Гленда Сандърс
Скъпи татко! (13)

Тринадесета глава

Някой прегърна Дори и я изтръгна от дълбокия сън. Без да се разбужда напълно, все още в полусън, тя се размърда под завивките и докато се наместваше удобно, докосна топла ръка. Инстинктивно се сгуши в прегръдката, почувствала се напълно защитена.

— Скот? — промърмори тя.

— Да, Дори, аз съм.

— Чудесно, сега ще се наспя още по-добре.

— Хайде, заспивай.

Младата жена покорно се притисна в обятията му. Мускулестата му ръка бе под врата й.

На сутринта Дори реши, че е сънувала, докато не прегърна възглавницата на Скот и не усети аромата на неговия одеколон. Малко по-късно долови и странно драскане откъм дневната.

— Скот? — извика тя.

След няколко секунди, напълно облечен, в рамката на вратата се появи и самият Скот с отвертка в ръка.

— Добро утро — усмихна се той.

— Добро утро — машинално отговори Дори, след което възкликна — Скот!

— Да не би да очакваше ректора на университета?

— Никого не очаквах. А ти кога… Защо си… Мислех, че съм те сънувала.

— Аз съм, от плът и кръв. Ако искаш, ще дойда да ме ощипеш.

— Не. Но…

— Пристигнах малко преди полунощ. Всички лампи бяха загасени и тъй като не исках да те безпокоя, се съблякох в банята.

— Но защо си тук? Нали се разбрахме…

— Нищо не сме се разбирали, Дори. Спомена само, че няма да си добра компания. Ядосвах се до девет часа и после реших, че предпочитам да съм с теб, макар да си уморена, отколкото да се цупя сам на себе си цели два дни. Хвърлих някакви дрехи в колата и потеглих.

Дори бе толкова щастлива от присъствието му, че всеки миг щеше да се разплаче.

— Господи, Скот!

Той приседна на края на леглото.

— Преди да започнеш лекцията си, нека те предупредя, че възнамерявам да се грижа за теб изцяло, но ако наистина искаш да си отида, само ми кажи и веднага изчезвам.

Дори обви ръце около врата му.

— Скот, никога през живота си не съм била така щастлива да видя някого.

Смехът му накара Дори да се почувства още по-добре.

— Е, това вече е нещо друго — той нежно я целуна по бузата, след което плъзна длани по ръцете й и докосна с устни дланите й. — А сега ми обясни защо не искаше да дойда.

— Казах ти, много съм изморена.

— Това е очевидно. Като си помисля само как влязох в дома ти. А когато приближих до леглото, ти дори не помръдна, докато не те прегърнах.

— Ти с взлом ли влезе?

— Нали помниш, че все още нямам ключ…

— Ами как тогава?

— Къщата бе в пълна тъмнина и тъй като не ми се искаше да те будя, реших, че е по-добре да разглобя бравата. Никакъв проблем не беше. Ако бях убиец психопат, дори нямаше да разбереш, че съм тук.

Дори се наведе и като котенце отри буза в гърдите му.

— Щях да те усетя, когато дойдеш в леглото.

— Щеше да е малко късно, не мислиш ли?

— Бях съсипана от умора. Бях си пуснала касетата за приспиване. След нея винаги заспивам като мъртва.

— Радвам се, че си повъзстановила силите си, но сега да помислим за сигурността ти. Купих специални болтове и ще свърша след около час.

— Какво правиш? И колко е часът?

— Десет. Магазинът за железарски стоки отвори в осем и половина. Отбих се и в супермаркета, за да взема прясно изцеден портокалов сок и кифлички с ябълково сладко.

Дори отново го прегърна.

— Ще ме разплачеш, а толкова много мразя да плача.

— Просто искам малко да те поглезя.

— Зная, но толкова си мил, пък и е толкова прекрасно да те видя тук в момент, когато най-малко те очаквах…

— Защо не вземеш душ, докато оправя бравата. После ще закусим. Тогава ще ми разкажеш и за онези отвратителни задачи, които трябва да свършиш.

Няколко минути след като излезе от банята, Дори чу подсвиркването на Скот, което долиташе от дневната. Изпълни я непознато досега чувство на доволство. Никога не бе изпитвала по-силна любов към този човек. За втори път той се появяваше неочаквано, и то в момент, когато тя имаше огромна нужда от него. А ето сега монтираше ключалки, за да бъде тя в безопасност. Беше толкова категоричен, толкова сигурен, че това е необходимо и наложително, сякаш очакваше тя да възрази. За нищо на света не би могла да му признае, че в списъка й за покупки тези болтове фигурираха.

От другата стая долетя звук от силен удар, последван от ругатня. Дори се усмихна. Тук, занимаващ се с домакински работи, той се държеше досущ като съпруг. Като съпруг? Тя завъртя очи на отражението си в огледалото. Не за първи път Скот поправяше и майстореше нещо в нейния дом. Защо точно сега тя си помисли за него като за съпруг? Дали пък не се дължеше на факта, че в къща човек се чувства много повече в дом, отколкото в апартамент? Или бе резултат от действието на хормоните. Тя енергично разтри с кърпата мократа си коса и се намръщи. Сигурно се дължеше на хормоните. Или пък бе виновно подсъзнанието й. Каквато и да бе причината, тя не желаеше да разсъждава повече над нея. Скот беше тук и Дори искаше да се наслаждава на присъствието му. С изсушена коса, нахлузила единствените панталони, които й ставаха, тя слезе в кухнята и намери Скот до масата. Мъжът наля сок в чашите и си взе кифличка.

— Е, какви са твоите задачи за днес?

Дори хапна от кифличката, отпи от сока и въздъхна доволно.

— Много е вкусно.

— Дори, не отклонявай въпроса ми. Каквото и да става, ние сме заедно в играта. Готов съм да чистя канали и да мия прозорци.

Сериозното му изражение бе трогателно. Дори не можа да се сдържи и се усмихна.

— Трябва да отида на пазар! — призна тя.

— За какво?

— За всичко — отговори Дори. — Дрехите вече не ми стават. Не е дошло време да си купувам рокли за бременни, но моите са ми страшно неудобни, с изключение на онази отвратителната, която купих от една разпродажба и зелената с яка като на Питър Пан. Не мога да нося вече обувки с токове, а имам едни-единствени кафяви ниски пантофки, които пък не подхождат на ужасната зелена рокля. Само се моля клиентите да не ме видят зад бюрото.

— Е, добре — съгласи се Скот. — Значи делови костюм за работа и обувки с нисък ток.

— Освен това ми трябват широки панталони за курса.

— Какъв курс?

— Посещавам курс за подготовка за естествено раждане. Нужна ми е и възглавница, за да не нося непрестанно тази от леглото. Кейт каза, че ако не искам да си купя специални панталони за бременни жени, мога да използвам спортните от тънка материя, които се връзват на кръста. Но с тях пък ми е горещо, така че ще се наложи да си купя поне един чифт панталони за бъдещи майки.

— А коя е Кейт?

— Една медицинска сестра. Тя ще бъде мой партньор по време на курса и ще присъства и на раждането.

— Така ли? Аз пък си мислех, че…

— Тя е изключително добре подготвена — побърза да го прекъсне Дори, преди да е завършил изречението. — Работила е дълги години в гинекологично отделение. Сега има намерение да завърши курс за акушерки.

— И какво още?

— Малко ли е? Няма само диплома за лекар.

— Говоря за пазаруването. Само дрехи ли трябва да се купуват?

— Само ли? — погледна го изумено Дори. — Но. Скот, това са рокли, обувки, панталони. Всичко. Много работа е…

— Откога ходенето по магазини е толкова тежка задача за теб?

— Откакто трябва да сменя изцяло стила на облеклото си. Не съм свикнала да купувам дрехи, които не бива да ме докосват. И сигурно ще изглеждам кошмарно, както в онази грозна зелена рокля.

— Дано само не се спрем на нещо с яка като на Питър Пан — подхвърли той, преди да избухне в смях.

— Какво е толкова смешно? — попита Дори, раздразнена не на шега. — Никак не е смешно — но Скот така се беше развеселил, че не спираше да се смее. — Не е смешно, Скот. Такава дунда съм станала! А смехът ти съвсем не ме радва.

— Дори, чуй се само! Не си дунда, ти си просто бременна. А и приказките ти вече са на бременна жена.

Дори онемя, сетне също избухна в смях.

— Прав си, дори говоря като бременна.

След малко тя отново стана сериозна.

— Дори? — обади се Скот.

Тя протегна ръка през масата и докосна лицето му.

— Изведнъж си дадох сметка колко съм щастлива, че си тук. И колко много те обичам.

Той улови ръката й и я целуна.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, никога няма да стигнем до магазините.

— Толкова страшно ли ще бъде?

— Ни най-малко. Но дойдох, за да ти помогна да свършиш належащите задачи, а не да ти преча. Обещах да не искам нищо друго през тези два дни.

— Дори онова? — и тя красноречиво завъртя очи.

— Особено онова! Дал съм обет за въздържание тази седмица.

— Не е възможно.

— Възможно е. Не мога да се възползвам от безпомощността на нещастни, изтощени бременни жени. А сега изяж кифличката си като послушна бъдеща майка. Работа ни чака.

След като изпробва куп обувки в три магазина, Дори се спря на удобни кожени пантофки, украсени с парчета, които наподобяваха змийска кожа, в неутрално тъмносиво, преливащо до светлосиво. В специализиран магазин за дрехи за бъдещи майки откриха панталони за курса и елегантен жакет с пола. Със самочувствие на победители двамата със Скот се настаниха да обядват в близкото ресторантче.

Сетне отново поеха обиколката из търговския център. Оставаше им да намерят дрехи, с които Дори да ходи в кантората си и на срещи с клиенти. Този път нямаха предишния късмет и доста се обезкуражиха, докато не попаднаха на любезна продавачка. Отчаяна Дори й обясни от какво има нужда.

— Доколкото разбирам, търсите нещо свободно, което да е подходящо за делова жена — обобщи продавачката.

— Но да не е с яка като на Питър Пан — додаде Скот, мигновено смушкан в ребрата от Дори.

Търсенето бе изчерпало чувството й за хумор.

— Мисля, че мога да ви помогна — и ги поведе към вътрешността на магазина.

Дори намери сако с широки ревери с черен кант и две прави рокли различни на цвят, но напълно подхождащи на сакото. Изпробва ги и тъкмо се канеше да излезе от кабинката, когато продавачката се появи с нова рокля.

— Едва ли е подходяща за работа, но е много женствена и реших да ви я предложа — и тя подаде рокля с ниска талия, ушита от бледооранжев плат на красиви бели цветя. Широката бяла яка бе поръбена с дантела.

В първия миг Дори се поколеба, но после каза:

— Всъщност защо не? Ще я пробвам.

След няколко минути, докато стоеше пред огледалото, жената надникна вътре и възкликна:

— Изглеждате чудесно!

— Доста различна е от дрехите, които съм свикнала да нося.

— Покажете я на съпруга си.

— Той не е… Не се интересува от дрехи — разубеди я Дори, като реши, че няма смисъл да уточнява какви са отношенията й със Скот.

— И въпреки това ви придружава при покупките. Колко мило от негова страна.

— Иска да ми достави удоволствие — усмихна се Дори. — Чувствам се някак…

— Като напомпана жаба — довърши вместо нея жената. — Съвсем нормално е. Поне още няколко месеца ще можете да носите тази рокля. А и след като се роди бебето, ще имате нужда от удобна дреха. Защо не я покажете на съпруга си все пак. Нека и той каже мнението си.

Скот тутакси одобри роклята.

— Но не става за работа — реши да го подразни Дори.

— Вземи я. Ще си я облечеш утре за закуска.

— Знаех си, че ще му хареса — подхвърли жената иззад завесата на пробната, докато чакаше Дори да се преоблече, за да опакова роклята. — Толкова е хубаво да видиш млади хора, които се обичат. Как ви гледаше само… — тя въздъхна развълнувано. — Върнахте ме с трийсет години назад. Мъжът ми твърдеше, че когато съм бременна, лицето ми грее.

Дори подаде роклята.

— Ще опаковам всичко заедно и докато се облечете, ще бъде готово.

— Почакайте — върна я Дори. — Вземете кредитната ми карта…

— Но съпругът ви също…

— Не обича да носи карти в портфейла си и днес аз взех всичките.

Продавачката взе картата и се взря в малкото парче пластмаса.

— Добре, ще ви чакам да се подпишете на бележката.

Все още по бельо, Дори се отпусна на стола в пробната и зарови лице в дланите си.

Не е нейна работа, помисли си тя ядосана и въпреки всичко се почувства унизена, задето се наложи да поддържа заблудата на продавачката.

Скот мигновено усети, че нещо не е наред. Преметнал тежката торба с дрехите през рамо, той отбеляза:

— Нямаш вид на жена, току-що изкупила магазин.

— Изморих се — отговори тя и в същия миг си даде сметка колко глупаво прозвуча обяснението й. Пък и като че ли започна да употребява доста често тази фраза.

— Остава да спрем само на още едно място.

— Какво сме пропуснали? — удивено вдигна очи тя.

— Сега ще видиш — и той я поведе из търговския център.

— Струва ми се, че мъжките магазини бяха в обратна посока.

— Не търсим мъжки дрехи.

— Ами какво?

— Ето тук е — и с похотлива усмивка той спря пред вратата на магазин за нощници и бельо.

— Скот!

— Влизаме — кимна той.

Последван от Дори, Скот стъпи на дебелия мокет вътре и бавно започна да обикаля от манекен на манекен, да повдига и разглежда материята на изложените нощници.

— Какво правиш? — прошепна Дори.

— Искам да ти купя нещо сексапилно.

— Не е необходимо… При това знаеш ли колко изхарчих вече?

— Наложило се е — изхарчила си — заключи той. — А сега аз искам да ти купя подарък.

— Но защо?

Въпросът й очевидно го развесели и той тихичко се засмя.

— Защото си красива — наведе се над ухото й и прошепна: — И защото обичам да те виждам в сексапилни нощници.

До тях приближи продавачка и деликатно попита:

— Намерихте ли онова, което търсите?

Дори понечи да отговори, че само разглеждат, когато Скот я изпревари:

— Искам да видя най-сексапилната нощница, която имате.

— Разбирам.

Жената очевидно долови смущението на Дори, която в този миг ощипа многозначително Скот. Ала несмущаван от нищо, той продължи:

— Нещо прозрачно и… да пада широко.

— Прозирно, така ли?

— Тази дума ли употреби сенаторът? — обърна се Скот към Дори.

— Сенатор ли казахте?

— Не беше предназначено за вашите уши.

— Скот! — изсъска Дори през зъби. Тя всеки миг щеше да избухне в смях… Или по-скоро в сълзи.

Без да й обръща внимание, той погледна продавачката.

— Нали ще ни покажете нещо прозирно?

— Да, разбира се. Какво предпочитате? Нещо късо до коленете или дълго до глезените?

— До земята — гласеше отговорът.

И тримата се отправиха към закачалката в центъра на салона.

— Какъв размер?

Скот сбърчи вежди, изгледа Дори от глава до пети, ухили се предизвикателно и след кратък размисъл рече:

— Среден.

Продавачката измъкна синя нощница в гръцки стил. Под бюста се кръстосваха панделки, които падаха надолу. Към нея бе прикачен и колан от синя коприна.

— Нямате ли нещо… по-широко. Разбирате ли, нещо, което да се движи. Нещо… прозирно.

— Ето нещо елегантно — рече жената и извади разкошна богата нощница от плисиран бял шифон със сребриста апликация, подобна на лале. — Обикновено избират този модел за младоженки.

Скот повдигна леко едно от плисетата. Материята се посипа богато надолу.

— Това наистина е прозирно — авторитетно заключи той и закачливо намигна на Дори. — Сенаторът ще е доволен. Взимаме я.

Дори леко го дръпна.

— Тази нощница струва около двеста долара — процеди тя.

— Добре че на идване изтеглих пари.

— Скот!

— Много ще се радвам да те виждам в нея — мъжът се наведе и нежно целуна нослето й. — Та дори когато ще изглеждаш като глътнала диня.

— Струва ми се провали версията за сенатора, когато ме целуна по носа — отбеляза тя по пътя към колата.

— Ами! Видя ли я какви очи отвори, като видя, че плащам в брой. Плащат в брой само хора, които крият нещо. Сигурно се е побъркала от любопитство. Най-вероятно е вече на телефона и подробно те описва, губейки се в догадки кой е сенаторът.

— Ти си жесток! Безмилостен!

Пред колата спряха за малко. Ръцете на Скот бяха заети с опакованите дрехи и огромната кутия с нощницата.

— Би ли бръкнала в джоба на панталона ми за ключовете?

— И дума да не става — подхвърли Дори. И като пое кутията от него, додаде: — Извади си ги сам, Казанова.

Скот отключи вратата, остави дрехите на задната седалка, подпря кутията на пода и се наведе към Дори.

— И?

— И какво?

— Беше започнала да изреждаш недостатъците ми. Стигна до жесток и безмилостен и тогава те прекъснах. Тъкмо се канеше да добавиш…

— Чудесен — рече тя и обви ръце около врата му. — Малко странен от време на време, но чудесен.

 

 

— В този момент се пие шампанско и се похапва хайвер — обясняваше Дори.

— И двамата не обичаме хайвер. Не си падам по шампанското, а и за теб не е подходящо.

— Подробности — рече Дори и протегна ръка към шоколадовия шейк. — Когато една жена е на пикник в леглото си посред нощ и е облечена с двестадоларова прозирна нощница, пред нея трябва да има хайвер и ситно нарязани варени яйца.

— Както виждам, не се отказваш и от пържените картофи с хамбургер.

Дори му се усмихна иззад картонената чашка със сламка.

— Ти се оказа гениален. Идеята ти беше страхотна.

Скот не можеше да откъсне поглед от нея. Бе се настанила на леглото, сякаш потопена в бялата прозрачна материя на нощницата.

— Радвам се, че се събуди.

— И как няма да се събудя? Можеш да се вмъкнеш в къщата, да се провреш в леглото на собственичката, без никой да разбере, а сега тропаше като слон.

— Ами ако съм го направил нарочно, за да имам компания? — той се наведе и я целуна по нослето. — Дори не съзнавах защо го правя.

— Искаш да кажеш, станало е подсъзнателно?

— Точно така — подсъзнателно.

— Трябва да внимаваме с това подсъзнание — предупреди го сериозно Дори. — Понякога ни играе големи номера.

— Тази вечер съм му благодарен.

— Аз също — широко се усмихна тя.

Когато се прибраха и Дори облече нощницата, изведнъж си спомни думите на продавачката, че този модел се подарява на младоженка. Как ли се чувства една жена като младоженка? Щом се отправи към дневната, облечена само с прозрачната материя и леко притеснена от закръглилите се форми на тялото й, които сигурно ясно се очертаваха под тънкия плат, тя разбра как се чувства младоженката.

Скот я гледаше с искрено обожание. В очите му прочете стъписване, изненада и изпепеляваща страст. Сигурно така се чувстват младоженките девици пред своя жених.

Този път се отдадоха един на друг нежно, без да бързат, както отдавна не им се бе случвало.

Тя заспа в прегръдките му и когато се събуди, го видя да се облича, за да отиде до близката закусвалня „Макдоналдс“. Той беше гладен. Неочаквано за самата себе си, тя усети, че също умира от глад. Помоли го да й донесе голям хамбургер, порция пържени картофи и шейк. Докато го чакаше, постла на леглото покривката на червени и бели квадратчета, за да е готова за техния импровизиран пикник.

— Никога няма да успеем да заспим след подобна обилна вечеря — рече Дори, докато Скот прибираше покривката.

Но само пет минути, след като се намести в леглото до нея, и двамата потънаха в дълбок сън.

Няколко часа по-късно я разбуди глас. Тя промърмори нещо неразбираемо и се сгуши в обятията на Скот.

— Дори — чу тя името си и разпозна гласа на Скот.

Този път тонът бе по-настоятелен. Мъчително отвори очи и промърмори нещо, което трябваше да означава: „Какво има?“.

— Дори, бебето ли мърда?

Тя постоя неподвижно миг-два и усети енергичното движение в утробата си.

— Да, рита така непрестанно, особено сутрин.

— Ами аз го усетих — засмя се удивено Скот. — Дори ме събуди. Не съм допускал, че е толкова силно.

— Иска да ти благодари за хамбургера.

— Знаеш ли колко е голямо сега?

— Малко повече от двайсетина сантиметра.

— Значи можем да го видим! Искам да кажа без микроскоп…

Трогната от наивността му и зарадвана от неочаквано проявения интерес, тя се постара да отговори по-подробно.

— Да. Представи си едно миниатюрно човече, много по-малко от това, което ще се роди. Може дори да се каже момче ли е, или момиче.

— И кога ще знаем със сигурност?

— Когато се роди — засмя се Дори. — Могат да направят изследвания, но тъй като смятат, че не съм изложена на риск, не се налага да ги провеждат. И ако бебето не се обърне в подходяща посока в момента, в който го наблюдават с ултразвук…

— Звучи ми като научна фантастика.

— Подобно е на рентгеновите лъчи, но се използват звукови вълни, за да се направи снимката. Няма никаква радиация.

— Ще ми кажеш, нали? Ако разберат какво е бебето.

— Интересува ли те?

— Всичко ме интересува, Дори.

Настъпи кратко мълчание. Дори преглътна няколко пъти и най-сетне се обади:

— Скот… на курса говорихме за раждането. Трябва да зная какво е твоето мнение. Искаш ли да ти се обадя, когато отида да раждам, или ще изчакаш…

— Когато започнеш да раждаш… Разбира се, искам — той замълча, тъй като не знаеше как да продължи, а и не беше сигурен какво точно иска да направи. — А колко време ще трае?

— Зависи — отговори тя. — Когато е за първи път, около осем часа, но се случва да продължи и повече.

Младата жена избягваше да погледне Скот в очите, внезапно усетила неудобство от разговора. Изведнъж двамата се почувстваха някак чужди. Тя плъзна длан по гърдите му, но ласката не успя да възвърне загубената близост.

— Уча се как да дишам, за да мине всичко по-леко, но не се справям много добре — обади се отново Дори. — Най-вероятно ще бъда първокласна лигла и ще ги накарам да ми дадат веднага хапчета, така че едва ли ще разбера дали си там, или не.

Той долови неискреността в гласа й и сърцето му се сви. Тя искаше той да бъде там, а знаеше, че не може да получи уверението му. Опитваше се да го предпази от чувството на вина. Собствената му липса на решителност го накара да се почувства твърде неудобно. Срамът от старанието й да го защити така го натъжи, че за първи път, откакто не беше дете, му се доплака.

След дълго мълчание, най-сетне той промълви:

— Утре имам среща с адвокат — това бе всичко, което успя да изрече в този момент. — Опитвах да се свържа с него и преди, но се оказа, че заминал на почивка.

— В такъв случай, ще чакам да получа договора — след нова пауза Дори се обади: — Вътрешният ми часовник нещо се обърка. Колко е часът?

Скот нямаше представа. Пък и времето беше без значение. Може би един ден щеше да се събуди и да разбере, че часът е настъпил?