Джак Ванс
Дирдирите (20)

19.

Рейт бе подпрян на метален шкаф, в стая, в която цареше сумрак. Ръцете му бяха завързани за къса метална тръба, глезените му — стегнати здраво. Никаква светлина не проникваше в помещението, освен мъждукането на звездите зад тясното прозорче. Слугата Хисзиу бе приклекнал на няколко крачки от него, въоръжен с лек камшик от сплетени копринени шнурове, завързан с въженце за ръката му. Изглежда, виждаше отлично в тъмното и се забавляваше да шиба от време на време Рейт по китките, коленете и брадичката. Проговори само веднъж:

— Двете ти приятелчета също са наши пленници. За нищо не ги бива, по-зле са и от теб. Гмуреца сега работи върху тях.

Рейт стоеше неподвижно, унесен в объркани мисли. В едно нямаше съмнение — катастрофата бе пълна. Досадните пошляпвания с камшика едва достигаха до периферията на съзнанието му. Подобно на удари на съдбата, те сякаш отброяваха последните мигове до края на живота му на тази планета, мимолетен и забележим колкото падането на дъждовна капка в тчайски океан. Някъде отвъд очертанията на прозореца изгря синя луна, която озари небето. Бавното усилване и избледняване на нейната светлина бе единственото мерило за хода на времето.

Хисзиу задряма и скоро, заспа дълбоко, като похъркваше на пресекулки, На Рейт не му се спеше. Той повдигна глава и надзърна през прозорчето. Сиянието на луната бе изчезнало, мътнокафяво зарево на изток ознаменуваше скорошната поява на Карина 4269. Хисзиу се сепна, събуди се и отново замахна с камшика, оставяйки кървава диря по бузата на Рейт. Слугата се надигна лениво, излезе от стаята и се върна след минутка с чаша топъл чай, който се зае да посръбва, изправен до прозореца.

— Ще ти дам десет хиляди секвина, ако ме освободиш — промълви дрезгаво Рейт.

Хисзиу не му обърна внимание.

— И още десет хиляди, ако помогнеш на другарите ми — продължи Рейт.

Хисзиу отпиваше от чая, сякаш Рейт не беше в стаята.

Небето се оцвети в тъмножълтеникаво, малко по-късно Карина 4269 изгря на хоризонта. Чуха се стъпки, бравата щракна и Гмуреца изпълни рамката на вратата. Той постоя там мълчаливо, оглеждайки обстановката, взе от Хисзиу камшика и му махна да си върви.

Имаше уморен и същевременно възбуден вид, сякаш бе дрогиран или пиян. Замахна с камшика и се плесна по бедрото.

— Не мога да открия парите, Адам Рейт. Къде си ги скрил?

— Какво смяташ да правиш с нас? — попита Рейт, като се стараеше гласът му да прозвучи спокойно. Гмуреца повдигна рехавите си вежди.

— А, нямам някакъв план. Ще оставя събитията да се развиват от само себе си.

— Защо ме държиш вързан тук?

— Осведомих моите далечни роднини за странните ти разбирания за света.

— Дирдирите?

— Разбира се — Гмуреца отново замахна с камшика.

— Дирдирите не са ти никакви роднини — заговори настойчиво Рейт. — Те нямат никаква връзка с хората, двете раси идват от различни звезди.

Гмуреца се облегна небрежно на стената.

— Къде си научил тези глупости?

Рейт облиза устни, докато се чудеше как ще е най-добре да постъпи. Гмуреца не беше човек на разума, а на инстинктите и чувствата. Рейт се опита да си придаде увереност.

— Хората произхождат от планетата Земя. Дирдирите го знаят добре. Но им е по-изгодно да мамят дирдирхората.

Гмуреца кимна замислено.

— И ти си решил да откриеш с космическия кораб тази твоя Земя?

— Не е необходимо да я търся. Тя се намира на двеста светлинни години оттук, в съзвездието Клари.

Гмуреца се отдръпна рязко от стената и приближи лице до лицето на Рейт.

— Ами съкровището, което ми обеща? Значи си ме мамил, така ли?

— Не — поклати глава Рейт. — Не съм те мамил. Аз съм човек от Земята. Корабът ми се разби над Тчай. Помогни ми да се върна и ще получиш всичко, за което си мечтал — дори повече.

Гмуреца отстъпи бавно.

— Сега разбрах, ти си последовател на оня култ на яосите, както и да се наричаше.

— Не. Казвам ти самата истина. В твой най-добър интерес е да ми помогнеш.

Гмуреца кимна с важен вид.

— Какво пък, може и да си прав. Но има по-важни неща. Тъкмо ще ми докажеш добрите си намерения. Къде са ми парите?

— Твоите пари? Те не са твои. Мои са.

— Добре де, нека не спорим за дреболии. Къде са нашите пари?

— Никога няма да ги видиш, ако не изпълниш поетите задължения.

— А, това вече е прекалено! — изрева Гмуреца. — Не виждаш ли, че си мой пленник, ти и твоите марионетки? Дирдирчовекът ще бъде прибран обратно в Стъкления блок. Момчето от степите смятам да продам в робство — освен ако не решиш да откупиш живота му — Гмуреца закрачи из стаята. Приближи се до Рейт и замахна с камшика. — Къде са парите?

— Не ти вярвам — отвърна уморено Рейт. — Не вярвам, че ще изпълниш обещанията си — нужни му бяха огромни усилия, за да стои прав и да говори спокойно. — Ако искаш парите, трябва да ме пуснеш. Корабът е почти завършен. Можеш да дойдеш с мен на Земята.

— И после? — попита равнодушно Гмуреца.

— Космическа яхта, дворец — каквото пожелаеш. Ще го имаш.

— И как ще се върна в Сивиш? — попита презрително Гмуреца. — А работата ми тук? Няма съмнение, че си луд — защо ли си губя времето? Казвай къде са парите! Онези двамата ме убедиха, че не знаят.

— И аз не зная. Дадох ги на Дейне Заре и му заръчах да ги прибере на сигурно място. А ти го уби.

— Моите пари? — изхриптя Гмуреца.

— Кажи ми — поде Рейт, — възнамеряваше ли да ми помогнеш за завършването на кораба?

— Никога не съм имал подобно намерение!

— Значи си ме мамил?

— Защо не? Ти също се опитваше да ме измамиш. Но още не се е родил човекът, който ще надхитри Айла Гмуреца!

— Започвам да се убеждавам в това.

В стаята влезе Хисзиу, приближи се на пръсти и прошепна нещо в ухото на Гмуреца. Айла тропна гневно с крак.

— Толкова скоро? Подранили са! Още не съм започнал — той се обърна към Рейт, лицето му бе зачервено, сякаш го бе държал в леген с вряла вода. — Бързо казвай къде са парите, иначе ще продам момчето!

— Пусни ни да си вървим. Остави ни да довършим кораба и тогава ще си получиш парите!

— Ах ти, неблагодарник такъв! — просъска Гмуреца. В коридора се чуха стъпки. — Всичко отиде по дяволите! Обречен съм на мизерно съществуване! Негодници! — Гмуреца заплю Рейт в лицето и започна да го удря с камшика.

В стаята влезе висок дирдирчовек, най-великолепният и най-странният екземпляр, който Рейт бе виждал досега и без никакво съмнение — безупречен. Гмуреца прошепна нещо с крайчеца на устата и Хисзиу разряза въжетата на Рейт. Дирдирчовекът постави верига на шията му и закопча другия й край за колана си. Без да каже нито дума, той излезе, помръдвайки доволно с пръсти.

Рейт бе принуден да го последва.