Кайт Лъндън
Вирусът на Пендрагон (5)

Пета глава

— „Акулите“ могат да почакат — заяви Далас, след като се прибраха от църква в ранния неделен следобед.

Сам се бе проснал пред телевизора.

— Ако си спомняш, имаме да довършваме нещо — подразни го тя.

Обикновено в неделя следобед, след като се върнеше от църквата, Далас подремваше в афганския си кожух и прекарваше една мързелива вечер с децата си. Но сега трябваше да помисли за хората, които зависеха от нея, за облога и за безпардонното нанасяне на Сам в дома й. Чудеше се дали е възможно да изпратиш един възрастен мъж в стаята му без последствия. Сам не й изглеждаше от хората, които можеха да бъдат отпратени без тяхно съгласие. Беше се настанил в дома й, само за да създава неприятности и тя вече ги виждаше да се задават.

Опитваше се да я манипулира и имаше биволски нерви. Тя с нежелание погледна упоритата му уста. Ако Бо снощи я бе целунал, преди Сам да се появи на вратата, щеше поне да има какво да сравнява с проклетата му замайваща сладка целувка.

Беше твърде стара, за да я нарича „градинско грахче“ и да повярва на обещанията, дадени с възбуден дрезгав глас. Ти Джей й беше дал добър урок.

Как така се поддаде на целувката му? Съпротивляваше се като дете, изправено пред кутия бонбони.

Сам щеше да си плати за тази целувка.

— Няма проблеми. Щом искаш да говорим, ще изключа телевизора — съгласи се той.

Изглеждаше твърде предизвикателен в синия памучен пуловер, джинси и маратонки. Пуловерът бе доста широк около врата и така се бе изкривил, че разкриваше част от окосмените му гърди. Далас отново започна да се поддава на чувствата си. Косата му бе разрошена, а сивите му очи под очилата й намекваха за твърде привлекателни начини да прекараш неделния следобед.

Неделята й вече бе провалена. Още от сутринта, когато влезе в банята, усети миризмата на одеколона и видя бръснарските му принадлежности, наредени върху полицата. Внимателно разгледа бръснача и крема му за бръснене, а също и ужасно скъпия одеколон. Мъдреха се най-непринудено до нейните тоалетни принадлежности. Далас бе затворила очи. Не й се искаше да си спомня как се бе измъчила с Ти Джей. Беше се превърнала в доставчик, майка и партньорка в леглото.

— Това, за което си мислиш, май не е много приятно? Колкото по-скоро достигнем до някаква приемлива програма, толкова по-добре за децата и за нас самите, не мислиш ли?

Далас се настани на дивана, като се погрижи да седне колкото се може по-далеч от натрапника. Сам вече се бе нагнездил в живота на децата й. Те бяха нейни и тя не искаше така лесно да се привързват към някой временно пребиваващ в къщата им. Нямаше да е толкова приятелски настроен, когато загуби облога Далас предвкусваше гнева и яростта, пред които тя неминуемо щеше да бъде изправена.

Сам разсеяно прегледа листовете, които му беше подхвърлила.

— Чудесно — пророни той без никакви коментари. Погледна отново заплатата, с която му бе определено да разполага. Едно мускулче на бузата му потрепери и Далас едва се въздържа да не се усмихне.

— Кога за последен път си живяла с мъж? — попита той просто, като хвърляше листовете в отворения върху килима куфар.

Далас се закова на място.

— Ти нали си съвършен. Вероятно вече си ме проверил изцяло и трябва да ти е известно.

Сам кимна и широко се усмихна.

— Е, добре. Знам — призна си той.

Далас го погледна внимателно, питайки се какво ли всъщност знае.

Сам взе списъка, в който беше посочено какво ще трябва да напазарува.

— Свършила си почти всички продукти?

— Сам, припомни си. Ще делим разходите и аз ще плащам по-голямата част, заради децата.

Сам я прониза с убийствения си сив поглед.

— Няма да се разберем така, госпожо. Аз ям повече от трима ви взети заедно. Никой няма да плаща вместо мен! Разбра ли?

Вечерта Лайза дойде да гледа децата, а Сам и Далас отидоха да пазаруват с Берта — колата, която оставя по алеята зад себе си петна от масло. Сам нахълта в супермаркета с настървението на ловец по време на сафари. Проверяваше калориите, сравняваше цените и хранителната стойност на продуктите и гледаше подозрително в ръцете на колбасаря, докато му претегля месото.

Сам Лоринг в супермаркета беше приключение, което Далас не искаше да преживее втори път. След тричасово обикаляне тя едва успя да го отскубне от щанда за домашни потреби, където Сам така се беше заиграл и с такъв интерес разглеждаше разните дребни приспособления, че повече приличаше на дете пред щанд за играчки. Накрая, на касата, след като чу общата сума, той недоволно измъкна портфейла си.

— Наполовина — напомни му Далас и започна да пише чек за нейната част.

Сам разтвори портфейла си и установи, че по-голямата част от наличните му пари бяха прибрани, а също и кредитните му карти.

— Ще изчисляваме после, скъпа — процеди през зъби той и плати сметката. — Много е оправна — подхвърли той на касиера.

След като с последните си сили едва го измъкна от магазина, Далас съвсем не беше в настроение да спори с него. Дописа чека и му го връчи, като се надяваше Берта да се върне безпроблемно пред къщата й при любимото си петно от масло.

 

 

На следващия ден Сам бе на работа точно в девет. Далас щеше да пристигне същия следобед в компанията му и да започне да разследва проблемите на персонала.

Сам почука с химикала по бюрото си. Нямаше никаква представа, че служителите му са нещастни. Той винаги бе изисквал от себе си много повече, отколкото от другите и не разбираше защо са недоволни.

Далас беше много добра, когато трябваше да извади наяве неудовлетвореността им. Досаден, мъчителен вирус. Ако се бе потрудил малко повече върху дамаската на дивана, сега можеше да е заразен и да има треска.

Подобна мисъл не беше съвсем безобидна. Може би причината беше в наближаващата Коледа или пък в топлината, която го обгръщаше, щом влезеше в дома й. Или просто липсата на сутрешното му кафе го разстройваше. Но уханието й на градински грах, въобще не му помагаше, нито пък начина, по който го бе гледала в банята. В неделя, когато се бе излегнал пред телевизора и гледаше мача на „Акулите“, усети, че Далас искаше да се плъзне в прегръдките му още в същия момент. Това съвсем го бе окуражило.

Емили влезе в кабинета му, като се подсмихваше.

— Както разбрах, през следващия месец няма нито да приготвям, нито да сервирам кафето ви. Искате ли да се включите в списъка за кафе?

— Сам ще се оправя. Имаш ли някакви други въпроси относно госпожа Пендрагон или цялата ситуация?

Емили се усмихна, показвайки зъбите си за първи път. Сам беше обяснил положението на секретарката си, без да е необходимо, и беше видял прикритото й злорадство. Тя бе направила съобщение до служителите на „Брайс“, тези, които все още не бяха напуснали, без да навлиза в подробности.

— Информирала съм всички, че трябва да оказват пълно съдействие на госпожа Пендрагон.

— Всички обаждания, свързани със семейството на Пендрагон, Били и Ники трябва да бъдат прехвърляни на вас, правилно ли съм разбрала? — продължи тя и зъбите й отново проблеснаха.

Сам кимна и Емили се подсмихна.

— Деца, дом и отговорностите, които идват с това. Сигурно ще ви е интересно. Между другото, обадиха се от паркинга и казаха, че от колата ви тече масло.

До обяд Сам беше смъртно уморен, омазан целия в масло и ужасно гладен. Беше похарчил парите за обяд, за да купи масло. След около час Пендрагон щеше да изникне на прага и да започне да се рови в политиката му спрямо персонала. А той все още не беше решил какво ще приготви за вечеря.

Мисълта за Пендрагон поуспокои стомаха му и той набързо приключи с приготвените на бюрото му документи за подпис.

Тази сутрин той напълно пренебрегна грубите нападки на Далас по адрес на Берта. Току-що се бе изкъпал и се бръснеше над умивалника. Беше оставил вратата отворена. Искаше да хване децата, преди да са успели да събудят Далас. Тя изглеждаше напрегната предната вечер и Сам искаше да я остави да поспи петнайсетина минути повече.

Далас се бе събудила и влязла в банята. Тя се прозя, изсумтя и започна да пълни ваната. Сам я гледаше развеселен, докато тя прекара пръсти през косата си и се наведе напред, като се опитваше да докосне палците си. Спря както си беше наведена и се изправи бавно. Като че ли се страхуваше от това, което можеше да види в огледалото, когато се събуди напълно.

Очите й се разшириха, когато срещна голия му гръб, плъзна се към отпуснатия му анцуг и след това се вдигна отново към покритите с пяна бузи. Примигна, като очевидно се надяваше, че след като отново отвори очи ще установи, че гледката е била само зрителна измама. Като че ли той беше някакъв зъл дух, който много лесно би могъл да бъде върнат обратно в бутилката.

За секунда Сам имаше чувството, че меките й нежни пръсти се плъзгат по гърба му. Искаше му се това чувство да продължи. Постави бръснача си до пяната й за вана и се обърна. Далас примигна отново, след това се вгледа в гърдите му и облиза полуотворените си устни.

Без изобщо да се замисли, Сам се протегна, взе ръката й и я постави върху гърдите си, които очевидно я привличаха.

— Можеш да пипнеш — предложи й шеговито той и се наведе към устните й.

Както беше разрошена и объркана, облечена в нощница на виолетки, Далас изглеждаше ужасно привлекателна. Искаше му се да я прегърне, да я приюти до себе си и да я освободи от товара й. Устните й се бяха повдигнали към неговите и той усети вкуса на ягоди.

— Стига, Лоринг — процеди тя през зъби и се изчерви. — Това не влиза в уговорката.

Сам страшно се ядоса. По някаква непонятна причина Далас бе искрено възмутена.

 

 

Далас седеше в тихия си офис и разсеяно подреждаше различните документи и анализи. Държеше уреда за определяне степента на стреса в ръка и си мислеше за Сам. Налагаше й се да прекара цял един месец в собствения си дом, заобикаляйки огромното му тяло.

Стискаше здраво уреда и си спомняше как тази сутрин Сам беше поставил ръката й върху гърдите си и й се бе усмихнал. Уредът пропищя и Далас разтърси глава. Не беше лесно да живееш къща до къща със семейство Деънс. Повишените хормони на новобрачната двойка оказваха влияние и върху нея.

Суровата мъжественост на Сам нямаше нищо общо с Дъглас или пък с Бо. Приличаше повече на Ти Джей. Но тя добре беше научила урока си и нямаше да повтори предишната грешка.

Целият проблем идваше от коледната атмосфера и новобрачната двойка отсреща. Неизвестно защо, винаги когато се приближеше до Сам, дишането й се учестяваше. Ужасно много й се искаше да докосне гърдите му. Да усети тялото му с устни. Ако не се беше навел над нея в онзи неочакван момент, тя може би щеше да се справи с импулсите си.

Главата я болеше. Вероятно от твърде много импулси. Уредът в ръката й изпищя високо и тя го захвърли на бюрото. Сам имаше още много да учи, за да може да играе с нея. Тя беше решена да победи. Ако мислеше, че ще може да я манипулира със секс — грешеше. Тя вече бе преминала през това не особено вълнуващо и дразнещо образование. Далас се загледа в списъците на работниците на „Брайс“. Тази игра беше нейна в края на краищата. Докато той се занимава с прането, чистенето и детегледачката, докато гони мечките от детската стая и чете приказки, тя ще направи теорията му за безполезността от управление на стреса на пух и прах.

Същият следобед, докато интервюираше Вирджиния — секретарка с две деца и без съпруг, Далас усети присъствието му зад гърба си. Обърна се и го видя, сведен над нея. Яката му беше разкопчана, а вратовръзката — изкривена. Три нови белега от порязване се мъдреха върху челюстта му, а физиономията му беше съвсем нещастна. Ръкавите му бяха навити до лактите и цялата му риза беше омазана с масло. Приличаше на градоносен облак.

— Наред ли е всичко?

Погледът му се плъзна по снежнобялата й блуза, спря се върху тъмносивия бизнес костюм и продължи към черните удобни ниски обувки.

— Справяме се чудесно — подхвърли Далас и доволно огледа вида му.

Нямаше да издържи цял месец. Даваше му най-много две седмици. Служителите го наблюдаваха заинтригувано. Победата й беше в кърпа вързана.

Сам погледна стенния часовник и прекара ръка по разбърканата си коса.

— Имам конференция в два — отрони той разсеяно и огледа опръсканите си с масло панталони. — Ще трябва да изпратя някой да ги отнесе на химическо чистене и да ми донесе от вкъщи нови. Защо се смееш, Пендрагон?

— А-ха — лекичко се подсмихна тя. — Не си ли спомняш, че трябва сам да се справяш с личните си проблеми?

Сам едва не я застреля с поглед.

— Това е бизнес, Далас! Става въпрос за купища пари. Не разбираш ли?

Далас се разтапяше от задоволство. Повдигна крак, приседна на бюрото на Вирджиния и кръстоса ръце.

— Е, и? — каза не след дълго тя.

— В кабинета ми! — изрече отсечено той и вратът му потъна в раменете.

— Когато приключа. Двете с Вирджиния сега изчисляваме дали има достатъчно време за разтоварване и душ през обедната почивка — отвърна с присмех Далас.

В момента Сам беше готов да й направи сцена и тя нямаше нищо напротив да навлезе в проблемите на персонала именно по този начин. Ако разберяха, че шефът им не е особено щастлив, работниците нямаше да бъдат съвсем искрени.

— О — възкликна Далас, когато Сам я сграбчи за ръката и я помъкна към офиса си.

Той бутна вратата, заключи, повдигна я и я стовари върху бюрото си.

Ръката на Далас замахна във въздуха, още преди да е помислила за последствията. От удара в лицето му дланта й пламна.

— Как се осмеляваш?

— Този път сама си го изпроси — изломоти той и посегна към нея.

Ръцете му я обгърнаха и я повдигнаха. Устните му се впиха в нейните, ръката му се плъзна по тила й и наклони главата й за дълбока и продължителна целувка. Обгърната от топлината и силата му, тя едва чу как обувките й се изплъзнаха и изтрополиха на пода.

Опита се да протестира.

Опита се да пренебрегне желанието, с което нейното тяло откликваше на топлината и твърдостта на неговото.

Пръстите му заровиха в косите й, дъхът му галеше страните й. С другата си ръка обгърна бедрата й и я повдигна към себе си.

Устните му жадно погълнаха нейните. Желаеше я отчаяно. Далас отвърна на желанието му. Нещо в нея искаше да заличи самотата и огромната празнота, която усещаше у него.

Сега вече знаеше колко много се нуждаеше Сам от топлината й. Попиваше болката му, приемаше я в себе си и я омекотяваше.

Погали косата му, повдигна устни и нежно докосна неговите.

От гърлото му се изтръгна дълбок стон.

Езикът му нежно докосна устните й и се опита да проникне навътре. Независимо от цялата му заплашителна външност и държание, той очакваше разрешението й. Беше оголил пред нея душата си и молеше за толкова малко в замяна.

Далас сключи ръце на врата му. Даде му няколко малки целувчици, погали стегнатия му врат и приглади косата му отзад.

Устните му отвръщаха на нейните. Ръцете му я обгърнаха. Той се облегна на бюрото и я настани между бедрата си.

Погали страната й с неговата и се сведе над шията й. Далас въздъхна, обгърната от струящата в тялото й топлина. Устните му галеха кожата й и тя се сгуши до рамото му. Чувстваше се толкова сигурна с него.

Езикът му си играеше с ухото й. Парещата топлина отново я заля. Тя се притисна към него и разтвори устни. Езикът му отново се плъзна по тях. Нейният срамежливо го посрещна. Влажното топло потрепване я разтърси и тя се отдаде на усещането. Ръцете му — леки и нежни, милваха гърдите й. Неясно осъзна, че Сам сваля сакото й.

По някакъв начин пръстите й бяха свалили вратовръзката му, разкопчали ризата му и сега се плъзгаха по гърдите му. На свой ред неговите ръце дърпаха блузата й с намерението да си пробият път до тялото й.

Сам дишаше тежко. Бавно плъзна ръце по гърба й. Далас имаше чувството, че й се радват. Потъна дълбоко в това чувство и леко потръпна. Дланите му се запътиха нагоре, за да обхванат гърдите й.

Пръстите му притиснаха леко меката дреха и внимателно я отстраниха. Устните му продължаваха да я целуват. Далас усети непреодолима нужда да отвърне, да приеме предложението му и го придърпа по-близо до себе си.

Тялото му наистина беше примамващо. Пръстите му достигнаха зърната на стегнатите й гърди и леко ги погалиха. Далас въздъхна й се освободи от ограничаващите я дрехи.

Сам я повдигна и покри с целувки шията и гърдите й. Кожата й пламна. Тя погали гърба му и тялото му потрепери.

Устните му нежно поеха по гърдите й. Езикът му заигра с настръхналото връхче и по тялото й се разля неописуема пареща топлина.

— О, Сам — въздъхна тя.

Бродещите й ръце най-сетне се бяха спрели под стомаха му и леко го галеха. Мускулите под дланите й потрепваха.

— Градинско грахче — дрезгаво прошепна той.

Гласът му накара желанието й да излезе наяве. Ноктите й оставяха кървави следи по гърба му. Дланите му се плъзнаха под полата й.

Бавно и нежно той свали чорапогащника. Ръцете му трепереха, докато галеха вътрешната част на бедрото й. Движеха се твърде бавно в сравнение с жаждата, която бушуваше у нея.

Пръстите му се плъзнаха под ластика на памучните й бикини и обходиха чувственото място.

— О! — възкликна тя безпомощно, докато той нежно докосваше обграждащата го топла плът. Оттук нататък тя отчаяно желаеше докосването му. Нещо, което да запълни зейналата в нея пропаст. Плъзна гърди по тялото му, докато не изтръгна от него дрезгава жадна въздишка. Усети, че сама се движи срещу пръстите му.

Дробовете я боляха от въздуха, който бе задържала. Заби зъби в рамото му. Копнееше за интимност.

Едва осъзнаваше, че я полагат върху килима зад бюрото. Целуна плоското му зърно и реакцията му й хареса. Продължи да си играе с него.

Той простена и Далас доволно се усмихна. Настани се върху него.

— Далас — дочу го тя да прошепва безпомощно, преди да бъде пометена от вълните на страстта. Не го пускаше — той беше нейната котва в първото й пътуване в морето на истинската страст.

Искаше топлината, търсеше я, поемаше я. Намери устните му. Плъзна ръце по тялото му, по твърдите му бедра и; слабини. Главата й забуча и поредната вълна я заля.

Сам трепереше и дишаше неравномерно под нея. Тя леко се плъзна до него. Беше в треска. Имаше нужда от всяка нейна капчица воля, за да събере сили и да го погали. Беше замаяна от силата на собствените си чувства. Знаеше, че Сам има нужда от докосването й. Погали потното му чело, разрошената коса и напрегнатите жили на врата му. Искаше му се да го галят. Горкият Сам. Сега ръцете му бяха нежни. Обърна я към себе си. Загледа замислено, като че сега изследваше мислите си една по една с методична прецизност. Протегна се бавно, отстрани един мокър кичур от зачервеното й лице и взе ръката й. Сивите му очи бяха пълни с обещания. Обещания за лични неща, неща интимни, с неясни, нажежени до бяло, преходи, които я вълнуваха и я оставяха без дъх.

Погледът му се разходи по лицето й и се спря върху гърдите. Тя се опита да се прикрие и той я зави с ризата си. Привлече я към себе си и я прегърна, за да я стопли. Движението напомняше за притежание.

Лекичко я залюля и тя отпусна глава на гърдите му. Харесваше й да я прегръщат така и да слуша как бие сърцето му.

— О, Боже — прошепна тя едва-едва. — О, Боже — повтори тя, отново осъзнавайки, че е върху килима. — О, Боже — потрети тя, измъкна се от ръцете му и се изправи, притискайки ризата до тялото си.

— Да. О, Боже. Светът е пълен с изненади, не е ли така?

Тонът му беше подигравателен. Той се изправи на крака, а усмивката не слизаше от лицето му. Тръгна към нея и тя веднага сведе поглед.

— Ако още веднъж кажеш „О, Боже“ — промърмори той.

Тя отскочи при очевидните доказателства за неопитния й скок в моретата на страстта. Беше потресена от факта, че го бе изпохапала и издрала до кръв и го бе свалила на пода, водена от неоспоримо сексуално желание.

Притисна още по-силно ризата му и усети миризмата на тялото му. Видя малките кървави белези от зъби и нокти по раменете му.

— О — въздъхна тя приглушено. Ако някога й се бе искало да изпита истинска страст, то не беше точно в този момент от живота й. Точно когато всичко се беше подредило както трябва. Съвсем определено нямаше никакво намерение да изпада в интимни отношения със Сам.

Топлината на тялото му стопли гърба й.

— Твърде много „ох-ох“ — измърмори тихо зад нея. — Хайде, облечи се — нареди й меко той и й подаде сутиена и блузата.

Въпреки че му беше благодарна, Далас потрепери и избягна погледа му. Беше възмутена от увереността на ръцете му. Беше възмутена от умелата му любовна игра и от наивността, с която беше откликнала на уменията му. Беше възмутена от треперещите си пръсти, които не можеха да закопчаят копчетата на блузата и от спокойствието, с което неговите направиха необходимото.

Негодуваше срещу ризата, която беше наметнал и срещу гърдите под нея, които я бяха обрекли. Извърна поглед от гърлото му, украсено с белег от порязване и още един от зъбите й!

— Е — започна тя разсеяно, като се надяваше, че той няма да забележи чувствата й. — Беше приятно. Но сега, след като приключихме с това.

— Не е настъпил краят на света, Далас — каза тихо той, закопчавайки последното копче на ризата й.

Ръцете му бяха леко окосмени и по кокалчетата на пръстите му личаха белези. Не бяха ръце на нежен любовник, но въпреки това Сам я бе докосвал леко и й бе оставил възможността да избира. Пръстите му леко потрепериха и тя погълна с поглед доказателството, че и той беше развълнуван. От нея. Заради нея.

Беше я докосвал, като че докосваше коприна или някаква фина дантела и го беше страх да не я повреди.

— Животът продължава, Далас. Недей да правиш проблем от това — прошепна той.

— Ще ти го върна — отвърна тя колебливо.

Не беше в състояние да се отдели от ръцете му. Съмняваше се, че краката й щяха да я послушат.

— На мен ли? Струва ми се, че съвсем неоснователно ми прехвърляш вината. Ти си като някакъв заразен трескав вирус.

Далас пое дълбоко въздух и отстъпи. Чувстваше се достатъчно сигурна в черупката на собствения си добре подреден живот и нямаше да допусне Сам да прониква през защитните й прегради.

— Ще си платиш за всичко това — заплаши го тя отново.

— Мислиш ли, че вече не си плащам?

Тя се вгледа в тъмното сурово лице. Ръката й издайнически потрепери. Искаше й се да се протегне и да го погали по лицето.

— Не се опитвай да правиш нещо подобно отново — процеди тя през зъби. — Ще те хербаризирам.

— Ако мислиш, че съм го планирал.

— А не си ли? Не е ли вярно, че мъжете като теб предпочитат жените легнали по гръб.

— Я, да помислим малко. Май аз бях по гръб, а ти беше отгоре ми. Престани, Далас. Ако си достатъчно умна, ще се пооправиш в банята и ще си отидеш. Веднага, иначе… — той многозначително погледна към бюрото.

Очите на Далас се разшириха.

Сам взе сакото й и го бутна в ръцете й, като че беше някакво веществено доказателство.

Далас го погледна и тръгна към банята с достойнство, което не бе очаквала от себе си.