Метаданни
Данни
- Година
- 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Списание „Съвременник“ бр. 2
София, 1986
История
- — Добавяне
Четиринадесета сцена
Завесата се разтваря до края. На сцената е празният кралски трон. Върху него наметната кралската тога, кралският жезъл и короната. Съветниците продължават да стоят скупчени един до друг. Като събират близко главите си, те викат шепнешком.
Кралските съветници. (хорово, шепнешком). Ваше величество!… Ваше величество!
Оранжева тога. (шепнешком). Не ни чува негово величество!
Бяла тога. (шепне). Шепнешком няма да ни чуе!
Сива тога. (шепнешком). Защо тъй тихо всеки шепне? Защо не извика никой гръмогласно?
Оранжева тога. (шепнешком). На мен защото гласът ми падна! (Кашля, оправяйки гласа си.)
Бяла тога. (шепнешком). И аз най-неочаквано пресипнах! (Кашля, мъчи се да оправи гласа си.)
Сива тога. (шепнешком). Но моля ви се! Нека с пълен глас повикаме негово величество! Докато шепнем тука и се туткаме, можем и без кралство да останем! Хайде!
Кралските съветници. (хорово, шепнешком). Ваше величество!… Ваше величество!
На сцената излиза Кралят. Той е бос, по наполеонки, с бяла фланелка и гологлав. Сънен е. Примижва на светлината. Не забелязва все още съветниците, скупчени на единия край на сцената.
Кралят. (говори на себе си). Повика ли ме някой?
Сива тога. (шепнешком). Ние, ваше величество, ви викаме!
Кралят. (вижда съветниците, сепва се, тръгва към тях). Защо сте тъй бледи всички?… Защо треперите?
Сива тога. (шепнешком и доверително, отива до него и говори на ухото му). Кралството пропада, ваше величество!
Кралят. (тръгва заднишком към трона. Тихо). Как тъй кралството пропада? (Взема короната от трона и я слага на главата си. Вика високо.) Как тъй кралството пропада!
Сива тога. (вика, сякаш рапортува). Пропада, ваше величество! С гръм и трясък!… Докато издигахме върха и всички поданици носеха нагоре пръст, то кралството ни стана тъй полегато и тъй стръмно, че в един миг не издържа на стръмнината и започна нанадолу да пропада! Просто взе да се търкаля, ваше величество, през глава и едно през друго! Като някоя лавина се срива и търкаля нанадолу. Току-що оттук преминаха носачите на пръст, те бягат от върха, обхванати от ужас!… Чувате ли как тътне кралството и се тресе под нас!
Кралят. Пропада кралството! (Улавя се с две ръце за главата.) Кралството, което тъй грижливо с вас градихме!… Пропадат всичките ни придобивки!… По дяволите! Къде е Недоволницата? (Захвърля короната върху трона. Сяда в трона, много силно изкривен.) Къде е ветрената мелница? Не чувам нищо да скрибуца вън! Да не би без мливо да остане кралството!… И земното кълбо не виждам! Нали земното кълбо стоеше вън, за да украсява кралския дворец! Къде е то?
Бяла тога. Ей го там, ваше величество! Търкаля се стремглаво нанадолу, не може да се задържи по стръмнината.
Синя тога. Помете Недоволницата, помете коша ни за кукуруз и пръсна всички свраки, които все около коша се въртяха!
Кралят. Ааа, свраки, свраки!… Те все около коша за кукуруз висят!… Да ги прогони!
Зелена тога. Вижте там какъв паспал се вдигна. Изглежда, земното кълбо и ветрената мелница помете!
Кралят. Но там аз нищичко не виждам! Виждам само дим!
Зелена тога. Не дим, ваше величество, а паспал! Когато мелницата мели, един много фин прах от мливото се вдига! Паспал, ваше величество, се казва този прах!
Кралят. А, паспал!… Добре, нека е паспал!… Търкаля ли се още това кълбо проклето?
Жълта тога. Търкаля се, ваше величество, и още как! В момента разплисква цялата вода от тресавищата и блатата!
Оранжева тога. Не вярвам подир него долу да остане воден таласъм или вампир!
Кралят. Според вас по колко водни таласъми и вампири се падаха на глава от населението?… Всъщност това вече няма никакво значение за кралството! Дано проклетото кълбо не сгази само някой поданик по пътя!… Търкаля ли се още?
Сива тога. Все още, ваше величество, се търкаля и подскача!
Бяла тога. Оставете го нека се търкаля и се обърнете, за да видите насам каква лавина иде! Като второто пришествие се носи!
Чуват се викове, глъчка, дюдюкания.
Кралят. Каква е тази глъчка? Какви са тези варварски дюдюкания и викове из кралството?
Сива тога. (отстъпва назад, към единия край на сцената, заедно със скупчените зад него съветници). Поданиците на кралството прииждат, ваше величество! Искат сметка!
Кралят. Но спрете ги, за бога!
Сива тога. Невъзможно е, ваше величество! Невъзможно е лавината да спрем!… По-добре е, ако можем, някак ние самите да изчезнем! Да се изпарим ли, с поданиците ли да се смесим, дявол знай!
Съветниците излизат заднишком от сцената. Чуват се викове: „Кралят!… Къде е кралят?… Дайте ни краля!“ Звъни разбито стъкло. Кралят слиза предпазливо от трона.
Кралят. Избягаха, хлебарките му с хлебарки!… Угощаваха се не само с трохите на кралската трапеза, но и с хлябовете на кралската трапеза се гощаваха!… За миг се скриха в земята, като че потънаха! А аз? Аз себе си къде да скрия? (Оглежда се.) Под трона може би е най-безопасно да се скрия! (Навежда се, започва да пълзи на четири крака към трона, но мигновено се дръпва назад. Изпод трона се показва, като се свива и разпуска, и мяука тъжно завързаната в чувала скитаща идея.) Ооо, тук скитащата идея преди мене се е скрила!… Ах ти, проклетнице, свинеподобна и пъпчива! Тук, под трона, мястото е безопасно и удобно, за да се подрови изотдолу цяло кралство! Ах ти, скитнице и мръснице подла! (Чува се трясък, някъде пада врата.) Да бягам трябва, трябва да се скрия!… Но как, с какво? Да имах кон, веднага бих го яхнал!… Даа, кон!… Но где го този кон! (Виковете отвън се засилват.) Кон, кон ми трябва! (Вика високо.) Заменям кралството си срещу кон!
Кралят хуква през сцената, но пред него едната стена пада назад. Иззад стената се показват поданици. Пред вида на краля те се спират. Пред вида на поданиците и кралят се стъписва.
Кралят. Кон, кон ми дайте!… Заменям кралство срещу кон! (Той тръгва към дъното, но и в дъното стената рухва назад и се оголва сцената. Тоест — кралството се оголва. Зад стената са застанали въоръжени с прости сечива поданици. Всъщност това са всички, които по един или друг повод участваха в нашата история.)
Кралят. Не иска ли тук никой кон срещу кралство да смени! Така изгодно кралството разменям!… Да?… Не?…
Откъм страната, където изчезна кралският съвет, влизат, като се смеят пресилено и кокетничат, леки жени съблазнителки. По-точно това са самите членове на кралския съвет, които са успели да повдигнат нагоре тогите си и да ги препашат с дълги препаски, обули са дамски обувки с високи токове, турили са по една — две ролки за коса върху главите си, начервили са се и са си сложили бюстове. Кралят ги вижда, отстъпва крачка назад, хваща се за сърцето. Възкликва.
Кралят. О, боже!
Дядо Боже излиза заедно със Сатаната от навалицата, като тегли подпре си грънчарското колело. Сатаната бута колелото.
Дядо Боже. (към краля). Тук съм! Кралят. И Сатаната виждам, че е тук!
Сатаната. О кей, сър! И аз съм тук!
Кралят. (оживява се внезапно, почва да обикаля по сцената). Добре. И аз съм тук!… Да видя туй дръвце прихвана ли се вече? (Отива до дръвчето, изскубва го от съда.) Не, не се прихвана!… Прекалено често го подскубвах, за да му дам възможност да се хване!… Нищо, за камшик поне ще мога да го ползвам! Даа! (Оглежда се.) Но трябва кон да имам за камшика!… Да, да! Кон… Кон… (Удря се по челото. Засиява. Тръгва към трона. Изведнъж започва да се смее силно.) Ето го всъщност този кон. (Потупва трона.) Чудесен кон! (Засилва се и скача в трона. Свива се в дъното на трона.) Дий!… Дий!… Пазете се да не прегазя някого… Вие там, махнете се от пътя ми!… (Сочи членовете на кралския съвет. Те се разпискват с престорените си женски гласове и притичват през сцената, за да попаднат в обятията на Първи и Втори верноподаник. Верноподаниците са сащисани, но и щастливи и веднага започват да опипват съблазнителките.) Махнете се, ви казах. Всички се махнете!… Дий, коньо! Диий!… (Закрива с ръце лицето си и се разплаква беззвучно, като се тресе, свит в дъното на трона.)
Дядо Боже. Ето как кралете по свой образ и подобие въздигат своите кралства!
Сатаната. Ето как кралете по свой образ в подобие съсипват своите кралства!
Дядо Боже. Не ми противоречи, нещастнико, ами товара побутни! (Тръгва, като тегли грънчарското колело. Сатаната побутва отзад.) А грънци, ааа!
Сатаната. (подвиква). Грънци и панициии!
Завеса.
Край.