Анджей Сапковски
Последното желание (11)

XI

Джинът рязко се дръпна, описа кръг, изопна нишките и помете куличката от къщата на Беау Берант.

— Как ръмжи само! — намръщи се Лютичето и инстинктивно се хвана за гърлото. — Ужас, как ръмжи! Май е адски бесен!

— Понеже е вбесен — изрече свещенникът.

Хиреадан му хвърли бърз поглед.

— Какво?

— Вбесен е — повтори Креп. — И в това няма нищо чудно. И аз бих побеснял, ако ми се беше наложило с точност да изпълня първото желание, което по случайност е било изречено от вещера…

— Какво? — извика смаяно Лютичето. — Гералт? Желание?

— Ами нали той е държал печата, с който джинът е бил затапен в шишето. Геният изпълнява неговите желания. Точно затова магьосницата не може да надвие джина. Обаче вещерът не бива да й казва за това, дори вече да се е досетил. Не бива и толкоз.

— По дяволите — измърмори Хиреадан. — Започвам да разбирам. Ключарят в подземието… Той се пръсна, защото…

— Това е било второто желание на вещера. Сега му остава още едно. Последното. Но, богове, той не бива да издава това на Йенефер!