Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (6)

Шеста глава

Кийра пое дълбоко дъх и се опита да успокои лудо препускащото си сърце. За Бога, не се бе чувствала така напрегната от нощта на първия си бал.

Тогава бе невинно момиче, току-що завършило училище, неподготвено за света наоколо. Когато встъпи в именията в Мейфеър, сякаш се озова във вълшебна приказка. Титулуваните джентълмени, в целия си блясък, й изглеждаха като очарователни принцове…

Бързо научи горчивата истина за мъжката природа. Шефилд не се оказа принц. Той бе… истински боклук, както би се изразила Кейт. Когато й поясниха значението на думата, Кийра я записа в тайния си речник. Да, Шефилд бе отрепка. Никога повече нямаше да се остави да бъде заблудена от повърхностния чар на някой джентълмен.

Защо тогава усещаше пеперуди в стомаха си?

Сви ръце в юмруци, сякаш се опитваше да овладее страховете си. Част от нея не можеше да повярва, че навлиза доброволно в пищния свят на блясъка и веселието, на копринения шепот и сатенените лъжи. И то придружена от нехаен развратник, джентълмен, чиято единствена цел бе да се забавлява.

Бяха пълни противоположности по отношение на разум и чувства. Противоположностите се привличат. Кийра прехапа устни, припомняйки си един от основните закони на физиката. Това, че в момент на слабост си бе позволила да се наслади на близостта на физическия контакт и сладостта на целувката, не означаваше, че лорд Хадли я привлича. Не и по някакъв по-сериозен начин. Всеки можеше да…

Почукването на вратата прекъсна мислите й.

— Лорд Хадли е тук, милейди.

Кийра изпъна гръб.

— Моля, поканете го да влезе, Маккейб.

Дамата изглеждаше толкова скована и бледа, сякаш бе изваяна от мрамор. Дали не бе нервна? Странно, но Лукас установи, че и той се чувства по същия начин.

Влезе в приемната и се поклони учтиво като се надяваше да разсее неловкия момент. Може би този път щеше да съумее да се държи по-цивилизовано.

Надеждата му, обаче, бе пропъдена бързо.

— Нека да започна срещата като ви напомня, че това е само една уговорка по работа и нищо повече — скръсти ръце вдовицата и се запъти рязко към прозореца.

Лицето й се смрачи и тя отправи взор навън към градината. Изражението й не бе лесно за разчитане, но от тона й лъхаше неприязън.

— Изглежда, че приятелките ми са уредили всичко — продължи тя. — Вие ще се сдобиете с превод на ръкописа за чичо ви, а аз ще се уредя с титулуван годеник и някакво подобие на порядъчност пред обществото.

— И вълкът сит и агнето цяло — или с други думи и двамата получаваме това, което искаме.

— Говорете за себе си — сопна се Кийра. — Изобщо не съм убедена, че името ви ще ми предложи кой знае каква защита срещу злонамерените лъжи, разпространявани от семейството на покойния ми съпруг. Както и да е, приятелките ми настояват, че не ми остава друго, освен да се съглася с абсурдното предложение.

Дявол да го вземе. Не че и той бе напълно доволен от плана. И на него щеше да му коства много да я придружава през сезона. Засегнат от презрението й, Лукас отговори с преднамерен сарказъм:

— Човек винаги има избор, лейди Шефилд. Сами носим отговорност за действията си.

— Имате право — изрече тя меко. — Но някои от нас са отговорни за много повече от егоистичните си желания и нужди. Имам невръстен син, сър. Ще направя всичко, за да го предпазя от озверелите лапи на роднините на баща му.

Беше грубо от негова страна да я дразни, но Лукас не можа да устои на изкушението.

— Дори да ме целунете отново?

— Моля се да не ми се налага — изчерви се тя.

Изглеждаше още по-прекрасна с румени страни и искрящи очи.

— Не е необходимо да се позовавате на небето за защита, лейди Шефилд. Нямам навика да ухажвам партньорката си насила.

Лицето й пламна още повече.

Изведнъж Лукас съжали, че я разстрои и престана да се усмихва.

— Като споменах насила, наистина ли смятате, че семейството на Шефилд се е заело сериозно с попечителството на сина ви? Знам, че са наговорили ужасни неща в съда, но…

— Бяха повече от думи, лорд Хадли. Някой се опита да подкупи аптекаря, от когото си набавям материали, за да каже, че точно преди смъртта на съпруга ми, съм купила силна отрова. Слава на Бога, той се оказа почтен човек и уведоми адвоката ми, за да предотвратят използването на същата лъжа в друга аптека — Кийра спря за момент. — Преди да ме попитате защо, ще ви кажа отговора — заради пари. Артър Батършам се увлича по хазарта и е затънал до шия в дългове. Майка му, сестрата на покойния ми съпруг знае, че ако ме обявят негодна за родител, настойничеството може да се промени. Който поеме отговорността за сина ми, ще се разпорежда и със значителното му наследство — последва нова пауза. — Ето защо можете да бъдете сигурен, че не си измислям заплахата.

— Не съм си го и помислял — отговори Лукас, докато я гледаше как навлажни устните си…

Забрави за устата й! Забрави за лекото потрепване на устните й, когато говори за сина си! Забрави за сянката, която затъмнява очите й, когато се спомене висшето общество — предупреди се сам. И най-вече трябваше да забрави за необяснимото желание, което го обземаше щом се озовеше край нея. Желание не само да я целува до безумие, но и да бъде нейния рицар на бял кон, който ще срази всичките й врагове.

— Имате ли други въпроси, сър?

— Засега не — напомни си, че бе нехаен развратник, а не възвишен герой и отпрати странните си мисли. — Ще се захващаме ли за работа?

Кийра кимна отсечено.

— За да проработи планът ни, трябва да бъдем убедителна двойка. Това означава, че трябва да започнем да се появяваме сред обществото.

— Кога? — прошепна тя.

— Възможно най-скоро — той извади лист хартия от джоба си. — Направих списък с най-влиятелните домакини и събиранията, на които смятам, че трябва да се появим. Предлагам дебютът ни да бъде на соарето у графиня Сейбрук. Тя е една от водещите модни арбитри в Лондон и новината ще се разпространи като пожар. Около седмица след като ни видят заедно, ще уведомим вестниците за годежа ни.

— Не мога да си представя как биха повярвали, че изпитваме нежност един към друг — Кийра направи гримаса.

Лукас се усмихна.

— От личен опит знам, че когато човек разказва измислици, трябва да се придържа възможно най-близо до истината. Ще казваме, че сме се срещнали при чичо ми, чиито интереси към науката са добре известни. И че съм бил поразен от чара ви…

Тя издаде странен звук и каза:

— Или можем да обявим, че съм ви омагьосала, като съм сложила силен любовен еликсир в напитката ви. Мощно лекарство, което е размътило преценката ви.

— Преценката ми поначало никога не се е считала за много точна — отговори той. — Никой няма да ви укори, за окончателното й рухване.

— Е, поне едно престъпление, за което няма да бъда обвинена — за момент очите й се озариха от странна светлина. В тях сякаш се долови нещо средно между гняв и копнеж. След което хладнокръвието й се завърна отново и непоколебимият й взор срещна неговия. Не можеше да й е лесно да посреща подигравателното неодобрение и скверните клюки, но тя бе съумяла да запази достойнството и грацията си, които й правеха чест.

Лукас бе наясно, че лудориите му можеха да й се сторят крайно глупави. Поредният ленив аристократ, пропиляващ дните си в пиене, хазарт и преследване на жени.

Той приглади ръкава си. По дяволите какво можеше да си помисли лейди Шефилд за него. Не го бе грижа за мнението на обществото, защо трябваше да се интересува за нейното? Напомни си, че в уговорката им нямаше нищо лично. Просто взаимно си правеха услуга.

— Лейди Шефилд, очевидно е, че ме смятате за пройдоха и глупак. Може да ви се стори шокиращо, но мозъкът ми все пак работи и дори стигна до извода, че не сте много доволна от предложението — каза той. — Разбирам, че жертвате скрупулите си. Е, и аз правя същото. Балните зали на Мейфеър ме отегчават до смърт, но въпреки това ще участвам в танците и не го правя за лично удоволствие, а заради чичо си.

Кийра сведе поглед към ръцете си.

— Така че, ако сте променила мнението си относно предпазването на сина ви…

— Никога! — извика тя.

— В такъв случай изглежда ни е писано да споделяме компанията си доста често през идните няколко месеца. И ако трябва да бъда откровен, не бих желал да съм обект на постоянните ви хокания и сарказъм. Защо не се постараем да го направим както трябва? Кой знае, може и да се насладите на преживяването.

— А прасетата може да полетят — измърмори Кийра.

— Познанията ми по биология със сигурност не са колкото вашите, но това ми се струва физически невъзможно. Крачетата са твърде късички и набити, а съотношението на тегло и дължина определено ще е пречка. Да не споменаваме и къдравата опашчица, която не допринася много за равновесието.

Устните й потрепнаха.

— Мислех си, че лейди Ариел преувеличава, но слава на Бога, наистина имате чувство за хумор — добави той.

— Ще ми трябва много повече от това, за да преживея сезона — прошепна тя.

— Точно така. Ще имате нужда от мен — Лукас застана до камината и облегна лакът на полицата. — Е, договорихме ли се?

— Да — отговорът й бе едва доловим.

Той се усмихна.

— Но…

— Какво но? — попита той.

Кийра отмести поглед за секунда, не искаше да позволява на чувствените му устни да я разсейват.

— След като уточнихме принципа на действие, да обърнем внимание и на детайлите, лорд Хадли — изрече през стиснати зъби тя. — Както вече ви казах, съгласна съм да премина през този театър, но само ако се съгласите на няколко условия.

— А те са?

— Никакъв явен разврат, никакви пиянски запои, никакви номера докато трае сезона.

Той повдигна вежда.

— Ясно, значи трябва да съм скучен?

Кийра погледна встрани. Проклет да бъде този мъж, задето бе толкова опустошително красив, когато правеше тази гримаса.

— Не се съмнявам, че ще го определите така.

Графът се завъртя лениво с гръб към камината и се облегна на мраморната полица.

— Какво да правя тогава, щом не ми е позволено да лудувам и да се веселя шумно? — попита той. — Да се опитам да обогатя знанията си?

— Защо не? — попита тя импулсивно. — Щом аз ще трябва да се подложа на изпитанието да посещавам повърхностни балове и партита, вие на свой ред трябва да се потопите в моя свят. Не че очаквам развратен мошеник някога да съумее да схване най-елементарните неща за логиката и дисциплината.

— Това предизвикателство ли е, мадам? — меко попита той.

— Да — тросна му се Кийра, тъй като търпението й намаляваше застрашително. — Запишете го в проклетата книга за облози в Уайтс — тя замлъкна, за да помисли. — Покварената вещица се обзаложи с лорд Х., че той няма да успее да завърши начален курс по… химия — пое си дъх и продължи: — Не, твърде нечестно е, нека бъде орнитология. Много по-лесен за усвояване предмет от един лаик.

Лукас не отговори веднага.

— Съгласен — изрече спокойно. — Приемам облога, но от благоприличие няма да го записваме в клуба. Ще бъде тайна уговорка между нас.

Кийра почувства как кожата по ръцете й настръхна. О, Боже, нима току-що направи ужасна грешка? Ако имаше нещо, което един мъж не би могъл да понесе, то това бе наранена гордост. Само че вече не можеше да отстъпи. Нейната гордост също не позволяваше отстъпление.

— Работата е там — продължи той, — че за облога трябва награда. И наказание. Кажете ми, лейди Шефилд, какво бихте жертвали, ако загубите?

— Не възнамерявам да губя — отвърна тя.

— Аз ли съм грешно информиран или учените наистина трябва да са непредубедени относно резултата, от който и да е експеримент?

Кийра присви устни.

— Добре тогава, лорд Хадли. Назовете залога.

— Ако спечеля, ще ми изпълните едно желание.

— Много е неясно — възрази тя. — Ще съм пълна глупачка, ако се съглася.

— Нима имате повод за притеснения? Мислех си, че не възнамерявате да губите.

Проклет негодник. За човек, който твърди, че не проявява интерес към интелектуални занимания, имаше доста хаплив език…

Кийра усети, че се изчервява, когато си припомни за неприличните коментари на лейди Анабел относно греховната уста на Хадли и вкуса на палавите му удоволствия. Вдигна поглед и го видя да се усмихва. Извитите устни разкриваха снежнобели зъби.

— Искате да съм по-конкретен? Добре тогава — той направи кратка пауза. — Ако спечеля, ще се съгласите на една целувка.

— Предполагам, че бих могла да го направя… — започна тя.

— Почакайте. Не съм довършил — приглади гънките на панталона си и добави — аз ще избера кое място да целуна.

— Т-това е… възмутително — прошепна тя.

— Нима? — погледът му се спусна бавно по тялото й, сякаш смъкваше пластовете коприна и памук от нея. — Знаете ли, женското тяло има толкова много, крайно чувствителни места… адски трудно е да си избера само едно.

Кийра ахна неволно.

— Бих могъл да засмуча розовото ви зърно — промълви приглушено. — Или пък да прокарам устни по малкото ви пъпче — гласът му леко се снижи. — Мога и да се спусна по-надолу.

Кийра бе убедена, че лицето й пламти. Извърна се настрани, за да скрие реакцията си. Думите му предизвикаха приятна възбуда, но не искаше да си го признае.

— Решението е ваше, сър. За мен няма значение.

Дрезгавият му смях сякаш погали кожата й.

— А би трябвало. Вие също имате много да научите.

В стремежа си да го разсее, тя попита:

— Какво печеля аз?

— Какво искате?

— Нищо, което можете да ми дадете — отвърна Кийра проклинайки буцата, която бе заседнала в гърлото й.

— Не бъдете толкова сигурна — каза Лукас.

Малка струйка пот се плъзна във вдлъбнатината между гърдите й.

— Напрегнете мисълта си, наистина ли няма нищо, което бихте искала от мен?

Тя нямаше доверие на собствения си глас.

— Може и да не ми отговаряте сега — той лениво оправи шалчето си. — Ще ви позволя да изберете победния си трофей по-късно.

— Така поемате риск, сър.

— Както знаете, това не ме плаши.

Пристъпи към нея и тя усети топлината му, аромата на сандалово дърво, тютюн и лек загадъчен оттенък на мускус, напомнящ за потаен и опасен мъж. Кийра потисна странното присвиване в стомаха и успя да възвърне хладнокръвието си.

— Някои биха нарекли това дързост, лорд Хадли.

— Предпочитам да го определям като самоувереност. Имам богат опит в накланянето на везните в своя полза.

— Радвам се да го чуя. Ще ни трябва много късмет през следващите няколко седмици.

— Има една стара поговорка, която гласи, че каквото посееш, това ще пожънеш, лейди Шефилд.