Карън Хоукинс
Да изгубиш сърцето си (20)

Глава 19

О, момичетата ми! Вашият път едва сега започва. Ако можех да ви покажа сега, не бихте повярвали накъде може да ви поведе и как ще свърши всичко.

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Веднага след като гостите заминаха София отиде във всекидневната.

— Ти ще претърсиш стаята на мис Стантън, а аз на сър Реджиналд — каза тя на Дугъл.

— Не. — Той пусна писалката и стана.

— Дугъл, няма да споря…

— Добре. — Той тръгна към нея. — Аз ще претърсвам. Ти ще стоиш тук и ще наблюдаваш дали някой няма да се върне по-рано.

София сложи ръцете си на кръста.

— Дугъл, това не е честно!

Той се наведе към нея, докато очите му не се доближиха до нейните.

— А това честно ли е?

Дугъл я повдигна и я целуна страстно. София направо се разтопи в ръцете му. Не можеше да се пребори с емоциите, които я обхванаха и обви ръце около врата му.

Изведнъж усети, че отново стои краката си, а Дугъл вече се отдалечаваше към стълбището.

— Наблюдавай да не се върнат. На някой може да му стане горещо или да падне и всички ще бъдат тук, преди да се усетим.

София стоя загледана с празен поглед в стълбището цяла минута, преди да се сети, че той я е целунал, за да я обърка. Проклятие! Ядосана на себе си, се приближи до прозореца и се настани там.

Времето минаваше. Часовникът отброяваше минутите. Пчели жужаха покрай стъклото. След половин час София вече не издържаше. Погледна за последен път празната алея и се качи горе.

Дугъл най-вероятно бе в стаята на мис Стантън, най-близката до площадката. Тя щеше да влезе в стаята на сър Реджиналд, защото той бе най-заинтригуван от бижута й.

Застанала пред вратата, тя погледна нагоре-надолу по коридора и след това влезе.

Спалнята беше приятна, до едната стена имаше голям скрин и огромен гардероб на срещуположната, а леглото изглеждаше толкова широко, че на него спокойно можеха да се поберат четирима души. До него беше сложен умивалник с красиво изрисувани купа и кана.

Кинкейд определено знаеха как да глезят гостите си — всяка от спалните, които бе видяла София изглеждаше като истинско произведение на изкуството и комфорта.

Тя бързо огледа скрина. Не намери нищо интересно и очите й попаднаха на куфара до краката на леглото. Голяма ключалка го държеше затворен и се наложи да използва една от фибите си, за да я отключи. Когато го отвори видя, че е пълен с дрехи. Но може би между тях бе скрито нещо. София бе наполовина заровена в куфара, когато от коридора се чу шум.

Сърцето й запрепуска. Тя се обърна и се заслуша. Чу се стъпка, след това още една. София натъпка дрехите обратно. Един малък пакет падна на пода тя го взе бързо и го пусна в джоба си.

В този момент дръжката на вратата се завъртя.

Сърцето й почти щеше да изхвръкне от гърдите. Тя затвори капака на куфара, легна на пода и се скри под леглото. Заради праха, който се вдигна, се наложи да стисне с пръсти носа си, за да не кихне.

Видя мъжки ботуши бързо да се движат през стаята. Те спряха в средата на спалнята, а след това се насочиха към гардероба. Вратата му се отвори и оттам започна да се чува тихо шумолене.

Дугъл! По дяволите, София не искаше да я намери скрита под леглото като изплашено дете. Щеше да остане да си лежи тихо и да излезе, когато си тръгнеше.

Тя чу, че затваря вратата на гардероба и се насочва към скрина. Разнесе се звън на стъкло и шум от други предмети, които разместваше. После той се приближи към куфара, който тя бе претърсила.

Дугъл започна да рови в него точно като нея. Тя си пожела да побърза, защото от лежането на твърдия под раменете започваха да я болят.

Той изведнъж спря; от коридора се разнесоха тежки стъпки и мек мъжки смях. Сър Реджиналд!

 

 

Дугъл натъпка дрехите обратно в куфара и го затвори точно преди вратата да се отвори. Господи, не допускай той да пропълзи под леглото, помоли се София. За нейно облекчение Дугъл се втурна през стаята и се скри зад завесите.

Вратата се отвори и сър Реджиналд влезе. София видя, че прашните му ботуши за езда са следвани от чифт по-малки дамски ботушки. След като затвориха вратата, те застанаха един срещу друг. Тогава се разнесоха звуци от страстна целувка и женски стон.

Очите на София се разшириха. Какво можеше да направи сега?

Сякаш чул мислите й Дугъл надникна иззад завесите. Русата му коса бе разрошена от ровенето в куфара, а очите му блестяха развеселено. Дявол да го вземе, той ясно виждаше коя е жената. Точно когато София се намръщи, той свали очи от двойката и погледът му попадна на нея под леглото.

Очите му се изпълниха с гняв. София се спря точно преди да свие виновно рамене. Той нямаше право да я обвинява за нищо. Въпреки че, ако беше останала да пази, всичко щеше да е наред и нищо такова нямаше да се случи, помисли си тя.

Изведнъж леглото увисна над главата й, тъй като сър Реджиналд и партньорката му се свлякоха върху него.

Те започнаха да вдигат още повече шум, а дрехите, които събличаха, падаха на пода.

София скри лицето си и започна да се чуди какво би могла да направи. Не можеше да остане тук, но как да се измъкне? Погледна към вратата, но реши, че ще забележат, ако я отвори. Единственият прозорец бе затворен, а и беше на два етажа от земята, така че нямаше да й свърши работа, да не говорим, че трябваше да мине покрай Дугъл, за да стигне до него.

Плътният глас на Сър Реджиналд се разнесе.

— Язди ме, моя сладка Реджина!

Гласът на жената отговори:

— О, моя любов. Чувствам те толкова добре, толкова дълбоко в… Оооох!

Боже мили! Това беше мис Стантън! София погледна към Дугъл, за да види дали е изненадан. Той наблюдаваше двойката в леглото с повдигнати вежди. Погледна надолу към София и се усмихна леко, а в очите му проблясваха весели искри.

Изведнъж я обхвана желание да се разсмее. Притисна с ръка устата си като чу сър Реджиналд да нарежда на мис Стантън да използва камшика си.

София притисна и другата си ръка към устата, но и това не помогна. От устните й се изплъзна тих кикот. За един смразяващ миг настъпи пълна тишина. След това сър Реджиналд каза дрезгаво:

— Няма нищо, мила моя Реджина! Язди ме, скъпа!

И те продължиха.

София се опитваше да сдържа смеха си, когато усети движение от едната си страна и Дугъл се плъзна под леглото при нея.

Тя прошепна:

— Как посмя…

— Те бяха обърнати на другата страна — отвърна той тихо. Зъбите му блестяха в полумрака.

Леглото над тях се разтресе, молбите на сър Реджиналд се смесиха със стенанията на мис Стантън. София си спомни безумието и страстта през първата нощ, когато тя и Дугъл се бяха любили. И после във ваната — копринената топлина и ръцете му, галещи мокрото й тяло. Тя се размърда неспокойно, а Дугъл без предупреждение я привлече към себе си и я целуна.

Моментът беше влудяващо еротичен. Бяха в капан под леглото, в което се любеха двойка почти непознати и София не можеше да издаде и звук. Едва сподави стона си, когато ръката на Дугъл се плъзна по гърдата й и я покри, а палецът му масажираше зърното й и запрати сладостни вълни по тялото й.

 

 

Дугъл беше доловил надигащата се у София възбуда, докато слушаше звуците разнасящи се над тях и изгаряше от желание да й отвърне. Не можеха да стигнат толкова далеч, без да се издадат, но моментът беше твърде възбуждащ, за да го пропусне.

Най-накрая двойката над тях се укроти и тежкото им дишане изпълни стаята.

Сър Реджиналд се засмя тихо.

— Беше прекрасно, скъпа.

— Както винаги — отвърна тя задъхано, засмя се, по-скоро измърка, и стана от леглото.

Докато жената събираше дрехите си, София затаи дъх от страх да не ги открие с Дугъл, но нищо не се случи. Мис Стантън се изми, облече се и се приготви да си тръгва. През цялото време, тя и сър Реджиналд си говореха много непринудено и София реши, че връзката им продължава отдавна.

— Ето. Отново съм в приличен вид.

— Ти винаги изглеждаш добре — отговори той галантно.

— Моля те, Реджиналд, недей. — Въпреки съдържащия се в думите укор, тя ги изрече с развеселен тон. — Връзката ни продължава все още, защото никой от нас не й отдава особено значение. Ако се опитаме да й придадем някакъв смисъл, само ще объркаме нещата.

— Извинявай — каза веднага той. — Взе ли си шала? Беше на скрина.

Мис Стантън тръгна към скрина, но спря, за да вземе нещо от пода.

— Фиба. Чудя се как ли се е озовала тук?

Очите на София се разшириха. Това беше фибата, с която отвори куфара.

— Дай да видя. — Сър Реджиналд стана от леглото и отиде бос до мис Стантън.

— Хм. Не знам на кого може да е.

Мис Стантън я хвърли върху скрина и тя тихо иззвънтя.

— Не е ли на мисис Кент? Стори ми се, че се бяхте сближили преди МакЛийн да пристигне.

— Тя не носи такъв цвят фиби, косата й е твърде тъмна.

София забеляза, че той не отрича, че е бил с мисис Кент.

— Тогава може би е на прекрасната мис МакФарлин. Изглеждаше много заинтересуван от бижутата й.

— Да, така е.

— Колко заинтересуван? Достатъчно, за да ги откраднеш? — попита развеселено мис Стантън. — Знам, че обичаш лукса, Реджиналд. Човек трябва да живее.

— Не съм откраднал бижутата на мис МакФарлин — отвърна той, въпреки че не изглеждаше много разстроен от предложението й. — Помислих за това, но в крайна сметка реших, че трябва да принадлежат на истинския си собственик.

— Щом така твърдиш — каза тя с недоверие. — Отивам в стаята си да си поръчам вана. Може би след вечеря, ще се присъединиш към мен за… една игра?

Той се разсмя.

— Реджина, ти си ненаситна. Това е едно от най-хубавите ти качества.

Настъпи тишина, докато двамата се целуваха. София погледна към Дугъл, който беше смръщил вежди замислено.

След миг мис Стантън напусна стаята, а сър Реджиналд явно изтощен от енергичните упражнения се свлече на леглото и скоро захърка.

Дугъл направи знак на София да почака, докато той се измъкне и отвори вратата. След като провери похъркващия сър Реджиналд, той й махна да го последва. Вече в коридора, те затвориха тихо вратата.

Дугъл хвана ръката на София, придърпа я в стаята си и заключи вратата.

— Никога не съм си представяла мис Стантън и сър Реджиналд заедно! А ти?

— Не. — Все още облегнат на вратата, с очи вперени в София, той се намръщи.

— Какво има?

— Току-що се сетих нещо. И двамата знаеха, че бижутата са изчезнали. Не знам дали това означава нещо, но… — Той поклати глава. — Най-вероятно не означава нищо. Ще трябва да го обмисля.

— Мразя, когато си толкова загадъчен — сухо каза тя. — Намери ли нещо в стаята на мис Стантън?

— Само чифт мъжки обувки. Сега вече знам на кого са.

София седна на канапето до камината.

— Значи сега не сме по-близо, отколкото бяхме преди.

— Имаме да претърсим още стаи. — Той погледна часовника си. — Но останалите ще се върнат скоро.

Тя кимна замислено.

— Дугъл, не мога да остана още дълго.

— Защо?

Защото бе открила, че започва да й става трудно да си представя живота си без него. Защото всеки път, когато той влезеше в стаята, тя закопняваше за него. Защото се страхуваше, че животът й без него ще бъде скучен и самотен.

— Защото баща ми ще се притеснява.

Дугъл повдигна рамене.

— Изпрати му съобщение и обясни какво се е случило. Той ще разбере.

— Не, няма да разбере. Но едно съобщение ще го успокои. Ще изпратя Ангъс утре у дома, но… Дугъл, дори да не намерим документа и бижутата, няма причина да оставам. Освен това, нито едно от тях не ми принадлежи в действителност.

Той я погледна мрачно.

Какво ли му минаваше през ума? София прехапа устни. Това, което наистина искаше да узнае, бе какво мислеше за нея? Дали я уважаваше и дали приемаше, че страстта им е дар?

Дълго си бе мислила, че щастието е в дома й, но сега знаеше, че е скрито в собственото й сърце. Всичко, което трябваше да направи е да го намери. И в някои моменти, в които се вглеждаше в Дугъл се питаше дали най-накрая не го е открила.

Но да мисли за бъдеще с Дугъл, бе загуба на време. Той не беше от мъжете, които се задържат дълго на едно място. Мъж като него постоянно се нуждаеше от нови вълнения, от шума на висшето общество около себе си или от пътешествия, за да бъде щастлив. Дали той все още вярваше в любовта? И как можеше една жена да зададе такъв въпрос, без да изглежда безнадеждно влюбена? Защото тя определено не беше. Бе само силно привлечена, но още няколко дни в присъствието на Дугъл щяха да я накарат да прекрачи ръба.

Колкото и неудобно да беше, след като искаше да знае какво изпитва той, трябваше да го попита.

Тя се прокашля.

— Дугъл, защо искаш да остана?

— Документът и бижутата изчезнаха.

— И?

Очите му се присвиха.

— И какво?

Обхвана я смущение, но успя да се съвземе.

— Искам да знам всички причини, поради които искаш да остана.

След дълго мълчание Дугъл й отговори рязко.

— Харесва ми да правя любов с теб.

Отговорът му повиши пулса й, но изпълни сърцето й с болка и празнота.

— А има ли нещо друго? Някаква друга причина? — София го погледна в очите и по леденото му изражение разбра, че той знае какво точно иска да чуе.

Погледът му се отмести към прозореца. Тя не знаеше какво вижда там, освен съсипаната градина, но изражението му стана още по-твърдо.

Накрая отново я погледна.

— Не — отвърна кратко той. — Наслаждавам се на страстта ти и съм твърдо решен да намеря изчезналите неща. Какво друго може да има?

Гърлото на София се сви от разочарование. Но какво ли бе очаквала? Знаеше, че Дугъл е имал много връзки, защо си бе помислила, че тяхната е по-различна?

Без значение какъв щеше да е резултатът от отношенията им, тя не съжаляваше, че го е срещнала. Той беше всеотдаен и умел любовник и тя чувстваше благодарност поне за това.

Никога не бе разбирала колко е важно това, но след като го бе изпитала веднъж, знаеше, че не би се задоволила с връзка, в която липсва страст.

Когато се омъжеше искаше бракът й да е изпълнен със страст, въпреки че не можеше да си представи да се люби с някой друг, освен с Дугъл.

Той хвана ръката й и притисна устни към пръстите й.

— Не гледай толкова отчаяно — каза и я привлече в прегръдките си. — Сега, мой малки шпионино, трябва да планираме следващата си атака.

— Стаята на съдията?

— Да. Трябва да намерим начин да го примамим заедно с неговата дейна съпруга далеч от къщата. — Дугъл плъзна пръст от рамото до върха на гърдата й.

Разтреперана от усещането, тя успя да каже:

— Наистина ли мислиш, че ще намерим нещо?

Пръстите му се потопиха в ниското деколте на роклята й, а очите му изгаряха лицето й.

— Няма да разберем, докато не опитаме.

Преди да отговори, той я целуна и скоро се загубиха във вихъра на страстта.

Беше прекрасно, както винаги. Но след това, докато Дугъл спеше и топлата му ръка я обгръщаше, София усети, че сълзите й потекоха, намокриха бузите й и закапаха по възглавницата.

Мисълта да си тръгне беше по-болезнена, отколкото си бе представяла. Но не можеше и да остане. Щеше да открадне няколко мига в прегръдките на Дугъл, но това беше всичко.

Два дни. Два дни и тя щеше да си отиде и да започне с опитите да забрави Дугъл Маклийн.