

Кийра го прегърна здраво и изчака дишането й да се успокои. В очите й напираха сълзи. Долавяше чувство на загуба. Не, нямаше да развали момента и да изрече на глас това усещане.

— Мили Боже — Лукас вдигна поглед, светлината си играеше със сенките по прекрасното му лице. — Толкова си красива — прошепна той, наведе се и я целуна. Имаше вкус на солена вода и вино, на страст и нежност, на необходимост и още нещо, което тя не можа да определи.

— Лукас — Кийра прокара език по чувствената извивка на устните му. Правил го е с толкова много жени, напомни си. За него едва ли беше нещо специално. — Нов ден, нов флирт — измърмори тя, като се опита да прозвучи възможно най-безразлично.

— Да, много са се наслаждавали на плътта ми — отвърна тихо той. — Но никоя не ме е докосвала като… — заглуши думите, притискайки устни в меката извивка на шията й. Кийра усети как учестения й пулс бие срещу него. Колкото и да й се искаше да чуе какво щеше да каже, не настоя. Засега бе най-добре думите да останат неизказани. Устните му застинаха неподвижно за момент, след което приглади сръчно омотаните дантела и лен. Вдигна я на ръце, занесе я до одеялото и я сложи да легне, като постави страната й на гърдите си.

Не мисли, нареди си тя. Почувствай вятъра и топлината на ръцете му, които те държат. Нищо, че всичко щеше да свърши толкова скоро.

Лукас разкърши врата си и се протегна. Раменете му се плъзнаха по грубия камък под тях, кракът му се опря в нещо далеч по-меко. Беше лесно да привикне с идеята да се събужда усещайки добре оформеното задниче на Кийра, помисли си той с ленива усмивка. Или пък аромата на парфюма й. Наведе се към косата й и вдиша едва доловимата миризма на върбинка и цитрус. Странно как никога не бе възприемал лимоните и портокалите за еротични. Жените, с които е бил, ползваха познат, екзотичен мускус, за да възбудят един мъж. Занапред обаче, примамливия полъх на цитрус винаги щеше да му напомня за тръпчивия, сладък вкус на устните й…

О, това не беше добре. Възбуждаше се само при мисълта за плодове. Отмествайки се леко назад, Лукас махна ръката си от извивката на кръста й. Колкото и да му се искаше да я събуди и отново да я люби бавно и с наслада, изкушението бе потушено от джентълменските му скрупули.

Проклятие, бе къде по-лесно да е нехаен развратник.

Проблемът беше в това, че тя не му бе безразлична, както и последствията от действията им. Не можеха да продължават така. С някои вдовици бе възможно да се организират редовни срещи от този род. Но Кийра имаше дете. Ентусиазмът на Лукас посърна. Не искаше до ушите на сина й да достигнат намеци, че майка му е курва.

И без друго репутацията й бе скандална. А и както бяха планували да го зареже публично, той едва ли би устоял да не продължи с безконечните си връзки и да се надява да остане незабелязан от клюкарите. По дяволите. Вече си представяше гръмките заглавия…

Лукас се размърда. Изглежда имаше само два варианта — да се откаже от нея или да продължи с измисления годеж.

Женитба. Странно, но от думата вече не го побиваха тръпки.

Не беше сигурен как Кийра щеше да реагира на предложението. Вярно, тя изглежда се наслаждаваше на физическата им връзка. Но евентуално предложение за постоянна такава със сигурност щеше да бъде посрещнато скептично. Лейди Шефилд имаше горчив опит от това, че се бе доверила на мъж, който е трябвало да се грижи за нея. Отминалите изпълнения на Лудата глава Хадли едва ли й вдъхваха вяра, че този път ще е по-различно.

Лукас въздъхна тихо и се загледа в играещата по лицето и миглите й слънчева светлина.

— Ммм — Кийра се размърда и примижа поглеждайки към небето. — Влияеш ми много лошо, лорд Хадли.

Той се престори на виновен.

Мила усмивка смекчи укора й.

— Никога не спя следобед. Това е… безобразие.

— Упадъчно — промълви той, като прикри с гримаса неувереността в предположението си. — Покварено.

— Непочтено.

— Съжалявам, че те повлякох към гибел — каза Лукас.

Тя изкриви устни и отвърна:

— Аз не съжалявам.

— Наистина ли?

— Да — Кийра се загледа в океана. — Позволих на света си да стане потискащо малък — тя се заигра с месинговия телескоп и го разгъна със замах. — Ти разшири хоризонта ми, показа ми нови възможности…

Дали можеше да си позволи да таи надежда, че го е видяла в друга светлина?

Оптичното стъкло се премести бавно от океана към брега.

— За което ще съм ти задължена за цял живот… — думите й секнаха и тя извика. — О Боже, децата!

— Какво?!

Всички любовни мисли се изпариха на секундата, изместени от пристъп на тревога. Лукас грабна телескопа от ръцете й и го насочи към мястото, към което гледаше тя. Кой, по дяволите, бе позволил на децата да се отдалечат от имението? Мочурищата и стръмните скали криеха твърде много опасности, за да се скитат сами наоколо.

Но когато фокусира пътеката, осъзна, че Перегрин и Изабела не бяха сами. Загърната в наметало фигура ги водеше напред, докато втория човек отзад ги бе сграбчил здраво за ръцете.

Лукас едва сдържа гнева си да не избухне и огледа терена наоколо. Веднага забеляза едномачтовата платноходка, която бе закотвена край едно от заливчетата.

Прокле се за глупостта си. Докато се занимаваше с члена си, Батършам го бе изпреварил с един ход.

— Лукас? — гласът на Кийра трепереше.

— Отвлечени — отвърна той мрачно. — Не се тревожи, скъпа. Няма да му позволя да ги отведе — вече бе обул ботушите си. — Тичай към къщи и изпрати прислужник да уведоми властите. Хенри знае къде да му заръча да отиде.

— Не! — Кийра се загледа в острите зъбери на скалите и стисна зъби. — Ще стане твърде късно докато извикам помощ. Идвам с теб.

— Много е стръмно. Аз ще поема по прекия път.

— Ще се справя — настоя тя.

— Бъди разумна…

— Лукас, той е мой син.

Нямаше време да спорят. Той сви устни и пое ръката й.

— Дръж се здраво. И се приготви за трудното спускане по неравния склон.