Йордан Радичков
Образ и подобие (8)

Седма сцена

Кралят. Кой е?

Първи верноподаник. Ние сме, кралю честити!

Кралят. Кои сте вие?

Първи верноподаник. Ваши верни поданици, кралю честити.

Втори верноподаник. Верноподаници, кралю! (Покланя се.)

Кралят. Какво има? Случило ли се е нещо, та в такава късна доба ме събуждате?

Първи верноподаник. Ние, кралю честити, идваме от дълбоката провинция, запокитена в самия край на кралството. Тя не само е дълбока, но и дива!… Тресавища, гори, непроходимост! (Втори поданик на всяка дума кима с глава, в смисъл, че казаното е точно така.) Но понеже ние там живеем постоянно, свикнали сме! Все едно, че живеем у дома си… При нужда поскитваме и из съседни кралства. Наоколо е пълно със съседни кралства.

Втори верноподаник. Пълно е и наоколо, и околовръст! Но и там гори, и там тресавища, кралю, и там непроходимости!

Кралят. За какво се скитате из други кралства? Мигар нашето кралство не е достатъчно за скитане?

Първи верноподаник. За достатъчност напълно е достатъчно, кралю честити! Из кралствата на съседите ние не ходиме поради недостатъчност, а щото прекупуваме и препродаваме по някоя коза… И ето, че като скитаме нагоре и надолу из тресавищата и из дивотията, забелязваме, кралю честити, че заедно с нас и някакви идеи се скитат и бродят и те из дивотията.

Кралят. (оживява се). Идеи ли? Какви идеи?

Втори верноподаник. Всякакви, кралю!

Първи верноподаник. Скитащи, кралю честити!… Постоянно бродят и се скитат, и гледат, ако може, и към вътрешността на кралството да се наскитат… Обаче ние сме завардили и вардим! Натуряли сме всякакви капани, изкопали сме добре прикрити ями, а там, къде това е невъзможно, самите ние собственоръчно вардим. И где с викане, где с камъни ги възвръщаме навътре, към тресавищата и горите.

Втори верноподаник. Към непроходимото ги все възвръщаме, кралю! Има места тъй непроходими, че повече няма накъде! Та там значи именно — в непроходимото!

Първи верноподаник. Ама какво приказваш ти пред краля! Па те обичат именно непроходимото!… Че то, кралю честити, е толкова непроходимо, че за нищо друго не може да послужи, освен да послужи за някоя идея!… Идеята това и търси — непроходимото!

Втори верноподаник. Ааа, и на пътеката излиза!… И скита!… В едно съседно кралство, досами нашето където се опира, се бе наскитала една идея, опасно нещо! Не можахме да я разберем като каква е точно, обаче тя, таковато, разгони фамилията на кралството!

Кралят. Гледай ти!… Мигар е възможно такова нещо?

Първи верноподаник. Е, ама това кралство, кралю честити, е малко кралство! На малко кралство колко ли му трябва! На малко кралство и една идея само е достатъчна!

Втори верноподаник. За да му таковато фамилията!

Първи верноподаник. Именно поради туй и като видяхме ние каква е работата, си казахме, че трябва много да се пази! И то да се пази яко от всякакви идеи! В едно друго кралство, като ходихме да препродаваме кози, забелязахме, кралю честити, че то бе като разграден двор. Отвсякъде в него може да се влезе и отвсякъде да се излезе. Та в туй разградено кралство бе влязла една идея с ей такваз уста! Като разчекната.

Втори верноподаник. Устата й ей такваз наистина, а долу — кривокрака!

Първи верноподаник. По-грозно и по-кривокрако едва ли може и да се измисли, кралю честити! Щом като влезе веднъж в кралството, то тя веднага почва да се размножава! Боже опази!

Втори верноподаник. Сега туй кралство е пълно с идеи. Обаче кривокраки!

Кралят. Само кривокраки ли са те?

Първи верноподаник. Те биват не само кривокраки, кралю честити! И правокраки има! И закръглени!… Има гърбави, срещат се и куци, двукопитни има — те постоянно тропат. Срещат се и с лапи, като котки се промъкват… Тихо!… Всякакви ги има!… Нали е диво, въди се! Но при нас обаче туй трудно преминава, защото ние пазим постоянно.

Втори верноподаник. Като види сопата, как ще преминава! (Показва сопата.)

Първи верноподаник. Всичко се бои от сопата!… Ама само с гола сопа работа не може да се свърши! Някои от тях хитруват, крият се в дупки под земята. На вид са те пъпчиви като жаби, обаче са свинеподобни и ровят под земята постоянно. Дълбаят и се крият из дупките на тъмно. Видело в дупките не влиза. Ако не се внимава, една такваз идея може да подкопае изотдолу цяло кралство!… Гледаш ли отгоре, кралю честити, кралството добре изглежда. Но като погледнеш изотдолу — тогава виждаш, че пъпчивата и досущ свинеподобна е подровила и подкопала всичко. Лежи тя свита вътре в подкопаното и чака да се срине кралството отгоре й.

Втори верноподаник. Опасна работа, кралю!

Кралят. Това не съм очаквал!… Възможно ли е една пъпчива, нищо и никаква идея, и свинеподобна при това, да подрови цяло кралство!

Първи верноподаник. Какво говорите, кралю честити!… Не само че го подравя изотдолу, ами го и подкопава! Щом като видяхме ние как подкопава кралството откъм едната му страна и изотдолу, рекохме си, че тая работа не трябва да оставяме току-така. Запретнахме се и се захванахме да опушим дупката с дим и пушек. Мокра слама, вършини и шума от нас се трупаше, защото този материал най-лют пушек дава и така дими, че и самите ние се опушихме и заприличахме на язовци. Но не спряхме ние със сламата, с шумата и с вършините, макар че голям лютеж лютеше на очите. И на носа лютеше, и се кихаше, но откъм нашата страна се удържа! Когато дупката доволно опушихме и одимихме, чухме как вътре почнала се киха, да се тупа с нозе и да се кашли. Не издържа на пушека дивачката, излетя навън обезумяла, но нали ние предвидливо бяхме турили чувал на гърлото на дупката, и тя право в чувала ни влетя!

Втори верноподаник. Ето я, кралю! (Сваля чувала от гърба си.)

Кралят. (става от трона. Отива към чувала). Мигар вие ми носите в чувала самата тази скитаща идея!

Първи верноподаник. Разбира се, кралю, че ви я носим. Ние нали заради това я опушвахме и бихме пътя без всякаква почивка. Интимната ни мисъл е да ви я подарим, за да видите като какво в кралството се въди.

Кралят. Мога ли да видя?… С разказите си вие съвсем прогонихте съня ми и изострихте кралското ми любопитство.

Втори верноподаник. Заповядайте, кралю! Ето, откъм тази страна! (Развързва чувала.) Погледнете само колко е пъпчива и свинеподобна! Мисля, че тя даже е по-пъпчива и от жабата и по-свинеподобна от всякаква свиня… Идея, кралю! Рови, дълбае, подкопава!

Кралят. Любопитно!… Много любопитно!

Първи верноподаник. И поданиците така ни казаха, кралю честити. Из пътя ние спирахме по ханчетата, на всички поданици я показвахме. Поданиците ни казваха единодушно, че това с идеята и с чувала е много любопитно. Те ни възхваляваха, като ни викаха: Възхваляваме ви, че на нашия премъдър крал лично носите идеята да я покажете, сам той лично да види с очите си и да се увери! Някои по-любопитни искаха да пипат с пръст, защото през живота си не бяха виждали идея, обаче ние по никой начин не позволихме да се пипа. Нищо, че гледа тя от дъното така блажено! По никой начин не можем да предскажем кога ще си покаже зъбите. Затуй на царедворците и свитата е хубаво да се показва само, но не да се и пипа! Да се показва е добре, за да видят и царедворците, и свитата кое полезно е за кралството и кое не е полезно. Особено ако с показването се приведе и пример с кралствата околовръст, какъвто пример допреди малко приведохме и ние с онуй изоставено и занемарено кралство.

Кралят. С подаръка ме трогнахте и развълнувахте. В него аз съзирам вашата преданост към кралството.

Първи верноподаник. Кралю честити. Щом лично предани сме ние на своя крал, то значи, че дважди по-предани сме на самото кралство!

Втори верноподаник. Дважди, че и трижди даже!

Кралят. Такива поданици нам са нужни!… С какво бих могъл на жеста да отвърна?

Първи верноподаник. Ооо, нищо, нищичко, кралю честити! На нас ни стига туй, че подаръка приехте!

Втори верноподаник. Благодарим, кралю!

Кралят. И аз благодаря!