Георги Гавраилов
Кръстоносните походи (15)

Зловещата сянка на свещените войни

Свещените войни оставят своите следи в историята на Европа. Те ускоряват търговията между Европа и Близкия Изток, улесняват налагането на парично-стоковото стопанство. Защото освен безкраен низ от кръв, насилия и опустошения кръстоносните походи са и непрекъснат контакт между християнските и мюсюлманските народи. Западните народи усвояват много неизвестни дотогава земеделски култури — ориз, пъпеши, кайсии, захарна тръстика, праскови, лимони, дини. За първи път на Изток те научават какво е това захар и как се добива. До тогава са се подслаждали само с мед. Тъкачите научават от арабите да произвеждат нови тъкани — муселин (от Мосул), дамаско (от Дамаск), ковьори, атлас (красив) и др. Посредством арабите европейците се научават на копринарство, чрез тях в Европа прониква хартията от Китай и начините на нейното приготовляване. В търговията навлизат трайно нови арабски термини — пазар, магазин, дара. На този полезен културен обмен, макар и да не поставят началото, кръстоносните походи дават тласък и го доразвиват.

Родени от феодалния строй, кръстоносните походи допринасят много за неговия упадък. По пътищата на свещените войни загива цветът на европейското рицарство. Огромните поръчки за оръжие и амуниции дават силен тласък на занаятите и оттам — укрепват градовете. Развиващата се търговия руши натуралната затвореност. Търговци и банкери трупат несметни печалби от финансирането на кръстоносните предприятия. Създават се предпоставки за манифактурно производство и за зараждане на новата буржоазна класа.

За католическата църква кръстоносните походи са също нож с две острия. От сборовете в полза на свещените войни тя натрупва грамадни богатства. Римските първосвещеници и цялата армия от прелати и черноризци показва истинския си лик на алчни и жестоки експлоататори, развратни сребролюбци, служители на злото, опора на тъмата и реакцията. В името на религията и „истинската“ вяра папската курия поощрява ръката на потисниците и убийците.

Кървавата епопея на „свещените войни“ отлита безвъзвратно в мрака на миналото. Но нейната зловеща сянка остава. Като тъмен призрак тя живее в последвалите векове. Нейните идеи, изтъкани от алчност, фанатизъм и средновековна глупост, стават знаме на мракобесието и реакцията. Още през средните векове папите често издигат призив за кръстоносни походи най-вече за потушаване на бедняшки бунтове. През 1229 година папа Григорий IX благославя кръстоносния поход на североногерманските феодали срещу въстанието на селяните във Фрисландия. През 1305 година папа Климент V зове на кръстоносен поход против въстанието на Долчино в Италия. През 1365 година с папски благослов унгарският крал Людовик Анжуйски в кръстоносен поход опустошава северозападните български земи. В 1366–1367 г. пак с папска благословия савойският дук Амадей VI в кръстоносен поход уж срещу турците разграбва българските черноморски градове. А през 1420–1431 г. папа Мартин V и император Сигизмунд подхващат пет необикновено жестоки и опустошителни кръстоносни похода против хуситите в Чехия.

Дълъг и мрачен списък от престъпления! Рядко, много рядко са били организирани кръстоносни походи в името на свободата и справедливостта, какъвто е походът на полския крал Владислав III Варненчик през 1443–1444 г., завършил трагично, а също и някои други походи срещу турските завоеватели.

Видоизменена и съобразена с новите условия, идеята за кръстоносен поход срещу демокрацията и прогреса живее през капитализма и империализма. През 1918–1920 година папа Пий XI зовеше на кръстоносен поход срещу младата Съветска република. През 30-те години на нашия век тази идея подхванаха фашистките режими в Европа. Планът за нападение над СССР през 1941 година бе наречен „План Барбароса“. Хитлеристките нашественици се вдъхновяваха от своя „велик“ предтеча — император Фридрих I Барбароса. Но както е известно, налудничавите им планове завършиха с пълно поражение. Такъв е бил и ще бъде краят на всяка агресия, на всички претенденти за световно господство!