Джак Ванс
Дирдирите (19)

18.

Тримата спряха насред тъмния двор пред къщата на Гмуреца, опитвайки се да преценят как най-безшумно да отворят страничната врата.

— Не бива да насилваме ключалката — прошепна Анахо. — Този негодник със сигурност се е опасал със сигнални инсталации и смъртоносни клопки.

— Защо не проникнем през втория етаж? — предложи Рейт и огледа стената. До нея се издигаше стара изсъхнала псила. — Ще се покатерим по дървото и ще се прехвърлим на балкона.

Анахо поклати мрачно глава.

— Не преставам да се учудвам на наивността ти. Защо според теб този маршрут изглежда тъй лесен и примамлив? Защото Гмуреца се съмнява, че някой би го използвал? Как не! Ще се натъкнеш на шипове с отрова, капани и сигнални звънци на всяко място, където поставиш ръка.

— Добре, какво предлагаш тогава? — изкриви недоволно устни Рейт.

— Трябва да надхитрим Гмуреца — ето какво.

Траз внезапно трепна и дръпна своите спътници в тъмния ъгъл. Откъм алеята се чуха забързани тихи стъпки. Висока прегърбена фигура мина, накуцвайки, покрай тях. Траз прошепна:

— Това е Дейне Заре! Изглежда в ужасно настроение.

Дейне Заре постоя неподвижно насред двора, сетне се надвеси над ключалката на вратата. След миг бравата изщрака тихо и вратата се открехна. Дейне пристъпи вътре като живо олицетворение на възмездието. Рейт скочи след него и улови затварящата се врата. Старецът не го забеляза и потъна в мрака на коридора. Траз и Анахо се шмугнаха покрай Рейт и той притвори тихо вратата. Намираха се в тъмно помещение с множество стаи покрай стените.

— Вие двамата почакайте тук — нареди Рейт. — Искам да се срещна с Гмуреца насаме.

— Излагаш се на огромна опасност — предупреди Анахо. — Повече от ясно е, че не си дошъл тук с добри намерения.

— Е, навярно ще пробудя подозренията му — съгласи се Рейт. — Но няма начин да знае, че съм се виждал с теб. Ако обаче се появим и тримата, ще бъде готов на всичко. Сам имам повече шансове да го надхитря.

— Е, щом така смяташ — въздъхна Анахо. — Ще почакаме тук известно време. Ако се забавиш, влизаме след теб.

— Дайте ми петнайсет минути — Рейт тръгна по тъмния коридор, зад който се отваряше друг, по-малък, към покрит двор. Отсреща, пред една обкована с мед врата, се бе навел Дейне Заре и бърникаше с инструменти в ключалката. Внезапно в двора блесна ярка светлина. Явно старецът бе задействал алармата.

Появи се Артило.

— Заре — извика той.

Дейне Заре се обърна.

— Какво търсиш тук? — попита го с подкупващ гласец Артило.

— Не е твоя работа — отвърна безизразно старецът. — Остави ме на мира.

Артило пъхна ръка под ревера на куртката си и извади мощен лъчемет.

— Съжалявам, но така ми е наредено. Приготви се да умреш.

Рейт пристъпи бързо напред, ала погледът на Дейне Заре предупреди Артило, който понечи да се обърне. С два бързи скока Рейт се озова отгоре му. Удари с юмрук Артило в шията и главорезът рухна мъртъв на земята. Рейт вдигна лъчемета и претърколи Артило по гръб. Дейне Заре отново се бе навел над ключалката, сякаш ставащото не го засягаше.

— Почакай! — спря го тихо Рейт. Старецът го погледна въпросително. — Защо си тук?

— Да убия Гмуреца. Погаврил се е с децата ми — гласът на Дейне Заре бе равен, хладен. — Те са мъртви, и двете, напуснаха този окаян свят…

— Прав си — потвърди глухо Рейт. — Гмуреца трябва да умре — но не преди да завършим кораба.

— Никога няма да ти позволи да го завършиш.

— Точно затова съм тук.

— Какво можеш да сториш? — попита презрително Дейне Заре.

— Ще го направя свой пленник и ще го държа под стража, докато приключа с проекта. След това можеш да го убиеш.

— Добре — склони неочаквано Дейне Заре. — Защо не? И тогава… ще го накарам да страда.

— Както желаеш. Ти върви напред. Аз ще съм зад теб. Когато открием Гмуреца, кажи му каквото имаш да казваш, но не предприемай никакви действия. Не ми се ще да го подтикваме към отчаяни постъпки.

Старецът се обърна, без да промълви нито дума. Зад вратата се показа стая, обзаведена с мебел с червен плюш. Дейне Заре влезе пръв, Рейт надзърна през рамото му и го последва. Насред стаята стоеше дребен прислужник с мургава кожа и тюрбан и ги гледаше учудено.

— Къде е Айла Гмуреца? — попита с привидно любезен тон Дейне Заре.

— Ами, в момента е зает — отвърна с недоволен глас слугата. — Не бива да го безпокоите.

Рейт го сграбчи за яката и го повдигна от пода. Тюрбанът тупна на земята. Слугата изпищя, по-малко от болка и повече от накърнено самолюбие.

— Какво правиш? Махни си ръцете от мен, инак ще повикам господаря!

— Точно това трябваше да направиш — засмя се Рейт.

Слугата се дръпна назад, разтърка ожуления си врат и метна яден поглед на нахалника.

— Напуснете къщата веднага!

— Ако не желаеш да си имаш неприятности, води ни при Гмуреца!

Слугата захленчи.

— Не мога, разберете. Ще ме нашиба с камшик!

— Хвърли едно око в двора — посъветва го Дейне Заре. — Ще видиш трупа на Артило. Искаш ли да му правиш компания?

Слугата се разтрепери и падна на колене. Рейт отново му помогна грубо да се изправи.

— Хайде бързо! При Гмуреца!

— Но ще му кажете, че сте заплашили да ме убиете! — помоли с тракащи зъби прислужникът. — И после ще се закълнете…

Една от вратите на отсрещната стена се отвори и Айла подаде глава.

— Какъв е този шум?

Рейт блъсна слугата настрани.

— Твоят човек отказваше да те повика.

Гмуреца го изгледа от главата до петите. В погледа му се четеше подозрителност и коварство.

— И съвсем правилно. Зает съм с важни дела.

— Не толкова важни, колкото са моите — възрази Рейт.

— Момент — Гмуреца се обърна, каза нещо на онези, които бяха вътре, и излезе в гостната. — Носиш ли парите?

— Да, естествено. Иначе защо щях да дойда тук?

Гмуреца отново го погледна преценяващо.

— И къде са те?

— На сигурно място.

Гмуреца захапа ядно долната си устна.

— Не ми дръж такъв тон. Да знаеш, че те подозирам в съучастничество за бягството на голям брой престъпници днес от Стъкления блок.

Рейт се засмя.

— Кажи ми, моля те, как бих могъл да бъда на две места едновременно?

— Откъде да знам, проклет да си? Човек с описание, сходно на твоето, се е спуснал на ловното поле час преди началото на гонитбата. Нямаше да го стори, ако не е бил сигурен, че ще избяга. Интересното е, че сред бегълците е и онзи изменник Анахо…

— Експлозивът е от твоя склад — намеси се Дейне Заре, — когато разберат, теб ще задържат за съучастие. Ако не друг, аз бих могъл да им съобщя.

Гмуреца сякаш едва сега забеляза Дейне Заре.

— А ти, старче, какво търсиш тук? Я иди да си гледаш работата.

— Дойдох да те убия — заяви Дейне Заре. — Но Рейт ме помоли да почакам.

— Тръгвай, Айла — нареди Рейт. — Играта свърши — той извади оръжието. — Размърдай се, ако не искаш да ти опърля задника.

Гмуреца местеше поглед между двамата, без каквато и да било проява на загриженост.

— Брей, да не би мишката да си показва зъбките?

Рейт вече добре познаваше променливите настроения на Гмуреца и знаеше, че може да очаква всичко — от молби до заплахи и насилие.

— Хайде, Гмурец, размърдай се — повтори той с помирителен тон.

— Двама смешни, жалки получовеци — захили се Гмуреца. Сетне повиши глас — Артило!

— Мъртъв е твоят Артило — осведоми го Дейне Заре.

Той се огледа. Гмуреца го разглеждаше с мило изражение.

— Търсиш ли нещо?

Старецът все едно не го чу и се наведе към Рейт.

— Прекалено е спокоен и това ме тревожи. Бъди нащрек.

— Ще броя до пет и натискам спусъка — заплаши го Рейт.

— Първо един въпрос — рече Гмуреца. — Къде отиваме?

Рейт се направи, че не го е чул.

— Едно… две…

— Ама че забавление — хилеше се Гмуреца.

— Три…

— Струва ми се, че е време…

— … четири…

— … да направя нещо за своята защита. — Гмуреца отстъпи рязко назад и се долепи до стената. Плюшеният балдахин на тавана рухна върху двамата.

Рейт натисна спусъка, но тежкият плат се стовари върху ръката му и лъчът облиза белите плочки на пода.

Смехът на Гмуреца прозвуча приглушено под дебелия балдахин. Огромна тежест притискаше Рейт. Гмуреца се бе метнал отгоре му. Рейт лежеше полузамаян. Гласът на Гмуреца прозвуча от съвсем близо:

— Решила маймуната да напакости на Айла Гмуреца. Само че не си е преценила силиците — тялото му се отмести. — Дейне Заре, позволи да ти благодаря, задето така любезно отложи екзекуцията ми. Аз обаче не възнамерявам да отлагам твоята.

Чу се рязък звук, последван от мъчително хриптене и дращене на нокти по пода.

— Адам Рейт — продължи същият глас. — Чудя се каква диагноза да ти поставя. Или си луд, или си в плен на странни представи за света. Мисля да се позанимая с теб. Хвърли оръжието, изпъни ръце напред и не мърдай. Усещаш ли тежест на шията си? Това е моят ботуш. Хайде по-бързичко, оръжието и ръцете напред. Хисзиу, приготви се.

Някой повдигна внимателно балдахина. Черни пръсти пристегнаха китките на Рейт е копринен шнур.

Сега вече отместиха балдахина напълно. Рейт, все още замаян, вдигна поглед към разкраченото туловище над него. Хисзиу, слугата, продължаваше да кръжи около него като досадна муха.

Гмуреца се наведе и му помогна да се изправи.

— А сега, върви, ако обичаш — и той тласна Рейт по коридора пред себе си.