Кайт Лъндън
Вирусът на Пендрагон (3)

Трета глава

За първи път, откакто най-подробно обмисли плана на Лайза, Далас се почувства несигурна. Сам беше огромен и бе окупирал по-голямата част от дивана. Беше протегнал ръка върху облегалката и изглеждаше направо възхитително.

Далас си припомни изминалия си живот и усети горчивина в устата си. Тя беше лесна плячка за Ти Джей, когато беше на двадесет и девет. Дотогава нямаше никакъв опит с мъжете и като се замислеше, връзката й с Ти Джей беше по-скоро на хормонална основа, отколкото голямата любов, за която бе мечтала. Сега, когато беше вече на тридесет и девет, бе решила, че страстта, онази нажежена до бяло страст, вероятно изобщо няма да се изпречи на пътя й. Бе решила да направи кариера, да създаде дом за семейството си и децата й бяха достатъчни.

Далас усети, че тялото й несъзнателно се е наклонило към Сам и рязко се изправи. Не трябваше да дава никакъв повод на този упорит бизнесмен. Не искаше да си припомня доволната му момчешка физиономия, докато ядеше шоколадовия кейк. Същото това изражение й бе харесало и в Ти Джей.

— Винаги пия чаша чай, след като съм сложила децата да си легнат. Искаш ли и ти?

— Все ми е едно. Любопитен съм да чуя предложението ти, Пендрагон. Мисля, че то би било чудесен завършек на вечерта. Искаш ли да ти помогна?

Представата за огромното тяло на Сам в кухнята, накара дъхът й да секне. Нуждаеше се от повече пространство, за да може да си отпочине след уморителната вечеря. Когато реши да го покани, не очакваше, че физиката й ще реагира по подобен начин на присъствието му. Неочаквано Сам се протегна и твърдото му бедро докосна нейното. Нещо в нея започна да си пробива път навън. Гърлото й пресъхна и някакъв смешен, почти болезнен, гъдел полази по връхчетата на гърдите й. Далас едва успя да укроти желанието си да прекара ръка по бедрото му. Боже Господи, какво й ставаше?

Сам със сигурност не пасваше на представата й за романтичен мъж. Всъщност той живееше, за да работи. Приходите и печалбата бяха в кръвта му.

Докато приготвяше подноса с чая, ръцете й трепереха. Той беше просто едно препятствие, което трябваше да бъде преодоляно. Не трябваше да допуска физическите му атрибути да я разконцентрират. От проекта й можеха да спечелят много хора. А тя мислеше за секс!

Не можеше да каже, че има голям опит в тази област. Далас погледна през прозореца, за да разшири пространството около себе си. Забеляза някакво движение в отсрещната къща на семейство Деънс. Младоженците се целуваха и така се бяха вкопчили един в друг, като че ли докосването до другия им бе по-нужно от въздуха.

Далас стисна очи и се опита да успокои дишането си. Разтри слепоочията си и с нежелание си призна, че видът на Сам, целият потен в гимнастическия салон, й оказа пагубно въздействие. Беше попила потта от лицето му, а всъщност й се искаше. Е, добре.

Главата й бучеше. Ситуацията беше направо идиотска. Далас Пендрагон беше съвременна бизнес дама, а не някоя дивачка от джунглата, откликваща на повика на първичната си природа. Моментната й слабост трябваше да бъде преодоляна. Въжделенията, пробудени от приближаващата средна възраст, можеха да почакат.

Далас разклати глава и прекара пръст по линията на носа си. Лоринг беше сериозно предизвикателство.

Тя не беше някоя примитивна личност. Никога не би могла да бъде, поне така твърдеше Ти Джей. Не трябваше да възприема Лоринг като мъж. Той беше експеримент. Беше най-упоритият бизнесмен в Сиатъл. Ако го спечелеше на своя страна, новите методи щяха да бъдат въведени навсякъде и хиляди подложени на стрес работници щяха да спечелят.

С удоволствие отпиваше от чая си. Английски чай в чаша от китайски порцелан — този малък ритуал за нея беше от значение. Разтоварваше я от напрежението. Сам остави празната си чаша върху масичката за кафе, облегна се назад и продължи да я наблюдава.

— Колко романтично — проговори той с насмешлива нотка в гласа.

Далас се почувства виновна. Като заловена на местопрестъплението. Усети, че започва да се изчервява. Впи пръсти в страничната облегалка на дивана и се опита да си възвърне самообладанието.

— Изобщо нямах това предвид, Сам. Тук сме по работа.

— Не е ли смешно. Децата са си легнали. Между другото, те искат да ме осиновяват. А сега двамата с теб сме сами.

Далас въздъхна дълбоко. Не очакваше от Сам Лоринг да има чувство за хумор нито пък такива големи закачливи трапчинки на бузите.

— Това, което ще ти предложа, не е лесно за възприемане от пръв поглед, но бъди търпелив и ме изслушай.

— Слушам те, Далас. До този момент не си имала никакви проблеми с начина си на изразяване, нито с обясненията си. Защо просто не започнеш?

Далас навлажни устни. Забеляза, че Сам не сваля поглед от тях.

— Бих искала да ти предложа един облог. Аз залагам репутацията си. Това не е никаква шега. Твоята задача няма да е чак толкова трудна. Просто ще трябва да промениш начина си на живот за един месец. Аз бих могла да загубя много повече. Ако загубя, аз лично ще се срещна с твоите служители и ще им кажа, че цялата теория за стреса е пълна глупост. Нали точно това искаш? Аз наистина вярвам, че след като експериментът приключи, ти вече ще си на друго мнение.

— И каква ще е моята заслуга. Какво имаш предвид, като казваш да променя начина си на живот за един месец. Би ли ми обяснила по-подробно?

— Ще загубиш облога, ако не успееш, запомни, ако не успееш да водиш живота, който води всяка работеща жена през най-натоварения месец на годината — декември. — Далас се наведе и взе куфарчето си. — Приготвила съм един списък. Можем да го прегледаме заедно. От него ще получиш представа, какви са ангажиментите на една работеща жена. Разбира се, ти нямаш деца и поради това програмата ти ще е значително облекчена.

— И какъв е смисълът? Моите задължения по облога са направо смешни.

— Ще видим — отвърна меко Далас. — Нека просто ей така, на шега да предположим, че не успееш да поддържаш домакинство и да работиш. Представи си, че започнеш да водиш живота на служителите си, а той не ти хареса — сега той или щеше да се изсмее и да си тръгне, или щеше да се хване на въдицата. — Сам, не всеки е в състояние да се грижи за себе си и да разпределя доходите си правилно — добави тя предизвикателно и очите на Сам светнаха.

— Продължавай, Пендрагон. Стигна твърде далеч, за да спираш сега. Отдавна се грижа сам за себе си, но за собствено удоволствие. Бих искал точно да зная задълженията си по този облог.

— Мисълта ми е, че ти като управител, всъщност, никога не си водил живота на обикновените си служители и нямаш ни най-малка представа за него — каза тя тихо и със задоволство забеляза, че изражението му дотолкова се е променило, та приличаше на някой булдог, готов да разкъса всичко, което му подхвърлиш.

Далас се приготви да му хвърли едно кокалче. Усмихна се невинно.

— Ако загубиш поради някаква нелепа случайност, бих искала да разработя предложенията си и да ги предложа на Борда на директорите.

— На всеки му се иска нещо, Пендрагон. Но този път явно си сбъркала игрището. Покажи ми проклетия списък — отвърна той с глас, който напомняше на гласа на Били, когато някой се опитваше да му вземе играчките. — Не знаеш нищо за мен или пък за нещата, с които съм се справял. Мога да мина през всичко, което ти дойде наум, включително и през твоя „живот на работещата жена“. Да не би да си мислиш, че не съм достатъчно издръжлив? Е, какво в края на краищата представлява тоя живот? Имат си машини за миене на чинии и сушилни за дрехи, сешоари и маши. Навсякъде само удобства за домакинята, чак до микровълновите фурни и готовата храна.

— Така ли мислиш? Нека да прегледаме списъка и тогава ще решиш дали да приемеш облога, или…

— Или ще продължаваш да създаваш безредици из целия Сиатъл? Това започва да ми прилича на изнудване — Сам погледна списъка. — Тук няма нищо, което би могло да ме затрудни. Можеш да започнеш да се обаждаш на служителите ми още сега.

— Е, нека да прегледаме списъка точка по точка и може би ще видиш нещата различно.

Той въздъхна с безкрайно отегчение.

— Повярвай ми! Само си губим времето.

Далас се усмихна.

— Възхищавам се на самочувствието ти, но нека да почакаме, докато изтече месеца — тя отвори папката. — Първа точка. Трябва сам да уреждате всичките си лични ангажименти.

— И кой си мислиш, че го прави? — настоя той през зъби.

— Секретарката ти — отговори бързо Далас.

Той май нямаше и най-малка представа от това, с което се беше захванал. Но щеше да придобие. И то с подробности.

— Ти ще трябва да се грижиш сам за личните си проблеми. Не секретарката ти. Сам ще трябва да откарваш колата си на сервиз. И да намериш време да прибереш прането си от пералнята. А, и още нещо. Имаш право да ползваш само химическо чистене. Ще трябва да переш всичко останало сам. Това включва чаршафи, хавлии, бельо и всичко останало.

Той се размърда недоволно. Далас реши, че не е нужно да му спестява нищо.

— Разбира се, ще трябва да чистиш жилището си сам — ваната, подовете, да си оправяш леглото сам и сам да изхвърляш боклука. Обърни внимание на номер четири. Нямаш право да използваш личния си физкултурен салон. Ще трябва да намериш време да спортуваш някъде извън компанията. Не е казано, че не можеш да ползваш подобни уреди вкъщи, ако разбира се можеш да си го позволиш със средната работна заплата на твоите служители. Ще я изчисля по-късно, когато имам данните за заплатите. Ще трябва да се справиш с техния бюджет, Сам. Това включва и обедите, и хранителните продукти. А, и друго. Ще трябва сам да пазаруваш и да готвиш.

Сам се бе изправил на облегалката и я гледаше тъпо, а тя продължаваше да бълва нови и нови правила.

— Когато си в офиса, ще трябва да се занимаваш с личните си дела само по време на почивките. И запомни — не трябва да използваш секретарката си при никакви обстоятелства. Тя не трябва дори да ти оправя бюрото или пък да пазарува вместо теб за Коледа.

Далас спря за малко и го погледна. Сам я гледаше така, като че всеки момент щеше да й изкрещи, че съвсем се е побъркала. Горкичкият, май беше започнал да се ориентира.

— Не е чак толкова страшно, Сам. Аз залагам репутацията си. За един професионалист е много по-пагубно да оттегли и да се отрече от идеите си, отколкото да промени начина си на живот за един месец.

Сам усети мекото докосване на пръстите й. Започваше да разбира какво представлява предложението й, но това, което му беше съвсем ясно, беше, че жадува за докосването й. За съжаление, ръката й се отдръпна.

Той свали очилата си и ги постави на масичката. Беше експерт в това да разграничава и анализира проблемите. Прецени плюсовете и минусите. Беше сигурен, че ще спечели облога, а освен това щеше да има и допълнителна изгода.

Какъв ли беше вкусът на устните й?

Погледът му се плъзна по леката извивка на гърдите й надолу към краката. Почувства предизвикателството. Но не професионалното, а онова, другото предизвикателство. Винаги бе харесвал интелигентните жени, но чувственото удоволствие, което предвкусваше сега, му бе липсвало преди. Той леко се усмихна. Като си мислеше за предоставящата му се възможност, вълнението му все повече нарастваше.

— Ще ми се да се съглася с предложението ти, Пендрагон, но бих искал да повдигна залога — каза меко той.

В Далас имаше нещо старомодно и много женствено едновременно. Нещо, което щеше добре да изследва, когато успееше да я освободи от строгия й костюм и ниските практични обувки.

— Играем на едро, нали така, Пендрагон? Това е въпрос на бизнес етика. Не искам да си помислиш, че струвам толкова малко.

Тя нервно прекара ръка по бедрото си. Дори и да загубеше баса, поне бедрата й бяха като коприна.

Като момче в Джорджия често лудуваше на двора сред градинския грах, топлен от слънцето и гален от вятъра. Имаше усещането, че Далас може да го накара да се почувства отново по същия начин. Поне за известно време. От опит знаеше, че хубавите неща не продължават дълго.

— Какво имаш предвид?

Интересно, помисли си тя, като видя широката му усмивка и трапчинките, които изпъкнаха с пълна сила. Не очакваше, че Сам Лоринг ще се ентусиазира толкова. Но точно в този момент й приличаше на котарак с мишка в лапите. Не можеше да му повярва. Погледът му подсказваше, че е надушил нещо, което тя изобщо не забелязваше.

Неизвестно как ръката му се бе добрала до шията й и я галеше по гърба. Тя инстинктивно потръпна. Погледът му потъмня.

Нещо в отношенията им се беше променило и Далас се чувстваше като котка върху лед.

— Хубава къща, Далас. Напълно в атмосферата на настъпващите празници. Деца и всичко останало. Аз живея в апартамент с иконом, който е включен в наема. Със сигурност няма да мога да го поддържам с една средна заплата на служител.

— Аха — бавно поклати глава тя. Чувстваше се така, като че ли ходи по въжета в цирка, а предпазната мрежа под нея е цялата в огромни дупки.

Сам повдигна едната си вежда. На нея имаше белег и космите растяха накриво. Прииска й се да прекара ръка по нея и да я оправи.

— Продължавай Сам. Слушам те.

— Ще трябва да помисля върху подробностите. Имам само най-груба представа и в общи линии звучи така: не съм от хората, които биха подминали някоя възможност, за да подобрят производителността. За месеца, през който аз ще трябва да се правя на работеща жена, искам ти да направиш списък на основните промени, които според теб ще спомогнат за увеличаване на производителността на служителите на „Брайс“. И след това, без чужда помощ, да направиш всичките необходими проучвания и разчети — разходи, персонал, обучение и всичко останало. Ако успееш да представиш разумна работеща програма и аз загубя облога, „Брайс“ ще я приложи. Ще те подкрепя пред Борда на директорите. Знаеш, че мога да повлияя и на другите компании. В твой интерес е да приемеш малките поправки.

Предложението беше направо смайващо. От досегашния си опит Далас знаеше, че нещата, които звучаха така хубаво, обикновено създаваха огромни проблеми. Лоринг имаше репутацията на проницателен бизнесмен. Не би направил подобно предложение, ако нямаше някоя уловка.

— И? — запита тя наслуки.

Сам бавно завъртя рамене и отново се прозя. Събу обувките си и се втренчи в четирите коледни ботуша, наредени на стената. Погледът му се плъзна по украсената елха. Далас продължаваше да чака и някак в нея изкристализира мисълта, че може би тлъстото му предложение е просто една добра примамка.

— Сам?

— Ъ-хъ? — отвърна мързеливо той.

Защо да спирам сега? — чудеше се Далас. „Брайс Клийнсърс“ бяха чудесен трофей. Само да нямаше чувството, че потъва.

— Сам, разбирам, че тези идеи ти идват в момента и знам, че е трудно да схванеш всички подробности, но можем да обсъдим поне главните направления. Сега.

Погледът на Сам беше залепнал за бедрата й и бавно и с нежелание се плъзна нагоре.

— Е, има само един малък проблем. Това съм аз. За да бъде експериментът наистина автентичен и полезен, ще трябва да изпитам силата на всеки елемент на стреса в живота на средния работник, например, децата. Или пък домът ми. Със сигурност не бих могъл да се почувствам като в истински дом в моя апартамент. Твърде е голям. Със средната статистическа заплата не бих могъл да покрия дори сметката за електричеството. А и не бих искал да уволня жената, която идва да готви веднъж в седмицата. Тя е много възрастна, а и готви вкусно.

— Шикалкавиш, Сам. Мисля, че стигнахме твърде далеч в обсъждането и можем да играем с открити карти.

Сам кимна разсеяно, без да откъсва поглед от устните й.

— Ами — проговори той, поглеждайки я, — ако трябва да живея в средностатистическа къща, да кажем като тази — той се огледа наоколо и отново подпря глава на възглавницата. Затвори очи и въздъхна. — Всъщност бих искал да прекарам този труден месец тук, Далас. С теб. Ще можеш да ме наглеждаш и да внимаваш да не те измамя.

Ето че Далас падна от въжето и за нещастие уцели една от дупките в обезопасяващата мрежа. Не можеше да си поеме въздух. Нямаше никакво желание да живее отново с някой мъж около себе си. Ти Джей седеше непрекъснато пред телевизора, докато тя се бореше с прането, чистенето, готвенето и неплатените сметки.

Сам не можеше да се справи с две деца.

Беше толкова разстроена, че можеше да погълне две кутии шоколадови бонбони наведнъж.

— Сам, ти си уморен — започна тя. — Утре можем да обядваме заедно и да обсъдим някой по-разумен план.

— Страх ли те е?

— Не и от теб, Лоринг — едва успя да отвърне тя.

— Ще си оправям леглото и ще поема част от разходите. Ще пера и ще гледам децата като истинска бавачка, винаги когато кажеш. Какво повече искаш? Ще добия представа за всичко. Разбира се, всичко зависи от теб.

— Няма начин — бавно изрече Далас. — Виж, Сам. Признай си. Не можеш да се справиш и търсиш начин да се измъкнеш.

— Не мога ли? Скъпа, мога да се справя с всичко, което ти хрумне. Хайде, Пендрагон. Ще ме разочароващ, ако се откажеш сега само защото те е страх, че няма да се справиш.

Той прекара пръст по шията й. Далас се опита да не се разтрепери и хвана с два пръста ръката му, за да я отмести. Пулсът му биеше силно като нейния. Мисълта, че тя го бе развълнувала така, я шокира.

Гърлото й беше пресъхнало. Сам седеше на дивана й с разкопчана риза и космите по гърдите му й действаха твърде стимулиращо.

— Не, Сам — прошепна тя. — Как ще обясня…

— Ще измислиш нещо — отвърна тихо той. — Имам ти доверие.

А тя, можеше ли да си има доверие?

— Не, Сам — прошепна тихо тя.

Това сърцето й ли беше или онези ужасни дивашки ритми.

— Правиш го за доброто на всички — настоя той.

Далас не можеше да откъсне поглед от гърдите му. Искаше й се да ги погали.

Насили се да погледне нагоре и установи, че Сам безмълвно я наблюдава. Упоритите сиви очи бяха потъмнели и сенките на стаята си играеха с тях. Сам взе ръката й и я положи на гърдите си. Твърдите косми погъделичкаха дланта й.

Сърцето му биеше бавно и тежко. Като на някой спящ звяр. Чувствата, които бе изпитала към него по време на експеримента, отново се върнаха. Самотата му протягаше отчаяни длани към нея. И тя откликна.

Ръцете му се плъзнаха към талията й. За секунда дъхът му се плъзна по кожата й. След това, без да откъсва поглед от очите й, той положи устни върху дланта й. Наблюдаваше я и чакаше. Устните му подпалваха плътта й, без да искат разрешение.

Далас потръпна. Заля я гореща вълна.

Сам постави ръката й върху лицето си. Дишаше тежко и неравномерно. Целият трепереше. Прокара пръст по устните й.

— Не се страхувай — прошепна дрезгаво той.

Далас не смееше да помръдне. Следеше като хипнотизирана движението на ръката му. След това той се наведе над нея и всичко останало изчезна.

И тогава устните му докоснаха нейните. Сладкото нежно докосване на устни — опитващи, движещи се.

— О, Сам — чу се да казва тя, докато той продължаваше да я целува.

Далас затвори очи и се предаде пред нежността му.

Не беше очаквала такова нежно докосване. Не беше и помисляла, че Сам може да бъде толкова внимателен. Той я целуваше като нещо безценно, помисли си тя и остави устните му да си проправят път до ухото й.

— Ела тук, градинско цвете — прошепна той, когато устните му достигнаха целта си и внимателно я взе в ръцете си.