Джак Ванс
Дирдирите (9)

8.

Въздухолетът се носеше на запад. На юг се простираше огромна и прашна пустиня, на север лежеше Първото море. Под тях и напред в монотонна последователност се редяха мочурища и пясъчни дюни, които се губеха в мъгливата далечина.

Траз спеше — бе потънал в дълбокия сън на пределното изтощение. Анахо, напротив, изглеждаше спокоен и безгрижен, сякаш никога не бе изпитвал страх. Рейт, макар безкрайно уморен, не смееше да откъсне поглед от екрана на радара, освен в редките случаи, когато оглеждаше небето. С течение на времето безгрижието на Анахо започна да му лази по нервите. Погледна го с подпухнали и зачервени очи и произнесе намусено:

— Изглеждаш твърде спокоен за преследван от злите дирдири беглец. Трябва да призная, че се възхищавам на самообладанието ти.

Анахо махна непринудено с ръка.

— Това не е самообладание, а детинска вяра. Напоследък взех да ставам суеверен. Помисли си само: влязохме в Карабас, избихме дузина членове на Първата раса и отнесохме техните богатства. Как след всичко това да си помисля, че може да ми се случи нещо лошо?

— Вярата ти е по-голяма от моята — изръмжа Рейт. — Защото очаквам дирдирите да ни подгонят с цялата си налична мощ.

Анахо се изсмя презрително.

— Не, дирдирите не постъпват така! Опитваш се да си обясниш поведението им със собствените си представи. Не забравяй, за тях обществената организация не е венецът на еволюцията — хората смятат така. Дирдирите съществуват само за себе си, всеки един от тях живее както му повелява неговата гордост. Сътрудничи си с останалите само когато това му е от полза.

Рейт поклати скептично глава и отново се надвеси над екрана.

— Не може да са толкова ограничени. Как тогава съхраняват своето общество? Как осъществяват дълговременни проекти?

— Много просто. Всеки дирдир прилича в голяма степен на останалите, съществуват расови предпоставки, които ги карат да постъпват по един и същи начин. При хората тези предпоставки носят названията „традиция“, „кастова йерархия“, „стремеж да се постигне крайната цел“. В обществото на дирдирите това са по-скоро непреодолими, вродени импулси. Отделният индивид е неразривно свързан с обичаите на расата. Ако му потрябва помощ, достатъчно е да извика „хсай, хсай, хсай“ и ще я получи. Ако го обвинят, че греши, ще каже „дрса, дрса, дрса“ и ще поиска да бъде съден. В случай обаче, че решението на съда не му се понрави, има право да предизвика съдията, който обикновено е от великолепните, и ако го победи, случаят се смята за приключен. Най-често обаче осъденият губи, отнемат му правото да носи сияещите антени и той става парий. Но по правило подобни решения не се оспорват.

— Общество, основаващо се на подобни принципи, ще бъде много консервативно.

— Да, докато не настъпи време за промени. В такива периоди дирдирите могат да проявяват неочаквана гъвкавост. Те са способни на творческо мислене, умеят да се приспособяват и да откриват най-верните решения, при това не губят време в безсмислена показност и маниерничене. Вярно, че двуполовата им система може да стане причина за разсеяност, но също като лова тя е извор на ужасяваща по своята сила страст, която далеч надхвърля човешките представи.

— След като ми разказа всичко това, би ли ми обяснил защо ще се откажат толкова лесно да ни преследват?

— Не е ли ясно? — повдигна учудено вежди Анахо. — Кой дирдир би помислил, че летим към Сивиш с техен въздухолет? Нищо не свързва хората, които бяха преследвани в Смаргаш, с тези, които избиха дирдирите в Карабас. Може би след време ще направят подобна връзка, ако например разпитат подробно Исам Танга. Но дотогава няма как да им хрумне, че тъкмо с този въздухолет летят издирваните от тях хора. В такъв случай защо да се опитват да ни засекат?

— Мога само да се надявам, че си прав — въздъхна Рейт.

— Ще видим. Поне засега сме живи. Летим с въздухолет, с всички налични удобства. Сдобихме се с най-малко двеста хиляди секвина. Какво ни чака? Нос Брейз. Отвъд него Шанизадският океан. Скоро трябва да променим курса и да се спуснем към Хаулк. Кой би обърнал внимание на един въздухолет сред стотици други в небето? В Сивиш ще се смесим с множеството, а през това време дирдирите ще ни търсят из Жаркен, Джалки или отвъд Хунгхюската тундра.

В продължение на десетина минути Рейт обмисляше наученото за дирдирите и техните нрави. Накрая попита:

— Добре, да предположим, че аз или ти изпаднем в беда и извикаме „дрса, дрса, дрса“?

— Това е възвание за справедлив съд. За помощ се вика „хсай, хсай, хсай“.

— Добре, да бъде „хсай, хсай, хсай“ — дирдирите ще бъдат ли длъжни да ни помогнат?

— Да, по силата на традицията. Това е автоматичен отговор, непреодолим рефлекс. Свързващото звено, което сплотява една иначе необуздана и изменчива раса.

Два часа преди залез-слънце откъм Шанизадския океан изви буря. Карина 4269 се превърна в кафяво джудже, след това изчезна зад черните облаци, които изпълниха небето. Пяната на крайбрежния прибой придоби тъмнокафявия цвят на бира, черните дендрони отвъд пясъчната ивица се запревиваха под свирепите пориви. По тъмната водна повърхност пробягваха накъсани черти.

Въздухолетът летеше на юг през жълтокафеникав сумрак и малко по-късно, с последните лъчи на светлината, се приземи върху една гранитна скала. Тази нощ тримата прекараха на седалките, опитвайки се да не обръщат внимание на миризмата на дирдирски тела, с които бе пропита тапицерията.

Зората предизвика причудливо светлинно сияние, като ярки лъчи, които се процеждат през кафява стъклена бутилка. Във въздухолета нямаше нито храна, нито вода, но наблизо откриха няколко добре съхранени пътничета. Траз отиде да се разходи покрай брега, като спираше и вдигаше глава, за да се любува на сиянието. По някое време застина неподвижно, сетне се хвърли във водата и когато изплува, държеше в ръка жълтеникаво същество, което въртеше бясно пипала и махаше с перковидните си крайници. Двамата с Анахо го разкъсаха и изядоха съвсем сурово. Рейт предпочете да се придържа към диетата от пътничета.

След като утолиха глада си, те се облегнаха на седалките, наслаждавайки се на сутрешния покой след бурята.

— Утре — обяви Анахо — пристигаме в Сивиш. Животът ни отново ще се изпълни с опасности. Вече не сме крадци и преследвани бегълци, а заможни хора и трябва да се държим подобаващо.

— Ами хубаво — засмя се Рейт. — Какво значи това?

— Значи, че трябва да бъдем хитри и предпазливи. И в никакъв случай да не се появяваме в корабостроителницата с чували с пари.

— Съгласен — кимна Рейт. — Изглежда на Тчай всичко, което е разумно, е погрешно.

— Най-добре ще е — продължи да разсъждава Анахо — да си осигурим подкрепата на някоя влиятелна особа. Това трябва да бъде първата ни грижа.

— Дирдир? Или дирдирчовек?

— Сивиш е град на получовеци, дирдирите и дирдирхората живеят в Хей, в континенталната част. Сам ще видиш.