Йордан Радичков
Образ и подобие (2)

Първа сцена

Дърварят. Еее, коньо… Виж слънцето как прежуря, може и да завали! А пусто сечище далече!… Кога ще стигнем, коньо, дявол знае! Не ми остана време дори едно кошле сено да взема. Какво сено само накосиха господарските косачи, какви копи напластиха! А аз беднякът, и глупак отгоре на това, дори едно кошле не смогнах да си взема от господарското сено. (Изважда огниво и кремък, започва да удря огнивото в кремъка.) Че как да смогна, коньо, и за дърва, и за сено! Не съм със сто ръце!… Пуста прахан! В пикня и в пепел я варих, и пак не ще да хваща! Хайде, коньо, дий! Стига сме се туткали тук на пътеката! Дий! Дий, че път ни чака!

Крал Ричард. (втурва се от другия край). Кон! Кон ми дайте!… Кралство срещу кон!

Дърварят. Ваша светлост кой сте вие? Какво ви е?

Крал Ричард. Аз съм Крал Ричард… Предлагам цялото си кралство срещу твоя кон!

Дърварят. Но, ваша светлост, аз отивам за дърва на сечището! Ако отстъпя коня си, то тогава ще трябва дървата на гръб да свалям. Не бих могъл без коня си да се прехранвам!

Крал Ричард. О, боже!… Несретнико, какво говориш! Как може да сваляш дърва на гръб от сечището, когато цяло кралство ще сече дърва наместо тебе!… Не бягай от късмета си, нещастнико, дай най-после своя кон! За тази кранта аз цяло кралство ти отстъпвам!

Дърварят. Ваша светлост, извинете, че ще питам! Отдавна ли се занимавате с таз размяна?

Крал Ричард. Не помня вече откога се скитам! Прегракнах да предлагам кралство срещу кон, но никъде не срещнах нищо свястно, за луд ме смятаха навсякъде. Охо, така ли — казваха ми простаци нагли в очите, — цената е изгодна, но за съжаление нямаме коне в конюшните. Навсякъде ми се присмиваха глупаци разни, макар че те сами, или в съдружие, съсипваха десетки кралства. И не ги продаваха за кон, кучите му синове и празноглавци, а ги продаваха, без окото им да трепне за паница леща. Продаваха ги за лула тютюн или ей тъй, за нищо, за една прищявка само на някакво нищожество, наречено величество, но срещу кон ни един от тез чапкъни не поиска досега да вземе кралството ми… Късмет ще имаш ти, бедняко, ако ми отстъпиш коня си. Късмет ще имаш — наместо кръпка кралски герб на дрехата ти ще стои… Дай коня си, склони най-сетне! Ако се освободиш от таз дръглива кранта, ще се родиш! Не видиш ли, че и двамата се мъчите!

Дърварят. Така е, ваша светлост, истина е!… Вземете коня ми, щом толкова го искате. Не забравяйте да му слагате овес редовно в зобницата и ви обещавам, че ще ви служи вярно. Честит бъдете с този кон! (Подава му въжето.)

Крал Ричард. (взема въжето). И ти бъди честит, бедняко, с кралската корона!… Довиждане!

Дърварят. Довиждане! На добър път! (Цвилене на кон, конски тропот, който се отдалечава.) Кралство срещу кон… Възможно ли е?… Не сънувам ли?