Гленда Сандърс
Скъпи татко! (11)

Единадесета глава

Дори отвори вратата с клонче имел в ръка. Придърпа Скот вътре с блеснали от вълнение очи и му пожела весела Коледа. Обви кръста му с ръце и доближи устни до неговите. В същия миг той нежно прошепна своето пожелание.

Отдадоха се на блаженството от близостта на любимия, забравили за миг тревогите и проблемите си. Притиснаха се един към друг, сякаш бременността на Дори и страховете, които ги изгаряха, не съществуваха. Останали почти без дъх от целувката, двамата най-сетне се отдръпнаха.

— Весела Коледа — повтори Дори.

Скот вплете пръсти в косите й и обгърна лицето й с длани.

— Ти ли си моят подарък? — попита той с блеснали очи.

— Единият от тях — отвърна Дори.

— Мисля, че ти ще ми харесаш най-много.

Дори целуна дланта му, сетне се усмихна предизвикателно. Поведе го към спалнята. На прага на дневната той спря изумен. Въпреки че вътре всичко си беше на мястото, до стената се издигаше кула от картонени кутии.

— Имам чувството, че ще се пренасяш — подхвърли той шеговито.

— Точно това смятам да направя. Преместване. Нова голяма промяна.

През отворената врата Скот видя оправеното легло, завивките, на което бяха отгърнати подканващо. Толкова позната и скъпа му бе тази стая. В нея също имаше куп кашони, които очевидно щяха да поберат багажа на стопанката на дома. Значи Дори бе решила да отнесе всичко оттук и да остави помещението голо и пусто. Скот неочаквано се почувства предаден.

— Купих къща — обади се Дори безгрижно. Той я погледна изумен. — Знам, че е малко неочаквано, но отдавна мислех да предприема подобна стъпка. А тъкмо сега е моментът, с оглед на данъците… И тъй като рано или късно щях да го направя, по-добре е да стане сега, преди да…

И двамата знаеха какъв щеше да е краят на изречението — преди бременността да й натежи. Преди появата на детето да усложни още повече едно преместване. Скот усети значимостта на този ход и в стомаха му се появи огромна тежест. Промените бяха неизбежни. Промени в тялото й. Промени в съвместния им живот, промени, които неизбежно даваха отражение върху отношенията им.

— Открила съм най-подходящия вариант. Да знаеш само колко ще ти хареса, Скот. Има камина… Толкова пъти сме си говорили как ще седим пред запаления огън. Да не говорим колко изгодна е сделката. Платих половината със спестяванията си, а Сергей ми даде назаем останалите. Така че няма да имам никакви неприятности с банки и лихви. На всичко отгоре къщата от дълго време е необитаема. Та си помислих, че е безсмислено да плащам наем тук, след като ми се удава такава чудесна възможност. Нали ще ми помогнеш да се преместя — погали го тя по бузата.

Ще трябва и да й помага. Да участва в разсипването на това място, свързано с толкова много скъпи спомени, с толкова смях и любов. Ще трябва със собствените си ръце да разруши и изнесе това скъпо на сърцето му гнездо.

— Скот?

С пресилена усмивка той рече:

— Да, разбира се, че ще ти помогна.

Дори видимо изпита облекчение.

— Чудесно. Уговорих се и с няколко момчета от колежа на Аделина да дойдат за половин ден, така че ще разполагаме и с достатъчно мускулна сила. Сергей обеща да наеме пикап, стига времето да е хубаво.

И пак този Сергей. Скот харесваше брат й, но се дразнеше, че той е такъв герой за нея. Винаги е бил твърде погълнат от проблемите на своята професия, а ето че сега…

От гърдите на Скот се отрони въздишка. Сега, когато сестра му беше бременна и неомъжена при това, Сергей излизаше на сцената и запълваше мястото на подкрепящия мъж. Скот знаеше, че не е прав, но не успя да потисне чувството на негодувание от внезапното вклиняване на Сергей в живота на Дори. Не успя да заличи и самопрезрението, което неизбежно последва.

Грешката си беше само негова. Той трябваше да се погрижи за Дори, да й помогне при вземането на решението, да я подкрепя, окуражава. А тя дори не бе обсъдила с него такава сериозна стъпка, каквато е купуването на нова къща. Безразличието му очевидно я бе отблъснало. Нейните желания не ставаха негови. А колко усилия бе положил. Не можеше да се зарадва ни най-малко на тази неочаквана намеса в техния живот, в тяхната любов.

Кашони в стаята, станала свидетел на толкова нежност! Дори искаше да се изнесе и да се раздели с тяхното минало. Правеше го с такава лекота.

Младата жена зарови пръсти в косата му. Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата, сетне му се усмихна.

— Няма ли да… понаправим нещо, преди някой да ни е попречил?

Скот се взря в очите й. Прочете искрена и дълбока любов, примесена с покана за нежност и близост. Страхът, че ще дойде миг, в който няма да вижда този блясък и тази покана, неочаквано го заля с нова сила. Обгърна тялото й, притегли я властно към себе си и страстно впи устни в нейните. Нямаше сила, която да го откъсне в този миг от тялото й. Поведе я към спалнята. Ръцете му трескаво се плъзнаха под пуловера й, наслаждаваха се на допира до нежната й кожа.

Целувката му бе настойчива, търсеща. Най-накрая се свлякоха на леглото, разсъбличайки припряно дрехите си.

Неспособен да овладее възбудата си, Скот проникна в младата жена. Тя обви с крака бедрата му. Сграбчила раменете му, впи нокти в тялото му. Целувката, същата онази дива, необуздана целувка, започнала в дневната, продължаваше, ненарушавана от бурните им ласки.

Достигнал бързо кулминацията на своята страст, Скот изстена. Притисна с тяло Дори, задъхан и изтощен.

Постепенно разумът му се възвърна. Тихо стенание го отрезви напълно.

— Дори? Да не ти причиних болка? — обзет от паника той се подпря на лакът и се отдръпна. — Дори? — дочул тихия й смях, той промълви смутено: — Не очаквах, че така бурно…

— Кой би очаквал подобно нещо.

— Не ти причиних болка, нали?

— Болка ли? — изненадано попита тя. — Почувствах се много желана. Нямаш представа какво щастие е за една жена да предизвика такава безумна страст.

— Да, но не ти дадох възможност ти също да изпиташ удоволствие.

— Рано или късно и това ще стане.

Тя така и не бе успяла да свали пуловера си, който едва-едва покриваше гърдите й. Скот нежно погали втвърдените зърна и без да откъсва очи от нейните, попита:

— А какво ще кажеш да стане „рано“?

Вплела пръсти в косата му, тя го притегли към себе си и додаде:

— А защо не веднага?

Скот се отдръпна бавно, свали пуловера й и докосна с устни поналелите се от бременността й гърди.

— Смятам да ти докажа, че страстта ми невинаги е безразсъдна или пък егоистична.

И наистина доказателството продължи часове и резултатът бе напълно задоволителен.

 

 

Късно следобед Дори опита да се измъкне от леглото, без да обезпокои Скот, но миг преди да стъпи на пода, усети как ръката му сграбчва китката й.

— Къде отиваш?

— Да си взема душ. Ако искам да съм достатъчно красива за вечерта, трябва да започна приготовленията си.

— За мен и така си достатъчно хубава — рече той и побутна с пръсти кичура, паднал на челото й.

— Да, но тази вечер ще излезем — усмихна се Дори. — На Коледа са отворени само луксозните ресторанти. Нали нямаш нищо против да вечеряме навън? Обикновено приготвям нещо вкъщи, но повечето кухненски съдове са опаковани и…

— Знаеш, че за мен е без значение. В куфара нося и костюм, така че…

— В такъв случай наистина ще трябва да се приготвя внимателно. Всички жени ще искат да те отнемат от мен — съзряла усмивката му, Дори продължи: — Има да ме гледат и да се питат, от къде на къде имам такъв късмет — а пък аз ще се питам докога ли ще трае този мой късмет, помисли си отчаяно тя.

Забелязал неочакваната тъга по лицето й, Скот побърза да попита:

— Какво има?

Тя протегна ръка, помилва страната му и прошепна.

— Толкова много се нуждая от теб.

— Едва ли толкова, колкото аз от теб — отговори той. — И ако днес не си го разбрала, едва ли ще имаш друга по-добра възможност.

— Нямах това предвид.

Скот чудесно знаеше, че тя очаква да чуе нещо друго, но думите отказваха да излязат от устата му. Не че не можеше да ги изрече, но те за нищо на света нямаше да са пълни с онова съдържание и емоция, които тя заслужаваше. Нямаше да е честно да ги каже, ако наистина не е убеден в тях. Какво пречеше да я увери, че ще се премести да живее с нея в новата къща — подобна възможност го плашеше. Боеше се, че отношенията им ще се променят коренно под влияние на всекидневните грижи и постепенно между тях ще се зароди огорчение и досада.

Скот искаше да се смее с Дори, а не да обсъжда разходите им. Искаше да се любят, защото отношенията им наистина бяха нещо изключително, а не да задоволява физически нужди, и то когато е изморен и напрегнат. Разговорите им да бъдат свързани с мечти и красиви неща, а не да спорят за пастата за зъби или стотиците други дребни неща, с които всекидневието неизменно е свързано и които са повод за разправии в едно семейство. Искаше да търси компанията й, защото присъствието й бе важно за него, а не защото е настъпил съответният час.

Младият мъж изгаряше от желание да открие в себе си способностите на съпруг, но успяваше да намери единствено заложби на любовник. Обичаше Дори така, както никога не бе очаквал, че е способен да обича, може би повече от самия живот. Но той искаше да има любовница, а не съпруга. Искаше някой да му се усмихва, а не да му досажда с въпроси и наставления.

Дори нежно го целуна по врата, усмихна се и подхвърли:

— Отивам под душа.

Неочаквано леглото му се видя прекалено широко и празно. Скот се почувства твърде самотен. Макар и за кратко, раздялата му се струваше наситена със злокобно предзнаменование за неизбежност. Той стана, нахлузи панталоните си и като се провираше между кашони и кутии, се отправи към кухнята, за да намери нещо освежително за пиене. Тя сигурно е прибирала съдове в момента на неговото пристигане, защото вратите на шкафовете бяха широко отворени и съдържанието на горните рафтове бе струпано върху плота. Всевъзможни купи, съдове и буркани за захар и брашно, сол и пипер бяха разпръснати по масата, редом с листове опаковъчна хартия.

Той посегна да вземе чаша от обичайното място, но в същия миг зърна шарките на тапета, с който бяха облепени отвътре стените на шкафа. Цели два дни бяха загубили двамата с Дори да свършат тази работа. Веселите цветове му напомниха колко трудно напасваха тогава шарките, до лактите се бяха оплескали с лепило и когато им стана безразлично колко са изцапани, започнаха да го мажат и по лицата си.

Дори бе толкова горда, когато свършиха! А ето сега бе готова да изостави всичко.

Преди много години в живота му имаше събития, свързани с други тапети. Красиви, с нарисувани по тях астронавти и космически кораби. Избрал ги бе за своята стая със сериозността, типична за шестгодишните момчета и бе следил поставянето им с огромно внимание.

Спомни си колко привързан бе към рисунките по тях. Изтегнат на леглото си в дъждовните следобеди, си представяше, че е един от астронавтите с големи прозрачни шлемове. Мислеше си как се качва в кораба, който минути след това биваше изстрелян в космоса, за да извърши важно поръчение. Гледаше тапета и ставаше звезден пътешественик, също като героите от телевизионните филми.

И ето че един ден, когато се прибра от училище, откри, че стаята му е празна и пуста. Изтича при леля си, която стоеше при него следобед, докато майка му беше в болница.

Бяха отвели майка му в болница с линейка, чиято сирена жално виеше. Скоро след това бе пристигнала леля му и двамата с втория му баща дълго разговаряха шепнешком и клатеха глави — тайнственост, от която момчето бе изтръпнало. Попиташе ли за майка си, леля му се навеждаше, целуваше го по бузата и му казваше да не се тревожи. Той естествено изтръпваше от ужас, но мълчаливо, докато най-накрая му разрешиха да се види с майка си. Отиде в болницата и там в чакалнята тя излезе да си поприказват. Вторият му баща я докара на стол с големи колела. Момчето я прегърна и прошепна на ухото й колко му е мъчно без нея. Тя обясни, че се налага да остане в болницата, за да може да роди здраво и хубаво бебе. Няма да се бави много, само няколко седмици още и тогава ще се прибере с неговото братче или сестриче.

— Ще бъдеш горд и щастлив, нали? — попита тогава майка му.

Скот бе предпочел да замълчи. Никак не беше сигурен иска ли да е голям и защо му е този брат? Мелинда бе родила вече две деца и когато ходеше при баща си, Скот спеше на канапето. Тези посещения доста се бяха разредили след появата на новите му братя, които се родиха бързо един след друг. Отначало леглото му беше в малката детска стая в техния апартамент, но след това Мелинда реши, че Скот ще безпокои децата през нощта.

— Стаята ми! — отчаяно бе изкрещял той, когато влезе в празното помещение. — Какво сте направили със стаята ми? Къде е леглото ми? А книгите? Къде са играчките ми?

Леля му изтича, прегърна го и го увери, че всичко е запазено, но сега е долу в стаята, където преди майка му шиеше.

— Вече си голям и не се будиш нощем. А за бебето и майка ти е важно да са наблизо и когато то заплаче, тя бързо да отиде при него.

— Да, но тапетите ми са там! — възрази Скот. — Онези с астронавтите.

— Вече си голям, Скот. Защо са ти тези бебешки картинки?

Скот преглътна сълзите си. Искаше да й каже, че не са бебешки, че там са нарисувани изследователи на космоса. Отскубвайки се от леля си, момчето бе изтичало в малката стаичка, където бяха преместили леглото, книгите и играчките му. Всичко бе събрано в кашони.

— Хайде, Скот — повика го леля му. — Трябва да подредим книгите по рафтовете. Можеш да ми помогнеш. Изчаках те, за да ги наредим както ти искаш.

Книгите лесно отидоха по рафтовете, но тапетите не можеха да бъдат преместени. Най-накрая ги замениха с тапети на накацали върху облаци балерини, които майка му избра за сестра му. Скот се бе почувствал измамен и пренебрегнат, а за него бебето бе истински нашественик. Взела бе стаята с любимите му тапети, щеше да е по-близо до майка му, а той трябваше да се задоволи с най-обикновена синя боя по стените. При това не можеше да бъде повече изследовател на космоса. Бяха го приземили в старата стая за шиене, където нямаше нито един кораб, с който да избягаш.

 

 

— Сирене — обади се Дори и се отдръпна, за да може Скот да изсипе шепа настъргано швейцарско сирене в специалната тенджера. Тя разбърка сместа, докато новата съставка се смеси с останалото.

След бъркотията и суетнята по преместването бяха решили, че ще посрещнат Новата година вкъщи, сами.

Дори наля чаша бяло вино и премести тенджерата от печката на специалната поставка, която стоеше приготвена на масичката в хола.

Настаниха се върху възглавниците пред камината, които бяха купили същия ден и похапнаха от малките сандвичи с шунка и колбаси.

Запалили бяха огъня в камината с дърва от супермаркета, откъдето взеха и продуктите за своята вечеря. Времето навън бе меко и едва ли бе подходящо да имат огън вкъщи, но минаха на компромисния вариант да открехнат прозореца.

В стаята нямаше друго осветление, освен пламъците на огъня и свещта на масата.

Много се забавляваха и се подиграваха един на друг, докато се бореха с разтопеното в тенджерата сирене. Когато приключиха и със сладоледа, се излегнаха един до друг в полумрака върху възглавниците на земята.

За първи път от пристигането на Скот имаха време да се излегнат и да помързелуват. До този момент не бяха спрели да опаковат и разопаковат. Отпусната и успокоена, Дори взе ръката на Скот и докато си играеше с пръстите му, попита:

— Харесва ли ти къщата?

— Казах ти вече, че много ми харесва.

— Щом подредя кабинета, ще купя компютър, към който ще включа модем и така ще се свързвам с компютъра в кантората, за да не се налага да излизам, ако нямам дела или срещи.

— Сигурно ще ти бъде приятно.

— И въпреки всичко ще ми е необходим човек да се грижи за детето през целия ден, независимо че ще си бъда вкъщи.

Скот не каза нищо. Дори усети, как в гърлото й се надига буца. Същата онази буца, която се появяваше, щом Скот премълчаваше темата за бебето. Изморена бе от преместването и търпимостта й към неговите проблеми бе намаляла. Щеше й се да изкрещи, да рита, да блъска с юмруци, докато тази негова упорита съпротива се сломи. Нямаше сили да спори, а и не искаше да разваля празника, ето защо замълча.

Постепенно напрежението във въздуха се разреди, буцата в гърлото на Дори се стопи.

— Радвам се, че останахме тук — стисна ръката й Скот.

— Аз също — прошепна тя в отговор.

Лежаха, заслушани в пукота на дървата и наблюдаваха сенките, които играеха по тавана. И изведнъж сред спокойствието и тишината, Дори усети, че нещо в утробата й помръдва. Дъхът й секна от изненада. Зачуди се възможно ли е да е било бебето. Последва ново размърдване, този път по-ясно и отчетливо. Тази първа проява на живот от страна на детето силно я развълнува.

— Дори? — обади се Скот.

Тя извърна грейнало от щастие лице към него.

— Почувствах как бебето мръдна. Наистина помръдна — засмя се тя весело. Сетне взе ръката му и я постави на корема си. — Възможно е отново да ритне и тогава ще го усетиш и ти.

Бебето наистина помръдна отново, но Скот не усети нищо.

— Сигурен ли си? — попита Дори разочаровано.

— Съвсем, съвсем леко — Скот отчаяно поклати глава. — Сигурно не е достатъчно силно и затова отвън не се долавя — Скот понечи да дръпне ръката си, но тя я задържа.

— То ще разбере, че това е твоята топлина и твоето присъствие.

— Откъде си сигурна?

— Не съм. Заобиколено е с течност, която го брани от всичко. Така или иначе харесва ми, когато ръката ти е там. Кара ме да се чувствам някак… — гласът й секна и тя успя само да прошепне: — Сякаш то те интересува.

— Наистина ме интересува, Дори — обади се той. — Държа много и на теб, и на бебето.

— Много се радвам — промълви тя и стисна силно очи, за да спре напиращите сълзи. Премести глава върху рамото му и се заслуша в ритмичното туптене на сърцето му. — Толкова съм щастлива!

— Искам да познавам нашето дете. Ще ми се и то да ме познае, да разбере, че аз съм неговият баща.

— Това непременно ще стане. Ще видиш — увери го Дори и се сгуши още по-близо.

Когато Новата година настъпи, Дори спеше дълбоко. На Скот не му даде сърце да я събуди, затова само целуна челото й и тихо прошепна:

— Честита Нова година.

Сетне заспа. Не след дълго твърдият под го разбуди. Повдигна Дори и я отнесе на леглото, където щеше да й е доста по-удобно.

На следващата сутрин дълго се смяха над „бурното“ посрещане на Новата година. Ознаменуваха настъпването на новия ден с няколко часа нежност и когато, изтощени и доволни, си почиваха, Дори се обади:

— Знаеш ли за какво си мисля?

— Не. Ти ще ми кажеш — съдейки по сериозния тон и изражението й, той разбра, че предстоящият разговор едва ли ще бъде приятен.

— Ако действително имаш желание да познаваш това дете…

— Нямам намерение да се откажа от него…

— Ако беше просто мой познат… — тя замълча и въздъхна тежко. — Случаен, не много близък приятел или просто мой клиент и аз не бях така ангажирана в цялата тази… ситуация… — Скот пое дълбоко въздух и със затаен дъх изчака Дори да продължи. — Бих те посъветвала да се консултираш с адвокат.

Такъв обрат не бе очаквал.

— С адвокат ли? — изсмя се той нервно.

— Трябва да си запознат с родителските си права.

— Ти винаги си била моят юридически съветник.

— Не е редно аз да ти давам съвети по този въпрос. Проблемът ме засяга твърде сериозно.

— Но за какво става дума, Дори? За договор ли? Искаш да има нещо черно на бяло? — забелязал мъката в погледа й, Скот усети силна болка да свива сърцето му. — Никога не сме имали нужда от документи, които да уреждат отношенията ни — продължи той. — Винаги сме говорили за взаимното доверие и колко лицемерие има в тях. Подписват ги обикновено хора, които се предполага, че трябва да си вярват.

— Да, но досега сме били само аз и ти. Не може все да се преструваме, че третият не съществува. Снощи за първи път усетих нашето дете да се движи в мен. Много скоро ще проличи, че съм бременна, а след време и детето ще се роди. Длъжни сме да помислим за това.

— Договорът ми се вижда нещо толкова… толкова бездушно. Самата мисъл ми е противна.

— В случая нашите предпочитания са без значение, Скот. Длъжни сме да осъзнаем фактите в тази съвсем не лесна ситуация. Моля те, посъветвай се с адвокат. Нека подготви договор. Ще го прегледам и после ще преговаряме по точките, в които сме на различно мнение.

— За какво ще преговаряме? Защо на различно мнение? Ти чуваш ли се какво говориш? Напълно влезе в ролята си на адвокат в съдебна зала. На нас с теб никога не са ни били необходими каквито и да било документи.

Настъпи продължително мълчание. Дори протегна ръка да помилва Скот. Изпита огромна нужда да го докосне, да го подкрепи в този миг на объркване.

— Невинаги имаме контрол над нещата, Скот. Всичко се случва — Дори усети, че челюстта под пръстите й се стяга. — Ако нещо се случи с мен, положително ще искаш да имаш думата по съдбата на нашето дете, дори за това кой ще поеме родителските права. Един договор ще регламентира участието ти.

Скот упорито мълчеше.

— Може да загина при автомобилна катастрофа — не мирясваше Дори. — Може да ме убият или гръм да ме удари.

— Не говори така!

— Трябва да сме реалисти — подпря се на лакът тя. — Създадохме дете и добре е да сме готови на всичко. Защо мислиш, че щом Скот Роланд ме обича, е изключено да ме премаже някой бетоновоз. Ами ако в съдебната зала нахълта някой психопат и застреля всички? Ще бъда много по-спокойна, ако зная, че съществува човек, който ще се погрижи за детето.

Скот я притегли в прегръдките си и силно я притисна към себе си.

— Няма да го понеса, ако с теб се случи нещо.

— Напротив, ще го понесеш — отговори Дори. — Ще страдаш, много ще ти е мъчно, но в крайна сметка ще го преживееш. Държа на едно — да зная, че разполагаш със законни права да контролираш отглеждането на детето така, както ние с теб го разбираме.

— Ако е за твое спокойствие, ще го направя.

— Благодаря ти — рече Дори.

Скот целуна челото й, сетне клепачите.

— Само не позволявай да ти се случи нещо. Обещаваш ли?

— Ти защо мислиш купих шарен фасул за обяд? — попита Дори, имайки предвид южняшкия обичай в първия ден на годината да се яде шарен фасул за късмет.

— Заради парите, естествено — разсеяно отвърна Скот.

Друга версия на поверието твърдеше, че всяко изядено зрънце на първи януари носи по един долар печалба.

— Затова купих две кутии! Ще имаме достатъчно, за да покрием всички разходи.