Гленда Сандърс
Скъпи татко! (12)

Дванадесета глава

— Сергей!

— Пристигам, за да си получа обещаната за пренасянето пържола.

— Но… знаеш ли, не съм се подготвила.

— Така и предполагах. По пътя насам се отбих в магазина и взех няколко. Щом си у дома, ще отскоча и за зеленчуци.

За всичко беше помислил — за месото, картофите, сметаната, пресния зелен фасул, краставиците и дори дървените въглища за скарата. Докато Дори слагаше подправки на пържолите, брат й запали огъня и когато той се разгоря добре, двамата седнаха да си побъбрят, докато жарта стане готова за месото.

Сергей се настани удобно, простря ръце върху облегалката на дивана и въздъхна тежко.

— Ще се погрижа за месото, но нищо друго не мога да пипна.

— Тежък ден ли имаше?

— Седем операции една след друга.

— Горкото момче!

— Като стана дума за момче, как е моят племенник или може би племенница?

— Ще стане футболист.

— Движи ли се вече?

— Рита, та се къса. В началото дори не разбрах, че е бебето. Все си мислех, че е движение в червата. Сега обаче няма съмнение.

— А ти как си?

— Непрекъснато се чувствам изморена. Все по-трудно се зареждам с енергия.

— Значи си съвсем нормална бременна. Предписаха ли ти витамини?

— В конски дози.

Сергей се засмя.

— Добро момиче. А как вървят курсовете за безболезнено раждане?

— Всичко е наред и там.

— Не ме баламосвай със своя ентусиазъм — помоли я Сергей.

— Извинявай — сви рамене Дори. — Просто имам чувството, че твърде много ми личи. Май е време да свикна и с това. Когато всички видими белези са налице, а онзи пръстен, който трябва да се мъдри на безименния ми пръст, липсва, ще стана обект на твърде много любопитни погледи и повдигнати вежди — тя несъзнателно кършеше ръце. Случайно погледът й попадна върху тях и тя сепнато престана. — Нямах представа, че ще бъде така притеснително. Пред прага на двайсет и първи век сме, а не на двайсети. Самотни жени, които дори нямат постоянна връзка, решават да родят бебетата си. Но най-неочаквано самата аз съм бременна. При това се радвам. Нито се извинявам, нито обяснявам — тя въздъхна тихо. — Струва ми се, отношението на мама и татко ме накара да стъпя на земята. Не ми е безразлично какво мислят, независимо че мнението им ме дразни.

— Много съжалявам, че не мога да бъда твой партньор по време на обучението в курса. Но няма кой да ме замени в графика.

— Кариерата поглъща всичките ти сили. Нямаш време дори за елементарен личен живот. Изобщо не се очаква от теб да играеш ролята и на заместник баща за детето на сестра си.

— Можех да дойда с теб поне първия път. За морална подкрепа.

— Всеки съвсем естествено ще реши, че ти си бащата, а после ще се наложи дълго да обясняваме, че всъщност си мой брат, което още повече ще усили любопитството им — Сергей явно все още изпитваше угризения и Дори продължи: — Загрижеността ти е от голямо значение за мен, но ти не си причина за моето положение и не можеш да ме предпазиш от хора с престарели схващания за живота. А пък ако това ще те успокои, мога да ти кажа, че от следващия път ще имам партньор.

— Така ли?

— Моят инструктор познава вдовица с право да упражнява професията на медицинска сестра. Дълги години е работила в гинекологично отделение, а сега върши такива услуги. Инструкторът ми ще я повика, за да поговорим с нея дали ще се съгласи да идва с мен на курсовете, а после и по време на раждането.

— Това решение ми се вижда добро.

— Поне като работно решение — отвърна Дори.

— Но не и най-доброто.

— Нищо не е съвършено.

— Скот би бил идеално решение.

— Бих искала да спреш да четеш мислите ми — усмихна се Дори. — Това дори не е прилично.

— Нямам претенции, че мога да чета мисли — ухили се той закачливо. — Просто познавам живота. Посещаваш тези курсове с поне дузина бременни и всички, освен теб, имат съпрузи.

— Едната доведе майка си. Мъжът й е полицай и работи нощем.

— Е, добре. Десет имат съпрузи, едната — майка, а ти — никой. Като прибавим към това отношението ти към Скот и вашето бебе, не е трудно да се досетя, че държиш бащата да бъде с теб.

— Настина продължавам да искам нещо, което не мога да получа. Мазохистка ли съм, или съм тъпа?

— Не, просто си съвсем нормална. Влюбена си, ще имаш бебе. Какво ненормално има в желанието с теб в този момент да е мъжът, когото обичаш.

— Толкова бях сигурна, че спокойно приемам всичко. Особено когато купих къщата. Докато се готвех да взема окончателното решение, си дадох сметка, че съм чакала да го обсъдим заедно със Скот — тя поклати леко глава. — Защо не стана психиатър, Сергей. Какво изумително нещо е човешкият мозък. Преди време със Скот разбрахме, че това, което имаме, е толкова велико, та не се нуждаем от нищо повече. Говорихме за красотата и съвършенството на отношенията ни, в които лисват дребнави изисквания. Благословено споделяне на живота винаги, когато можем да сме заедно. Аз дори не очаквах, че очаквам нещо повече — тя се обърна към брат си с напълно сериозно изражение. — Започнах да изчаквам всички онези неща, на които сме се подигравали. И макар купуването на къща да е далеч по-разумно от държането на апартамент под наем, не предприех първата стъпка. Изчаквах двамата със Скот да тръгнем да търсим жилище. Не става дума за изгодна сделка или добро капиталовложение. Просто дом за двама ни и евентуално за децата ни.

— Казала ли си на Скот всичко това?

— Не исках да го изнудвам. Не мога да живея с него с непрестанното подозрение дали не би искал да бъде в Гейнсвил необвързан.

— Как можа да ти хрумне такава ужасна дума, Дори. Необвързан. Ти си обвързана до гуша. Честно ли е да бъде оставен просто така, без ангажименти. Ти единствена да понесеш всички последствия. Просто не е справедливо, независимо какво мислиш ти по този въпрос.

— Малко неща в този живот са справедливи — заключи сестра му. — Нека сменим темата. Какво мислиш за къщата?

— Направила си истинско чудо само за една седмица. Предполагам онзи, как му беше името, е помогнал да закачите картините.

— Да, помогна. Освен това обеща да облепи отвътре шкафовете, когато избера подходящия десен.

— Същински светец.

— Моля те, не бъди саркастичен. Мога да го притисна да направи всичко, което пожелая, но дори мисълта за това ми е противна.

— Много благородно от твоя страна, Дори. Само дето е твърде непрактично. Дано не си забравила да му напомниш за издръжката на детето.

— Намекнала съм по заобиколен начин.

— Как така заобиколен? — завъртя очи Сергей. — Дори, моля те, не премълчавай този въпрос в името на гордостта и независимостта.

— По природа Скот е много щедър и спомена, че ще помогне финансово.

— Надявам се, не си направила и великодушния жест да откажеш тази помощ.

— Ще се срещне с адвокат, за да уточни условията на договор за родителски права — тя стана рязко и тръгна към кухнята. — Отивам да сложа фасула. Не е ли време да провериш жарта? Започна твърде много да ми напомняш скъпия ни баща.

Брат й я последва и когато я настигна, сложи ръка на рамото й.

— Дори, аз съм на твоя страна. Нямах намерение да те разстройвам. Не ми се иска да виждам как… онова, което изпитваш към Скот… влиза в противоречие със здравия ти разум.

— Онова, което съществува между мен и Скот, само обогатява живота ми — отвърна мрачно Дори. — Това дете… — тя сложи ръка върху корема си. Сетне се усмихна на Сергей. — Пак се размърда — замълча, погълната изцяло от движението в утробата й. — Толкова много обичам това същество! Ще видиш, че и Скот ще го обикне. Само трябва още малко време — внезапно на лицето й се изписа отчаяние. — О, Господи! Нали не мислиш, че съм го направила нарочно? Не смяташ, че умишлено съм оставила водата във ваната да измие крема от предпазващата диафрагма?

— Скот изказал ли е подобно обвинение?

— Не. Никога. Но ми се струва като проява на небрежност.

— И да е било небрежност — сложи Сергей ръце на раменете й, — решението е било подсъзнателно.

— Така ли? Дали не е била онази част от мозъка ми, която чакаше Скот да поиска да купим жилище?

— Съвсем не искам да кажа, че решението ти е било доброволно, но знаеш ли… много често подсъзнанието ни знае по-добре какво всъщност желаем. Съзнанието разваля често пъти цялата работа със своята логика.

— Искаш да кажеш, че съм искала детето, но не съм смеела да погледна истината в очите?

— През живота си не съм виждал жена, бременна жена, която е толкова очарована от своето състояние. Когато преди време ти направих онова… предложение, ти побесня. Превърна се в тигрица, която брани малкото си. Ако някога си имала колебания, то…

— Значи според теб…

— Какво значение има това сега? Важното е, че чакаме твоето бебе и ти си напълно щастлива, боса и бременна.

И двамата сведоха погледи към показалите се изпод дрехата пръсти на босите й крака. Първа се разсмя Дори. След миг и двамата се кискаха весело.

 

 

Кейт О’Баниън Стърлинг, бе точно толкова внушителна, колкото и името й. Възпитана, но с известна доза високомерие, тя имаше мелодичен глас с оттенък на властност. Беше дала съгласие да присъства с Дори на курсовете.

Кейт от самото начало предложи да си говорят на малки имена, което щеше да засили близостта им, така необходима при изпълнение на задачата, в името, на която се бяха събрали. Дори си я бе представяла по-възрастна. Наложило се да се оттегли от постоянната си работа, тъй като трябвало да се грижи за болния си съпруг през последните месеци на живота му. След неговата смърт работила тук-там на час, най-вече по време на грипна епидемия.

— Присъствала съм на стотици раждания — обясни тя, след като разказа накратко за професионалния си опит. — Вярно, за първи път ще бъда в ролята на инструктор, но се радвам, че се включвам от самото начало, за да съм наясно каква ще е задачата ми — сетне с деловия си суховат глас продължи: — Моето участие е твърде нетипичен случай. Не съм сигурна как ще погледне на това осигурителната ти компания. Възможно е да решат, че подготвителни курсове за раждане не са достатъчно сериозно основание за наемане на медицинска сестра.

Слисана от нейната непосредственост, Дори премигна смутено.

— Май не ме разбра — рече Кейт. — Искам да кажа, че може да не изплатят сумата за моето възнаграждение.

— Ако трябва да съм откровена, не съм мислила за това. Ще подам молба. Ако я уважат — чудесно. В противен случай, ще поема сама разноските.

— Никога досега не съм имала подобна задача, но ще поискам половината от обичайното ми заплащане за дните на курсовете и целодневно възнаграждение за раждането, освен ако прехвърли осем часа. Тогава ще се наложи да ми платите за допълнителните часове — жената замълча. И тъй като Дори не продумваше, Кейт продължи: — Наистина курсът трае само два часа, но нали има и пътуване дотам и обратно. Ето защо заплащане за половин ден…

— Напълно задоволително е за мен — прекъсна я Дори. — Ще искате ли предплата?

— В края на всеки месец ще представям сметка за разходите — рече Кейт. — А последната ще бъде след раждането. Тъкмо тези сметки могат да се представят в компанията, която изплаща здравните застраховки.

— А по време на раждането…

Кейт любопитно вдигна вежди.

— Да?

— Моят брат е лекар и също смята да присъства на раждането. Няма да се намесва нито в нашата работа, нито в работата на лекаря. Мисля, че бях длъжна да ти кажа, че и той ще бъда там.

— Карол? — замисли се Кейт. — Доктор Сергей Карол ли?

— Да, той е мой брат. Познаваш ли го?

— Чувала съм името му в болницата. Хирург. Ползва се с чудесна репутация. Много ще се радвам да се запозная с него.

В края на първото им съвместно посещение на курса Дори разбра, че двете чудесно се сработват. Чувстваше се по-малко притеснена от факта, че не е със съпруга си. При това беше сигурна, че случи ли се нещо извънредно, ще бъде чудесно да има човек като Кейт до себе си — опитен и хладнокръвен. По време на заниманията Кейт направи няколко забележки, от които пролича, че има и чудесно чувство на хумор.

Докато пътуваше към дома, Дори се питаше защо не чувства никакво облекчение сега, когато си има партньор за раждането, при това с опит. Имаше нещо у тази жена, което я дразнеше, само дето не можеше да определи какво точно. След дълъг размисъл, успя да разбере какво я смущава. Фаталната грешка на Кейт бе, че тя не беше Скот.

Дори не искаше медицинска сестра. Тя искаше съпруг.

Цяла нощ младата жена се въртя в леглото и призори стана, за да се облече за работа. Останали й бяха само две рокли, които със сигурност нямаше да я притеснят, а едната от тях съвсем не беше от любимите й. Чувстваше се не само изморена, но и измъчена. Единствените й удобни обувки съвсем не подхождаха на роклята. Налагаше се да избира между елегантността и удобството. Избра удобството, защото можеше да остане скрита зад бюрото си по време на трите консултации, които бе определила за днес.

През този ден постепенно я обзе отчаяние — чувстваше се непрестанно изморена. Изтощението още повече се засилваше от безсънната нощ. Наместо съпруг имаше медицинска сестра, работата й изоставаше, а имаше нужда и от дрехи. На всичко отгоре веднага след работа трябваше да потегли за Гейнсвил. Нямаше да й стигнат силите за подобно усилие. Доплака й се от обзелото я чувство на безпомощност. Към три часа следобед си даде сметка, че нищо не е в състояние да я накара да измине тези двеста километра. Колкото и да й бе трудно, вдигна телефона и набра номера на Скот.

Скот предложи той да дойде в Талъхаси.

— Не мисля, че идеята е добра — отговори тя изморено.

— Шофирането не е проблем за мен. Щом нямаш сили, аз ще дойда. Много искам да те видя.

— Не, Скот, моля те. Няма да съм добра компания, а имам да свърша поне десет хиляди дребни неща.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

— Тогава следващата седмица.

— Добре. До следваща седмица — Дори тежко въздъхна и затвори телефона.

След това позвъни на секретарката да покани следващия клиент, който чакаше отвън.

 

 

Скот остави слушалката, разкъсван от яд и притеснение. Вече за втори път Дори отменяше среща. Импровизираното му посещение в Талъхаси за Деня на благодарността създаде хаос в отношенията им и отдавна създадената схема на срещи. Нищо вече не беше както преди. А никаква идея нямаше как да спре този процес на все по-голямо объркване.

Чувстваше, че разстоянието между него и Дори се увеличава безвъзвратно. Никога преди отдалечеността им не е била пречка. И ето резултата — първо нова къща, сега мъгляви извинения. Изморена била! Нищо чудно, но освен умората той усети и нещо друго в гласа й. Нещо не беше наред. Нещо, от което тя го държеше настрана.

Той стовари юмрук върху бюрото си. Моливите и компютъра подскочиха. По дяволите! Няма да позволи това да се случи. Можеше да купува къщи, без да го предупреждава и да отменя уговорените им срещи, но нямаше да й позволи да го държи настрани от живота си.