Йордан Радичков
Образ и подобие (5)

Четвърта сцена

 

Кралят. Поисках земното кълбо, за да го разгледаме отблизо и да видим не бихме ли могли да изберем по-удобно място за кралството ни. Място с хубав климат, с южно изложение, с по-добри съседи и с повече богатства… Това парче ей тук как ви се вижда?

Сива тога. Ооо, ваше величество, тук е невъзможно! Тук старата Европа се е настанила. Тя тъй е натъпкана с кралства, че няма къде игла да се забие! Като килер, ваше величество, е претъпкано. Пълно е със стари шушляци и гумени шушони, пълно е с войнишки каски, с ботуши, с генералски униформи, с пелерини, с чадъри стари, останали от лели и пралели, с бричове и фусти, с войни и с предразсъдъци. Войните са тъй много чести, че не може да се изчисли вече по колко се падат на глава от населението. И толкова е тясно, че кралствата стоят правостоящи!

Кралят. Няма смисъл да се набутваме в такъв килер тогава! Ще търсим нещо по-открито!… Нагоре там онуй какво е?

Синя тога. (качва се по стълбата. Говори отгоре). Тук скандинавци има. Много е откъснато, ваше величество, полуостровно и диво е. А и слънцето е малко! Поради това, че няма слънце, всички поданици тук са като бели мишки. Горите им са пълни с тролове и вещици. Зимите са тежки, денят е къс, всяка нощ е цяла вечност и има много мрак.

Кралят. Тогава ще потърсим по-надолу, на топло и на юг. Ей тук например е примамливо, изглежда ми уютно.

Синя тога. (слиза по стълбата надолу. Гледа там, където сочи кралят). Ваше величество, по-добре да не се спираме на туй място. Кралствата са пълни с балкани.

Кралят. Тъй и предполагах!… Я да видим по-нататък! Каква е таз черта там по средата?

Жълта тога. (качва се две или три стъпала по стълбата). Това тук, ваше величество, е стена, а не черта. Туй е великата китайска стена.

Кралят. Тъй ли!… За какво може една стена на кралството да служи?

Жълта тога. Тази стена е иззидана от кралството, за да може кралството да се предпазва от всичко външно.

Кралят. Интересно!… Мога ли да видя по-отблизо?

Жълта тога. Ей сега, ваше величество, само стълбата да донесат! (Вика.) Донесете стълбата на негово величество!

 

Жълта тога. Заповядайте, ваше величество!

Кралят. (качва се по стълбата. Пипа с пръст. Почуква). Стена, действително стена е. Стълби, кули, бойници — добре е зидано! Освен че предпазва от всичко външно, тази стена вътрешността на кралството не пази ли?

Жълта тога. Пази, ваше величество! Тя пази не само нищо да не влиза вътре, но и нищо да не излиза навън от кралството.

Кралят. Не ми харесва тука!… Да видиме от другата страна. Там като че по-слънчево изглежда.

Зелена тога. Това е вече Африка, ваше величество!… Горещо място!… Завъртете земното кълбо насам, ако обичате! Така… така!… Ето така, за да може негово величество да вижда по-добре!… Всичко това е самата черна Африка. Тук постоянно грее слънце, затова и поданиците са черни като въглени. Мисля, че не е за заселване, ваше величество! Лично аз не го намирам за препоръчително. Издигнатите кралства притежават тук колонии, но самите те не се заселват тук.

Кралят. Колонии за съседи не са ни нужни!… Ще търсим по-издигнати съседи!… Какъв е този пушек там, пожар ли има?

Зелена тога. Съвсем не, ваше величество! Това са Индиите. Те кремират мъртвите си поданици, затова и постоянно там горят огньове и дими. Наричат туй място Тъмна Индия, защото с ума си човекът все още не може да го освети! Там много змии има, много факири, маймуни много и всички животни са свещени!

Кралят. От такава тъмна суша по-далече! Едно кралство като нашето трябва да се разположи по на светло!… Не ви ли мами това там горе? Чисто, светло е и е нависоко!

Бяла тога. (показва се горе на върха, загуглен, увит в шал. Вие виелица). Ужасно е тук, ваше величество! Наистина е бяло, снежно, но такава виелица в момента има, че едва не ме отнася. Северният полюс се намира тука, ваше величество! Всичко е сковано в лед, засипано е в сняг. Жива душа не се вижда никъде!… Впрочем не! Ето там нещо шава!… Мечка! Бяла мечка, ваше величество! (Вика.) Уууу!… Ууууу!… Избяга, скри се зад онзи леден блок!… Нищо друго наоколо не шава!… Ако сметнете, че е достатъчно това, да слизам вече, ваше величество! Човек тук просто може да се вкочани!

Кралят. Слизай, но внимателен бъди, да не се подхлъзнеш!… Съвсем е очевидно, че няма да се местим в снеговете! (Чува се силно тупане — Туп! — и подвикване: „Ох!“) Какво така тупна от другата страна? Кой изохка там? Случи ли се нещо?

Бяла тога. (показва се иззад глобуса, куцайки.) Подхлъзнах се, ваше величество, от полюса и тупнах!

Кралят. Нали ви предупредих да бъдете внимателен!

Бяла тога. Предупредихте ме, ваше величество, но на! Подхлъзнах се!

Сива тога. Негово величество постоянно ни предупреждава, за да ни предпази, и въпреки това ние постоянно се подхлъзваме и тупваме.

Бяла тога. Това ще ми е за обеца!

Кралят. Къде другаде да търсим място? Тази безбрежност там каква е?

Сива тога. Това, ваше величество, е Русия. Понеже земното кълбо се закръглява, затуй не можем края на кралството да видим… Безбрежно кралство!… Казват, че когато в него завали, то съседните кралства си обували ботушите!

Кралят. Вали ли често там?

Сива тога. Ами ту вали, ту превалява!… В туй кралство, ваше величество, когато в единия край слънцето залязва, то в същото време на другия изгрява и ако на север пада сняг, то на юг е непоносима жега. Като гърне върху огнище — отпреде ври, откъм гърба замръзва!… Преди години наши пратеничества бяха там, та разказваха, че когато поднасят борш на своите гости, поданиците на туй кралство го поднасят в съдове, големи като Каспийското море. Там всичко, ваше величество, е голямо, и брадите на поданиците били като тайга големи!

Кралят. Ще продължим да търсим по-нататък!… Къде изчезнаха съветниците.

Сива тога. Отидоха да видят, ваше величество, от другата страна. (Вика.) Какво има там, защо се туткате?… Къде пропаднахте, та никакви ви няма?

Гласът на Синя тога. Чакай, че кракът ми се заглави!

Сива тога. Къде?… В какво?

Гласът на Синя тога. Заглавих го тук в Кордилерите.

Сива тога. Защо не стъпваш по-внимателно! Негово величество чака, за да разбере удобно ли е там, където търсите, а вие през това време гледате крака си да заглавите!

Жълта тога. (показва се отстрани на глобуса). Хич не е удобно. Оказва се, че тука е Америка.

Кралят. Тази ли Америка, която на всички кралства главоболия създава?

Жълта тога. Да, ваше величество! Ако минете отсам, ще видите как туй кралство като дамоклев меч виси над глобуса. Тук нахалството, оръжието и силата правят кралството! (Чуват се изстрели и пукотевица.) Ваше величество, залегнете! Опасно е да сме правостоящи! (Хвърля се към краля, поваля го по очи, покрива го с тогата си. Пукотевицата спира, Кралят се надига.)

Кралят. По нас ли стреляха?

Жълта тога. О, не, ваше величество! Стреляха по индианците и по бизоните! А туй, че куршумите насам пищяха, бе от рикошета. В това кралство се стреля постоянно. Тук има пълна свобода и всеки може по всекиго да стреля. Тук поданиците дори по краля стрелят. Като застрелят краля, то тогава стрелят по убиеца на краля. Застрелят ли убиеца на краля, стрелят по убиеца на убиеца на краля. Ако убиеца на убиеца на убиеца на краля се убие, то тогава се стреля по новия убиец! Това кралство, ваше величество, е кралство на неограничените възможности!

Кралят. (заобикаля, поглежда зад глобуса). Като гледам оттук, то виси надолу с главата! Поданиците и те ли постоянно тъй висят?

Синя тога. (показва се иззад глобуса). Уф, измъкнах си най-после крака от Кордилерите!… Да, ваше величество, съвсем правилно и уместно забелязахте, че тук всичко е надолу с главата!… То е заради земното кълбо. Понеже земното кълбо е кръгло, а не плоско, както са твърдели в старите невежи времена, то част от кралствата стоят нормално на нозете си, докато останалите висят с главите нанадолу!

Кралят. Не ще да е удобно!

Синя тога. Никак даже!

Кралят. Явно тук няма повече какво да търсим!… В оня край оттатък гледахте ли?

Оранжева тога. Не, но ако искате да хвърляме и там едно око. Това са дребни кралства, пръснати по пясъците.

Кралят. Какво тъй бляска посред пясъците?

Оранжева тога. Това са сабите на поданиците, ваше величество. Те постоянно размахват голи саби, та по този начин харемите си пазят. Ревниви са до крайност, от ревност заколват човека като пиле.

Жълта тога. Очевидците твърдят, че е невъзможно лице на поданичка да се види!

Оранжева тога. То е, защото всичко е забулено! Но не само поданичките тук са забулени. Всичко, ваше величество, по тез места е тъй забулено, че лицето му изобщо не може да се види!

Кралят. Не е за нас това!… Къде тогава да отидем?… Да се преместим в океана!

Зелена тога. Океанът има едно предимство, че кралството ще е далеч от всякакви съседи. Но има и този недостатък, че е много мокро.

Бяла тога. Има много бури, тайфуни има. През тези бури и тайфуни как със света ще се сношаваме.

Кралят. Но според вас какво излиза? Излиза, че за кралството удобно място няма! Остава вътре в земното кълбо да проверим дали не бихме там място намерили!

Сива, тога. Вътре, ваше величество, е много тъмно, вечен мрак цари. Там вътре има едно огромно къртиче кралство. Поданиците му денонощно ровят и ако обгледате добре глобуса или го пипнете, ще забележите колко е той пъпчив!

Кралят. (оглежда, прекарва ръка по глобуса). Наистина, пъпчив е!

Сива тога. Всичко е от къртичините, ваше величество. Къртиците на туй подземно кралство постоянно ровят и избутват навън пръстта. Трудолюбиви поданици, но от труда им само тез къртичини остават!

Кралят. Какво тогава да решим? Да останем на старото си място, тъй ли?

Синя тога. Поради невъзможност другаде да идем да останем, ваше величество! Притеснено е, виждаме го всички, обувката наистина ни стяга!… Но мигар нашето кралство само стяга!… Ако се огледаме, ще видим, че всяко кралство от нещо притеснено е и че все някъде обувката го стяга!

Кралят. Да останем, но не можем да седим със скръстени ръце!… Дори емблема още нямаме на кралството! Нали комисия за емблемата се назначи!

Сива тога. Да, имаме комисия, ваше величество! Тя непрекъснато работи. От всичко в кралството може би тя най работи!

Кралят. Забелязвам, че ако искаме работата ни да не върви, то най-сигурният начин за това е да се създаде комисия! Не намирате ли, че кралството ни се препълни с комисии?… Ако по куче хвърлим камък, ще замерим някоя комисия!

Зелена тога. Това с камъка и с кучето, ваше величество, е истина и много образно, но нямаме друг избор! Навсякъде е тъй! Нали ходиха поданици да обменят опит с други кралства!

Кралят. Е, и?

Зелена тога. Все същото е!

Жълта тога. И в Международната организация изпратихме — и там е същото! Смята се, ваше величество, че в бъдеще светът не ще се състои от кралства, а от комисии!

Кралят. Не разбирам какво толкова много затруднява тези заседаващи комисии!

Оранжева тога. Пълното единодушие, ваше величество, ги затруднява!… За емблемата сте прав, че трябва час по-скоро да я имаме! Емблемата е нещо, което се ползва от всеки поданик!

Бяла тога. Всичко това е истина, но кралствата с такава стръв се нахвърлиха в търсенето на емблеми, че не остана нищо свястно за емблема!

Синя тога. Най-източното кралство тури ръка на слънцето! То сметна, че слънцето първо там изгрява!

Зелена тога. Не подминаха и месеца!… По-точно, полумесеца! Опоскаха цялото небе!

Жълта тога. Кралствата изпитват все по-остра нужда от емблеми! Едно кралство, ваше величество, което се намира на края на света, взе за емблема шумка от дърво! Мисля, че не бива да прибързваме.

Кралят. Емблема нямаме, ветрената мелница едва-едва скрибуца, орниците са безплодни! Как да се измъкнем от тази падина, където твърдите, че не знам по колко водни таласъма се падат на глава от населението!

Оранжева тога. Аз предлагам, ваше величество, да направим кралството на два етажа. Където и да съм ходил по други кралства, ни видях, нито пък чух да има кралство на два етажа!

Бяла тога. Ваше величество, ако разрешите, искам на това предложение да възразя! Намирам за неуместно да правим кралството на два етажа. Как ще живеят поданиците в такова кралство? То значи непрекъснато едната половина да тропа и да шуми на горния етаж, а другата от долния етаж непрекъснато да вика: „Шът!“ и „Тихо!“

Кралят. Какво предлагате тогава?

Бяла тога. Предлагам кралството да бъде бяло. Никъде досега ни едно кралство не е било изцяло в бяло!

Жълта тога. Защо непременно бяло, а не златистожълто?

Зелена тога. Мога ли на свой ред да попитам: защо златистожълто, а не зелено?

Синя тога. Ако кралството ни стане синьо, то със синьото небе ще се уподоби и ще се слее!

Сива тога. Ваше величество, всеки тук към свойта тога тегли, за своя цвят държи. Мисля, че с това не можем да се съгласим!… Трябва да потърсим може би не цвят за кралството, а друга форма!

Оранжева тога. Да не искате да правим кръгло кралство?

Жълта тога. Или квадратно!

Зелена тога. Или зигзагообразно!

Бяла тога. Или триъгълно!…

Синя тога. Или спираловидно!

Кралят. Не мисля, че това ще ни помогне! Дали ще бъде кралството ни бяло или кръгло, не е от особено значение. И бялото, и кръглото не биха го измъкнали от падината, в която се намира! Въпросът е тук да повдигнем падината! Вярвам, че ако се захванем мъжки, то ние можем кралството във въздуха да вдигнем и от падина във връх да го превърнем!

Оранжева тога. Чудесно е това, което казвате, ваше величество! Но как да стане?

Кралят. По начин естествен и съвършено прост! Ако започнем от едната половина на кралството да копаем пръст и да я прехвърляме и струпваме върху останалата половина, то ден из ден и постепенно другата половина ще започне да расте. Ето, по този начин ще превърнем кралството от падина във връх! Свой собствен връх ще имаме!

Сива тога. Ние, ваше величество, можем само да приветствахме вашата идея за собствен връх!… Това ще ни издигне в очите на останалите кралства!

Всички. (хорово). Чудесно е, ваше величество! Собствен връх!

Кралят. Заедно с върха обаче трябва да обърнем внимание и на поданиците! При обиколката из кралството забелязах, че има доста недоволни поданици. Да не забравяме, че всеки има нужда да каже от време на време, че е недоволен! Един от живота, друг от жена си, жената от мъжа си, четвърти от приятели, пети от съдбата! И така нататък!

Сива тога. Ваше величество, мигар има кралство, където всички поданици са доволни!

Кралят. Няма такова кралство, но щом има недоволни, то трябва да има и място, където поданиците да изказват своето недоволство. Викалия някаква ли трябва да открием, недоволница ли, не зная, но нещо трябва в кралството да се направи!

Оранжева тога. Това с недоволницата е чудесно! По този начин ние първи сред останалите кралства ще имаме своя недоволница!

Кралят. Въпросът е сега без много приказки към работа да се пристъпи! (Оглежда земното кълбо.) Да си призная, не очаквах, че земното кълбо тъй много ще е натъпкано с кралства!… Може да се каже, че то е въшкаво от кралства! (Ослушва се, пита.) Чувате ли?

Сива тога. Какво именно, ваше величество, да чуем? (Ослушва се, останалите тоги също се ослушват.)

Кралят. Не чувате ли как там нещо вика: Хруп-хруп!

Сива тога. Ооо, това хрупане, ваше величество, иде откъм земното кълбо! Понеже кралствата са се впили в земното кълбо, то всяко едно бърза каквото може от него да изхрупа. Тъй червеят, хруп-хруп, изяжда ябълката. Рано или късно и земното кълбо, подобно на червива ябълка, ще се изхрупа, и поданиците на кралствата ще изхвърлят огризките на пътя!

Кралят. Но къде, по дяволите, ще отидат, след като превърнат земното кълбо в огризка?

Синя тога. По други светове ще се разселят! Вселената, ваше величество, е тъй голяма, че всяко кралство не, ами всеки поданик на земното кълбо ще има собствена звезда. Поданиците на всички кралства знаят, че са гости тук, че временно върху земята пребивават, затова и с такваз охота я хрупат и огризват. Не ще се мине много време, и тук няма да има никакво кълбо, а ще останат само огризки жалки. Поданиците като гризачи ще изгризат и ще оглозгат всичко!… Рано или късно, ваше величество, това ще стане!

Кралят. По-добре е по-късно, ако стане, когато нас няма да ни има!… Избутайте земното кълбо навън, без полза ще е повече да го разглеждаме! (Ослушва се отново.) Обаче трябва да се отбележи, че макар да хрупат и оглозгват земното кълбо като червива ябълка, то и кралствата, и поданиците го хрупат и оглозгват с известна предпазливост.

Синя тога. Ваше величество, това е самата истина! Някои дори свенливо от него поотхапват! Притесняват се, но поотхапват! Когато всичко наколо ти хрупа, то и ти, щеш не щеш, похрупваш!

 

Кралят. Внимателно, да не разплискате моретата!

Сива тога. Ние, ваше величество, искаме да го поставиме навънка пред двореца. Намираме, че чудесно пред двореца ще стои!

Кралят. Щом не може друга работа да свърши, то нека поне двореца да краси! (Сива тога се обръща и тръгва да догони останалите.) И внимавайте там да не го търкулнете по нанадолнището, че може някой поданик да сгази! (Разхожда се напред-назад. Зазвучава латерна.) Явно, тук ще се стои! (Спира при дръвчето, посадено от него.) Да видя туй дръвче прихваща ли се вече! (Изскубва го, гледа корените му, връща го в съда.) Не се прихваща още!