Кара Елиът
Да съгрешиш с негодник (1)

Първа глава

„Убийство“.

Отпечатана на хартия, думата изглеждаше доста зловещо. Лейди Кийра Шефилд затвори за миг очи и си напомни, че произнесена звучеше още по-зле.

„Убийство“. Въпреки че я изрече едва доловимо, ехото сякаш разби тишината в стаята. Когато разследването приключи официално, тя реши, че случаят е останал в миналото. Но очевидно бе грешила дълбоко.

Кийра остави „Морнинг газет“ настрана, но шумоленето на хартията обезпокоително й напомни за злобните слухове. Месеци след неочакваната смърт на съпруга й, в салоните на Мейфеър се вихреха клюки и всяка бе по-възмутителна от предишната.

Поне в статията от тази сутрин не я наричаха вещица, а й бяха оказали честта да нарекат заниманията й „научни“.

Закуската бе изстинала и докато чаят нагарчаше в устата, пръстите й стриваха на трохи препечената филийка. Обществото нямаше ли да се умори да предъвква стария скандал? Тя въздъхна и отново погледна косо към колонката във вестника. Досега всички слухове и намеци трябваше да са отминали от само себе си.

О, как само ненавиждаше да е обект на клюки. Но може би с малко повече късмет нейната история щеше да изчезне от заглавните страници. Особено ако скандалния лорд Хадли продължаваше с непристойните си постъпки. Колкото и да презираше безделниците по принцип, Кийра се улавяше, че почти харесва този мъж заради абсолютното му безобразие и поквареност. Нямаше начин последните му лудории да не отклонят вниманието на клюкарите от спокойния й живот. Усамотеното ежедневие на една вдовица не би допринесло за разпродажбата на вестника толкова, колкото похожденията на един развратен граф.

Не че изпитваше интерес да разбере безсрамните подробности точно от това събитие. Решена да пренебрегне сензационните писания на автора, Кийра се пресегна за тетрадките си. И все пак не се стърпя и се зачете в следващите няколко реда…

Мили Боже, писателят със сигурност преувеличаваше доста. Но продължи да чете против волята си. Въпросният фонтан й бе познат, но не и развратницата, която явно се бе съгласила да влезе в ролята на Леда за Хадли, който пък бе превъплътилия се в лебед Зевс^[1]. Според описанието, голата жена била много по-скована от мраморна скулптура, но за сметка на това доста по-гласовита. Както изглежда половината Бъркли скуеър се събудил от писъците й, когато графът се подхлъзнал и успял да потопи и двамата до гърдите в ледената вода.

Това със сигурност е охладило страстите им, помисли си мрачно Кийра. Да не споменаваме и за нанесените трайни щети. Намекваше се, че графът е насинил доста добре най-чувствителните области от анатомията си. Без съмнение му се е искало фразата „железни топки“ да не бе само метафора.

Вестникът изпращя. Въглищата изсвистяха и пламъците се извисиха, за да погълнат смачканото руло хартия. Да върви по дяволите лорд Хадли, че и лондонското общество дори. Нека си играят проклетите игри. Беше ставала свидетел на достатъчно злонамерени интриги и безумна поквара, които й стигаха за цял живот. Не намираше нищо от това за шокиращо, напротив — беше ужасно отегчително.

Кийра избута чинията си настрана, взе тетрадките си и напусна стаята за закуска.

 

 

— По дяволите! Още едно попадение — право в центъра на картата!

Проклет късмет. Лукас Бингъм, граф на Хадли присви очи срещу блясъка на сутрешното слънце. Беше безупречен стрелец, но след три или по-скоро бяха четири — бутилки портвайн, които бе изпил през последните няколко часа, дори и неговата безпогрешна ръка можеше да пропусне.

— О, сър — една от знойните леки жени, които той и приятелите му бяха наели за пътуването, прокара ръка под ризата му. — Мерникът ви е безпогрешен. Какво ще кажете да презаредите и да опитате да се прицелите в нещо друго?

Преди графът да успее да отговори, лорд Фарнъм подсвирна тихо.

— Проклятие, Лукас. Заклевам се, че би могъл да уцелиш и фардинг^[2] на върха на нечий член, без да го нараниш.

— Особено ако е твоят, Фреди — обади се барон Грийли. — Дори и Хадли не може да уцели онова, което не се вижда.

Фарнъм се присъедини към неприличния смях, преди да отговори:

— Аз, от своя страна, нямам никакъв проблем да забележа дебелия ти задник Джорджи. Особено в рискованата поза, в която е в момента. Дръж си любезния език зад зъбите, ако не искаш да усетиш пълната сила на ботуша ми.

Хубавицата на Грийли се бе подпряла на една от градинските статуи, а баронът бе потънал в прегръдката й и целият му гол задник бе изложен на показ.

— Хайде, хайде, господа — извика тя. — Нека да не си говорим за насилие, а само да се забавляваме. Ръцете й се спуснаха надолу и свлякоха бричовете на Грийли. — Събрали сме се тук, за да си прекараме добре, в края на краищата.

— Пия за това! — Фарнъм отвори още една бутилка шампанско. — Тост за Лукас — нашата Луда глава, — задето ни осигури тази добра възможност да се гмурнем в провинцията и да се махнем за малко от града. Сезонът започна да доскучава. Имахме нужда точно от развлечение в отдалечено имение, което да поддържа доброто ни настроение докато пуританите забравят за среднощните ти лебедови приключения.

Забравят…

Лукас трепна, когато думата се вряза в замъгленото му от вино съзнание.

По дяволите! До този момент обещанието, което бе дал на чичо си, се бе изплъзнало напълно от ума му. Нямаше да му е за първи път да разочарова Хенри. Ни най-малко. Напоследък нехайството му се превръщаше в навик и ако се случеше да не се появи някъде навреме, никой не се изненадваше.

Факт, който задълбочи леките пробождания на вината. Дори Мари, или Маргарет — както и да бе името й — не можа да прогони усещането с ласките си.

Чувстваше се ужасно неловко. Освен това бе изморен, тъй като бяха пристигнали в имението на Фарнъм едва на зазоряване, след като бяха прекарали половината от нощта в едно от по-непристойните места за хазарт в Сейнт Джайлс. Лукас хвърли пистолета си настрана, грабна току-що отворена бутилка и отпи голяма глътка с надеждата да удави множеството малки кинжали, пронизващи плътта му. Вместо това, дребните безмилостни негодници усилиха атаката си.

— Дявол да го вземе — измърмори той, като притискаше с пръсти пулсиращите си слепоочия. — Току-що ми напомни за един спешен ангажимент, Фреди. Опасявам се, че трябва да се завърна незабавно в града.

— Отърви се от него, cheri — мадмоазел М. започна да си играе с колана на бричовете му. — Както и от бричовете. За къде си се разбързал, можем да поиграем на пошляпване и гъделичкане?

— Не мога — отговори той и направи гримаса докато внимателно отместваше ръката й. Точно тази част от анатомията му не се чувстваше много… игрива в момента. Смътно си спомни за среднощното приключение, което включваше студена вода и много твърд камък. — Работата е там, че чичо ми ме очакваше вчера.

— Но, cheri — тя нацупи устни предизвикателно. — Ако си тръгнеш сега, ще се обърка бройката.

— На някой ще му се наложи да повтори — Лукас видя, как Фарнъм отпи от виното и се завря между бедрата на компаньонката си. — Фреди изглежда има желание да завърти ръчката още няколко пъти.

Жената присви очертаните си с черно очи.

— С други думи, това е като да изтегля късата клечка. Не съм била път чак до тук, за да седя и да кърша ръце. Уговорката бе да получа теб.

Главоболието му сякаш се засили. Лукас извади пачка с банкноти от сакото си и ги подхвърли.

— Ето, докато ги броиш, поне ще има с какво да занимаваш чевръстите си пръстчета.

— Недей да ни разваляш удоволствието, Хадли — извика Ингълс. Той се бе проснал на тревата и пушеше пура. — Едва ли още ден-два ще са от значение за чичо ти, а и той не се е запътил за никъде.

Останалите му приятели намериха остроумието за безкрайно забавно.

— Бих казал, че това бе доста добра шега, Фитц — обади се Грийли, който бършеше сълзите от смях от бузите си. — Не се е запътил за никъде! Ха-ха-ха.

Небрежната жестокост, засягаща немощта на чичо му, го зашлеви като плесница. Лукас усети как в него се надига топка ярост и за секунди се изкуши да я отприщи, размазвайки усмивките им. Но Хадли си даде сметка, че ако някой заслужаваше да бъде пребит, то това бе самият той. Останалите трима просто следваха примера му, както правеха още от ученическите им години в Итън.

Лудата глава бе твърдо решен да издигне изкуството на непристойното поведение до незнайни висоти. Безупречно прецизен в преследването на удоволствия. Изведнъж се смръщи. Наистина ли бе такъв самодоволен и егоистичен пияница? Безразсъден развратник, вонящ на алкохол и секс?

Размърда се в опит да се отърси от мрачните си размисли. Падането във фонтана явно бе засегнало не само топките, а и ума му. Обикновено не се подлагаше на толкова задълбочено душевно самонаблюдение.

— Изобщо не си в състояние да пътуваш — обади се Грийли и погледна към приятеля си с премрежени очи. — Всъщност, изглеждаш като парцал.

— Въпреки това възнамерявам да тръгна за Лондон след час — измърмори той.

— О, я стига — Фарнъм започна да го придумва. — Не е в твой стил да изоставяш приятелите си.

— Поне изпий по още едно с нас — добави Ингълс.

— Ами… — в крайна сметка, рано сутрин е, помисли си Лукас. — Може би само още едно.

Маргарет се усмихна и прокара нежно ръката си по вътрешната страна на бедрото му.

Е, какво толкова, по дяволите?

 

 

Работното й помещение, нейното убежище, й осигуряваше място, в което да избяга от отровните думи и болезнената реалност на външния свят. Високи прозорци изпълваха стаята с ярка светлина. Кожените подвързии на книгите й бяха обвити в мека топлина с цвят на отлежало шери, богато допълнение към отблясъка от гладкото стъкло. Акуратно наредените епруветки и стъкленици напълно отразяваха прецизно подредените й научни инструменти. Микроскопи, измервателни уреди, лупи…

Тук истината не бе изопачавана, за да отговаря на нечии желания. Емпиричните данни подлежаха на измерване. Рационалната мисъл властваше над първичната емоция. И въпреки това, с длани, долепени до бузите си, Кийра с изненада установи, че те все още горят от възмущение.

И може би малко страх.

— По дяволите — измърмори, ядосана, че позволява на последните заглавия да я обезпокоят. Нима имаше значение, ако името й се появяваше на страниците с клюки? Следствието за смъртта на съпруга й бе приключило и семейство Шефилд трябваше да се примири с този факт. — Опасността отмина — добави тя, сякаш изречено на глас, това щеше да придаде по-голяма достоверност на думите.

Не живей с миналото. Невръстният й син бе в провинцията и тези две седмици трябваше да бъдат приятна почивка за нея. Достатъчно време да навакса с научните си изследвания, а не да се тревожи за усилията на роднините на покойния й мъж да очернят репутацията й.

Тя отвори тетрадката си и започна да пише. Ароматът на къкрещите на огъня билки и подправки се разнесе из стаята. Най-ранната рецепта — отвара за облекчаване на болката в ставите, причинена от подагра — идваше от средновековен ръкопис, който бе открила на тавана на Шефилд Манър. Тя нанесе някои промени, като се уповаваше на собствените си познания.

Розмарин, екстракт от хвойна, смрадлика… Кийра отмяташе по списъка и си отбеляза да добави смирна след един час. Това щеше да й осигури достатъчно време да организира бележките си за седмичната среща на „Кръга на Вещите“. Устните й се накривиха в тъжна усмивка. Това бе официалното име на групата, но помежду си бяха възприели името „Кръга на греха“. В крайна сметка интелектуалните занимания не се считаха за подходящи за една дама. Но общественото мнение не бе успяло да ги разколебае. Петте дами от клуба бяха сериозни учени, които споделяха общ интерес към природните науки. И въпреки разликата във възрастта и положението им, онова, което ги свързваше здраво, бе необичайното им приятелство.

Кийра подреди листовете си в изрядна купчинка. За Бога, тя не знаеше как би оцеляла през последните шест месеца без преданата им подкрепа. Сама признаваше, че отбягва светските кръгове на Лондон. Въпреки това ужасните лични нападки след внезапната смърт на съпруга й я бяха зашеметили.

Пое дълбоко дъх и си наложи да преглътне спомена за страха и объркването.

Роднините на Шефилд бързо започнаха да подхвърлят грозни намеци. След като подозренията се разраснаха застрашително и тонът на разследването загрубя, собственото й семейство се скри от задаващата се буря на скандала. Оставиха я да се изправи сама срещу острите езици на магистратите и изпитите лица на следователите.

Законът изискваше подробно разглеждане на обстоятелствата около внезапната смърт. Нямаше значение, че съпругът й бе разхайтен мъж, който вероятно се бе докарал преждевременно до гроба благодарение на системно препиване. По думите на всички, в нощта на смъртта бил пресушил поне половин дузина бутилки с бренди. Въпреки това, тя бе принудена да изслуша показанията на семейството му, както и на техните приятели. Говореха за злия й нрав, навика й да се усамотява и най-вече за тайната й бърлога пълна със странни отвари.

Кийра затвори очи и се опита да не си представя лицата на съдебните заседатели, докато изслушваха свидетелите. Бе видяла страха и омразата, когато очите им срещаха нейните. Тя бе сигурна, че щяха да я обявят за виновна за смъртта на съпруга й и да я предадат на властите, за да си получи заслуженото.

Въпреки това, някак си успя да намери сили и да преживее ужасното изпитание. Не заради себе си, а заради Перегрин. Би умряла хиляди пъти, преди да позволи на семейство Шефилд да спечели попечителство над сина й. Те се опитваха всячески да го сторят. Не се отказваха, въпреки че следователят обяви с неохота, че не разполагат с достатъчно улики, за да я подведат под отговорност за убийство. Дори и сега продължаваха да разпространяват истории, за това как свръхестествените й интереси и неуравновесен разсъдък я правеха негодна за майка.

Още повече лъжи и долни инсинуации. Тя присви ръце. Правеше всичко възможно да защити сина си. В началото от непостоянните настроения на баща му, след това от мръсните подробности по следствието, а сега от вихрушката на скандала, който все още обгръщаше името й.

Но дали това, което правеше, бе достатъчно?

Кийра вирна брадичка и отказа да се предаде на отчаянието. Щеше да се бори до последен дъх, но нямаше да позволи на семейство Шефилд да я победят. До момента не бяха успели да предоставят и най-малкото доказателство в полза на твърденията си. Без съмнение, щяха да продължат с опитите, но с напредване на времето щеше да става все по-трудно да претендират, че разполагат с реални доказателства за престъпление.

Нека продължават със злите слухове. Нека разпространяват отвратителни лъжи. Думите бяха единственото им оръжие, а те не можеха да я наранят. И въпреки това, Кийра почувства, че гърлото й се свива. Не можеше да каже същото за Перегрин. Той бе толкова малък и чувствителен…

Трябваше да благодари на Бога за приятели като Алесандра де ла Джиамати.

Маркизата, която също бе вдовица и член на „Кръга на греха“, имаше дъщеря на годините на сина й. Преминала през низ от неприятности в Италия, Алесандра правеше всичко възможно да включва момчето в ежедневни занимания, които караха живота да изглежда… нормален за едно дете.

В момента тримата бяха отседнали за две седмици в Бат, където наскоро бяха открити древни римски руини. Кийра се усмихна леко. Алесандра бе експерт по археология и химия и нямаше търпение да съблюдава отблизо разкопките. Децата също.

Свежият въздух и играта на открито щяха да се отразят много добре на Перегрин. Колкото до нея…

Часовникът удари точен час и я извади от унеса. Кийра остави миналото си настрана и се втурна да добави последната съставка в къкрещата отвара, преди да се отправи към срещата. Протегна се за шала си и погледът й се спря на малкото червено тефтерче, което се подаваше изпод копринените ресни.

Грабна го набързо и го сложи в плетената си чанта.

Не беше ли Хипократ този, който бе написал, че хуморът е най-ефикасното лекарство, известно на човечеството? Следвайки обичайния дневен ред на срещата, приятелките й можеха да намерят за забавни последните й добавки към това странично научно изследване.

 

 

Беше изминал много повече от час, преди Лукас най-накрая да се изправи с олюляване и да затегне колана на бричовете си.

— Наистина трябва да тръгвам — измърмори той и грабна измачканото си палто и шалче. Обърна се към терасата и кимна за довиждане на приятелите си. — Наслаждавайте се на провинцията. Опасявам се, че в Лондон ще е много скучно без компанията ви.

— Остани тогава — обади се Грийли.

Лукас поклати глава.

— Не, трябва да откупя всичките си скорошни грехове и пренебрежения, като посетя чичо си днес.

Фарнъм го настигна по стълбите.

— Ъмм, виж Лукас, сигурен ли си, че няма да имаш нищо против ако запълня празнината на Матилд… така да се каже?

— Ама разбира се, природата ненавижда вакуума — отвърна Хадли с нотка на цинизъм.

— Ъмм… — Фарнъм го погледна учудено.

— Няма значение. Това е едно от многото научни наблюдения, които чичо ми обича да изтъква — Лукас ускори крачка, нетърпелив да нареди да натоварят чантата му и да впрегнат конете. — Моля, наслади се на компанията на мадмоазел М.

— Това е ужасно мило от твоя страна — Фарнъм се усмихна и снижи гласа си до заговорнически шепот. — Признай си, версията с чичо ти е измишльотина. Връщаш се за по-апетитен залък, нали?

Лукас нямаше желание да разкрие истината.

— Ти как мислиш? — попита провлачено.

Приятелят му подсвирна възхитен.

— Имаш дяволски късмет с жените.

Или бе проклятие? Понякога се питаше, дали нещата не бяха прекалено лесни за него. Истината бе, че липсата на предизвикателство го отегчаваше до смърт. Бързо отхвърли неприятните мисли, изтръска една прашинка от ръкава си и попита Фарнъм:

— Искаш ли да ти дам непоискан съвет?

— Има си хас!

— Тайната е да не даваш и пет пари — отвърна Лукас.

— Ъъ, за какво?

— За всичко.