Кайт Лъндън
Вирусът на Пендрагон (8)

Осма глава

— Сам — прошепна тя за трети път, докато той нежно я оставяше върху леглото.

В сенките на стаята Сам застана до леглото с ръце на кръста. След това бавно се обърна и излезе. Затвори вратата зад себе си и я остави сама в тъмнината.

Тя го чу да пуска душа и й се прииска да заплаче. Насили се да се съблече и да се напъха във фланелената си нощница. Плъзна се под завивките с чувството, че е много стара и нежелана.

Сви се на кълбо и придърпа юргана. Децата и кариерата й бяха помогнали да забрави. Гледаше тъмнината през прозореца и мислеше защо Сам си отиде.

Тогава вратата се отвори и огромното му тяло се очерта под идващата отзад светлина.

Беше само по шорти и държеше в ръце поднос с чай.

— Имаш нужда от това — каза меко той, прекоси стаята, остави го на масичката до леглото и й наля. Далас пое чашата. Беше обърнала глава настрани и се стремеше да скрие сълзите си.

— Помести се — меко каза той и се плъзна под завивките й.

— Върви си — отвърна неравно тя.

Не го искаше да се меси в болката й, да вижда слабостта й.

— Не позна, Пендрагон — гласът му беше мек и гладък като мед. Мед, покриващ стомана — негова запазена марка. Обви я с ръцете си и я притисна до себе си. — Ти си като вирус. Когато се нанесох тук, реших, че ще мога да ти инжектирам от собственото ти лекарство. Обаче ти ми влезе под кожата и направо ме побъркваш. Може би ще трябва да избягам. Ако все още мога.

Тя се опита да се освободи. Знаеше, че не може да си позволи още едно поражение, подобно на това с Ти Джей. Но ръцете на Сам я държаха и не я пускаха. Бе преодолял защитата й и виждаше всичко. Опита се да избегне допира на горещите му бедра до нейните. Той много бързо щеше да разбере колко е неадекватна.

Сам леко я залюля в прегръдката си.

— Не е ли хубаво? Двама стари приятели, сгушени под юргана, докато децата са при баба? — каза той с насмешка. — Ти даже носиш памучна нощница.

Пръстите му бавно погалиха ръката й.

— Върви си — отново повтори тя.

— Тихо — пошушна той в ухото й. Взе чашата от ръцете й и я постави на масата. — По-добре ли си? Все още ли си настроена за любов от рома?

— Настроена за любов? Ром? — опита се да звучи невинно тя.

— Скъпа, устните ти са с вкус на ром, а и майка ти ми каза, че губиш всякакви задръжки, когато изпиеш даже само капка ром. Това, което ме интересува, е как би се държала, без да си пила?

Той започна да разкопчава нощницата й и да целува тялото под нея.

— Знаеш ли всъщност какво правиш, градинско грахче?

Тя преглътна, борейки се с желанието си да го докосне.

Беше настъпил моментът на истината. По-късно щеше да мисли как да се справи с последствията. Разбира се, щеше да е честно от нейна страна да го подготви за липсата си на всякакъв опит.

— Да, знам — отвърна тя безпомощно.

Горкият човек, помисли си тя тъжно. Беше толкова възбуждащ. Мускулестите му крака докосваха нейните през фланелената нощница. И щеше да е толкова разочарован.

Устните му стигнаха връхчето на гърдите й и зъбите му започнаха да си играят с него. Той продължаваше да разкопчава нощницата.

— Искаш ли ме, градинско грахче?

— Да — отвърна тя с треперещ глас.

Ако изобщо някога бе имала нужда от мъж, това беше Сам. Той я бе накарал да се чувства красива и желана, като захарна пръчица.

Той се премести над нея и тя разбра, че шортите му липсват.

Започна да трепери. Поемаше топлината му и се нагаждаше към твърдото мускулесто тяло. Усети далечния тътен на барабаните. Жадуваше да притисне тялото си до неговото, да обгърне бедрата му със своите.

Сам леко се отпусна върху нея и я целуна по шията. Мирисът на сапун и одеколон се бе смесил с някаква по-дълбока остра миризма. Далас се страхуваше от недостатъците си. Постави ръце върху бедрата си и се опита да не го докосва.

— Както съм казвал и по-рано, мъжете обичат да ги докосват — усмихна се Сам.

Далас отчаяно искаше да се подчини. Искаше й се да го изследва от главата до петите. Но тогава той щеше да разбере.

Тя се превръщаше в разтопена лава. Барабаните биеха все по-близко и по-близко.

Стенанията й се смесваха с ритъма на барабаните.

Сам галеше тялото й със своето, а устните му си играеха с ухото й. Езикът му внимателно се плъзна вътре и Далас простена.

Той си проправи път с целувки до устните й. Ръцете му се плъзнаха по тялото й. Запечатаха извивката на талията й и палецът му потъна в трапчинката на пъпа й.

Далас погледна напрегнатото му лице. Той я желаеше. Желаеше я лудо. Притисна се към корема й. Огромното му мускулесто тяло я плашеше и подлудяваше едновременно.

Страхът й се събуди отново. Беше объркана и се опита да прекрати интимното докосване. Не искаше Сам да се добере до нея и да открие студенината й.

— Не съм го правила от години, Сам, не мога.

Той нежно разтвори коленете й и внимателно се отпусна между тях. Погали с пръсти страните й.

— Далас, ти трепериш?

Далас наистина трепереше. Не можеше повече да се справя със страстта си.

— О, Сам… Толкова ме е страх.

Изви се и се опита да предотврати натиска му. Искаше да се измъкне.

— Далас, какво ти става? — попита ядосано Сам, задържайки се над нея.

Палецът му изтри една сълза от лицето й.

— Сам, аз… ти… мисля, че това е грешка — започна тя с треперещ глас.

Отново й се прииска да се скрие в топлината му и да не мисли за последствията.

— По дяволите — изсумтя той и се отдръпна.

В него се надигаше тъмен животински гняв. Цялото му тяло трепереше. Той се размърда, като че бе решил да я остави и тя се изправи пред неизбежния избор — или да остане сама, или да раздели страстта си с мъжа в леглото й.

Беше стояла сама достатъчно дълго.

Повдигна леко бедрата си и го обхвана, така че да не може да си отиде.

Сам я погледна разярено.

— Виж, Далас. Не започвай отново. Опитвам се да ти дам малко време — ръцете й се плъзнаха по гърдите му и гласът му секна. — Мога да те разбера.

Беше проникнал в нея.

Той изстена и звукът леко се плъзна в нея. Желаеше я. Но не искаше да прибързва. Далас се усмихваше и го галеше по врата. Сам беше направо чудесен — нежен, внимателен, любвеобилен и вкусен. Даже и когато от гърлото му се разнасяха онези звуци, наподобяващи ръмженето на мечка, тя беше сигурна, че няма да я нарани.

— Ела тук — промърмори тя и привлече главата му до своята.

Плъзна ръка по гърба му и го притисна по-близо до себе си.

— Далас — запротестира той.

Далас се чувстваше все по-желана. Тялото й се отвори под него и му даде топлината, която толкова много желаеше. Гледаше го недвусмислено. Сам се държеше настрана от нея.

— Трябва да се отпуснеш, Сам — подразни го тя.

Тя плъзна ръка надолу и го докосна.

— Внимавай, Пендрагон — изрече дрезгаво той. — За мен това също не е някаква ежедневна игра.

— Така ли? — попита тя и повтори движението, само за да чуе отново ударите на сърцето му. Реакцията му я накара да се замисли какво би станало, ако го завържеше на леглото и не го освободеше, докато барабаните у нея утихнат.

— Да, така — отвърна той троснато и проникна по-дълбоко в нея. Дъхът му секна. Затвори очи. Бледите му страни се бяха зачервили. Огромните му ръце мачкаха възглавницата. Жилите му бяха изпъкнали. — Пазя се.

— Добре, тогава.

Тя плъзна ръце по гърдите му. И след това надолу към хълбоците. Докосна корема му и той рязко спря да диша.

Знаеше, че той до края ще остане перфектен джентълмен, нежен и разбиращ и й се искаше да извади на показ всичко диво в себе си.

Сам беше толкова твърд и силен. Щеше да остане доволен от всичко, което получеше, и щеше да й го върне без остатък.

Тя вдигна ръцете и краката си и го стисна с всичката си сила. Той нямаше нищо напротив.

Стоеше абсолютно неподвижен. Далас го галеше по гърба. Устните й си играеха с ухото му. Тя затвори очи и се наслаждаваше на твърдото му топло тяло. Плъзна пръсти по раменете му и надолу по гръбнака.

Повдигна бедра още по-нагоре и го привлече още повече. Горещите зашеметяващи вълни на болезнено удоволствие неочаквано я застигнаха и се разляха по цялото й тяло. Беше изненадана от пробождащата я болка и се притисна до мъжа с цялата си сила. Топлината в нея се надигаше и я поглъщаше. Тя затрепери и извика от удоволствие.

— По-добре ли е? — попита той нежно и погали гърдите й, Далас трепереше, останала без сили от необузданата си страст. Не беше ли избор на мъжа да установи ритъма?

— О, не — простена тя меко.

— О, да — прошепна той и погали бедрата й.

Устните му намериха гърдите й и зацелуваха чувствителната плът. Когато докосна зърната й, желанието отново се възвърна с пълна сила. Тялото й копнееше за неговото, като че ли бе жадувала за това цяла вечност.

— Сега е мой ред — обади се Сам.

Далас дишаше едва-едва. Беше се обвила около любящото му тяло и се страхуваше да помръдне.

Сам се усмихна. Докосна с език зърното й. Далас го придърпа по-близо. Сърцето му биеше силно. Тя затвори очи и отново, без да знае как, го пое в себе си.

Извика и той я притисна още по-силно. А след това времето изчезна. И те се понесоха през една безкрайна копринено мека дъга.

Задържа я там, насред огъня на удоволствието. Цялото й същество се протягаше да докосне някаква съвсем непозната цел. С лек стон тя се освободи от топлината.

Когато дойде на себе си, главата на Сам лежеше върху гърдите й. Усещаше ударите на сърцето му със стомаха си. Миглите му гъделичкаха кожата й. Сам изглеждаше напълно удовлетворен и продължаваше да се излежава, обвит в топлината на любовната им игра. Тя се зае да подрежда обърканата му коса. Харесваше й да го гали.

Сам се изправи на лакът, погали я по бузата и продължи надолу чак до стомаха й. Жестът издаваше чувството му на притежание и Далас недоволно се размърда. Очакваше думите му. Ти Джей винаги казваше нещо.

Стоеше неподвижна. Искаше й се и той да остане така. Независимо че се страхуваше, че вече бе видял недостатъците й. Припомни си безсрамното си държание и страните й пламнаха.

Пръстите му си играеха със зърното й. Бавно поглади бедрото й със своето. Тя го погледна и той й отвърна с най-нахалната си и опустошителна усмивка. Трапчинките му веднага изникнаха. Приличаше на сънлив, търсещ ласки, опитомен вълк.

— Не беше зле за начинаещи — изръмжа гърлено той и барабаните в нея отново забиха. — Ела тук, градинско грахче. Искам пак да чуя онова пърхане, когато…

— Недей — опита се да му устои тя.

— Добре. Тогава какво ще кажеш за един щастлив вик като онзи — приглушен, разбира се — и след него онези трепетни стенания? Или просто кажи името ми, така както никога не съм го чувал да звучи? — помоли той и устните му потърсиха нейните.

По-късно тя се гушеше в него. Бе успял да изтръгне всички звуци, които бе споменал.

Далас се усмихваше. Пръстите й си играеха върху гърдите му. Тя също бе успяла да предизвика някои наистина интригуващи мъжки звуци.

 

 

На сутринта Сам внимателно се протегна. Притаи дъх и зачака кога ще се събуди Далас. Долови уханието на косата й. Ухание на градински грах. Обърна се леко, за да може по-лесно да вдишва аромата.

Беше ли се възползвал от слабостта й след рома?

Никога досега не се бе възползвал от слабостта на някоя жена. Винаги беше избирал такива, които знаеха какво могат да очакват от него. Но сега, още от началото знаеше, че тя е съвсем неопитна.

Тялото й потръпна, дишането й се промени и Сам зачака. Накрая тя отвори очи и той веднага забеляза страха и болката в тях.

Ядът му кипна, преди да е успял да го укроти.

— Искам да знам кой ти е направил всичко това — настоя той.

Устните й започнаха да се свиват. Видя обърканото й изражение, преди да успее да се извърне. Цялото й тяло се напрегна. Очевидно снощното преживяване нямаше да се повтори.

— Не мога да си позволя това да се повтори, Сам — изрече тя тихо и празнотата отново се настани в тялото му.

Ръката му стискаше изпъстрените с розички чаршафи. Обичал ли го беше някой, някога?

— Ще бъде така, както искаш — отсече той. — Обади ми се, когато си пак в настроение.

Тялото й се сви, като че ли посрещаше истински удар. Далас бавно се обърна и придърпа чаршафа помежду им.

— Съжалявам, Сам.

— Какво означава това съжалявам — продължаваше да вика той.

Искаше му се да зачеркне миналото, да я заключи и никога да не я пусне да си отиде.

— Вината беше моя. Поемам цялата отговорност и ти казвам, че това няма да се повтори.

— А, значи е било само момент на слабост, така ли?

— Нещо такова — съгласи се тя и загледа дъжда през прозореца.

За какво ли си мислеше? Какво го интересуваше пък него? Нали я беше имал?

Защо това не му беше достатъчно? Защо не можеше да събере достатъчно гордост и да си отиде?

 

 

Вечерта преди Коледа Далас се прибра вкъщи преди Сам. Искаше Коледа да е много специален ден за тях. Спомен, който да трае вечно. Тя не беше зашеметяваща в някои женски области, но искаше да му достави удоволствие на празника. Чувстваше се добре, докато приготвяше всичко. Лазанята вече се печеше във фурната. Любимият му шоколадов кейк беше обилно украсен с череши.

Далас се бе сгушила върху дивана. Чаят димеше до нея. Беше заредила камерата и чакаше. Искаше да хване израженията на децата, когато влязат у дома и отворят подаръците си.

Искаше да си запази и спомен от него.

Мислите й танцуваха в тъмнината, също като свещта, която беше запалила. Не го обичаше. Не можеше. Сам — домашарят, беше само един временен празничен мираж.

Той просто бе приел отправеното му предизвикателство. Когато приключеше с облога, отново щеше да се върне към удобния си начин на живот без никакво съжаление. Очите й се напълниха със сълзи.

Но когато имаше нужда от него, той се бе отзовал. Беше взел, но и беше дал. Липсваше й прегръдката му. Леглото й беше пусто без него. Тъмната му кожа си подхождаше с розичките по чаршафите.

Далас избърса сълзите с опакото на ръката си и заподсмърча. Берта изръмжа по алеята и угасна. Чу веселия смях на Ники и Били и тежките стъпки на Сам по верандата. Вратата се отвори и на входа се показа Сам с по едно дете под мишница.

— Лейди, не сте ли изгубили двама ловци на мечки? — Смехът му секна щом забеляза коледната украса. — Дойдохме си — леко се провикна той и пусна децата.

— Кога можем да си отворим подаръците — записукаха Ники и Били, хвърлиха палтата си на закачалката и изтичаха до елхата.

— След вечеря ще отидем на църква. Приготвила съм и шоколадов кейк. След това ще можете да си отворите подаръците.

Сам затвори вратата зад себе си. Като че искаше всичките му проблеми да останат отвън. Смъкна палтото си и бавно тръгна към нея.

— Здравей — каза той й хвърли палтото на един стол.

— Здравей — отвърна тя. С тази разрошена коса и страни, зачервени от студа, го искаше единствено и само за себе си.

Той имаше нужда от нея.

Ами? Имаше нужда единствено от бизнеса си и от жени без деца, които да знаят кога да спрат да обичат. Нямаше нужда от каишка.

Не можеше да го обича. Не можеше.

Децата разглеждаха пакетите с надеждата да открият новите. Сам коленичи и взе ръката й.

Усмихна се и пусна в действие неотразимите си трапчинки. Далас не можеше да не му отвърне със същото.

— Денят в офиса май не е бил лек? — попита тя и се опита да скрие усмивката си. Сам може би предпочита друг тип жени, но на нея й харесваше да го гали.

— Кога ще си получа подаръка? — изрече той угоднически. — Например нещо като целувка, когато служителите от офиса и децата не могат да ни видят. Мисля, че ми я дължиш.

Не можеха ли просто да бъдат приятели?

— Всичко зависи от теб. Аз изчерпах участието си с лазанята и кейка, които съм приготвила.

Сам целуна пръстите й, един по един.

— Ммм, това е истинска храна — погледът му се плъзна по синия кафтан до цепката, разкриваща финото й бедро. — А, можеш и да готвиш — той повдигна вежди и закачливо се усмихна. — Това, което имах предвид, няма нищо общо с храненето и ти чудесно го знаеш.

— Така ли? — Тя примигна срещу него и реши, че ще е по-безопасно, ако не задълбава в темата.

Били се покатери на скута му и го прегърна.

— Ние със Сам имаме изненада за теб. Нали, Сам?

Ники скочи върху гърба му.

— И ние с мама имаме изненада. И ти не знаеш каква е, Били. Защото си още малък и щеше да ни издадеш.

— Нямаше!

— Щеше!

 

 

По-късно Сам седеше в църквата до Далас и гледаше децата в църковния хор. Ръката му бе отпусната на пейката до нейната. Чувстваше се също като всички останали бащи в църквата. Той леко й се усмихна и тя почувства как по тялото й се разля топлина. Бяха едно семейство — бяха заедно по Коледа, милееха един за друг и се чувстваха съпричастни на раждането на едно бебе, което бе променило света.

Когато се прибраха вкъщи, започнаха да отварят подаръците. Сам взе ръката на Далас и я обгърна в своята. Ръчно изработената люлка за кукли на Ники беше точно по мярка на новото й бебе. Очите на момиченцето просветваха всеки път, когато го погледнеше. Били изтича в стаята си и започна да събира играчки, за да запълни новата си кутия за инструменти.

— Далас — прошепна Сам зад нея.

Тя се обърна и той й връчи ръчно изработена ракла за завивки от орехово дърво с обковани ръбове. Върху нея бе поставен също ръчно изработен юрган. Беше направен от парчета избелял фланелен плат с чудесни декоративни шевове.

Далас коленичи, прекара ръка по дървото и юргана и сърцето й се изпълни с топлина.

— О, Сам! Прекрасни са.

— За теб са — каза той с треперещ глас, — юрганът също.

— Сам, специално за мен ли си ги направил?

— Разбира се — отговори той грубо. — Харесват ли ти или не?

Далас се изправи, повдигна се на пръсти и го целуна. Беше й дал част от себе си. Подарък, на който би могла да се наслаждава, когато остане сама.

— Прекрасни са. Благодаря ти.

— Пак заповядай.

За безкомпромисен бизнесмен, какъвто си беше, изглеждаше доста объркан.

— Да не би да можеш да шиеш юргани?

Сам несигурно повдигна рамене.

— Правила го е една много специална жена. Подхожда ти.

— Много специална? — запита тя с лека болка в гласа. Не можеше да се завива с юрган, правен от някоя негова бивша любима.

— Баба Дънауей — отговори Сам и отново извърна глава. — Една жена от планините, която пушеше лула и ме е била по гърба повече пъти, отколкото ми се иска да си спомням. След като майка ми избяга, баба подкупи чиновника от детската служба, който дойде да ме прибере, и ме скри. Тя би искала да го имаш.

Далас едва се сдържаше да не заплаче.

— О, Сам!

— О, градинско грахче — подразни я той. — Баба ми беше много строга. Накара ме да нацепя и да подредя три трупи дърва, когато изобщо нямахме нужда. Тогава ми направи този юрган. Сигурен съм, че щеше да е щастлива да го имаш.

Сам й бе разкрил съвсем малко от миналото си и тя го прие наистина като специален подарък.

— Твоят подарък е скрит — съобщи Далас.

— Не мога да чакам — промърмори той и я привлече към себе си.

— А-ха! Ей сега се връщам. Хайде, деца, да дадем на Сам подаръка.

Минути по-късно Ники и Били му връчиха голяма кутия с яркочервена панделка.

— От нас е — обади се Били.

— Глупав е — обяви Ники.

— Не е вярно — настояваше Били. — Вашите женски неща са глупави.

— Отвори го, Сам — подкани го Далас, когато видя, че ръцете му треперят.

За човек, който беше приел компанията за единствено важна в живота му, беше твърде развълнуван.

— Не беше нужно.

Изглеждаше толкова безпомощен. Далас седна на страничната облегалка на дивана и сложи ръка на рамото му. Разтърка напрегнатите жили на врата му.

— Хайде, Лоринг — прошепна тя в ухото му.

Сам започна внимателно да разопакова подаръка. Ръцете му затрепериха още по-силно щом видя електрическото влакче. Жилите и мускулите на гърба му се стегнаха още повече. Явно се нуждаеше от ласките й.

— Това е, за да ти покажем колко високо оценяваме помощта ти при борбата с мечките и домакинството.

— Харесва ли ти? — попита Били и се примъкна по-близо до подаръка. — Не е ли най-хубавият?

— Най-хубавият — повтори Сам отнесено и раменете му потрепериха.

Далас забеляза подозрителната влага в очите му и се усмихна.

— Винаги съм искал да имам такъв.

 

Били и Сам лежаха по корем на пода и наблюдаваха как малкото влакче минава под тунелите и изкачва хълмовете.

— Глупаво нещо — обади се Ники, докато завиваше куклата си в новата люлка. — Момчета.

Далас се унесе в сън от монотонното потракване на влакчето. Разбуди се, докато Сам я завиваше с ръчно ушития юрган.

— Какво правиш, господин Сам? — попита тя сънено, затоплена от юргана и от докосването му.

— Прегръщам любимото си момиче — Сам я целуна по челото и я залюля в прегръдката си. — Продължавай да спиш, Далас. Само искам да те подържа в ръцете си. Благодаря ти за влакчето. И за отиването на църква. Не съм се чувствал толкова… Е, беше чудесно.

Далас обви ръка около врата му и се заигра с кичур коса.

— Утре, след като подстрижа Били, ще подстрижа и теб — промърмори тя сънено.

Сам леко се напрегна.

— Ще отида на бръснар.

— Не се притеснявай. Няма да те бележа за цял живот — каза тя почти докосвайки с устни шията му и отново се унесе.

— Може би вече си го направила. Не мисля, че срещу този вирус има ваксина — прошепна неравно той и я притисна още по-силно.