Йордан Радичков
Образ и подобие (3)

Втора сцена

Дърварят. Аз — крал!… Не може да бъде! (Прави още няколко крачки, все тъй стъпвайки на пръсти. Отива към едната страна на сцената, надниква предпазливо там, връща се назад, отива към другия край, надниква и там предпазливо. Подвиква.) Ей, има ли някой тук?… Няма никой!… Дали оня непознат не ме излъга! (Приближава внимателно към трона.) Не, не ме е излъгал непознатият! Изглежда, че това е самият кралски трон… Да, да! Има вид на трон! (Заобикаля трона, излиза иззад него, като си подава само главата от една страна. Тронът му служи в случая за прикритие. Осветлението се засилва. Оглежда се, излиза иззад своето прикритие, почуква трона с пръст. Трепва, отстъпва назад, плюе в пазвата си. Оглежда се, набира отново кураж и пак пристъпва към трона. Първото, към което посяга, е кралският жезъл. Взема го предпазливо и го държи като тояга. Подпира се на него, туря го на рамо, после през кръста, като прехвърля отзад ръцете си. Тоест — той държи жезъла, тъй както всеки дървар на негово място би държал тояга. Оставя жезъла и взема наметалото. Загръща се. Върви напред и назад пред трона, спира. Приближава трона, примъква се заднишком към него и сяда, но на самия крайчец, тъй че като се отпуска, се изхлузва надолу и сяда на пода. Наметката пада от него, той скача чевръсто. Гледа изплашено.) Хубав крал, няма що! (Вдига с два пръста наметката, все едно, че държи умряла мишка за опашката, и я оставя на едната страна на трона. Завърта се заднишком към него, този път присяда, но наполовина седнал, наполовина готов да скочи. Отпуска се постепенно, макар че продължава да се придържа към крайчеца на трона. Осветлението се усилва. Дърварят се примъква назад в трона, за да седне по-удобно, но се повдига внезапно. Обръща се и измъква изпод себе си короната. Без да иска, той е седнал върху самата корона. Слага я на главата си и веднага я маха. Скача въодушевено от трона.) Аз крал!… Не мога да повярвам! (Сяда отново, като придърпва леко короната, поставя я внимателно на главата си, пак я сваля, пресяга се, за да се заметне с част от наметалото. Взема жезъла, туря го между коленете си, слага внимателно короната, оправя наметалото, хваща с една ръка жезъла и почти имитира кралска поза. Окопитва се върху трона, намества се по-удобно. Оглежда себе си, опипва се. Зазвучава латерната. Сцената светва ярко. Тя е пищна, цветна, свети с всички цветове на дъгата.) Аз крал!… Изглежда, че оня човек не ме излъга! Все още се срещат и почтени хора! (Оправя наметката си, чука с жезъла по пода. Вика.) Ей, има ли тук някой?… Никой няма!… Аз крал?… Истина ли е това? Ако съм крал — къде е свитата ми?… Къде са царедворците!… Съветниците ми къде са! (Музиката от латерната става все по-силна.) Боже, тази музика дали не е за коронясването ми!… Ей, аз, кралят, питам — къде са царедворците, къде е свитата ми? (Изправя се, загледан пред себе си.)