Емил Зола
Вертеп (1)

Предговор от автора

Поредицата „Ругон-Макарови“ трябва да обедини около двайсетина романа. След 1869 година генералният план бе спрян, но сега аз го изпълнявам с изключителна точност. „Вертеп“ се появи точно навреме, написах го така, както ще напиша другите, без да разстройвам нито за минута пряко поставената си задача. В това е моята сила. Имам си цел, към която вървя.

Когато „Вертеп“ се появи в един вестник, той бе атакуван с безпримерна бруталност, отречен и обвинен във всички възможни престъпления. Много ли е необходимо да обяснявам тук с няколко реда моите писателски намерения? Аз исках да опиша трагичното падение на едно работническо семейство в онази развратена среда на нашите предградия. Освен пиянството и безделието, там се ширят и други пороци — прекъсването на връзките със семейството, гадостите в пренаселените мизерни жилища, прогресивното забравяне на благородните чувства и най-вече като развръзка — забравянето на срама и смъртта. Просто това е действуващият там морал.

„Вертеп“ положително е най-целомъдрената от моите книги. Често е трябвало да се докосвам до много по-страшни рани. Само формата е предизвикала уплаха. Някои са се разгневили срещу думите. Моето престъпление е, че съм проявил литературно любопитство да събера и много грижливо да излея в един калъп езика на народа. Ах, тази форма! В нея е голямото престъпление. При все това има тълковни речници за този език и книжовници го изучават и се наслаждават на неговата свежест, на неговите изненади и неговата образност. Този език е едно пиршество за граматиците-изследователи. Няма значение, че никой не е съзрял моето желание да напиша един чисто филологически труд, считайки, че той представлява голям исторически и социален интерес.

Впрочем аз не се защищавам. Моята творба ще ме защити. Това е творба на истината, първият роман за народа, който не лъже и който носи лъха на народа. И съвсем не трябва да се вади заключение, че целият народ е лош; защото моите герои не са лоши, те са само невежи и покварени от средата на тежкия непоносим труд и на мизерията, в която живеят. Само че би трябвало да се прочетат моите романи, за да се разберат, да се види ясно тяхната целенасоченост, преди да се произнесат съвсем странните и отвратителни присъди, които се разнасят по мой адрес и по моите творби. Ах, ако се знаеше колко много се радват моите приятели на изумителната легенда, с която забавляват тълпата! Само ако знаеха до каква степен кръвопиецът, жестокият романист е един почтен буржоа, един човек на науката и изкуството, живеещ мъдро в своя кът, и чиято единствена амбиция е да остави една колкото може по-широка и по-жива творба! Аз не опровергавам нито една измислица, аз работя, поверявам се на времето и на чистосърдечността на обществото, които в края на краищата истински ще ме открият под натрупаната грамада от нелепости.