Кайт Лъндън
Вирусът на Пендрагон (11)

Единадесета глава

Дойде Великден. Пролетното слънце светеше свежо и топло. Сам пристигна пред къщата на Далас, готов за църква, търсене на яйца и традиционния великденски обяд. Държеше в ръка огромен букет маргаритки и градински грах. Очите му задаваха въпроса, на който Далас държеше да отговори насаме.

Сам съвсем искрено се надяваше да запази всяка частица топлина от този ден. Изкачи стълбите пред църквата с нескрита гордост и страхопочитание. По-късно, по време на обяда, бе хванал погледа й през масата и бе промълвил:

— Благодаря.

Далас се насили да откъсне очи от него. Страхуваше се, че ако не спре да го гледа, ще се хвърли направо в ръцете му.

— Хващам се на бас на една вечеря, че няма да изкара и до юни — прошепна Лайза на Едуард Суеринген.

— Няма съмнение, че ще спечелиш — тихо отвърна той.

— Какво ще спечели — попита Ники на висок глас.

— Губиш, градинско грахче — каза Сам тихо, взе ръката й и я принуди да го погледне.

— Какво губи? — намеси се и Били.

Следващия четвъртък вечерта Далас тъкмо избърсваше поредната сълза, когато телефонът иззвъня. Беше Лайза.

— Ще се удавиш в тези бонбони, скъпа. Толкова ли е трудно да признаеш, че той е идеалният мъж за теб?

— Майко.

— Никога не съм мислела, че можеш да бъдеш жестока. Сам е просто чудесен. Очевидно обожава и теб, и децата. Не трябва да си губиш времето. Всеки миг е безценен. Наела съм ви бунгало на залива и искам да отидете заедно със Сам и да си изясните нещата. Разберете се.

— Аз наистина обичам Сам, мамо — каза тихо Далас, — само че искам сама да реша как да му го кажа.

— Да не би да вървиш през минирано поле. По-добре внимавай да не пропуснеш да му го кажеш. Преди да е станало юни. Сам наистина ми харесва. Прилича ми на истинските мъже. Такъв, когото би могла да обичаш, без да се замисляш. Знаеш какво имам предвид, нали?

Далас постави слушалката обратно и затвори очи. След това с чувството, че скача с парашут в необятната синева под нея, вдигна телефона и набра номера на офиса му.

— Лоринг — обади се Сам с глас, наподобяващ ръмженето на мечка.

— Здравей — Далас дълбоко си пое въздух.

— Далас, какво се е случило? — в гласа му се четеше любопитство. — Имаш ли нужда от мен? Знаех си, че децата ядат твърде много сладко. Идвам веднага.

— Сам?

— Какво?

— Искам целувки посред нощ и топли ръце да ме прегръщат, когато съм самотна. Да чувам доволното ти мечешко ръмжене, след като сме се любили и топли кифлички за закуска. Искам някой да ме прегръща, когато навън вали, някой, за когото да се грижа, когато е болен, и някой до мен, когато съм нещастна. Някой, който да стърже с машините на баща ми посред нощ, и който да ме докосва така, като че съм единствената жена, която е обичал. Говоря ти за един мъж с приятен дълбок глас с южняшки акцент и трапчинки на бузите, който така ме е влудил, че не искам да го оставя да си отиде. За това, да бъдем заедно в добри и лоши времена. Да ходим на църква и да перем до късно в събота вечер. И да пека шоколадови кейкове на един мъж, който наистина ги оценява. Да се борим и да се справяме заедно, да си вярваме и да споделяме всичко и да се обичаме през всичките години, които ни очакват. Говоря ти за бебе в ръчно направена люлка и за това, да гледаме заедно как децата ни израстват. Как се справям, Сам?

След дълго мълчание, през което Далас все по-силно стискаше слушалката, най-сетне се чу гласа на Сам:

— Ще е по-добре да си сигурна в това, което казваш.

— Нека се срещнем утре вечер край залива. Ще ти изпратя указанията. И ще преговаряме по отделните клаузи.

— Няма що, много е лесно да преговаряш с вирус. Винаги те хваща.

Далас лекичко остави слушалката. Беше сигурна, че Сам е готов да събаря стени с голи ръце, само и само да се добере до жената, която желаеше. А тя беше тази жена.

Когато Далас пристигна, Берта вече беше паркирана пред бунгалото. Ниски сиви облаци се носеха над неспокойните води на залива. Далас леко се усмихна. В този момент бунгалото с дима, който се издигаше от комина, много й напомняше на Сам. Отвън изглеждаше студена и неприветлива, а вътре я очакваха удобство и уют.

Той отвори вратата и фигурата му се очерта под идващата зад него светлина. Прикова поглед в нея. Беше облечен в кремав плетен пуловер и джинси и косата му беше разрошена от вятъра. Взе куфара й и бавно го остави на пода.

— Кажи ми, че ме обичаш — промълви той сковано.

Тя свали сакото си и нервно плъзна ръце по пуловера и джинсите си.

— Добре, тогава ми кажи, че ме искаш.

Далас повдигна вежди.

— Не можем ли да процедираме на етапи? — попита тя, независимо че беше убедена, че Сам има собствено виждане върху начина на преговаряне по един договор, който трябваше да трае до края на живота им.

— Не — каза той рязко, взе я в ръцете си и я понесе към леглото. — Искам те цялата, сега! И по-късно — също. И после искам още. А в почивките ще можем да обсъдим и клаузите.

Той внимателно я постави на леглото. Далас прекара пръсти по дълбоката линия между веждите му.

— Аз наистина те обичам, Сам.

Сам седна до нея. Отмести падналия върху лицето й кичур. Ръката му трепереше.

— Времето ти изтече, грахче — внимателно положи огромните си ръце върху страните й и нежно я целуна. — Изобщо недей да си мислиш, че можеш да отхвърлиш договора — прошепна неравно той и легна до нея.

Съблякоха се бавно с треперещи ръце. В погледите и докосванията им се четяха само обещания. Сам леко я притисна към себе си и погали гърба й. Далас се притисна по-силно и вдигна ръце, за да обхване мъжа, с когото щеше да прекара живота си.

— Дръж се, Сам — прошепна тя предупредително в ухото му.

— А, значи така ще бъде занапред — отвърна той закачливо.

— Да — едва успя да изрече Далас.

И двамата се превърнаха в едно, обвързани от любовта и от бъдещето, което ги очакваше.

Сам жадно се движеше над тялото й. Упорито търсеше устните й. Тя му даваше всичко, което иска. Без страх.

Усети желанието й. Сърцето му биеше лудо под дланите й. Барабаните вътре в нея призоваваха към бунт.

Далас потъна в ласките му, вземаше и даваше с искреността, която тя самата изискваше, и го отведе в онази магическа гореща южна нощ в Апалачите, изпълнена с уханието на градински грах и магнолии.

Сам покри с целувки лицето й. Тя пое устните му с такава неистова жажда, че от гърлото му се изтръгна стон.

Звукът още повече засили ритъма на барабаните и ръцете й се плъзнаха по гърба му. Поемаше го все по-дълбоко и той усети цялата топлина и влага и цялата й любов, предназначена единствено за него.

Прие подаръка й и точно когато тя едва се сдържаше да не извика, леко я ухапа по ухото и прошепна:

— Тук съм. И винаги ще съм до теб. Обичам те, Далас.

По-късно той я галеше успокоително, връщаше я отново на земята в малкото бунгало.

— Кажи ми пак, че ме обичаш.

Далас знаеше, че особено когато го пренебрегнеш, той не жалеше сили да получи своето.

— Няма — широко се усмихна тя.

— Знам, че си упорита Пендрагон, обаче аз вече съм решил — усмихна се в отговор той. — Ще ми кажеш.

— Няма начин — едва изрече тя, преди устните му да се устремят в дълбока главозамайваща целувка. — Е, може би — добави тя, докато Сам я привличаше върху себе си.