Тери Пратчет
Пощенски гамбит (16)

Епилог
След време

Фигурата, седнала на стола нямаше дълга коса, нито превръзка на окото. Нямаше и брада или поне не беше възнамерявал да има брада. Просто не се беше бръснал от няколко дни.

Той изстена.

— А, г-н Злат — каза лорд Ветинари като вдигна поглед от игралната си дъска. — Виждам, че сте буден. Простете за начина, по който бяхте доведен тук но някои доста влиятелни хора желаят смъртта ви и аз реших, че е добре да проведем тази среща преди желанието им да се изпълни.

— Не знам за кого говорите — каза мъжът. — Моето име е Рандолф Щрих и мога да го докажа с документи…

— Сигурен съм, че документите ви са изрядни, г-н Злат. Но достатъчно по въпроса. Доведох ви тук, защото считам, че е уместно да ви поговоря за ангели.

Грабльо Злат потрепваше, когато поредната болка, причинена от тридневно пътуване на рамото на голем, напомнеше за себе си и слушаше с нарастващо недоумение теориите на Ветинари за ангелите.

— … което ме води до същността на проблема, г-н Злат. Кралският монетен двор се нуждае от изцяло нов подход. Честно казано неговата роля вече отмира и ни трябва нещо съвсем различно във Века на Аншоата. За щастие има алтернативно решение. В последните няколко месеца прословутите марки на г-н Мустак се превърнаха едва ли не в еквивалентна валута в града. Толкова леки, толкова удобни за носене, можеш дори да ги пратиш по пощата! Изумително, г-н Злат. Най-после хората почнаха да приемат, че парите не е необходимо непременно да блестят. Знаете ли, че обичайно марката от едно пени сменя притежателя си до дванадесет пъти преди да бъде залепена върху плик и използвана по предназначение? Това от което се нуждае Монетният двор е човек, който разбира как работи фантазията за парите. Естествено ще ви се полага заплата, а струва ми се и служебна шапка.

— Вие ми предлагате работа?

— Да, г-н Щрих — потвърди Ветинари. — И за да потвърдя искреността на своето предложение нека само ви обърна внимание на вратата зад вас. Ако в някакъв момент по време на този разговор пожелаете да си тръгнете, трябва само да пристъпите през тази врата и повече никога няма да чуете и дума от мен…

Малко по-късно чиновник Дръмнот тихо пристъпи в стаята. Лорд Ветинари се беше зачел в доклада от срещата на вътрешния вътрешен съвет на Гилдията на крадците, проведен предишната вечер.

Дръмнот безшумно разтреби панерите с поща по бюрото и после застана до Ветинари.

— Пристигнаха десет семафорни съобщения от снощи, милорд — каза той. — Чудесно е, че семафорите отново работят.

— Да, така е — съгласи се Ветинари без да вдига поглед. — Иначе как хората по света ще знаят какво очакваме от тях да си мислят. Пощенски пратки от чужбина?

— Обичайните пакети, милорд. Някой много умело е подправил пратката от Юбервалд.

— А, скъпата лейди Марголота — каза Ветинари с усмивка.

— Позволих си да събера марките от всички пакети за племенника си, сър — съобщи Дръмнот.

— Разбира се — съгласи се Ветинари и махна с ръка.

Дръмнот се огледа и погледът му падна върху плочата, където малките каменни армии непрестанно воюваха.

— Виждам, че сте победил, милорд.

— Да, трябва да си отбележа последния гамбит.

— Но, забелязвам, че г-н Злат не е с вас…

Ветинари въздъхна.

— Не може да не се възхитиш на човек, който храни такава непоклатима вяра в свободата на избор — каза той и погледна отворената врата. — Уви, оказа се, че не вярва в ангели.