Гленда Сандърс
Скъпи татко! (4)

Четвърта глава

Когато влезе в кухнята и видя Дори, която печеше любимите му кифлички с боровинки за закуска, сърцето му се сви болезнено. Забеляза, че тя едва потисна желанието си да се обърне и както обикновено, с усмивка да го целуне за добро утро. Нещо неуловимо в отношенията им се беше променило. За първи път откакто се познаваха, се чувстваха неудобно и неловко.

Скот отвори шкафа и извади чашата, в която обикновено пиеше кафето си сутрин. Познатата форма и дръжка му вдъхнаха известно чувство на сигурност, а надписът — „Страхотен пич“ го върна към обичайната шеговита атмосфера на отношенията им. Върху чашата на Дори се мъдреха думите „Страхотно маце“.

Бяха ги купили от масички на улицата единствено заради очевидната пошлост на надписите. Точно днес, след като бе научил новината, той се отврати искрено от очебийната им простащина. Скот пусна чашата си върху плота. Горещото кафе се разля и опари ръката му. Мъжът изруга и подложи длан под студената струя вода.

— Какво стана? — попита Дори.

— Не премерих височината.

— А ръката ти…

— Ще ми мине от студената вода.

Тя не сваляше поглед от него и Скот поясни:

— Погледни надписа — опря ръце на ръба на мивката и горчиво се засмя. — „Страхотен пич“. Великият мъж, чиито сперматозоиди преодоляват и гумената преграда, и спермицидния крем.

— Моля те, Скот — стисна очи Дори. — Това нищо няма да промени.

Както винаги, тя бе практична и приемаше реалността без излишно безпокойство. Колко му се искаше сега да е някъде далече и да избегне фактите, които тя не му позволяваше да отмине.

След минута-две долови стъпките й зад себе си и видя как ръката й се протяга пред него с друга чаша за кафе с чинийка. Той я пое, сетне улови ръката й и я притисна до гърдите си. Тя целуна тила му и притисна буза в раменете му.

— Не се налага да го обсъждаме сега — промълви Дори. — Месеци ще минат, докато бременността проличи, а дотогава… — тя пое пресекливо дъх. — Защо не си налееш кафе?

— А ти?

— За мен — портокалов сок. Спирам кофеина.

— Аха — разбира се, кофеинът беше вреден за бебето. Той бързо надигна чашата, сякаш искаше горещата течност да стопи отчаянието, надигнало се в гърдите му.

Дори надникна във фурната, за да провери готови ли са кифличките и очевидно доволна, подаде на Скот малък тиган.

— Имаш ли нещо против да си опържиш яйца сам?

Той вдигна изненадано очи. Това се случваше за първи път. Страхотна майсторка бе на бъркани яйца, биеше ги точно колкото е необходимо, капваше и малко прясно мляко, за да станат по-пухкави и никога не прекаляваше с пипера.

Дори вече му подаваше кутийката с яйцата.

— Нямам никакви симптоми на сутрешно неразположение, но от суровите яйцата някак…

Мъжът прибра бързо кутията в хладилника.

— Изобщо не държа на яйцата.

— Всичко е наред, стига да не ги виждам сурови. Защо да се лишаваш от тях заради мен?

— Съдържат много холестерол.

Миг по-късно и двамата се смееха. Откакто се познаваха Дори повтаряше, че трябва да намалят храните с холестерол, а той се преструваше, че не чува.

— Колко е хубаво да чуя отново смеха ти. Струваше ми се, че няма да доживея да те видя пак усмихната — промълви Скот и нежно погали бузата й.

Младата жена затвори очи и потъна в прегръдките му. Обви ръце около кръста му и склони глава на гърдите му. Скот. Колко познато бе всичко у него — и ритмичното туптене на сърцето, и смесицата от аромата на сапуна й и неговия одеколон. Колко скъп й бе той! Тя неволно се притисна до него и стегна прегръдката си.

Дълго не продумаха. В този момент думите бяха излишни. Всичко онова, което можеха да си кажат, протичаше като ток между телата им. Скот притисна устни в челото на Дори, сетне взе чашата с кафе и я занесе до масата. Дори изчака кифличките да се опекат и ги нареди в кошничка.

— Какво ще правим днес? — попита Скот, след като преглътна намазаната с масло кифличка.

— Честно казано, не съм мислила — отвърна Дори. — Ти какво предлагаш?

— Времето е хубаво, защо да не поизлезем? Ще се поразходим, ще разгледаме някой музей, а после бихме могли да отидем на кино.

— Нямам нищо против.

Прекараха спокоен ден. Дори се чувстваше чудесно в памучните си панталони, а отгоре бе навлякла широка фланелка — облекло, коренно различно от деловия костюм, с който ходеше на работа всеки ден. Не говореха много и само от време на време някой подхвърляше забележка за прелитаща птица или за катеричка, която дяволито ги наблюдаваше измежду клоните на дърветата.

Увлечени в разходката из музея, забравиха да обядват, а после решиха, че ще отложат яденето за по-късно. По пътя към дома Дори направи неуспешен опит да потисне прозявката си и искрено се надяваше, че Скот няма да забележи в тъмнината.

— Изморена ли си? — подхвърли мъжът.

— Малко — отговори тя и следващата прозявка издайнически разтегна лицето й. — Трябва да е от чистия въздух.

— Нищо чудно — съгласи се Скот, макар и двамата да знаеха, че свежият въздух едва ли е истинската причина за сънливостта й.

Щом се прибраха, Дори се извини и отиде да си облече халата. Не искаше да признае пред Скот, че коланът на панталоните я стяга неистово. Когато влезе в дневната, Скот гледаше футболен мач по телевизията.

— Трябваше да ми кажеш, че ще играят „Алигаторите“. Можехме да пропуснем киното и да видиш и първото полувреме.

— Много по-важно за мен от всеки мач е да бъда с теб.

— С изключение на срещите на „Алигаторите“ — не мирясваше Дори. — Или пък мача между „Алигаторите“ и „Семинолите“.

— Там ще отидем двамата — отвърна Скот и отпусна ръце върху раменете й.

— Татко още не може да свикне, че седя сред привържениците на „Алигаторите“ — продължи Дори. — За него е равносилно на дезертиране в Русия.

— Започваш да проглеждаш. Но ако преминеш от „Алигаторите“ към „Семинолите“, това наистина ще е равносилно на дезертиране в Русия.

— С нищо не си по-добър от него. И двамата сте като хлапета, стане ли дума за съперничеството между университетите.

— Нали знаеш, че „Алигаторите“ ми плащат.

— Теб дори мога да те разбера, тъй като почти не си се разделял с университета. Но татко е завършил образованието си още преди да се родя, и до ден-днешен не може да изрече думата „Алигаторите“, без да добави „проклетите“.

— Обзалагам се, че и моето име в неговата уста винаги се съпътства с „онзи проклет Алигатор“.

— Знаеш, че винаги го казва с обич, въпреки връзките ти с онова незначително учебно заведение в Гейнсвил — промълви Дори и се намести по-удобно до него, така че главата й се отпусна на гърдите му.

— Каза ли им? — попита боязливо Скот.

— Не — обади се сънено Дори. — Не можех да им съобщя, преди да съм казала на теб.

— След като им съобщиш, баща ти вероятно ще започне да прибавя към името ми и други цветисти епитети. Тогава Алигатор ще се превърне едва ли не в ласкателство.

— Цялото ми семейство знае за отношенията ни. Никога няма…

— Едва ли ще заподскачат от радост.

— В началото ще са изумени — продължи Дори. — Точно както сме в момента двамата с теб. Но като поразмислят…

— Като поразмислят, страшно ще се ядосат, но не на теб.

— Няма да се ядосат — изправи се Дори на колене и допря връхчето на носа си до неговия. — Казах ти, ще се изненадат, но когато обмислят всичко спокойно…

— И все пак аз съм човекът, заради когото си в това положение.

— Само това ли ти идва наум? — почти извика младата жена. — А всичко, което ни свързва? Не сме се срещнали само за една нощ или колкото да задоволим каприза си…

— Така е.

— Тогава не желая да говориш за… за все още нероденото дете по този груб начин.

— Дори, само изказах мнението си за реакцията на родителите ти. Не разчитай, че майка ти ще се залови веднага за куките.

Дори искрено се засмя, отчасти горчиво, отчасти с недоверие.

— Хване ли куките, майка ми ще бъде истинска заплаха за обществото.

— Нямах намерение да се шегувам.

— И да си имал, опитът е неуспешен.

Известно време не откъсваха очи един от друг. Най-накрая Скот прокара пръсти през косата си и въздъхна тежко.

— Как се объркаха нещата, Дори? Толкова ни беше хубаво! Защо трябваше да ни се случи?

След дълго мълчание Дори се изправи и хладно заяви:

— Изморена съм, Скот. Тази вечер ще си легна рано.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Догледай си мача. Надявам се „Алигаторите“ да победят.

Никой от тях не пожела лека нощ.

Рано на другата сутрин Скот седеше на стола пред тоалетката на Дори и внимателно наблюдаваше спящата млада жена. Колко крехка и безпомощна му се виждаше, свита в широкото легло. Опитваше се да открие някаква промяна в лицето й, нещо, което да подсказва, че е бременна. Ала беше твърде рано. Сънят дори бе заличил тъмните кръгове под очите й. Пред него бе Дори — онази Дори, в която се бе влюбил на кораба.

Господи, простена той в душата си. Защо трябваше да се случи? Какво да прави оттук нататък?

В този миг тя отвори очи и погледите им се срещнаха.

— Добро утро, сънливке — обади се мъжът.

— Колко е часът?

— Десет и половина.

— Защо не ме събуди?

— Имаш нужда от сън.

Думите от снощния им разговор нахлуха в главата на Дори и бързо пропъдиха и последните следи от съня. Тя отпусна клепачи. Мислите все така упорито се гонеха в съзнанието й и тя рязко отвори очи.

— Пак ли ще обядваме и закусваме едновременно?

— Единият от нас умира от глад — изсумтя комично Скот.

— Ще бъда готова след двайсет минути.

— Докато те чакам, ще прегледам комиксите — рече той и се изправи. Ръката му бе на дръжката на вратата, когато чу въпроса на Дори:

— Спечелихте ли снощи?

— Да — без всякакъв ентусиазъм отсече той.

Въпреки невероятния си апетит и изобилието от плодове, зеленчуци, колбаси, хляб и всякакви видове сирена, това бе най-тъжната закуска, която Дори трябваше да издържи. Скот бе не по-малко нещастен и само от време на време хапваше сякаш насила, свъси замислено вежди при първата глътка кафе. Опитите им за непринуден разговор угасваха още в зародиш, което още повече засилваше смущението им.

Дори изпусна голяма капка желе върху полата си. Скот така и не разбра как обърна чашата си с кафе и безуспешно се залови да попива кафявата течност, заляла бялата ленена покривка.

— Искаш ли десерт, или предпочиташ да си тръгваме, преди да сме обърнали някоя и друга маса за сервиране?

— Предпочитам да си вървим, тъй като не виждам на масата да остана нещо, чийто цвят да подхожда на лекето от желе.

Мълчанието в колата още повече им тежеше. Дори въздъхна тъжно и Скот улови пръстите й. Нежно ги притегли на бедрото си. На един от светофарите се наведе и целуна следите от сълзи по страните й.

Излязоха от колата на паркинга пред къщата и Скот прегърна Дори. Тя обви ръце около врата му така отчаяно, сякаш току-що я бе спасил от пламъците на горяща сграда. Притиснати един към друг, те се запътиха към вратата на жилището й.

Вътре двамата страстно впиха устни един в друг. Усетили бяха опасността да им се изплъзне нещо много скъпо и най-неочаквано осъзнаха, че все още могат да го спасят.

— Не мога да си тръгна, без да сме се любили още веднъж.

В пълен синхрон двамата се отправиха към спалнята и по пътя припряно сваляха връхните си дрехи. Скот обгърна с поглед полуголото й тяло и целувайки я, разкопча сутиена й. Обгърна с длани гърдите й и за своя изненада усети, че Дори трепна и леко се отдръпна. Той изненадано я погледна.

— Малко по-чувствителни са — промълви тя. — Но това е нормално. Просто… бъди по-нежен.

Той я поведе към леглото и двамата се отпуснаха един до друг. Скот нежно целуна гърдите й, усети как тялото й се извива към неговото, пръстите й се впиха в гърба му. Нетърпеливо свали с нейна помощ останалите й дрехи и проникна в нея. Преплетените им тела се движеха в съвършен синхрон, докато силните тръпки на екстаза разтърсиха мъжа. Сърцето му биеше учестено. Когато се поуспокои, той обгърна лицето й с длани.

— Даваш ли си сметка, колко изключителна жена си?

— Преживяването е изключително само с теб — вече бе сигурна, че за нищо на света няма да убие детето му.

Той се наведе над нея и покри с нежни целувки лицето й, сетне бавно плъзна ръка по тялото й. Страстните милувки я възбудиха, тялото й конвулсивно се заизвива, пръстите й се вкопчиха в раменете му. Мъжът впи устни в нейните и тялото й изведнъж застина. Дори тихо изстена, а после удоволствието я разтърси и бавно я погълна в томителния си водовъртеж.

Постепенно дишането й се успокои. Последната й разумна мисъл, преди да потъне в сън бе, че такава съвършена наслада може да донесе само още по-голяма наслада.

Дори се събуди от трепетното усещане за кратки докосвания до клепачите й. Когато отвори очи, зърна усмивката на Скот.

— Заспала съм — промълви тя.

— Не исках да те будя, но е почти четири.

— Четири? — не повярва на ушите си тя. — Не е възможно. Колко съжалявам, Скот. Времето…

— Няма нищо, нали бях до теб.

Той се размърда и Дори усети възбудата му. Погали го и долови въздишката, откъснала се от гърдите му. Желанието завладя и нея. Младата жена впи устни в неговите и го притисна с тяло. Усети как той проникна в нея, обхвана бедрата й и наложи ритъма.

Скот почувства как тялото й се стегна за миг, а конвулсиите на екстаза го възбудиха неимоверно. Той властно я прикова под себе си и с дива страст я люби, докато удоволствието го погълна.

Дълго време след като се отпусна до нея, и двамата мълчаха. Най-сетне, събрал сили, Скот седна на ръба на леглото.

— Няма нужда да ставаш — обади се той.

— Не бих могла, дори да искам — усмихна се тя едва-едва.

Скот си взе душ, донесе й неделния вестник и нежно я целуна по челото.

— Ще се видим след две седмици.

Дори само кимна от страх, че ако се опита да каже нещо, гласът й ще издаде мъката, която я задушава. Тя преглътна буцата в гърлото си и успя да извика името му. Мъжът спря на вратата и се обърна. Едва сега Дори разбра, че няма какво да му каже. Гледаха се сякаш цяла вечност, след което почти едновременно се обадиха:

— Дори…

— Скот…

Той прокара ръка през косите с тежка въздишка.

— Всичко ще бъде наред — продължи тя. И отново замълча.

— Да, разбира се — раменете на Скот видимо увиснаха. — Е, аз…

— Ще се видим след две седмици — предаде се Дори.

— Дори… — не се решаваше да тръгне младият мъж.

— Моля те, просто си тръгни.

Скот сякаш се боеше да прекрачи прага, да не би от това да зависи животът му. Най-сетне, събрал сили, направи решителната крачка и подхвърли:

— Довиждане.